№ 263
гр. Плевен, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на тринадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Гражданско дело №
20244400100085 по описа за 2024 година
Настоящото производство е образувано на основание постъпила искова
молба от Б. Г. Х. от гр. Русе против Център за спешна медицинска помощ
гр.Русе.По така депозираната искова молба първоначално е образувано гр.
дело № 782/2023 г. по описа на Окръжен съд – гр. Русе.С определение №
58/11.01.2024 г., постановено по гр. дело № 782/2023 г. по описа на Окръжен
съд гр. Русе е прекратено производството по делото и същото е изпратено на
Апелативен съд – гр. Велико Търново за определяне на друг съд за
разглеждане на спора, тъй като в хода на производството всички съдии от
състава на Русенски Окръжен съд са се отвели от разглеждане на делото.С
определение № 42/22.01.2024 г., постановено по в.ч.гр.д. № 37/2024 г. по описа
на Апелативен съд – гр. Велико Търново, гр. дело № 782/2023 г. по описа на
Окръжен съд Русе е изпратено за разглеждане в Окръжен съд Плевен на
основание чл.23 ал.3 от ГПК. На това основание е образувано настоящото гр.
дело № 85/2024 г. по описа на Плевенски Окръжен съд.
В исковата молба ищцата Б. Г. Х. твърди, че на 22.11.2018 г. на 49 години е
починал единственият й син – В.Г.Х.. Посочва, че синът й, като единствена
мъжка рожба в семейството на съпруга й е отгледан всеотдайно и с много
любов от нея и съпруга й, който е починал през 2011 г.Ищцата заявява, че
грижите за сина й В. са били денонощни, тъй като често е боледувал като
малък, но обичта й към него е била силна, поради което е преодоляла всичко,
за да получи той добро отношение, образование и възпитание. Синът й е бил
активен спортист по хандбал, колоездене и плуване. В. е бил много весел, със
силно развито чувство за хумор, умен и благороден мъж, който е обичал да
помага на другите. Ищцата твърди, че връзката със сина й е била много силна,
винаги са се разбирали, той е помагал на семейството, което е било много
1
задружно.През годините В. е работил в завод „Труд“ АД и е бил началник на
Ремонтно-монтажен цех, като в работата си се е утвърдил като изключителен
специалист, имал е много приятели и репутацията му е била на работлив,
кадърен и почтен човек. Ищцата посочва, че жената, с която синът й е живеел
на семейни начала и с която имат дете В. В. Х. през 2013 г. се е разболяла
онкологично, за което В. е бил много разтревожен и е започнал да я води на
лекари и да се грижи за нея.Призори на 22.11.2018 г. се е позвънило на вратата
,като дъщеря й и зет й са й съобщили, че синът й е починал,от което е
изпаднала в шок, започнала е да плаче, да се мята в стаята като обезумяла, зет
й е донесъл вода и се е опитал да я съвземе. Твърди, че това е един от най-
ужасните моменти в живота й,не е била в съС.ие да тръгне с тях, като сестра й
е останала при нея временно, след което е била на успокоителни.
Ищцата твърди, че е погребала сина си, заради лекарска грешка. От снаха си
Д. е разбрала, че на 20.11.2018 г., два часа след като са се навечеряли, В. е
започнал да се оплаква от тежест в сърдечната област, която епизодично го е
стягала и отпускала. Тъй като тази тежест е продължила, той се е уплашил,
пребледнял е и са решили да се обадят на Бърза помощ. Ищцата посочва, че
снаха й се е обадила на тел.112 към 21,22 часа и е описала какво чувства В.,
откъдето са я свързали с ЦСМП – Русе. Разговорът е бил приет от дежурния
координатор в 21,25 часа, който е преценил, че има признаци на инфаркт и
затова е изпратил реанимационен екип с Д. Г., медицинска сестра С. Н. и
шофьор на линейката С. И., който е бил наблизо и е пристигнал в 21,27 часа.
Започнали са да разпитват В. как се чувства, той е обяснил, че има болки в
гърдите, които са били на приливи и отливи, че е имал позиви да повърне, но
не е могъл, отрекъл е да употребява алкохол, като при тези симптоми,
докторът му е направил повърхностен преглед, преслушал го е със слушалка,
без да изпрати кардиограма за разчет от кардиолог, въпреки че е разполагал и
с кардиограф на „Медика Кор“, който е бил свързан със системата на
специализираната болница за сърдечни заболявания. След прегледа, лекарят е
заявил, че В. има здраво сърце, че всичко е нормално, като обяснил, че в
момента има някакъв грип с подобна симптоматика. Ищцата посочва, че
другите двама са били напълно безучастни, никой не е предложил В. да бъде
транспортиран до болницата, нито да му направят изследване на ензима
тропонин, с което да се прецени дали на 100% е налице инфаркт. След като са
му измерили кръвното налягане, което е било 140/90, лекарят е заявил, че е
леко високо, но за него не било обезпокоително, написал на хвърчащ лист
хапчета „Мелбек“ от 7,5 мг., като попитал В. дали е пушач и той потвърдил.
Въпреки симптомите, лекарят изписал хапчетата, макар че в листовката им
пише, че са нестероидно противовъзпалително средство, което е показано за
лечение на ревматоиден артрит, болезнена остеоартроза, спондилит, каквито
В. не е имал, а от друга страна, повишава риска от сърдечно-съдови
нарушения /миокарден инфаркт/. След като екипът си е тръгнал, В. и
съпругата му - и двамата болни, са отишли до денонощната аптека, за да купят
изписаните лекарства, от които В. още същата вечер е изпил две с надеждата,
2
че това ще го излекува, защото му е предписано от лекар.
Ищцата твърди, че екипът на д-р Г. е подходил непрофесионално и нехуманно,
нарушил е всички правила и стандарти, като е оставил синът й в безпомощно
съС.ие, уплашен и блед, с болки в гърдите, да се спасява само с „Мелбек“ и с
помощта на болната си жена, като освен, че не са му помогнали да го
транспортират до болницата, са го привели в още по-безпомощно съС.ие,
защото са го заблудили, че има здраво сърце и в оставащите около 26 часа
живот именно това е довело до фаталния му край, като вместо да бъде
настанен в болница, на следващия ден В. е отишъл на работа и е вземал
предписаните хапчета, които са повишили риска от инфаркт.
В исковата молба, ищцата посочва, че вечерта на 21.11.2018 г., В. е изпил още
едно хапче от лекарството, спазвайки предписанието на д-р Г. и около 1-2 часа
след вечерята са започнали същите симптоми, като тежестта и болката в
гърдите е била още по-тежка, пак е била на приливи и отливи и отново е
споделил, че му се повръща, като този път е повърнал, след което си е легнал,
тъй като е почувствал облекчение и е заспал. Към полунощ е започнал да
хърка и да вие на сън, без да се събужда, с хрипове, все едно се е опитвал да си
поеме въздух, но не е можел, от което съпругата му се е уплашила и отново е
потърсила помощ на тел.112 в 00:59 часа на 22.11.2018 г. Започнали са да я
прехвърлят от Център – Варна с пренасочване в Център – Русе, като
координаторът я е разпитвал дълго и разточително какво става, а тя му е
описала това, което вижда и го молела да не губят ценно време за разпит, като
и в телефонната слушалка се е чувало В. как хърка и вие. Ищцата твърди, че
сигналът е бил приет едва в 1:06 часа, а смъртта на сина й е настъпила в 1:00
часа, което е констатирал вторият екип, който е отишъл в 1:12 часа с Д. Г.,
медицинска сестра Б. Д. и шофьор на линейката Г. К., които не са могли да го
реанимират, защото вече е бил в мозъчна смърт. Според ищцата, синът й е
можело да бъде спасен, ако координаторът на ЦСМП е приел адекватно и
незабавно сигнала, тъй като по литературни данни мозъчната смърт настъпва
около 5 минути от спиране на дишането, което, щом е спряло в 1:00 часа, е
можело да стане до към 1:05 часа, след като екипът е дошъл само за 6 минути,
но той е разпитвал съпругата му повече от 7 минути, които са били фатални и
поради това забавяне, В. е бил лишен от спешната помощ на ЦСМП.
Според ищцата, от посещението на първия екип на 20.11.2018 г. в 21,30 часа
до смъртта на сина й в 1:00 часа на 22.11.2018 г. е имало достатъчно време да
бъде спасен, ако е бил правилно диагностициран от д-р Г., насочен за
изследвания и транспортиран от екипа му в болницата в гр. Русе, която
разполага с Ангиографско отделение, където за два часа поставят стенд на
сърцето и връщат пациента към нормалния ритъм на живот. Ищцата твърди,
че неправилната диагноза и противопоказно лечение с „Мелбек“ на д-р Г. са
довели до смъртта на сина й само за няколко часа /26-27 часа/, след
посещението му. Според ищцата, в процесната нощ, към 22,00 часа, екипът на
д-р Г. е побързал да си тръгне, като са оставили синът й на място, вместо да го
обслужат като пациент в много тежко съС.ие, изискващо медицински
3
приоритет, съгласно Наредба № 3/06.10.2017 г. за утвърждаване на
медицински стандарт „Спешна медицина“.
В исковата молба се посочва, че в Окръжна прокуратура – гр. Русе е
образувано досъдебно производство № СлО-4174/2018 г. /ДП № 73/2019 г. по
описа на Окръжен следствен отдел към Окръжна прокуратура – гр. Русе/ за
престъпление по чл.123 ал.1 от НК за това, че през периода 20.11.2018 г. –
22.11.2018 г. в гр. Русе е причинена смъртта на В.Г.Х., ЕГН **********,
поради немарливо изпълнение на правно регламентирано занятие, източник на
повишена опасност – упражняване на медицинска професия, което към
настоящия момент не е приключило. Ищцата посочва, че в хода на
разследването е установено, че липсва изготвена кардиограма от д-р Г., като
във фиша и журнала е вписана диагноза „Интеркостална невралгия + ОВИ“,
което няма нищо общо със симптомите на В. Х. и записаните от диспечера
оплаквания. В съобщението за смърт, издадено от заместващия личния лекар –
д-р Барболов, като основна причина е посочено „Ритъмни и проводни
нарушения на сърдечната дейност“, поради наличието на Изхемична болест на
сърцето, което се потвърждава и от извършената аутопсия. Ищцата посочва, че
в заключението на съдебно-медицинската експертиза на труп, изготвено от д-
р Пламен Д. – Началник отделение „Съдебна медицина“ към УМБАЛ „Канев“
АД – гр. Русе по досъдебното производство е установено, че синът й е имал
тежка коронаросклероза, засягаща и трите основни клона на сърцето,
околосъдова миокардиосклероза и умерена атеросклероза на аортата, като
триколоновата коронарна болест е анатомичен белег на Исхемичната болест
на сърцето и това обяснява причината за смъртта му.В изготвената на
досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза на проф. Д. Р. и д-
р В.Н. е прието, че ръководеният от д-р Г. медицински екип от ЦСМП – гр.
Русе, при посещението и прегледа на В. в дома му на 20.11.2018 г. не е
направил всичко необходимо за поставяне на правилна диагноза и в този
случай, медицинският стандарт „Спешна медицина“ е спазен само формално,
набързо и с недостатъчни методи е „изключено“ едно сериозно сърдечно
съС.ие, поставена е двойна диагноза без достатъчно анамнестични основания
и данни от прегледа, като по този начин не са предприети действия за
поставяне на реална диагноза. Прието е, че В. Х. е имал предхождащи
симптоми и тяхното неглижиране и непредприемане на допълнителни мерки
за потвърждаване или изключване на диагнозата имат отношение към
фаталния край.
Ищцата счита, че всеки един от екипа на Спешна медицинска помощ на
20.11.2018 г. е бил длъжен да осигури изпълнение на задължението на екипа
по чл.14 ал.1 т.7 от Правилника, като това задължение се отнася както за Д. Г.,
така и за медицинската сестра С. Н. и шофьора на линейката С. И.. За
избягване на фаталния изход е било необходимо и достатъчно да се прецени,
че има опасност за живота на повикалия помощ пациент и той да бъде откаран
в болница. Според ищцата, поради непредлагането и неосъществяването на
спешна хоспитализация и транспорт всеки от екипа на ЦСМП е нарушил
4
задълженията си: да предложи на пациента спешна хоспитализация в
специализирана болница – чл.13 от Наредбата, да организира и осигури
специализиран транспорт за пациента, като нуждаещ се от спешна медицинска
помощ – чл.9 т.9 б.“а“ от Наредбата и да организира и осигури наблюдението
му до неговата хоспитализация – чл.9 т.3 от Наредбата. Ищцата твърди, че д-р
Г. не е изпълнил задължението си да снеме подробна анамнеза и да извърши
необходимия обем диагностични изследвания, съобразно възможностите и
наличната апаратура, поради което е налице нарушение на чл.9 т.2 от
Наредбата при процеса на диагностика. Бездействието на всеки от екипа на д-
р Г., изразило се при всеки от тях в непредлагане на хоспитализация, при това
спешна, в нетранспортиране до болницата и неосъществяване на съпътстващо
го наблюдение, според ищцата е довело до фаталния изход. Поради това,
ищцата счита, че е налице независимо съпричинителство между тримата от
екипа на ЦСМП от 20.11.2018 г. за смъртта на сина й. Според ищцата, в случая
е налице противоправно бездействие, изразяващо се в неизпълнено
задължение за осъществяване на спешна диагностика, съгласно Наредба №
25/1999 г. на МЗ и Правилника за устройство и дейността на Център за спешна
медицинска помощ да предложат спешна хоспитализация и транспорт на
„Критичен спешен пациент“, като бездействието е довело до смъртта на В..
В исковата молба, ищцата посочва, че към момента на смъртта си, синът й В. е
бил на 49 години, трудоспособен, жизнен и с възможност за активна
професионална, лична и социална реализация. Внезапната смърт на В.,
въпреки опитите да потърси помощ от лекар, за да бъде своевременно лекуван
и незаинтересоваността на отзовалия се екип на 20.11.2018 г., както и
забавянето на екипа от диспечера – координатор на ЦСМП на 21.11.2018 г. се е
отразило пагубно на ищцата, като негова майка и на семейството й. Всичко
това е довело до промяна в начина на живот на ищцата, като й е причинило
дълбока тъга, безсънни нощи, ярки сънища, често посещаване на гробищата и
безкрайна мъка, поради което същата твърди, че е преживяла психична
травма, изпаднала е в депресия и е загубила желание за живот. Посочва, че
загубата на сина й е невъзвратима и емоционалните болки и страдания за нея
ще бъдат завинаги.
В заключение, ищцата моли съда, да бъде осъден ответника Център за
спешна медицинска помощ – гр. Русе да й заплати сумата от 250 000 лв.,
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 22.11.2018 г. до
окончателното й изплащане.
В съдебното заседание на 13.05.2025г., на което бе даден ход по същество
ищцата Б. Х. чрез своите пълномощници адвокат Г. Г. от АК Русе и адвокат Г.
Й. от АК Плевен моли съда да постанови решение,с което предявеният иск
бъде уважен като основателен и доказан.Претендира се присъждане на
адв.възнаграждение в полза на адвокат Г. по реда на чл.38 ,ал.2 ЗА. Подробни
доводи и съображения в тази насока са изложени в депозираната от
ищцата,чрез пълномощниците й писмена защита ,депозирана в съда както на
хартиен носител,така и по ел.поща като електронно изявление с КЕП.
5
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Център за
спешна медицинска помощ гр.Русе, представлявано от директора д-р И. М.
У.,чрез адвокат Д. И. от АК Русе , в който е взето становище, че исковете са
неоснователни и същите се оспорват по основание и размер.В отговора е
посочено,че действително на 20.11.2018 г. в 21:22 часа е постъпил сигнал на
тел.112, който е бил за лицето В.Г.Х. и веднага е предаден на ЦСМП/РКЦ -
Русе. Лицето, което се е обадило на тел.112 е дало сведения за В. Х., че е с
болки в сърдечната област, чувство за стягане, за пръв път му е, блед е, зле му
е, с гадене и повръщане, както и че не приема лекарства. Адресът за
посещение и информацията по случая са уточнени от служител на ЦСМП –
Русе,като разговорът е продължил три минути. Адресът е приет в РКЦ на
ЦСМП - Русе от медицински фелдшер Д. Г. и предаден на медицински екип с
ръководител Д. Г., медицинска сестра С. Н. и шофьор С. И.. Екипът е тръгнал
в 21:25 часа и е пристигнал на посочения адрес след две минути - в 21:27 часа,
според отразеното във „Фиш за спешна медицинска помощ" № 16468, в който
д-р Г. е отразил диагноза „Neuralgia intercostalis, ОВИ /остра вирусна
инфекция/". Прегледът е продължил близо час и е приключил в 22:14 часа.С
оглед изложените оплаквания, д-р Г. е направил кардиограма, която не е
отчела отклонения в работата на сърдечните показатели. Всичко това
обективно е мотивирало д-р Г. да препоръча определен режим на пациента, а
именно, че обезателно да бъде в покой, че трябва да се свърже с личния си
лекар, да ползва болничен лист и да е на легло, като е обяснил на пациента, че
без почивен режим са възможни усложнения и го е насочил за преглед,
лечение и наблюдение от общопрактикуващия семеен лекар и вземане на
болничен лист. На 22.11.2018 г. в 00:59 ч. е получено второ обаждане на
тел.112 за лицето В.Г.Х., като повод за повикването е: „Хъркащо дишане, не се
събужда“. Разговорът е приет от диспечер РКЦ на ЦСМП Русе - д-р С. Р..
Адресът е предаден на медицински екип с ръководител Д. Г., медицинска
сестра Б. Д. и шофьор Г. К.. Екипът е тръгнал в 01:06 часа и е пристигнал след
четири минути на посочения адрес в 01:10 часа. Във фиш за спешна помощ №
16518, Д. е отразил диагноза „Екзитус леталис /заварен/. Извършена е КПР -
по настояване на съпругата, обдишване с АМБУ и непряк сърдечен масаж от
01:15 ч. до 02:00 часа, адреналин 1+2+3, Атропин 1+2+3, без ефект. Екипът е
приключил работа в 02:30 часа, т.е почти след един час и половина.
Ответникът посочва,че горните твърдения се установяват и от Констативен
протокол на Изпълнителна агенция „Медицински надзор" № 13-
154/27.06.2019 г. от извършена проверка на ЦСМП - Русе, на основание
Заповед № ИАМН-РД-13-154 от 13.06.2019 г. на изп.директор на
Изпълнителна агенция „Медицински надзор" по случая. При извършената
проверка на ИАМН не е установено забавяне при координирането и
изпълнението на адреса от дежурните екипи на РКЦ Pуce и ЦСМП Pуce, както
и не е установено неизпълнение на задълженията на медицинските лица във
връзка с диагностицирането и лечението на лицето В. Г. Х. и при двете
посещения. И двата екипа, посетили адреса на В. Х. са извършили всичко
6
необходимо, като не са нарушили никакъв нормативен акт, нито добрите
практики за полагане на медицински грижи, а напротив - направили са всичко
необходимо, което се прави в подобни ситуации. Първият екип с ръководител
д-р Г., след като е извършил обстоен преглед на пациента, е дал препоръка той
да остане в покой и на следващия ден, да се обърне към своя личен
лекар.Видно от данните, изнесени в исковата молба, противно да дадените му
препоръки от д-р Г., В. Х. не е отишъл при личния си лекар, а вместо това на
следващия ден е бил на работа, където е споделил с колега, че предната вечер
домът му е посетен от екип на спешна помощ. Х. не е изпълнил нито една от
препоръките на ръководителя на екипа, посетил адреса му на 20.11.2018 г.,
като не е отишъл на преглед при личния си лекар, не е взел болничен лист,
нито е останал в покой без допълнително натоварване, т.е. не е предприел
никакви действия за решаване на здравословното си неразположение, точно
обратно, отишъл е на работа, което от само себе си изключва спешността на
съС.ието му предната вечер. Периодът от повече от 24 часа от първото
посещение на екип на ЦСМП-Русе до смъртта му на 22.11.2018 г., през който
той дори е бил на работа, свидетелства за липсата на причинно-следствена
връзка между твърдяното от ищцата поведение на служителите на ответника
и настъпилата смърт.
Изложени са доводи,че за да се ангажира отговорността по чл.49 от ЗЗД,
следва да са налице всички изискуеми предпоставки.В случая липсва
противоправно действие и/или бездействие на служители на ЦСМП Русе,
както и пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилата смърт на В.
Х..СъС.ието на посетения пациент В. Х. на 20.11.2018 г.не е било от такова
естество, че да сочи действия по неговото задължително хоспитализиране.
Няма данни за причината за влошаване на здравословното му съС.ие на
22.11.2018 г. към 00:59 часа.
В случай, че съдът приеме, че е налице фактическия състав на чл.49 от ЗЗД, с
отговора ответникът е направил възражение за съпричиняване, изразяващо се
в несъобразяване от страна на В. Х. на дадените указания от ръководителя на
първия екип на ЦСМП Русе, посетил пациента и осъществяване на
поведение,противно на предписаното, като счита, че съпричиняването е в
рамките на 95%.Твърди се,че не са налице противоправни действия или
бездействия на служители на ЦСМП Русе, които да обосноват ангажиране на
безвиновната гаранционно-обезпечителна отговорност по чл.49 ЗЗД.И двата
екипа, посетили адреса на В. Х. са действали, съобразно действащите
медицински практики и стандарти,като в случая, не е изпълнен фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, за да може да отговаря ЦСМП – Русе, като възложител
на работата.
В заключение ответникът моли съда да отхвърли иска, като
неоснователен,респективно да намали евентуално присъденото обезщетение
при условията на чл.51 ал.2 от ЗЗД. Изразява становище, че дори и съдът да
приеме,че предявеният главен иск е основателен, то претендираното
обезщетение е в завишен размер,което е в противоречие с принципа на
7
справедливост.Предявеният иск с правно основание чл.49 от ЗЗД е
неоснователен и акцесорният такъв по чл.86 от ЗЗД също следва да бъде
оставен без уважение.Относно претенцията за присъждане на лихва върху
претендираното вземане, считано от датата на деликта - 22.11.2018 г., е
направено възражение,че този иск е погасен по давност на основание чл. 111,
б. „в" от ЗЗД.Претендират се и направените по делото разноски.
В съдебното заседание на 13.05.2025г. ответникът ЦСМП гр.Русе чрез своя
пълномощник адвокат Д. И. от АК Русе моли съда да постанови решение,с
което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан,
вкл.и акцесорния иск по чл.86 ЗЗД. Претендират се и направените по делото
разноски,съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Подробни доводи и
съображения в тази насока са изложени в депозираната от ответника чрез
адвокат Д. И. от АК Русе писмена защита.
Третото лице помагач ЗК“ЛЕВ ИНС“АД,чрез своя пълномощник адвокат Н.
М. от ПАК моли съда да постанови решение,с което предявеният иск да бъде
отхвърлен като неоснователен.Претендират се направените по делото
разноски,съгласно представен списък по чл.80 ГПК . Подробни съображения в
тази насока са изложени и в депозираната от адвокат М. писмена защита.
Окръжният съд като прецени становищата на страните и представените по
делото доказателства,приема за установено следното.
Предмет на разглеждане е предявен иск от Б. Г. Х. от гр. Русе против Център
за спешна медицинска помощ гр.Русе с правно основание чл.49 ЗЗД във вр.с
чл.45 и чл.52 ЗЗД.то ищцата претендира обезщетение за претърпени
неимуществени вреди-болки и страдания в размер на 250 000лв.от смъртта на
нейния син В.Г.Х.,починал на 22.11.2018г.Неимуществените вреди се
претендират на основание неправомерни действия и бездействия на
длъжностни лица,които по силата на трудов договор изпълняват дейност по
оказване на медицинска помощ на здравно осигурени лица при ответника
ЦСМП-Русе,изпълнител и възложител на медицинска помощ, изразяващи се в
ненавременна/неточна/ диагностика и лечение на сина на ищцата на
20.11.2018г. и на 22.11.2018г.,в резултат на което той е починал.Сумата се
претендира ведно със законна лихва считано от датата на увреждането –
22.11.2018г. до окончателното й изплащане.
Безспорно между страните е,че ищцата Б. Г. Х. е майка на В.Г.Х.,б.ж.на
гр.Русе, починал на 22.11.2018г.
Няма спор с оглед приложената по делото медицинска документация и
изготвения от ИА“Медицински надзор“ констативен протокол от 27.06.2019г.,
че починалият В. Г. двукратно на 20.11.2018 и на 22.11.2018г. е посетен от
екипи на ответника ЦСМП гр.Русе.На 20.11.2018г. в 21.22 часа е постъпил
сигнал на тел.112,предаден на ЦСМП Русе за лицето В.Г.Х.,на 50
години,живущ на адрес гр.Русе,ж.к.***,като лицето обадило се на тел.112 е
дало следните сведения:“Болки в сърдечната област,чувства стягане. За първи
път му е ,блед,зле му е ,с гадене и повръщане.Не приема лекарства,посинява ,
8
изстива.“ Сигналът е триажиран с код“червен“. Разговорът е продължил 3
минути. Адресът е приет от медицински фелдшер Д. Г. и предаден на
медицински екип с ръководител Д. Г., мед.сестра С. Н. и шофьор С. И..Екипът
е тръгнал в 21.25 часа и е пристигнал на адреса в 21.27 часа,т.е.след 2
минути.Съгласно отразеното във „Фиш за спешна медицинска
помощ“пациентът е с болка и тежест в гърдите, отпадналост и умора,не е
боледувал,в съзнание,СЧ 67,RR 135/80,направено ЕКГ –б.о.Прегледът е
продължил близо час,приключил е в 22.14 часа,като е поставена диагноза
“Neuralgia intercostalis.ОВИ“,като в графа „Лекарства и дози“не е отбелязана
приложена или изписана терапия.
На 22.11.2018г. в 00.59часа е получено второ обаждане на тел.112 за
лицето В.Г.Х.,на 50 години,със същия адрес.Повод за повикването е „Хъркашо
дишане,не се събужда.“Сигналът е триажиран с код “червен.“Разговорът е
приет от диспечер в РКЦ на ЦСМП Русе д-р С. Р.. Адресът е предаден на
медицински екип с ръководител Д. Г.,мед.сестра Б. Д. и шофьор Г. К..Екипът е
тръгнал в 01.06ч.и е пристигнал на посочения адрес в 01.10 часа. Съгласно
„Фиш за спешна медицинска помощ“№16518 Д. е отразил:“В 01.05часа е
видян да хърка силно,не е могъл да бъде събуден,след това е спрял да диша„.В
първоначален преглед е посочено :“Зеници-синдром на котешка
зеница,отваряне очи без реакция,вербален отговор-липсва,двигателна
реакция-без реакция,дих.честота- 0,тип цианоза,хемодинамика СЧ 0, RR 0/0
асистолия,други –екзитус“.Поставена е диагноза:“Екзитус леталис/заварен“.
Отразено е,че по настояване на съпругата е извършена КПР-обдишване с
АМБУ и непряк сърдечен масаж от 01.15ч.до 02.00ч.,адреналин
1+2+3,Атропин 1+2+3,без ефект.Екипът е приключил работа на адреса в
02.30часа.
Безспорно е,че въз основа на писмо от Окръжна прокуратура Русе във връзка
с диагностицирането ,лечението и настъпилата смърт на 22.11.2018г.на В.Г.Х.
е извършена проверка и от Изпълнителна агенция “Медицински надзор „към
МЗ.Резултатите от проверката са отразени в констативен протокол №ИАМН
КП-13-154/27.06.2019г.,съгласно който при извършената проверка в
ЦСМП/РКЦ Русе от ИАМН не е установено забавяне при координирането и
изпълнението на адреса на дежурните екипи в РКЦ Русе и ЦСМП-
Русе.Становището в протокола е ,че и при двете посещения са налице
изпълнения на задълженията на медицинските лица,във вр.с
диагностицирането и лечението на В.Г.Х..
Няма спор с оглед приложеното ДП №СлО-4174/2018по описа на ОП Русе,ДП
№73/2019г.по описа на ОСлО Русе ,че същото е образувано с постановление
на прокурор от ОП Русе от 05.08.2019г. за престъпление по чл.123 ал.1
НК,затова,че в периода 20.11.2018г.-22.11.2018г.в гр.Русе е причинена смъртта
на В.Г.Х.,поради немарливо изпълнение на правно регламентирано
занятие,източник на повишена опасност -упражняване на медицинска
професия.С постановление на ОП Русе от 15.09.2020г.наказателното
производство е прекратено.С определение №260053 от 09.10.202г.по ЧНД
9
№817/2020г.по описа на ОС Русе постановлението за прекратяване на ДП е
потвърдено.С определение на ВТАС №302/23.11.2020г.по ВЧНД №365/2020г.е
отменено определението на ОС Русе и постановлението на ОП Русе,като
делото е върнато на ОП Русе за провеждане на допълнително разследване и
дадени указания за назначаване на повторна тройна СМЕ.След проведено
допълнително разследване наказателното производство е прекратено за втори
път с постановление на ОП Русе от 02.06.2021г.Това постановление е
отменено с определение №475 от 27.09.2021г.по ЧНД №463/2021г.по описа на
ОС Русе,което е потвърдено с определение на ВТАС №411/29.12.2021г.по
ВЧНД №362/2021г.Съдът е дал указания за извършване на нова повторна
петорна КСМЕ.С постановление на ОП Русе от 16.01.2024г.наказателното
производство е прекратено за трети път.Срещу постановлението е постъпила
жалба от ищцата Б. Г. Х.,въз основа на което пред ОС Русе е образувано ЧНД
№113/2024г.Поради отводи на всички съдии от ОС Русе, производството по
това дело е прекратено и същото е изпратено на ВКС, който на осн.чл.43,т.3
НПК е постановил делото да бъде изпратено за разглеждане на ОС Разград. С
определение на ОС Разград №77/27.05.2024г., постановено по ЧНД
№139/2025г.е потвърдено постановлението на прокурор от ОП Русе от
16.01.2024г.,с което е прекратено наказателното производство по
гореописаното ДП,водено за престъпление по чл.123 ,ал.1 НК.С определение
на Апелативен съд Варна №194 от 09.09.2024г.е потвърдено определението на
ОС Разград.
От изложеното е безспорно,че към настоящия момент е налице влязло в сила
постановление на ОП Русе,с което е прекратено наказателното производство
за престъпление по чл.123 ал.1 НК във вр.със смъртта на В. Х..
Няма спор,с оглед представената с писмения отговор на ответника
застрахователна полица /л.104-105,том 1/,че към датата на смъртта на сина на
ищцата 22.11.2018г.,ответникът ЦСМП гр.Русе е имал сключена застраховка
„Професионална отговорност“и специални условия“Отговорност на лекари и
медицински персонал“със застрахователя ЗК“ЛЕВ ИНС“АД със срок на
действие на застраховката от 06.02.2018г.до 05.02.2019г.На това основание и с
оглед чл.219 ал.1 ГПК застрахователят е привлечен като трето лице-помагач
на страната на ответника.
Не се спори между страните,че двата медицински екипа ,извършили
посещенията в дома на починалия В. Х. ,съответно на 20.11.2018г.в състав :Д.
Г. ,мед.сестра С. Н. и шофьор С. И. и на 22.11.2018г.в състав :Д. Г.,мед.сестра
Б. Д. и шофьор Г. К. към процесния период са били служители на ответника
ЦСМП гр.Русе, на които е възложена работа по трудов или друг договор.
Спорни в настоящото производство са въпросите налице ли са
предпоставките на чл.49 във вр.с чл.45 ЗЗД за ангажиране отговорността на
ответника,доказано ли е твърдението на ищцата за допусната лекарска грешка
или медицински деликт при извършеното посещение на мед.екипи на
20.11.2018г.и на 22.11.2018г.,установена ли е причинна връзка между
10
действията /бездействията на медицинските екипи,служители и
лица,работещи в ЦСМП гр.Русе и вредоносния резултат-настъпилата смърт на
В. Х.,проведеното диагностициране и лечение съответства ли на
медицинските стандарти и на добрата медицинска практика за оказване на
спешна помощ.
За изясняване на спорните по делото въпроси са изслушани
свидетели,посочени и от двете страни,приети са две медицински експертизи ,
изготвени от ВЛ със специалности Съдебна медицина и Кардиология.
От страна на ищцата бяха посочени свидетелите Д. С. А.,М. Р. И.,В. Д.
Н.,Ц. Л. Ц.,М. Г. Д. и М. Й.а А.а.
От показанията на свидетеля Д. С. А. се установява,че познава В. Х. от 20
години,като починалият бил негов началник 20 години в „Труд“ АД – Русе,
фирма за огнеупорни тухли ,че В. е работил като началник РМЦ /ремонтно-
машинен цех/,а свидетелят му е бил подчинен.Посочва,че В. е починал
2018г.,като не знае той да е имал здравословни проблеми,тъй като не се е
оплаквал.Свидетелят установява,че на 21.11.2018г.В. цял ден е бил на работа,
не се е оплаквал да има неразположение, болки или че не се чувства добре,
всичко е било нормално. В. му е споменал,че предишната вечер към 10.00часа
са викали Бърза помощ в дома му ,като лекарите са казали, че му няма
нищо,че е здрав,правили са му електрокардиограма.Свидетелят посочва,че В.
му е казал,че е викана Бърза помощ тъй като е имал хрема, болка в гърдите, не
се е чувствал добре.Същият установява,че на следващия ден главният
инженер го е помолил да събере хората,след което им е съобщил,че през
нощта В. е починал. Свидетелят не знае преди това В. да е имал сърдечни
проблеми или сърдечни заболявания, не се е оплаквал и не е споменавал за
такива.Посочва,че в предприятието в което са работили с В. ,всяка година на
служителите се правят периодични профилактични прегледи,които включват
кръвно, невролог и други,без да им се правят кардиограми, като не знае дали
В. се е явявал на тези профилактични прегледи.Посочва,че на 21.11.2018г.В.
не е извършвал тежка физическа работа,тъй като той е началник и неговата
работа е да разпределя задачите,работата му не е свързана с физическо
натоварване, като за въпросната дата,когато В. е починал свидетелят не е
забелязал нещо необичайно.
От показанията на свидетеля М. Р. И. се установява,че познава В. Х. от
казармата,двамата са били много добри приятели, като спасители и
спортисти,имали са много общи занимания,свързани с
плуване,бягане.Посочва,че Д.,съпругата на В. му е съобщила за смъртта му
,казала му,че е починал от инфаркт ,че е получил силни сърдечни болки в
гръдната област,облял се в пот,че В. е искал да извикат линейка, тъй като не се
е чувствал добре,бил е зле.Дошъл е екип ,като са казали на В., че няма нищо
страшно,че се касае за вирус.Посочва,че на следващия ден В. е отишъл на
работа,а Д. му е споделила,че като се е върнал ,е имал същите симптоми,по -
силни сърдечни болки ,изпотявания. Според свидетеля В. никога не е викал
11
линейка,двамата са спортували заедно, карали са колелета,плували са,В. не е
имал никакви здравословни проблеми до този момент,последните години
преди да почине той е спортувал активно.Посочва,че според Д. първият екип
,дошъл вечерта преди В. да почине се е отнесъл небрежно към случая,тя му е
казала,че са изписани хапчета за грип или настинка.
От показанията на свидетеля В. Д. Н.,зет на ищцата, съпруг на нейната
дъщеря /свидетелката М. Д./се установява,че на 21.11.2018г. през деня 4 пъти
са разговаряли по телефона с В. ,говорили са за съвсем различни неща ,като В.
не му е споделял, че предишната вечер е идвал екип на Бърза помощ при
него,не е казвал да има здравословни проблеми.В. му се е обаждал от работа
,движил е своите неща,всичко е било нормално през този ден ,разговорите им
са касаели техни отношения,като свидетелят до последно не е знаел какво се
случва,а е разбрал за смъртта на В. в ранната сутрин на следващия ден от
съпругата му,която се е обадила ,че е починал.След като са разбрали,че В. е
починал са отишли при майка му/ищцата/,която почти е припаднала и не е
била в съС.ие да отиде в дома на сина си.При нея са оставили сестра й и
заедно със съпругата му са отишли на място,където са заварили директорът
на завода и жена му , както и съпругата на В.-Д.,жената,с която В. е
съжителствал. Д. им е разказала ,че първата вечер В. не се е почувствал
добре,имал е сериозни болки в сърдечната област, имал е изпотяване,според
нея е имал съмнения за сърдечен проблем , извикали са екип на бърза помощ,
след което екипът го е успокоил, че няма такива сърдечни проблеми,а лекарят
е препоръчал да пие някакво лекарство.Посочва,че на място са видели
изписаната опаковка и хапчето,че от Д. е разбрал,че В. е купил лекарството,
пил е от него и на другия ден е отишъл на работа. Свидетелят посочва,че е чул
от Д. ,че лекарят от Бърза помощ е препоръчал на В. да посети личния си
лекар, защото се е съмнявал,че има симптоми на грип,като според него той не
е имал нито хрема, нито кашлица, нито температура.Този свидетел
установява,че след смъртта на сина си,майката Б. няма нищо общо с това,
което е била преди,имало е моменти ,в които е искала да слага край на живота
си, поС.но е на хапчета. Тя е на 77 години,не може да спи, видът й тотално се е
променил, много е отслабнала и е съкрушена.Посочва,че в момента ищцата
има здравословни проблеми, лекува се,провежда специализирано лечение
няколко дни и независимо,че от смъртта на сина й са минали 6 години,няма
подобрение в съС.ието й.Според свидетеля те са били много здраво
семейство,където има много силна връзка, както между майката и децата
й,така и между брата и сестрата.
От показанията на свидетеля Ц. Л. Ц.,братовчед на починалия В. Х. се
установява,че батко му В. е бил воден спасител,спортист,изключително добър
атлет, колоездач, скромен и културен човек, уважаван ,със страхотни
добродетели,като не знае да се е оплаквал от някакво заболяване,бил е в много
добра физическа форма, поддържан човек. Посочва,че е разбрал за смъртта му
от кака Д.,жената на В.,която му е съобщила по телефона през нощта , казала
е ,че батко му първата нощ е имал сърдечни оплаквания,той е споделил ,че
12
въобще не може да диша,имал е страшни болки в гърдите,дошла е Бърза
помощ,като според екипа е бил с настинка и не е имало нищо сериозно.Д. се е
обадила втората вечер,когато В. е починал ,като е споделила,че той е имал
страшни болки в гърдите, въобще не е можел да говори, Бърза помощ е дошла
с голямо закъснение ,а нея са я разпитвали за съС.ието му твърде дълго
време.Свидетелят посочва,че леля му изключително тежко е преживяла
смъртта на сина си,че тя му е като майка и са в много близки отношения,че
понастоящем е в психото на дневен стационар,а е много интелигентен
човек,била е главен счетоводител на горското стопанство, много ерудирана
личност.Свидетелят твърди,че В. е бил в перфектна физическа форма до края
на дните си като никога не му е споменавал,че има сърдечни проблеми.За
ищцата-негова леля посочва,че и сега толкова години след смъртта на сина си
се чувства ужасно,той и близките й се грижат за нея ,пазят я да не си
отиде,той самият я е взимал в дома си в гр.София за дълги периоди,за да се
грижи за нея, понастоящем тя е на дневен стационар в психиатрията,за да не
преживява кризата и стреса от смъртта на сина си.
От показанията на свидетелката М. Г. Д.,дъщеря на ищцата и сестра на
починалия се установява,че в неделята, преди смъртта на брат й ,той снаха й
са им били на гости,като поради онкологичното си заболяване и
химиотерапия снаха й е изглеждала зле,брат й е бил съвсем здрав, но
притеснен за нея.През нощта на 20 ноември сутринта, някъде към 2-
3 часа Д. им е позвънила по телефона ,за да й съобщи,че брат й е починал, при
което тя е изпаднала в шок.Двамата със съпруга й са отишли при майка й
,която научавайки какво е станало буквално се е сринала, започнала е да се
търкаля на леглото, да крещи и да се вайка и за да не бъде оставена сама са
повикали нейната сестра ,леля на свидетелката,след което тя и съпругът й са
отишли в дома на брат й.Посочва,че от Д. са разбрали че предната вечер е
идвала Спешна помощ като брат й е имал много сериозни болки в сърцето,
правена му е кардиограма,като лекарят е казал,че сърцето му е здраво ,
успокоил го е ,препоръчал е някакви хапчета-„Мелбек“,които свидетелката
видяла на масичката.Според свидетелката Д. й е разказвала,че първата вечер
,когато е подала сигнала до 112 е казала,че го боли сърцето, че има позиви за
повръщане и студена пот,като в това обаждане до Спешна помощ не е
съобщавала В. да е имал хрема,кашлица или симптоми на каквото и да е остро
вирусно заболяване.Посочва,че брат й е бил жизнен, изключително
силен,весел, бил е център на компанията,бил е пример в завода, където
работил, имал е обаяние и всички са искали да контактуват с него.Майка й е
получила незаслужена травма,тежко преживява смъртта на сина си ,до ден
днешен си мисли как да сложи край на живота си,в момента не е добре
психически, имало е моменти, в които даже не е искала да разговаря с нея ,
затваряла се е в себе си, плачела е по улиците.Посочва,че майка й ,която е на
77 години е съсипана, в напълно неадекватно психическо положение , много е
отслабнала,стопила се е , преди е била по-едра,пълничка,като съС.ието й се
влошава особено на всяка задущница и на всеки помен, който правят, когато
13
наближи датата на смъртта.Установява,че майка й има диабет, че преди
смъртта на брат й го е контролирала,но сега е в много по - усложнена
форма,като си пие лекарствата.Свидетелката посочва,че снаха й е споделила,
че втората вечер,когато е извикала линейката,е имало забавяне от диспечера
С. Р. ,който я е разпитвал в продължение на 7 минути,като това забавяне е
било фатално.Същата твърди,че когато са отишли при Д. в 2- 3 часа през
нощта не е имало кардиограма от предния ден,била е само последната
кардиограма,правена от Д. ,която е била с права черта, като снаха й Д. е
казала,че д-р Г. е взел първата кардиограма и не я е оставил при тях,не е
оставил нито амбулаторен лист,нито рецепта.
В останалата част показанията на свидетелката М. Д. представляват
нейно субективно становище за причините,поради които е настъпила смъртта
на брат й ,както и личното й мнение за наличие на допуснати противоправни
действия от д-р Г. при първото посещение, респ.за действията,които той и
екипът му е следвало да предприемат. В тази част показанията й не следва да
се кредитират,тъй като свидетелката не е лекар и не притежава специални
знания,за да преценява действията на лекарските екипи,а от друга страна
изявленията й представляват становище по съществото на спора,по който тя е
свидетел,а не страна.
От показанията на свидетелката М. Й.а А.а /съпруга на първия свидетел
Д. А./ се установява,че познава Б. от 20 години,познава В. и съпругата му
Д.,която е имала фризьорски салон.За смъртта на В. , Д. се е обадила някъде
между 03 и 04 часа през нощта, като не си спомня точната дата и е казала,че
приятелят на Добри и негов началник е починал,след което е
затворила.Свидетелката посочва,че след това те са се опитали да се свържат
по телефона с Д. ,но неуспешно.Сутринта съпругът й Д. е заминал на работа,а
тя е отишла до дома на В. и Д., като Д. й е разказала,че преди два дни вечерта
В. се върнал от работа, вечеряли са, гледали са телевизия и към 10- 11 часа
той се е почувствал много зле, изпотил се е целия имал е болки в сърдечната
област,както и позиви за повръщане.Д. й е казала,че се е обадила на Бърза
помощ,дошъл е екип от лекар и сестра, шофьор,лекарят го е прегледал и е
обяснил, че това е някакъв грип и няма нужда да бъде хоспитализиран,изписал
е някакви хапчета,като му е правена кардиограма. На другия ден В. е отишъл
на работа , пил е още 2 или 3 от изписаните хапчета.Д. й е разказала,че
вечерта, когато се е прибрал В. е бил с още по - силни болки, с много обилно
изпотяване,изпитвал е страх, защото не се е чувствал добре и тя отново е
звъннала на Бърза помощ,но когато екипът е дошъл В. вече е бил
починал.Свидетелката си спомня,че Д. й казала, че В. е бил прегледан и му е
правена кардиограма,като лекарят го е успокоил, че сърцето му е добре и
вероятно е някакъв грип или вирус.Тази свидетелка установява,че майката на
В. –Б., много тежко е преживяла смъртта на сина си ,била е много зле на
погребението му ,не си е вдигала телефона, не е искала да разговаря с
никого,да споделя .При един телефонен разговор е казала на свидетелката да
не й звъни,че иска да сложи край на живота си,тъй като за нея няма живот без
14
В..Знае,че Б. се лекува,виждали са се ,но тя поС.но плаче ,като всяка
година,когато наближи датата на смъртта на В. получава такива кризи и в
момента е в психодиспансера в Русе на дневен стационар.
По искане на ответника са разпитани служителите от двата екипа,
съответно свидетелите Д. Г.,мед.сестра С. Н. и шофьора С. И. от първия
екип,свидетелите Д. Г., мед.сестра Б. Д. и шофьора Г. К. от втория екип,както
и диспечера ,приел втория сигнал на 22.11.2018г.-С. Р..
От показанията на свидетеля Д. И. Г. се установява , че към ноември
2018г.е работил като лекар - ординатор в Център за Спешна помощ Русе,а от
2019г. е пенсионер,като си спомня сигнала за посещение на пациента В. Х. на
20.11.2018г. Спомня си, че са били в движение в колата /линейката/ близко до
адреса и са пристигнали бързо ,приблизително за 3-4 минути.Свидетелят
посочва,че е минало много време,но смътно си спомня, че оплакванията на
пациента са били за болки в гръдната половина, сърдечни болки,като са
повикани за случай,за който се смята ,че е сърдечен проблем. Твърди,че
пациентът е бил на легло, разтревожен, споделил е,че има болки в сърдечната
половина,като му е направен пълен преглед и кардиограма, която е била
абсолютно нормална.Посочва,че има и друг признак -при проблем със
сърцето, то не се влияе от дишане, не се влияе от палпация/натиск, а при
пациента болките са се засилвали при дълбоко дишане и при натиск,поради
което е приел,че се касае за възпален периферен нерв, тъй като болката е била
опасваща .Разговаряли са с пациента и той е споделил,че има колега, болен с
остро вирусно заболяване,вероятно може би грип,тогава е имало щам
„Брисбейн“.Свидетелят е казал на пациента,че според него това не е сърдечно
заболяване,изписал му е противовъзпалителен препарат „Мелбек“,което
лекарство намалява оттока и възпалението,намалява притискането на нерва и
премахва болката.Твърди,че пациентът видимо се е ободрил, почувствал се е
по-добре,двамата са говорили спокойно,казал му е,че кардиограмата е
безпроблемна и я е оставил.Освен кардиограмата,са мерили кръвно, пулс,
кръвното налягане е било нормално ,пулсът също ,не е имало аритмия, като
той няколко пъти е предупредил пациента да посети личния си лекар,тъй като
се касае за вирусно заболяване, най-вероятно грип,да е в пълен покой,без
никакво физическо и психическо натоварване,че са възможни тежки и опасни
усложнения Посочва,че е препоръчал на В. да отиде при личния си лекар,за да
му издаде болничен за 10 дни, да бъде на легло вкъщи и да не ходи
никъде.Според него прегледът е продължил по-дълго от обичайното,около 40-
45 минути ,като съС.ието му не е налагало той да бъде транспортиран до
специализирано лечебно заведение,човекът е бил с чиста кардиограма, в
съзнание, подвижен, адекватен,като не си спомня пациентът да му е споделил
за някакви свои заболявания при снемане на анамнезата,единственото,което
му е казал,че колегата му по служба има остра вирусна инфекция, вероятно
грип. Свидетелят установява,че при посещение по сигнал на тел.112 , от
Спешна помощ на място се издава фиш или амбулаторен лист,в който се
описва какво е направено,като в конкретния случай е описано,че са
15
направили кардиограма, проверка на кръвното и обстоен преглед.Уточнява,че
няма медицинска специалност,а е лекар – ординатор,преди това е бил в детско
отделение Шумен, работил е и в Либия - детско отделение, микропедиатрия и
родилно отделение и като участъков педиатър в Средна кула.Посочва,че е
извършил прегледа чрез ЕКГ, чрез измерване на кръвно, знанията и опита на
лекаря и най-важното пълен и подробен преглед.На въпрос дали съществува
разлика в изображението в електрокардиограмата на инфарктно съС.ие и на
съС.ие, породено от заболяването триклонова коронарна болест,свидетелят
отговори,че при триклонова коронарна болест би трябвало да има в момента
спазъм, запушване, критично съС.ие за да излезе това на ЕКГ- то на
кардиограмата,иначе човекът си носи болестта.При спешни съС.ия- инфаркт
или сърдечна криза,според свидетеля има съответен образ, независимо дали
ще е запушена една от трите коронарни артерии или ще бъдат и двете или
трите, то тогава ще бъде драматична картина.Свидетелят е категоричен,че е
оставил кардиограмата в дома на пациента,казал е на хората ако имат
съмнения да се консултират и с други лекари.Относно диагнозата вирусна
инфекция, свидетелят посочи,че е поставил същата въз основа на извършения
преглед допълнително ,след като пациентът му е съобщил,че има колега
болен от остра вирусна инфекция.
От показанията на свидетелката С. Р. Н. се установява, че към месец
ноември 2018г. е работила като медицинска сестра в Центъра за Спешна
медицинска помощ – Русе,като и към момента е на работа там.Спомня си ,че
на 20.11.2018г.е била в екипа, посетил адреса на В. Х.,като е бил подаден
сигнал за пациент със сърдечна болка,веднага са тръгнали,качили са се на
адреса с двата кардиографа,заварили са пациента на легло.Посочва,че д-р Г. го
е прегледал, измерил кръвното,снел му е анамнеза,а тя е направила
кардиограмата,като кардиографът, който ползват прави автоматичен
разчет.Твърди,че задължение на мед.сестра е да прави кардиограмата,видяла
я е ,електродите са били добре подредени,проследила е как излиза записа,като
според нея кардиограмата е била нормална. Свидетелката установява,че
посещението на адреса е продължило повече от обичайното, около 45- 50
минути,с цел да се проследи дали продължават оплакванията на пациента.
Когато са си тръгнали след около 45 минути, той е бил по –спокоен.
Докторът му е дал предписания да отиде на личен лекар ,за да му пусне
изследвания като му направи кардиограма,както и личният лекар да му
изпише „Мелбек“, тъй като това лекарство се предписва за такива
невралгични болки,дадена е препоръка ,ако същата вечер има някакво
неразположение,отново да се обади на Спешна помощ. Според свидетелката,
при снемане на анамнезата пациентът не е споменавал да има някакви
заболявания,не се е налагало спешното му транспортиране ,не е имало
индикации за диагностициран инфаркт,кардиограмата е била без изменения,
поради което не е пращана в „Медика Кор“.Посочва,че транспортират хора до
болницата, които са за незабавна хоспитализация, примерно инфаркти,но
случаят не е бил такъв.Според нея са оставили пациента видимо по –
16
спокоен,а след разпечатване на кардиограмата същата е оставена в дома
му,тъй като са дадени препоръки да отиде при личния лекар и да му се
направи допълнителна кардиограма, за да се проследи дали няма някаква
разлика с първата .
От показанията на свидетеля С. Ф. И. се установява, към ноември
2018г.е работил като шофьор в ЦСМП гр.Русе и в момента продължава да
работи на същата длъжност,като на 20.11.2018г. е бил част от екипа ,посетил
пациента В. Х.,с лекар д-р Г. и мед.сестра С. Н..При пристигане на адреса
,докторът е направил медицински преглед и кардиограма с кардиографа,като е
видял,че няма някакви проблеми по кардиограмата му е казал да си вземе
обезболяващо лекарство ,като след прегледа са си тръгнали.Според него
прегледът е продължил не повече от 30-40 минути,докторът и сестрата
боравят с кардиограмата и доколкото си спомня същата е оставена на място.
Мисли, че д-р Г. е дал препоръки на пациента , на другия ден да посети личния
лекар и евентуално той да му даде направление за кардиолог или за какъвто
специалист прецени.Не си спомня в конкретния случай пациентът да е
споделил за минали сърдечни заболявания,а когато са си тръгвали е бил във
видимо добро съС.ие.Посочва,че принципно ако се открие някакъв проблем
по хартиения носител на кардиографа,имат друг мобилен кардиограф, чрез
който също се прави кардиограма и се праща по мобилен път в
кардиологичния център на „Медика“ и пациентите директно се откарват в
кардиологично отделение.Това се прави ако има съмнения в първата
кардиограма ,след това се прави втора и тогава пациентите се карат в този
център, занимаващ се само с такива кардиологични проблеми.Според
свидетеля е обичайна практика ЕКГ - то да се оставя при пациента след
прегледа и не се връща в Центъра за Спешна медицинска помощ.
Свидетелят Д. Н. Г. установява,че към месец ноември 2018г. е работи,
както и сега работи като лекар - ординатор в ЦСМП – Русе и той е бил
лекарят,посетил пациента В. Х. при втория сигнал . Посочва,че на 21
ноември е бил нощна смяна, след полунощ вече на 22 ноември в 1 часа и 6
минути е получил съобщение от дежурния диспечер, че има човек,който е
изпаднал в безсъзнание,изхъркал няколко пъти и изгубил
съзнание,съобщил,че техен екип го е посещавал предишния ден.Тръгнали са
по най-бързия начин,най-прекият път до дома на пациента е бил по бул.
„Христо Ботев“,като са пристигнали за време от 4-6 минути.Д. установява,че
са слезли от линейката подготвени за реанимация,с електрокардиограф –
дефибрилатор,с подготвени ръкавици, с куфар пълен с най различни ампули,
средства за интубация за обдишване.На адреса в блок „Марек“, вх. „В“, ет. 7
ги е посрещнала жена, която е била разтревожена,имала е тюрбан на главата,
по-късно е разбрал,че тя е на химиотерапия.Влизайки в стаята на леглото е
видял сравнително висок мъж по бельо, леко присвити крайници, с глава
извита към стената,устата му е била полуотворена и не е имал дихателни
движения от гръдния кош, както и от устата, а кожата на лицето е била много
почерняла – тъмна, цианотична,като на пръв поглед свидетелят е приел,че
17
човекът е починал.Посочва,че се е приближил до него, отворил е
клепачите,погледнал е с фенерче зениците и е видял, че те са широки и не
реагират на светлина.Изказал е съболезнования на жената ,на която е
съобщил,че според него се е случило най-лошото, настъпила е мозъчна
смърт,има необратими промени на мозъка и не може да го съживят,но по
нейна молба са започнали реанимация.По процедура той е направил няколко
обдишвания с Амбу-то ,което представлява балон за изкуствено дишане в
устата, няколко сърдечни масажа, може би 5, 6 или 10,пациентът е свален на
земята,където са продължили обдишването, което е непряк сърдечен масаж.
През това време са поставили електродите, докато той е правил обдишване,
шофьорът е правил непряк сърдечен масаж ,а лекарят е давал инструкции на
сестрата,която е поставила електродите на дефибрилатора,където се вижда
дали има сърдечна дейност или няма. Установено е,че има асистолия - права
черта,когато всяка клетка на сърцето е умряла и тя не реагира и в такъв случай
не се прави електрошок.Свидетелят посочва,че електрошок се прави само, ако
сърцето е спряло ,но всяка клетка трепти в различна посока, има някаква
електрическа активност и електрошока има смисъл да ги синхронизира и да
започнат да се съкращават едновременно. Тъй като пациентът е имал
асистолия ,са започнали да правят по процедура КПМ кардиопулмоналната
ресусцитация, което включва изкуствено обдишване с балон.Свидетелят го е
интубирал, медицинската сестра е хванала венозен източник, включили са
система, защото когато няма сърдечна дейност трябва да тече система ,за да
изтласква медикаментите в кръвообращението.Всичко това е станало на фона
на непрекъснато обдишване и сърдечен масаж и съответно Д. е давал
инструкции на всеки 5 минути да се прави адреналин в нарастващи дози, след
това атропин ,като тези реанимационни действия са продължили около 45
минути,след което е съобщил ,че е настъпила смъртта и са приключили
реанимационните усилия.Свидетелят установява,че впоследствие е изказал
съболезнования на жената, разговарял е с нея,дали са й нещо успокоително,
препоръчал й е да се обади на своите близки ,за да не остава насаме с
починалия,насочил я е към фирма за неотложна медицинска помощ, която
замества личните лекари през нощта .Жената му е съобщила,че предишната
вечер е правена кардиограма и екипът е казал,че е добра. Свидетелят
твърди,че е видял въпросната кардиограма , но тя не му е направила
впечатление,тъй като е била нормална и без никакви изменения.Според
свидетеля триклоновата коронарна болест не винаги се отразява в ЕКГ,
понякога се отразява,понякога не,но инфарктът е съвсем отделно съС.ие.
Посочва,че той е оставил втората електрокардиограма, която е направил в
дома на починалия,тъй като без тази кардиограма не може да бъде издадено
медицинско удостоверение за смърт,неговата кардиограма е съвсем различна,
и показва дали има сърдечна дейност и каква е.Според него е обичайна
практика, когато се направи електрокардиограма на посетен пациент,същата
да се остави в дома му.
От показанията на свидетелката Б. М. Д.,мед.сестра в реанимационен
18
екип към ЦСМП Русе, заемала тази длъжност и към 21.11. 2018г. се
установява,че на 21.11.2018г. през нощта при посещение на пациента В. Х. тя
е била в екип с Д. и шофьора Г. К.. След като е подаден адреса са тръгнали
максимално бързо,било е след полунощ, по улиците не е имало движение и са
стигнали възможно най-бързо със сигнални лампи до адреса.В жилището
тялото на пациента е било на легло в хола,като Д. веднага е започнал
прегледа,а тя като мед.сестра е започнала да слага електродите за
кардиограмата.При включване на кардиографа,е излязла ЕКГ, на която е
имало права линия,след съгласието на съпругата са започнали реанимация,за
което са свалили тялото на земята. Свидетелката посочва,че тя като сестра е
започнала да асистира на Д., подала му е интубационната тръба,а той е
интубирал човека,тя е намерила венозен път ,включила е банка,като 45
минути са правили сърдечен масаж,обдишване с Амбу,изтекла е една банка
натриев хлорид,като според указанията на доктора е подавала ампули
адреналин, атропин ,за да бъдат включени в системата и направени венозно.
Установява,че след приключване на реанимацията,са разговаряли със
съпругата ,която е разказала,че предишната вечер също е идвал
реанимационен екип от тяхната служба,прегледали са пациента и са му
направили кардиограма,на екипа е показана кардиограмата и лекарството
„Мелбек“,което лекарят от предишната вечер е препоръчал да купят,като
според нея от блистера е липсвала само една таблетка. Свидетелката
посочва,че както тя,така и Д. са видели кардиограмата,като според нея не е
имало патологични изменения, кардиограмите излизат с разчет,а разчетът не е
имал отклонения. Съпругата е споделила пред екипа ,че доктора от
предишната вечер е препоръчал на другия ден пациента да отиде при личния
си лекар за допълнителни изследвани,че той не го е направил , ходил е на
работа ,върнал се е,след което двамата са били на културно мероприятие.Пред
екипа жената е съобщила,че двамата са били заспали ,тя е чула ,че мъжът й е
изхъркал няколко пъти,стреснала се е ,бутала го е ,след което е звъннала на
тел.112.Посочва,че екипът доста се е забавил на адреса, час и половина са
били там, 45 минути реанимация и половин час са разговаряли с жената,която
също е била болна и видимо е правила химиотерапии или лъчетерапии,като Д.
я е посъветвал да се обади на свои близки,за да не остава сама с трупа на
нейния близък.Свидетелката установява,че по принцип не е работа на
мед.сестра да разчита кардиограмите, но посочва,че има 40 години стаж,от
които 10 години е работила в кардиология. Според нея триклонова коронарна
болест има почти всеки втори човек след 50 години,други са изследванията,
които се правят за триклоновата болест,кардиограмата може да бъде показател
, но не при всички случаи. Твърди,че в Центъра за Спешна медицинска помощ
няма практика да се изписват рецепти, защото няма как да бъде проследен
пациента от съответния доктор,тъй като дават нощни и целодневни
дежурства,а за да се изпишат лекарства,трябва да бъде проследено дали
човекът има подобрение от това лекарство или няма.
От показанията на свидетеля Г. Г. К. се установява, че през ноември
19
2018г. е работил като шофьор в ЦСМП - Русе и все още работи на същата
длъжност.На 21.11.2018г. през нощта е бил на работа,имало е сигнал за
пациента В. Х.,екипът в състав : Д.,сестрата Б. Д. и той по най-бързия начин са
се качили в автомобила и сравнително бързо са пристигнали на адреса,тъй
като е било в тъмната част на деня и не е имало задръствания.На място ги е
посрещнала притеснена жена,видели са мъж, който е лежал безжизнен с
полуотворена уста,лекарят го е прегледал и е установил,че лицето е починало.
По настояване на жената екипът е започнал реанимация,състояща се от
обдишване с Амбу, сърдечен масаж, сестрата е осигурила венозен
път,медикаменти.Според свидетеля реанимацията е продължила около 40
минути,но без резултат,след което екипът си е тръгнал , като цялото
посещение от пристигането до заминаването е било около час. Свидетелят не
си спомня ,след приключване на реанимационните действия какви разговори
са водени с жената на починалия,нито въпросната вечер преди 6 години кой е
бил диспечерът, приел сигнала в Центъра за Спешна медицинска помощ, но е
категоричен,че веднага след получаването на сигнала са тръгнали към
адреса,като вероятно им е отнело 1 минута,за да се качат в автомобила и да
тръгнат.
От показанията на свидетеля С. Л. Р.,който е бил диспечер и е приел
второто обаждане на 22.11.2018г. се установява,че работи в Спешна
медицинска помощ гр. Русе като лекар-ординатор и към ноември 2018 г. е
работил на същото място,но не си спомня конкретния случай.Относно
извършването на медицинския триаж ,свидетелят посочи,че обикновено се
задават няколко основни въпроса,за да се определи дали пациентът има нужда
от спешна медицинска помощ,неотложна или изобщо няма нужда от
медицинска помощ,пита се диша ли, в съзнание ли е, контактен ли е, ако е
контактен обикновено диспечерът моли да говори директно с пациента за да
може да се изясни по-бързо неговото съС.ие и оплаквания.За конкретния
случай не си спомня подробности, но вероятно е преценил,че случаят е бил
спешен и затова е изпратил на адреса лекарски екип.При оплаквания за
сърдечни болки се изпраща лекар ,като уточнява,че в Спешна помощ нямат
специализирани екипи,има лекарски и долекарски и нямат кардиолог. Когато
пациентът е обозначен с код „червено“, на екипа се съобщава,че случаят е
спешен,дали е в съзнание,сърдечна болка,като екипът трябва да знае
предварително какви са оплакванията и съС.ието на пациента и затова
диспечерите разпитват пациента и неговите близки, което много често
предизвиква агресия.След връщането на екипа обратно в Центъра за спешна
медицинска помощ,шефът на екипа,в случая вероятно лекарят диктува
диагнозата ,а те я записват в журнала.Посочва,че основните документи в
Спешна медицинска помощ са два: фиш за спешна медицинска помощ и книга
за повикване или журнал за повикване,като в журнала се записват данните за
пациента и диагнозата,а фиша се попълва от шефа на екипа.Според свидетеля
, ако е направена електрокардиограма,тя обикновено се оставя при пациента.
Спешна помощ не осъществява контрол дали диагнозата е била правилна или
20
не, като нямат задължение да проследяват съС.ието на пациентите след
посещение на мобилния екип.Свидетелят установява,че ако човек директно се
обажда на телефон 112 ,първо попада на диспечера на телефон 112, който
изяснява ситуацията и за каква помощ става дума - за медицинска, за
полицейска, за социална, за пожар и т.н.Ако става дума за медицински случай,
операторът прави връзка с техния оператор в медицинския център и тогава
той започва разговор с пациента. Разговорът продължава не повече от 2-3 мин.
с медицинския център,а с оператора на телефон 112 около 1-2 мин. След това
2-3 мин.говори с техния оператор,който взима решение за приемане на
адреса. Според свидетеля от момента на обаждане на телефон 112 до момента
на получаване на адреса от медицинския екип минават 4-6 минути,което е
средната продължителност от началото на разговора до пращане на екипа на
адреса.Посочва,че триажът за спешна медицинска помощ обикновено
продължава 2-3 минути,в които трябва да се прецени ситуацията,като първият
въпрос , който се задава е има ли дишане,в съзнание ли е, контактен ли е.
От съдебно-медицинската експертиза,изготвена от доц. д-р Д. Д. със
специалност Съдебна медицина /л.299-321,том1/,което като обективно и
компетентно съдът възприема изцяло, се установява, че диагнозата
„Триколонова коронарна болест“ е морфологична /патологоанатомична/, а не
кардиологична /клинична/диагноза. Тя може да се постави само след
медицинска аутопсия или след специално инвазивно изследване, което се
нарича „контрастна коронарография“,като в заключението подробно е описано
как се извършва това изследване.Според ВЛ сама по себе си диагнозата
„Едно, две и/или три колонова коронарна болест“, не представлява „тежко
сърдечно заболяване“, защото повече от 50-60 % от всички мъже и жени на
възраст около и над 40 години имат в различна степен атеросклеротични
плаки, както на коронарните,така и на другите кръвоносни съдове в
организма.„Тежко сърдечно заболяване“ са усложненията на коронарната
болест .ВЛ посочва,че наличието на атеросклеротични плаки /неусложнената
коронарна болест-едно, две и/или триколонова сама по себе си/ може да не се
прояви с години,без никакви оплаквания и симптоми и при извършване на
електрокардиографско изследване не показва отклонения от нормалната
кардиограма.Когато тези атеросклеротични плаки започнат да се усложняват
/да разязвяват, да натрупват тромботични маси/ те могат частично или пълно
да запушат лумена на коронарния съд и да причинят остър коронарен
синдром, който представлява тежко съС.ие и се проявява с характерни
клинични и ЕКГ-симптоми.Според д-р Д. основното заболяване при В. Х. е
атеросклероза на венечните /коронарните/ съдове на сърцето,което съС.ие се
развива постепенно, с течение на години и в напреднал стадий се проявява със
симптомите на исхемична болест на сърцето или внезапна сърдечна смърт.
Описани са клиничните изяви на острия коронарен симптом,както и
характеристиката на електрокардиограмата при остър коронарен синдром.На
въпрос №2 на ищцата ВЛ дава отговор,че оплакванията на В.Г.Х. пред
посетилия дома му на 20.11.2018 година екип за спешна помощ от ЦСМП-
21
Русе за силни болки в горната част на корема, гърдите, и сърдечната област,
поява на студена пот, чувство за страх и тревожност, позиви за гадене и
повръщане /при липса на кашлица, хрема и температура/съдържат симптоми
на остър коронарен симптом,затова на място е изпратен веднага/с код червено/
лекарски екип със съответното оборудване.С оглед издадения фиш от ЦСМП
и данните по делото ,ВЛ описва,че при прегледа пациентът съобщил, че се
чувства по- добре ,болката преминала, бил е в съзнание, контактен,
ориентиран, без отпадни симптоми, с нормални зеници и нормални
двигателни реакции, пулсът и артериалното налягане са били в рамките на
нормата /67 удара в минута сърдечна честота и 135/80мм. живачен стълб на
кръвното налягане/.При аускултацията /преслушване е лекарска слушалка/ не
са установени прояви на сърдечна недостатъчност, изразяващи се в застой и
поява на влажни хрипове в белодробните основи, ритъмни и проводни
нарушения на сърдечната дейност, а на кардиограмата не били установени
остри Т-вълни и елевация в ST-сегмента или развитие на патологичен Q-
зъбец, нито данни за екстрасистолия или аритмия. Становището на ВЛ е,че
към момента на прегледа е нямало данни за остър коронарен синдром ,за
„усложнения“ на т.н. „триколонова коронарна болест“/и при тези данни
лекарят не е имал никакви основания да приеме съС.ието на В. Х. като
„животозастрашаващо“. Дадени са препоръки на другия ден да потърси
личния си лекар, да си вземе болничен лист и да лежи, при необходимост да
направи нови изследвания и консултации с лекари- специалисти,
кардиограмата е оставена на пациента.Тези препоръки не са изпълнени , В. Х.
не е останал на домашно лечение ,не се е свързал с личния си лекар, за по-
нататъшно наблюдение и лечение, а е отишъл на работа през следващия ден и
не е потърсил своевременно лекарска помощ при подновяване на
оплакванията в края на работния ден. Посочено е,че при аутопсия, извършена
почти 10 месеца след смъртта, поради напредналите гнилостни изменения в
паренхима на вътрешните органи /размекване на вътрещните органи/ не е
възможно да бъдат открити заболявания като сепсис, вирусна
бронхопневмония,остър миокарден инфаркт. Открита е „триколонова
коронарна болест“, но тромби и разязвени плаки не са описани. По тази
причина ВЛ счита,че остър коронарен синдром е много вероятна причина за
смърт, но при аутопсия почти 10 месеца след смъртта, не е възможно да бъдат
изключени някои други /несърдечни/ заболявания, които също могат да
доведат до смърт.Съгласно заключението при посещението в дома на В. Х.,
лекарят е използвал всички налични методи и средства, с които е разполагал-
клиничен преглед, състоящ се в оглед, палпация, аускултация-преслушване на
сърцето и белите дробове с лекарска слушалка, измерване на кръвно налягане
и пулс,направа на електрокардиограма,като той не разполага с метод за
диагностициране на „триколонова болест“/атеросклеротични плаки на
венечните съдове на сърцето/.Тези плаки не са се появили от вчера, те са
съществували месеци и години, но не са имали клинично проявление.Относно
посещението на първия екип на ЦСМП Русе,ВЛ Д. счита,че В. Х. не е бил в
22
тежко,общо съС.ие ,за да се налага спешно транспортиране до болнично
заведение.Становището на ВЛ е ,че оплакванията на В. Х. за болки в
сърдечната област могат да се отнесат към симптоми на нестабилна
стенокардия или начален миокарден инфаркт,но могат обаче да бъдат
отнесени и към прояви на обща вирусна инфекция и интеркостална
невралгия,както е приел и д-р Г..Преценката , че се касае за интеркостална
невралгия като вероятно начало на остра вирусна инфекция ,има своите
основания -болката е свързана с дишането, усилва се при палпация, нормално
ЕКГ,нормален пулс, нормално артериално налягане, ритмична сърдечна
дейност без екстрасистоли и прибавени шумове.При тези данни, на основата
на данните от анамнезата на пациента за „колега болен от вирусна инфекция“,
физикалния преглед /задоволително общо съС.ие, нормално артериално
налягане, нормална сърдечна честота и пулс, липса на ЕКГ промени/,д-р Г. е
преценил, че се касае за „интеркостална невралгия и остра вирусна
инфекция“.Назначаването на медикамента „Мелбек“ е било съобразено с
поставената диагноза „интеркостална невралгия“. Не е възможно краткия
прием в допустими лечебни дози на този медикамент и обстоятелството, че
„пациента е пушач“, да допринесе за „усложняване на сърдечното
заболяване“.Посочено е,че намерените при аутопсията множество
атеросклеротични плаки в трите разклонения на кръвоносните съдове на
сърцето, са резултат от многогодишен болестен процес, а не са се появили в
резултат на прием на една или няколко таблетки от препарата „Мелбек“.
В експертизата е изразено становище,че в поведението на екипа за
спешна мед.помощ,извършил посещение в дома на В.Х. на 20.11.2018г. няма
нарушения на правилата за добра медицинска практика и изискванията на
мед.стандарт по „Спешна медицина“.В същия смисъл е извършената проверка
от Дирекция“Медицински одит“към МЗ по случая.На въпроса относно
необходимостта пациентът да попълни бланка за информирано
съгласие/въпрос №8 на ищцата/,ВЛ посочва,че попълването на „Бланка за
информирано съгласие на пациента“, съгласно чл.89, ал.1 от ЗЗ е
задължително и се изисква само при приети в болница /хоспитализирани/
пациенти,като не съществува изискване за попълването на подобни бланки в
амбулаторно-поликлиничната и спешната помощ .В практиката на ЦСМП и на
Спешните отделения към болниците има практика,в случай,че на пациента е
предложена хоспитализация, а той е отказал такава,това следва да бъде
вписано във фиша за спешна помощ или амбулаторния лист,като документът
следва да е подписан от пациента и от медицинското лице.На въпрос №9 на
ищцата дали е било възможно да бъде предотвратена смъртта на В. Х.,чрез
спешното му транспортиране още на 20.11.2018г. до Кардио-отделението в
близката болница „УМБАЛ“ Медика-Кор“Русе,ВЛ посочва,че не е възможно
обективно да се обсъжда и прогнозира шанса за избягване на неблагоприятен
резултат, което зависи от множество обстоятелства, включително и такива,
които са извън медицинските възможности,че не всички съдово-коронарни
стеснения могат да бъдат разрешени, чрез поставяне на стент,че не
23
съществува медицинска дейност, при която има 100% успеваемост.
Вещото лице Д. е дал отговор и на поставените от ответника
въпроси,част от които се преповтарят с тези на ищцата.Не може да бъде даден
категоричен отговор за точната причина за смъртта на В.Г.Х.. На
20.11.2018г.В. Х. не е бил в „спешно животозастрашаващо съС.ие“, което да е
налагало извършването на допълнителни изследвания и спешен първичен
транспорт на пациента в лечебно-заведение. На базата на резултатите от
извършения лекарски преглед и електрокардиограмата поведението на екипа
на д-р Г. е било правилно. Всички екипи на ЦСМП, както и този ръководен от
д-р Г. не е разполагал с други /образни, инвазивни или лабораторни/ методи за
диагностика на сърдечно-съдови заболявания.Според д-р Д. Д. е възможно
обща инфекция на организма,причинена от вируси да доведе до остър
коронарен синдром и бърза смърт,доказателство за което е високата смъртност
от остра сърдечна недостатъчност по време на вирусната епидемия,причинена
от Ковид 19.Тежко физическо и хронично психическо натоварване и
пренапрежение, ниски температури и други,могат да провокират сърдечна
криза /остър коронарен синдром/ в резултат на свиване на коронарните съдове
на сърцето и намален приток на кислород и кръв,неадекватен на нуждите на
миокарда.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза,изготвена д-р Д.
Р. М. ,със специалност вътрешни болести и кардиология,/л.38-73, том 2/,което
не е оспорено от страните и като обективно и компетентно съдът възприема
изцяло, се установява,че триклоновата коронарна болест е сериозно съС.ие на
сърцето,което се характеризира с различни по големина атеросклеротични
стеснения и/или запушвания на трите основни коронарни артерии,като
представлява един от анатомичните варианти на исхемичната /коронарната/
болест на сърцето.Исхемичната /коронарната/ болест на сърцето е клиничния
вариант на коронарната болест.Посочени са симптомите на исхемичната
болест на сърцето:болка в гърдите или дискомфорт, задух, екстремна
умора,аритмия,изпотяване и други.В отговорите на въпрос№1 на ищцата
подробно в заключението са описани изследванията,които се правят на
пациенти с различна симптоматика за установяване на сърдечни заболявания.
Посочено е,че при пациент с триклонова коронарна болест кардиограмата
може да остане без промяна или да има някакви незначителни исхемични
промени, докато при пациентите с остър миокарден инфаркт кардиограмата
има различни промени ,които поставят диагнозата/подробно описани/.Според
ВЛ оплакванията на В. Х. за силни болки в горната част на корема, гърдите и
сърдечната област, поява на студена пот, чувство на страх и тревожност,
позиви за гадене и повръщане /при липса на кашлица, хрема и повишена
температура/ при първото посещение на екипа на ЦСМП-Русе на 20.11.2018
г.,усъмняват за наличие на остър коронарен синдром ,който е потенциално
животозастрашаващо съС.ие.Симптоматиката е съмнителна за остър
коронарен синдром,който е клиничен израз на установената аутопсионно
24
триклонова коронарна болест. На въпрос 2.3 на ищцата вещото лице дава
отговор ,че съгласно Закона за здравето и Наредба №3/ 06.10.2017г. за
утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина",съС.ието на
пациента не се класифицира като спешен пациент тъй като е изпълнено само
едно от условията ,а именно да е налице спешно съС.ие,но не е изпълнено
изискването да има нужда от провеждане на спешни диагностично-лечебни
действия или транспорт, които ако не бъдат предприети незабавно, биха
довели до тежки или необратими морфологични или функционални
увреждания на жизненоважни органи или системи или до смърт.Посочено е,че
пациентът не изпълнява критериите за критичен спешен пациент ,тьй като
трябва да са налице животозастрашаващи признаци и симптоми ,вследствие
заболяване или увреждане с висока вероятност от летален изход, ако не се
предприемат незабавни интервенции за предотвратяване на последваща
нестабилност на дихателната функция, циркулацията и/или неврологичната
функция. Становището на експерта е ,че при В.Г.Х. критериите за критичен
спешен пациент настъпват 24ч.след първото посещение на екип на ЦСМП -
Русе.В експертизата подробно са описани характерните симптоми на
заболяванията „Остра вирусна инфекция“,“Интеркостална невралгия“и на
сърдечните заболявания-„Исхемична болест на сърцето“и „Остър миокарден
инфаркт“.Посочено е,че симптомите при остра вирусна инфекция не са
сходни или подобни на симптомите при исхемична болест на сърцето и при
острия миокарден инфаркт,но гръдната болка при междуребрената невралгия
може да наподобява болката при исхемична болест или остър миокарден
инфаркт и при нея е необходимо да се проведе съответното изследване с цел
разграничаването на двете съС.ия.В заключението са описани показанията на
д-р Г. , който е регистрирал ЕКГ и на Д.,според които ЕКГ е била
нормална.При прегледа д-р Г. е установил,че при проблем със сърцето болката
не се влияе от дишане, не се влияе от палпация/натиск, а при пациента болките
се засилвали при дълбоко дишане и при натиск,въз основа на което е стигнал
до извода, че това е възпален периферен нерв,тъй като болката е опасваща и е
приел,че се касае за междуребрена невралгия,която е резултат на остра
вирусна инфекция,с оглед многото случаи по това време в град Русе на
вирусна инфекция и снетата анамнеза от В. Х.,че е бил в контакт с колега
,който е бил с вирусна инфекция.
Съгласно експертизата диагнозата остра вирусна инфекция не е
отговаряла на наличните клинични оплаквания при болния.Тя е поставена в
резултат на епидемичната обстановка в град Русе по това време и
анамнестичните данни за контакт на починалия с негов колега, болен от остра
вирусна инфекция.С тази диагноза д-р Г. си е обяснил диагнозата
интеркостална невралгия,симптоматиката на която донякъде се припокрива
със симптоматиката при исхемичната болест на сърцето.Препаратът Мелбек е
изписан за болката,която е преценено,че се касае за интеркостална невралгия и
като нестероидно противовъзпалително средство е изписан адекватно за тази
предполагаема диагноза.Посочено е,че пред мобилния екип за спешна
25
медицинска помощ не е имало обективни пречки след личния преглед на
В.Г.Х. в дома му на 20.11.2018 г. и направената му електрокардиограма,
същата да бъде изпратена до УМБАЛ „Медика- Кор"-Русе за консултация със
специалист кардиолог чрез свързания с болницата кардиограф,но в случая
стабилното съС.ие на Васил Х. и липсата на ЕКГ промени насочващи за остър
миокарден инфаркт със СТ елевация, са дали основание на екипа да не
изпращат регистрираната кардиограма до УМБАЛ „Медика- Кор"-Русе за
консултация с кардиолог.Становището на експерта във вр.с въпрос №7 на
ищцата е,че извършените на 20.11.2018 г. от мобилния екип за спешна
медицинска помощ лечебно- диагностични дейности при прегледа на В.Г.Х. в
дома му включват:анамнеза,преглед с контрол на жизнените показатели,ЕКГ и
тези дейности съответстват на правилата за добра медицинска
практика,изискванията на медицински стандарт „Спешна медицина" и
утвърдените от министъра на здравеопазването диагностично терапевтични
протоколи и алгоритми при пациент без ЕКГ промени и със стабилни
хемодинамични показатели.Посочено е,че екипът на Д-р Г. не е взимал
решение за транспортиране на пациента В. Х.,тъй като е преценил,че в случая
не се касае за спешно кардиологично съС.ие ,налагащо спешна
хоспитализация.По тази причина не е попълнена бланка за информирано
съгласие за последиците от нетранспортиране в болница.Такава бланка се
попълва от екипа на ЦСМП ,ако същият прецени,че пациентът трябва да се
транспортира до болнично заведение за спешна хоспитализация или
изследване,а пациентът отказва да бъде транспортиран.На въпрос №9 на
ищцата вещото лице дава отговор,че при спешно транспортиране и спешна
хоспитализация в УМБАЛ „Медика-Кор"-Русе е било възможно да бъде
предотвратена смъртта на В.Г.Х. чрез провеждане на селективна
коронарография и последващо интервенционално или хирургично лечение
според установената находка от нея.Относно конкретната причина за смъртта
на В. Х.,експертът посочва,че съгласно заключението на СМЕ на труп от
13.09.2019г. /извършена от д-р Пламен Д. по ДП /, единствено от трупната
находка не може по категоричен начин да се установи причината за
смъртта.Според ВЛ,най-вероятно при В. Х. се е касаело за исхемична болест
на сърцето ,усложнена с остър коронарен синдром, с вероятно възникнало в
резултат на това ритъмно нарушение- първична камерна тахикардия,която е
преципитирала в камерно мъждене с последващ сърдечен арест ,с последваща
остра дихателна и сърдечна недостатъчност и последващ летален изход.На
въпрос 2 на ответника ,вещото лице в експертизата е описало извършените
дейности,съгласно фиш за спешна медицинска дейност от
№16468/20.11.2018г.,като изразява становище,че при посещението на екипа
на ЦСМП Русе в дома на В.Х. на 20.11.2018г.същият не се е намирал в спешно
животозастрашаващо съС.ие,което да е налагало спешен първичен транспорт
на пациента до лечебно заведение, което се потвърждава от последващото му
добро общо съС.ие на следващия ден.Необходимо е било извършването на
допълнителни изследвания при личния лекар или кардиолог- ново контролно
26
ЕКГ и при нова липса на исхемични промени осъществяване на тропонинова
верификация.На въпрос 3 на ответника вещото лице дава отговор,че въз
основа на оплакванията на В. Х., съобщени при подаването на сигнал на тел.
112 и липсата на такива в момента на прегледа, анамнезата за липса на минали
заболявания, включително и в аспекта на кардиологични такива, както и на
извършения физикален преглед от д-р Г. при посещението в дома на пациента
на 20.11.2018 год.,е било правилно Х. да бъде насочен към личния лекар и/или
към специалист по кардиология за планова специализирана диагностика и
лечение.В случая д-р Г. не е насочил пациента към личен лекар или кардиолог
за планова медицинска диагностика и лечение,а е насочил В. Х. към личния
лекар за издаване на болничен лист за 10 дни с оглед осигуряване на
физически покой с оглед избягване на възникването на възможни усложнения
от наличната остра вирусна инфекция.Посочено е,че екипът на д-р Г. не е
разполагал с техническа възможност самостоятелно да диагностицира
наличието на коронарна атеросклероза.В отговора на въпрос №6 на ответника
ВЛ посочва фактори и съС.ия,извън сърдечносъдовата система,които косвено
могат да повлияят на функцията на сърцето и кръвоснабдяването с дадени
примери.
При съвкупна преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства,както и на изготвените по делото две медицински експертизи,
съдът намира,че не са налице предпоставките на чл.49 ЗЗД за ангажиране
отговорността на ответника Център за спешна медицинска помощ Русе.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия и
има обезпечително-гаранционна функция. За възникване на отговорността по
чл.49 ЗЗД са необходими следните предпоставки: вреди, причинени на
пострадалия -ищец, вредите да са причинени от лице, на което отговорният по
чл. 49 ЗЗД ответник е възложил работа, вредите да са причинени при или по
повод изпълнението на работата, възложена от ответника, работникът или
служителят да има вина за причинените вреди.В конкретната хипотеза не са
налице всички горепосочени предпоставки,за да бъде ангажирана
отговорността на ответника ЦСМП гр.Русе.
От показанията на първата група свидетели,безспорно се установява, че
ищцата Б. Х. е претърпяла неимуществени вреди с голям интензитет от
смъртта на нейния син В. Х.,починал на 22.11.2018г. Загубата на сина на
ищцата,починал в сравнително млада възраст на 49 години , неминуемо е
свързана с голяма болка,скръб и мъка,като тази емоционална травма ще
съпътства майката,погребала детето си до края на дните й.В резултат на
преждевременната смърт на сина си ,ищцата тотално е променила
поведението си,станала е неконтактна, затворила се е в себе си, отчуждила се
е от близките си, изпаднала е в тежка психична деперсия,вкл.е споделяла пред
близките си,че иска да сложи край на живота си.Тези неимуществени вреди
ищцата ще търпи и в бъдеще,тъй като майка винаги ще чувства липсата на
своя син и ще тъгува за него.
Няма спор,че и двата екипа,съставени от лекар,мед.сестра и шофьор при двете
27
посещения в дома на В.Х. към процесния период са включвали лекари и
служители,работещи по трудово правоотношение и осъществената от тях
медицинска дейност при диагностиката и лечението на пациента е извършена
при и по повод изпълнение на служебните им задължения,поради което
същите имат качеството на лица,на които ответникът ЦСМП гр.Русе е
възложил работа.
За да възникне отговорността на ответника за причинените на
ищцата неимуществени вреди от смъртта на нейния син по чл.49 ЗЗД ,е
необходимо да се установи причинна връзка между действията
/бездействията/на лекарите ,на които е възложено лечението на пациента с
настъпилия вредоносен резултат –в случая смъртта на В. Х.,починал на
22.11.2018г. Отговорност за медицински деликт /лекарска грешка/ възниква
при всяко неизпълнение на професионалните задължения на лекаря за
извършването на преглед, консултации, лечение и други.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗ медицинската помощ в
Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от
медицинската наука и практика методи и технологии. Според чл. 80 ЗЗ
качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти,
утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и
Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.
5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по
дентална медицина. Основните принципи на правото на медицинска помощ,
уредени в чл. 81, ал. 2 ЗЗ, са своевременност, достатъчност и качество на
медицинска помощ.
Анализът на събраните по делото доказателства,поотделно и в
съвкупност обуславя извода,че не е доказано по безспорен и категоричен
начин наличието на причинна връзка между смъртта на В. Х.,поч.на
22.11.2018г. и действията на първия екип,респ.на ръководителя на екипа д-р Г.
при първото посещение на 20.11.2018г.Недоказано е твърдението на
ищцата,че от страна на д-р Г. е налице противоправно бездействие и
нарушение на медицинския стандарт за спешна медицинска помощ ,тъй като
въпреки,че В.Х. е бил критичен спешен пациент,същият не е транспортиран
своевременно до болница и това бездействие е довело до смъртта му.
Категорично от двете медицински експертизи,изготвени от ВЛ със
специалност съдебна медицина доц.д-р Д. Д. и от ВЛ със специалност
кардиология и вътрешни болести д-р Д. М. е установено,че при посещението
на екип на ЦСМП Русе в дома на В.Х. на 20.11.2018г., съшият не се е намирал
в спешно,животозастрашаващо съС.ие , което да е налагало спешен транспорт
до лечебно заведение или извършване на допълнителни изследвания .ВЛ Д.
М. е категоричен,че при В. Х. критериите за критичен спешен пациент са
настъпили 24 часа след първото посещение на екип на ЦСМП Русе.Съгласно
заключенията на двете експертизи при това първо посещение е спазен
медицинския стандарт за спешна медицина,утвърден с Наредба
№3/06.10.2017г. на министъра на здравеопазването. При първото
28
посещение,д-р Г. е снел анамнеза, извършил е първичен клиничен преглед-
преслушване на сърце и бели дробове, измерване на пулс и кръвно налягане
,направена е електрокардиограма,която е била нормална,без отклонения и без
индикации за наличие на някакво сърдечно заболяване.От отразеното във
фиша за спешна помощ и от показанията на свидетелите от първия екип е
установено,че след прегледа пациентът се е чувствал по-добре,болката е
преминала ,същият е бил контактен,в съзнание , ориентиран,с нормални пулс
и кръвно налягане,като д-р Г. е дал препоръка за посещение при личен лекар
за последващи изследвания и евентуален болничен,с оглед поставената
диагноза интеркостална невралгия и остра вирусна инфекция.Тези препоръки
не са изпълнени от Х.,който на другия ден е отишъл на работа,не е потърсил
личния си лекар за по-нататъшно наблюдение.Нещо повече на следващия ден ,
Х. е бил на работа през целия ден ,изпълнявал е служебните си задължения ,
чувствал се добре и не е имало никакви индикации за влошаване на
здравословното му съС.ие.В този смисъл са показанията на свидетеля Д.
А.,колега на Х., който не е забелязал Х. да е имал някакви болки или
неразположение. Свидетеля В. Н.,съпруг на сестрата на Х. също посочва,че на
21.11.2018г.са се чули по телефона с В. 4 пъти,разговаряли са за техни неща,
всичко е било нормално като В. дори не му е споделил за посещението
предишната нощ на екип на спешна помощ.
На следващо място съдът приема,с оглед заключенията на двете
мед.експертизи,че при първото посещение на 20.11.2018г.екипът на ЦСМП,
респ.д-р Г. е използвал всички достъпни му методи за диагностика,при което
не е установил данни за спешно съС.ие или за такова, налагащо спешен
транспорт до болница.И двете експертизи установяват , лечебно
диагностичните дейности,извършени от мобилния екип за спешна медицинска
помощ при прегледа на В.Х. включват анамнеза,преглед с контрол на
жизнените показатели,ЕКГ,което съответства на правилата за добра
медицинска практика ,изискванията на медицински стандарт „Спешна
медицина“и утвърдените от министъра на здравеопазването диагностично
терапевтични протоколи и алгоритми при пациент без ЕКГ промени и със
стабилни хемодинамични показатели.В същия смисъл са и констатациите при
извършената проверка от ИА“Медицински надзор“,като Комисията не е
установила забавяне при координирането и изпълнението на адреса от
дежурните екипи,като при двете посещения са налице изпълнения на
задълженията на медицинските лица,във вр.с диагностицирането и лечението
на В. Г. Х..Във воденото наказателно производство, приключило с влязло в
сила постановление за прекратяване на ДП,в което е извършено пълно
разследване,назначавани са няколко тройни и петорни медицински експертизи
,също не е установено наличие на предпоставките за ангажиране
наказателната отговорност на мед.екипи за престъпление по чл.123 ал.1 НК и
не са установени нарушения на медицинския стандарт за спешна медицинска
помощ при двете посещения на екипите.
Изцяло недоказани са твърденията в ИМ,че първият екип,ръководен
29
от д-р Г. е оставил В. Х. в безпомощно съС.ие,с болки в гърдите,че пациентът
е приведен в още по-безпомощно съС.ие ,т.к.е заблуден,че сърцето му е
здраво,като е вземал предписаните му хапчета „Мелбек“,които са повишили
риска от инфаркт.Категорично по делото е установено,както от показанията на
свидетелите,така и от всички събрани по делото доказателства,че след първия
преглед на 20.11.2018г.В. Х. е бил във видимо по-добро съС.ие,спокоен
,контактен ,с нормални показатели на кръвно налягане и пулс ,като през
целия следващ ден е бил на работа,без никакви оплаквания.Установено от ВЛ
Д.,че не е възможно краткия прием в допустими лечебни дози на медикамента
„Мелбек“ и обстоятелството,че пациента е пушач да допринесе за
усложняване на сърдечното заболяване. Според ВЛ намерените при
аутопсията множество атеросклеротични плаки в трите разклонения на
кръвоносните съдове на сърцето ,са резултат от многогодишен болестен
процес,а не на приема на една или няколко таблетки от препарата „Мелбек“.
Безспорен факт е,че самият починал В. Х.,нито близките му са имали
съзнание за наличие на сърдечно заболяване.Свидетелите на ищцата
посочват,че той е бил спортист,в добра физическа форма,активен и никога до
смъртта си не е имал някакви здравословни проблеми и каквито и да е
индикации за наличие на коронарна болест.Наличието на триклонова
коронарна болест е установено посмъртно, при извършената СМЕ на труп по
досъдебното производство и то след ексхумация на трупа,близо 9-10 месеца
след смъртта.В заключението си вещото лице д-р Д. посочва,че сама по себе
си диагнозата „Едно,две и/или три колонова коронарна болест“не
представлява тежко сърдечно заболяване,че 50-60% от всички мъже и жени на
възраст над 40 години имат в различна степен атеросклеротични плаки ,както
на коронарните,така и на другите кръвоносни съдове в организма.Тежко
сърдечно заболяване са усложненията на коронарната болест,като наличието
на атеросклеротични плаки /неусложнена коронарна болест-едно,две и/или
триколонова/ с години може да не се прояви с никакви оплаквания и
симптоми и при извършване на електрокардиографско изследване не дава
отклонение от нормалната кардиограма. Съдът не споделя изложените в
писмената защита на ищцата доводи ,че не следва да се кредитира
заключението на ВЛ доц.д-р Д.,поради това,че същият не е кардиолог.ВЛ Д. е
доказан специалист в своята област „Съдебна медицина“,дал е отговор на
поставените въпроси, съобразно притежаваната квалификация и своя
опит,като заключението му е достатъчно пълно,ясно и обосновано,поради
което и съдът го кредитира изцяло.Неоснователни са и изложените в тази
насока възражения в писмената защита на ищцата,че след като е депозирал
аналогично заключение по друго дело,с друг ищец и същият ответник е
налице предубеденост и необективност в заключението му.На съда служебно е
известно ,че пред ПОС са висящи три дела,с предявени искове за присъждане
на обезщетения за претърпени неимуществени вреди,в резултат от смъртта на
В. Х. от трима пострадали с твърдения за допусната лекарска грешка от
екипите на ЦСМП Русе,съответно по настоящото гр.д.№85/2024г.ищец е
30
майката на почналия,по гр.д.№84/2024г. ищец е неговата сестра /свидетелката
М. Д. / и по гр.д.№80/2024г. ищец е сина на починалия.Фактът,че ВЛ Д. Д.в е
изготвил експертиза и по гр.№84/2024г.по описа на ПОС,преценявайки едни и
същи доказателства,както и идентична фактическа обстановка,не обуслав
извода за неговата предубеденост и необективност.
Становището на д-р Д. се подкрепя и от ВЛ Д. М.,който в
експертизата си също посочва,че при пациенти с триклонова коронарна
болест кардиограмата може да остане без промяна или да има някакви
незначителни исхемични промени ,докато при пациентите с остър миокарден
инфаркт кардиограмата има различни промени,които поставят
диагнозата,подробно описани.ВЛ М. допуска ,че гръдна болка при
междуребрената невралгия може да наподобява болката при ИБС или остър
миокарден инфаркт.
Съдът приема,че преценката дали е допусната лекарска грешка и
противоправно бездействие от страна на д-р Г. и екипа при първото
посещение,следва да се извършва към момента ,когато е осъществен прегледа
–на 20.11.2018г.,а не да се основава на предположения и хипотези дали
вредоносния резултат би настъпил ,ако В.Х. бе транспортиран спешно до
болнично заведение.Към този момент не са установени конкретни нарушения
на медицинския стандарт Спешна медицина,утвърдени с Наредба-№3/06.10.
2017г.от лекаря,извършил прегледа,нито противоправно бездействие.
Извършен е преглед,хемодинамичните показатели на пациента са били
нормални,направената кардиограма също е била нормална и без отклонения,
не е констатирано спешно съС.ие,налагащо спешен транспорт и
хоспитализация в болница,съС.ието на пациента не е било
животозастрашаващо и същият не е покривал критериите за“критичен спешен
пациент“. Към 20.11.2018г.не е имало обективни данни и индикации за
наличие на сърдечно заболяване,които да обосноват поставянето на диагноза
„Остър коронарен синдром“.Диагнозата триклонова коронарна болест е
поставена едва впоследствие,при извършената аутопсия на трупа,близо 10
месеца след смъртта.
С оглед изложеното съдът приема,че двата екипа на ЦСМП Русе са
действали адекватно,своевременно,в съответствие с установените медицински
стандарти и добрите практики за полагане на медицински грижи. Не е
доказана с категоричност причинна връзка между настъпилата смърт на В. Х.
и действията или бездействията на двата екипа,посетили дома на Х. на
20.11.2018г.и на 22.11.2018г.,,още по-малко противоправни действия на някои
от лекарите,проявена професионална немарливост или липса на
компетентност,за да се ангажира отговорността на ответното ЦСМП Русе по
реда на чл.49 ЗЗД.Не е осъществен фактическия състав на чл.49 ЗЗД,поради
което искът на посоченото основание за сумата 250 000лв.,претендирано
обезщетение за неимуществени вреди е неоснователен и следва да се
отхвърли. Поради акцесорния си характер неоснователна се явява и
претенцията за присъждане на законна лихва от датата на увреждането
31
22.11.2018г.до окончателното й изплащане.
При този изход на процеса и на основание чл.78 ,ал.3 ГПК ищцата следва
да заплати на ответника направените по делото разноски.Съгласно
представения списък по чл.80 ГПК разноските на ответника са в размер на
14 650лв.адвокатско възнаграждение.С писмения отговор е представен
договор за правна защита и пълномощно в полза на адвокат Д. И. от АК
Руусе/л.88,том1/,в който е отразено ,че адв.възнаграждение в размер на
14 650лв.е изплатено по сметка,т.е.по банкова сметка.По делото обаче не са
представени доказателства като извлечение от банкова сметка или други,
удостоверяващи ,че действително размерът на възнаграждението е изплатен
на адвокат И..Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №6/06.11.2013г.по тълк.д.
№6/2012г.съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат,когато страната е заплатила възнаграждението.В договора следва
да е вписан начина на плащане,а ако е по банков път задължително се
представят доказателства за това.В случая такива доказателства за плащане
на адв.възнаграждение в размер на 14 650лв.по банкова сметка не са
представени нито при представяне на адв.пълномощно,нито до приключване
на съдебното дирене,поради което макар и дължими тези разноски не следва
да се присъждат.
Без уважение следва да се остави искането на третото лице-помагач
ЗК“ЛЕВ ИНС“АД ,чрез пълномощника адвокат Н. М. от ПАК за присъждане
на разноски за адв.възнаграждение в размер на 1500лв.,съгласно представен
списък по чл.80 ГПК.Съобразно чл. 78, ал. 10 от ГПК, третото лице помагач
нито дължи, нито му се дължат разноски, както от страната, на която помага,
така и от насрещната страна.
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл.49 ЗЗД във вр.чл45 и чл.52
ЗЗД иск от Б. Г. Х. ,ЕГН ********** от гр.Русе, ул. “***,със съдебен адрес за
призоваване:адвокат Г. Г. от АК Русе,гр.Русе,ул.“*** срещу ЦЕНТЪР ЗА
СПЕШНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ гр.Русе,ЕИК *** ,със седалище и адрес
на управление гр.Русе,ж.к.“Дружба-1“,представляван от директора И. У. ,със
съдебен адрес за призоваване:адвокат Д. И. от АК Русе,гр.Русе,ул.“*** за
сумата 250 000лв., претендирана като обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на В.Г.Х.,поч.на 22.11.2018г.,в резултат на
лекарска грешка,ведно с претенцията за присъждане на законна лихва върху
,считано от 22.11.2018г.до окончателното й изплащане КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението е постановено при участието на Застрахователна
компания“ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК ***,със седалище и адрес на управление
32
гр.София,п.к.1700,район Студентски,бул.“Симеоновско шосе“№67А, трето
лице-помагач на страната на ответника ЦСМП гр.Русе.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски Апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
33