О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260813
Бургаският
окръжен съд гражданска
колегия
в закрито
заседание на тринадесети ноември
през две
хиляди и двадесета година
в състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при
секретаря
и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Русева-Маркова частно гражданско дело № 1871 по описа
за 2020
година.
Производството по делото е
образувано по повод на депозирана частна жалба от Д.К.М. ***, със съдебен адрес
гр. Бургас, к-с Славейков, бл. 126А, ет. 3 – офисен, офиси № 6 и № 7 – правна
кантора „И Ел Си“ – адвокат Иво Иванов против Определение № 3747/08.06.2020г.,
постановено по гр. дело № 1449/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, с което
производството по делото е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на
Районен съд – София. В жалбата се претендира атакуваното определение да бъде
отменено и делото да бъде върнато на Районен съд – Бургас за продължаване на
съдопроизводствените действия. В жалбата се сочи, че постановеното определение
е неправилно и незаконосъобразно, тъй като претендираните неизплатени трудови
възнаграждения биха могли да бъдат предмет единствено и само на трудов спор и
следва да бъде съобразен направеният от ищеца избор на местна подсъдност,
съобразно текста на чл. 114 от ГПК. В жалбата се сочи, че в делото се съдържат
достатъчно доказателства, установяващи обстоятелството, че Д.М. е изпълнявал
трудовите си функции в гр. Бургас, там е било работното му място и там е следвало
да получава трудовите си възнаграждения.
Депозираната частна жалба е подадена
против определение, което подлежи на обжалване, в преклузивния срок за
атакуване на определението и от лице, което има правен интерес да го атакува, а
държавна такса не се дължи, тъй като се касае за трудов спор, поради което и
съдът намира, че жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Бургаският окръжен съд като
взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и
представените по делото доказателства намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Производството пред Районен
съд – Бургас е образувано по повод на депозирана искова молба от Д.К.М. ***
против „Инвестбанк“ АД със седалище гр. София, ЕИК ********* и адрес на
управление гр. София, бул. „България“ № 85, представлявано от Изпълнителните
директори – Здравка Русева и Радослав Велков, с която се претендира да бъде
осъдено ответното дружество да му заплати сума в размер от 855, 72 лева, представляваща
дължимо трудово възнаграждение за месец декември – 2019г., ведно със законната
лихва върху посочената сума от датата на исковата молба – 26.02.2020г. до
окончателното плащане и направените по делото разноски. Изрично в исковата
молба, ищецът посочва обстоятелството, че с оглед на определеното място на
работа, в което е изпълнявал трудовата си функция – а именно – Финансов център
– Бургас – Стамболов в „Инвестбанк“ АД със седалище гр. София предявява своята
претенция именно пред Районен съд – Бургас, който е местнокомпетентен да
разгледа спора на основание чл. 114 от ГПК. В исковата молба по същество се
твърди обстоятелството, че на ищеца е следвало да бъде изплатено трудово
възнаграждение за месец декември – 2019г., но това не е сторено от неговия работодател
и се претендира да му бъде изплатено именно това трудово възнаграждение.
Към исковата молба са
представени доказателства – Трудов договор от 17.06.2014г., допълнителни
споразумения към този договор, както и Заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение от 17.12.2019г., от които е видно, че Д.К.М. е бил в трудово
правоотношение с ответната страна – „Инвестбанк“ АД със седалище гр. София, на
длъжност – „Финансов консултант“ и с място на работа – Финансов център
Стамболов, с адрес – гр. Бургас, ул. „Стефан Стамболов“ № 47. Това
обстоятелство не е оспорено от ответната страна. Не се спори и относно
обстоятелството, че понастоящем трудовото правоотношение на ищеца е прекратено
по силата на Заповед за прекратяване на трудово правоотношение № 230 от
17.12.2019г., постановена от Изпълнителните директори на „Инвестбанк“ АД –
Здравка Русева и Радослав Велков.
В отговора на исковата молба,
депозиран от „Инвестбанк“ АД се отправя възражение за неподсъдност на
образуваното пред Районен съд – Бургас гражданско дело, предвид разпоредбата на
чл. 105 от ГПК, по силата на която искът се предявява пред съда, в района на
който е постоянният адрес или седалището на ответника. Посочва се, че е
неприложима разпоредбата на чл. 114 от ГПК в конкретния случай, тъй като се
касае за предявен осъдителен иск за заплащане на парична сума в размер на 855,
72 лева, за която ищецът твърди, че същата му е дължима и е незаконно удържано
трудово възнаграждение за месец декември – 2019г. Претендира се производството
по делото да бъде прекратено пред Районен съд – Бургас и делото да бъде
изпратено на местнокомпетентния да го разгледа, а именно – Районен съд – София.
С Определение № 3747 от
08.06.2020г., постановено по гр. дело № 1449/2020г. по описа на Районен съд –
Бургас е прекратено производството по делото и същото е изпратено на Районен
съд - София. В своите мотиви, първоинстанционният съд е посочил, че в случая
разпоредбата на чл. 114 от ГПК е неприложима, тъй като в исковата молба се
съдържат твърдения за получена от работодателя сума от М. без основание, които
носят белезите на предявен облигационен иск, а изборната подсъдност по реда на
чл. 114 от ГПК е приложима само в случаите, когато ищецът търси защита на
правата си за заплащане на трудово възнаграждение, обезщетения по реда на КТ,
уволнение или друг иск, изрично предвиден в КТ, каквато не е настоящата
хипотеза.
На основание чл. 357, ал. 1
от Кодекса на труда трудови са споровете между работника или служителя и
работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяване
на трудовите правоотношения, както и споровете по изпълнението на колективните
трудови договори и установяването на трудов стаж. Както бе посочено по-горе –
от обстоятелствената част на исковата молба става ясно, че ищецът претендира да
бъде осъдено ответното дружество да му заплати сума в размер на 855, 72 лева,
представляваща неизплатено му от ответната страна трудово възнаграждение за
месец декември – 2019г. – тоест касае се за предявен иск за изпълнение на
трудовия договор. При това положение, настоящата инстанция приема, че безспорно
се касае за предявен трудов спор (както приема и Районен съд – Бургас) в своите
мотиви. При това положение, настоящата инстанция приема, че за ищецът е налице
възможност на основание чл. 114 от ГПК да предяви своя иск срещу работодателя
си и по мястото, където той обичайно полага своя труд. По делото не се спори,
че ищецът към момента на прекратяване на своето трудово правоотношение обичайно
полага своя труд в гр. Бургас, поради което и на основание чл. 357, ал. 1 от КТ
във връзка с чл. 114 от ГПК, съдът намира, че местнокомпетентен да се произнесе
по предявения иск от страна на Д.К.М. против „Инвестбанк“ АД със седалище гр.
София е Районен съд – Бургас. Изводът на въззивната инстанция не съвпада с
извода, направен от първоинстанционния съд, което налага атакуваното
определение да бъде отменено и делото да се върне на Районен съд – Бургас за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 357, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 114 от ГПК, Окръжен съд –
Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 3747 от 08.06.2020г., постановено по гр. дело
№ 1449/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, по силата на което
производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на
Районен съд - София.
ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.