№ 2422
гр. София, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Петър Милев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20231100503876 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 2479/20.02.2023г. по гр.д. № 32701 по описа за 2022г. на
Софийски районен съд, 138-ми състав са отхвърлени исковете, предявени с
искова молба вх. № 125197/17.06.2022г. по регистъра на СРС от „ Софийска
вода” АД, ЕИК ********* срещу А. Т. Р., ЕГН ********** с правно
основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД за признаване за установено, че А. Т. Р., ЕГН ********** дължи
на „Софийска вода” АД, ЕИК *********, заплащане на сумите, както
следва: сумата от 1103,66лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението- 28.02.2022г., до изплащането й, представляващи стойност на
потребени ВиК услуги за периода от 15.11.2018г. до 15.04.2021г. в имот с
клиентски № **********; сумата от 20,06лв., представляваща обезщетение за
забава на плащането на главницата за периода от 16.12.2018г. до 15.04.2021г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 10455/2022г
по описа на СРС, като „Софийска вода” АД, ЕИК ********* е осъдено да
заплати на срещу А. Т. Р., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал.3 от
ГПК сумата от 300лв. съдебни разноски.
1
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх. №
60867/06.03.2023г. по регистъра на СРС от ищеца Софийска вода” АД, ЕИК
********* в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е
съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че
решението сочело, че били установени предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение, но това не било правилен извод, исковете били
отхвърлени неправилно. Приетата по делото справка от АВписвания била
достатъчна за нуждите на производството за установяване на
обстоятелството, че имотът е собственост на ответника. В случая предмет на
делото не било спор за вещно право и не било необходимо да се представят
нотариалните актове. Отделно бил направил искане ответникът да представи
нотариалните актове, това искане било уважено, ответникът не представил
тези документи и следвало да приемат за установени обстоятелствата, че
ответникът е собственик на имота. Справката от АВписвания не била
оспорена от ответника. Приетите по делото заключения по съдебните
експретизи установявали количеството и стойността на потребените ВиК
услуги. Претендирала е разноски. Оспорило е претенцията за разноски на
насрещната страна.
Въззиваемият- ответник по исковете А. Т. Р., ЕГН ********** , е
оспорил жалбата. Посочил е, че решението било правилно. Изписването в
решението, че били налице предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение било техническа грешка. Правилно било прието от СРС че при
направеното оспорване на качеството му на собственик на имота ищецът
следвало да докаже по несъмнен начин това обстоятелство , а това не било
направено. Справката от АВписвания имала само помощен характер, не
доказвала вещни права. Нямало пречка ищецът да се снабди от АВписвания с
нотариалните актове, а това не било направено. Не било доказано количество
на потребените ВиК услуги, а и задълженията били погасени по давност.
Претендирал е разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
2
125197/17.06.2022г. по регистъра на СРС на „Софийска вода” АД, ЕИК
********* срещу А. Т. Р., ЕГН ********** , с която е поискало от съда на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с 203 от
Закона за водите и чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че А.
Т. Р., ЕГН ********** дължи на „Софийска вода” АД, ЕИК *********,
заплащане на сумите, както следва: сумата от 1103,66лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението- 28.02.2022г., до изплащането й,
представляващи стойност на потребени ВиК услуги за периода от
15.11.2018г. до 15.04.2021г. в апартамент № ****, гр. София договорна
сметка **********, с клиентски № **********; сумата от 20,06лв.,
представляваща обезщетение за забава на плащането на главницата за
периода от 16.12.2018г. до 15.04.2021г., за които е издадена заповед за
изпълнение по заповедно дело № 10455/2022г по описа на СРС, като му се
присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответникът бил собственик на
имота и като такъв потребител на ВиК услуги в него, облигационните
правоотношения били уредени от Общите условия, Наредба № 4/2004г,
потребил ВиК услуги в имота за периода в размер на процесните суми,
изпаднал в забава на плащането им, . Посочил е, че собствеността се
доказвала от представената справка от АВписвания, като при оспорване на
обстоятелствата от ответника, то същият да бъде задължен да представи по
делото описаните в тази справка под № 3 и № 4 нотариални актове-
констативен нотариален акт и нотариален акт за продажба на ½ ид.ч. от
имота.
Ответникът А. Т. Р., ЕГН ********** е оспорил исковете. Посочил е, че
представените по делото доказателства не установявали да е собственик на
имота, справката от имотния регистър имала само информативен характер, тя
се извършвала електронно и не била съставена от длъжностно лице при и или
по повод изпълнение на задълженията му, не била подписана. Не били
потребени в имота ВиК услуги на стойност и в количества за които бил
предявен иска, нямало основание за начисления „на база”. Не бил изпаднал в
забава на плащанията. Задълженията били погасени по давност. Трети лица
притежавали вещното право на ползване върху имота. Претендирал е
разноски.
С Определение от 04.10.2022г. СРС е изготвил проекто-доклад по делото,
указал е на ищеца че в негова доказателствена тежест е да установи
3
валидното облигационно правоотношение между страните за доставка на ВиК
услуги, като е задължил ответника да представи по делото в първото о.с.з.
преписи от сочените от ищеца нотариални актове, че неизпълнението може
да обоснове прилагането на чл. 161 от ГПК.
С молба от 24.10.2022г. изрично е посочил, че оспорва твърденията на
ищеца, че ответникът е собственик на имота, като е посочил, че не разполага с
документите, които е задължен да представи по делото и затова не ги
представя.
По делото е приложено заповедно дело №10455/2022г. по описа на
Софийски районен съд, съгласно което по заявление вх. № 38058/28.02.2022г.
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено А.
Т. Р., ЕГН ********** да заплати на „Софийска вода” АД, ЕИК *********,
заплащане на сумите, както следва: сумата от 1103,66лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението- 28.02.2022г., до изплащането й,
представляващи стойност на потребени ВиК услуги за периода от
15.11.2018г. до 15.04.2021г. в апартамент № ****, гр. София договорна
сметка **********, с клиентски № **********; сумата от 20,06лв.,
представляваща обезщетение за забава на плащането на главницата за
периода от 16.12.2018г. до 15.04.2021г., съдебни разноски от 75лв., за така
издадената заповед длъжникът е уведомен на 21.04.2022г., , като с възражение
от 21.04.2022г. е оспорил задълженията по заповедта, на 10.06.2022г.
заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в
едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на
вземанията по заповедта и такива е представил на 17.06.2022г.
Приета е справка от Агенция по вписвания съгласно която за процесния
имот има вписвания по партидата на ответника, както следва/ констативен
нотариален акт вписан на 03.05.2018г. за признаване на право на собственост
върху имота в полза на А. Т. Р. и на Л. Т.а Р.а при равни квоти; нотариален
акт вписан на 29.05.2018г. за продажба на ½ ид.ч. от имота от Л. Т.а А. на А.
Т. Р., вписани възбрани върху този имот за задължения на А. Р. съответно на
10.05.2019г. и на 03.02.2021г.
С прието по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза
вещото лице след запознаване с документи по делото и проверка при ищеца е
посочило, че за периода като потребени ВиК услуги в процесния имот
4
ищецът е начислил по фактури, издадени на ответника в размер на
1103,99лв., лихва за забава от 20,06лв., нямало данни да са погасени. Във
фактурите се сочело, че набисленията са „на база”.
С пирето по делото заключение по съдебно-техническата експертиза
вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца, е
посочило, че в имота имало два водомера, като в електронното отмитане при
ищеца били посочени с номера 2262822 и 2261817, ищецът доставял в имота
вик услуги, начисленията били при реален отчет от проверител или самоотчет
на потребителя. В периодите без отчет начисленията били направени въз
основа на предишен реален отчет като били правени изравнявания при
последващ отчет За периода начисленията били за общо 448,554 куб.м. вода,
стойността била в размер на 1190,50лв., съобразно цените на КЕВР.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
Съдът приема, че постановеното решение е валидно и допустимо.
По правилността на решенията в обжалваната част :
Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и
чл. 124 от ГПК вр. с чл. 203 от Закона за водите (ЗВ) вр. с Закона за
регулиране на водоснабдителни и канализационни услуги (ЗРВКУ), чл.
79 и чл. 86 от ЗЗД - иск за установяване на съществуване на вземане за
плащане на стойност на потребени ВиК услуги и обезщетение за забава на
плащането им, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
При така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че за процесния
период между страните е съществувало валидно правоотношение по което
ищецът се е задължил да предоставя на ответника доставка, отвеждане и
пречистване на питейна вода, че е изпълнил задълженията си по договора и
стойността на същото.
Съгласно разпоредбата на чл. 198о от ЗВ стопанисването, поддържането
и експлоатацията на ВиК съоръженията и предоставяните на потребителите
5
ВиК услуги се извършва по реда на Закона за водите, Закона за регулиране
на водоснабдителни и канализационни услуги (ЗРВКУ).
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от ЗВ потребителите дължат плащане
на потребените от тях ВиК услуги.
Съгласно чл. 1, ал.2 от ЗРВКУ водоснабдителни и канализационни
услуги са по пречистване и доставка на вода за питейно-битови нужди,
отвеждане и пречистване на отпадъчни и дъждовни води от имотите на
потребителите, както и дейности по изграждане, поддръжка и експлоатация
на ВиК системи, като съгласно чл. 12 от ЗРВКУ цените за доставка,
отвеждане, пречистване на водите и присъединяването на потребители към
водоснабдителни и канализационни системи се регулират от КЕВР.
Съгласно чл. 2 от ЗРВКУ ВиК оператори са всички предприятия с
предмет на дейност извършване на ВиК услуги.
Съгласно § 1, ал.1, т. 2 буква „а” и буква „б” от ДР на ЗРВКУ
„потребител” е физическо лице или юридическо лице, което е собственик
или ползвател на имоти, за които се предоставят ВиК услуги, както и такива
на имоти в етажна собственост. В същият смисъл е и разпоредбата на чл. 3 от
Наредба № 4/14.09.2004г. за условия, ред за присъединяване на потребители
и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи (Наредба №
4), която уточнява, че ползвател е този който има вещното право на ползване
или право на строеж.
Съгласно чл. 8 от Наредба № 4 получаването на ВиК услуги се
осъществява при публично известни Общи условия, предложени от оператора
и одобрени от собственика на ВиК системите, които се публикуват в един
централен и местен ежедневник и на интернет-страница на оператора, те
влизат в сила 1 месец след публикуването им, но потребител има право в 30-
дневен срок от влизането и в сила да предложи специални условия, които ще
обвързват страните, ако оператор ги приеме, а при неприемането им – важат
Общите условия.
Съгласно чл. 11 от Наредба № 4 потребителят следва да монтира за своя
сметка водомери в имота си и отговаря за проверка, поддръжка и ремонт на
същите.
Съгласно разпоредбите на чл. 30 и чл. 32 от Наредба № 4
изразходваното количество вода и ВиК услугите се определят по показания
6
на водомерите, за отчитането на което се обявява дата от оператора поне три
работни дни преди отчитането и за данни по показанията на водомерите
потребителите полагат подпис в карнет. При неизправен водомер или при
липса на водомер съгласно чл. 39, ал. 5 вр. с чл. 34 от Наредба № 4 месечно
потребление е по 6 куб.м. вода за топлофицирано жилище и по 5 куб.м. за
нетоплофицирано жилище за всеки обитател, които съгласно чл. 39, ал. 6 от
Наредба № 4 се завишават с по 1 куб.м. на тримесечие за всеки обитател при
сграда етажна собственост.
Съдът приема, че по делото не е установено ответникът да е бил
потребител на ВиК услуги в имота за процесния период. Това обстоятелство е
било в доказателствена тежест на ищеца, това обстоятелство не е признато от
ответника , а е изрично оспорено от него, поради което и по несъмнен начин
ищецът е следвало да го докаже по делото. Записванията на ищеца не са от
естество да обосноват извод, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение за процесния период с предмет доставка на
ВиК услуги. Тези записвания са за изгодни за ищеца обстоятелства,
съставени са от него и не се ползват с материална доказателствена сила за
тези обстоятелства. Справката от Агенция по вписвания не доказва по
несъмнен начин правото на ответника на собственост върху имота . Тя не е
титул за собственост. Не е съществувало пречка за ищеца да се снабди с
посочените в тази справка нотариални актове - аргумент от чл. 51 от
Правилника за вписванията. Действително, ищецът е поискал ответникът да
бъде задължен да представи тези нотариални актове и СРС е уважил това
искане. С молбата от 24.10.2022г. обаче ответникът е посочил, че не
разполага с такива документи. По делото не са ангажирани доказателства, от
които да се обоснове извод, че ответникът има такива в свое държане, поради
което и предпоставки за приложение на чл. 161 от ГПК не са установени по
делото. Това изявление на ответника е следвало да мотивира ищеца да
направи други доказателствени искания за снабдяване с тези нотариални
актове, но това не е направено по делото. Така съдът приема, че правилно
СРС е приел, че в случая ищецът не е провел процесуално поведение, което е
от естество да обоснове основателност на предявените искове.
Посочването на стр. 1 от решението че са налице предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение е съдът приема, че е допусната
техническа грешка от СР,с която не се отразява на правилността на
7
решението.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските по делото следва
да се поставят в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати
на адвокат Р. Р. възнаграждение в размер на 100лв. на основание на чл. 38,
ал.2 от ЗАдв. определено от съда по правилата на Закона за безплатната
правна помощ и Наредбата за заплащането й. Същата съдът приема, че в
случая е приложима, доколкото оказаната правна помощ е безплатна,
основанието, на което тази помощ се предоставя е ирелевантна за
определянето на размера на възнаграждението.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2479/20.02.2023г. по гр.д. № 32701 по
описа за 2022г. на Софийски районен съд, 138-ми състав в обжалваната
част.
ОСЪЖДА „Софийска вода” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4”, **** да заплати на адвокат Р. К.
Р., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал.3 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от
закона за адвокатурата сумата от 100лв. представляващи възнаграждение за
оказана правна помощ в производството пред СГС на въззиваемия А. Т. Р.,
ЕГН **********.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8