Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Добрич, 06.11.2019 г.

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публичното заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                                             

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР А.

 

При участието на секретаря: В.П.

Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ СЪДИЯ гр. дело № 1429/2019 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл. 422 и чл. 415 от ГПК. Видно от приложеното ч. гр. дело № 30/2019 г. Добричкият районен съд със заповед № 10 от 08.01.2019 г. е разпоредил Длъжникът *** с ЕГН *** *** да заплати на кредитора „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД град ***, следните суми: 206.03  лева - общ сбор на главниците -цена на  незаплатена потребена електрическа енергия по фактури, издадени за периода  от 19.07.2018г. до 20.09.2018 г. за обект с абонатен № *** в град Д. , улица ***с клиентски № ***, ведно със законната лихва върху сумата от 206.03 лева от подаване на заявлението 03.01.2019 г. до окончателното изплащане; 5.23 лева - сбора от мораторната лихва за всяка фактура, изчислена за периода от датата след падежа  до 13.12.2018 г. и разноски в заповедното производство в размер на 25.00 лева държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Съобщение до длъжника е изпратено до постоянния му адрес, съвпадащ с настоящия такъв. Тъй като длъжникът не е открит и не се е намерило лице от домашните му, съгласно да получи съобщението, длъжностното лице по призоваването е залепило уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК с указания до длъжника, че в двуседмичен срок от залепването следва да се яви в канцеларията на ДРС, за да получи книжата по делото. Връчителят е удостоверил, че по данни на живущото на адреса лице длъжникът не живее на адреса, поради което съдът намира, че са били налице предпоставките за залепване на уведомлението.

На основание чл. 47, ал. 5 от ГПК заповедта за изпълнение се счита за връчена на длъжника с изтичане на срока за получаването й от канцеларията на съда.

При служебна проверка в ***, е установено, че длъжникът няма регистрирани трудови договори. В изпълнение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК /изм. ДВ, бр. 86 от 2017г./ съдът с разпореждане от 14.03.2019 г. е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. В изпълнение на посочените указания кредиторът е завел искова молба /предмет на настоящото гр. дело № 1429/2019 г./ срещу длъжника искове за установяване съществуване на вземането му относно посочените по-горе суми.

След справка с книжата се установява, че в сроковете и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител, е представил отговор на исковата молба, според който предявените искове са неоснователни и недоказани. Оспорват се изложените от ищеца факти и обстоятелства, на които се основава исковата претенция.

Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните на основание чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори по делото, че *** е регистриран като потребител с абонатен № *** и клиентски № ***, за обект, находящ се в град Д., улица ***, на електроенергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ – „Потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си”. В този смисъл ищецът има право да закупува ел. енергия, а ответникът да получи нейната цена, след отчитане на доставената му електрическа енергия посочения по-горе обект.

В полза на ищеца е издадена цитираната по-горе заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410, ал. 1 от ГПК и тъй като длъжникът е възразил писмено срещу издадената заповед, то за „Енерго-Про” АД е налице правен интерес от завеждане на предявените искове, с предмет установяване дължимостта на процесните суми.

В процесния казус взаимоотношенията между страните следва да се регулират от разпоредбите на договора за търговска продажба - чл. 318 от ТЗ при субсидиарно прилагане на разпоредбите на ЗЗД /арг. чл. 288 от ТЗ/. Договорът е двустранен, възмезден, комутативен, консенсуален, неформален /освен в предвидените от закона случаи/, с вещно-облигаторно действие. От договора възникват права и задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението на задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата страна. Задължение на продавача е да достави електрическа енергия до имота на ответника. В случая не се оспорва, че процесното количество ел. енергия е доставено и потребено от абоната. Задължение на купувача е да получи услугата и да заплати цената й.

Безспорно е установено, че в хода на производството по делото – в тази насока са изявленията в съдебно заседание на пълномощника на ищеца и представеното извлечение фактури и плащания към 03.10.2019 г. на името на ***, регистриран като потребител с абонатен № *** и клиентски № ***, ответникът е погасил задължението си към ищеца, предмет на настоящото дело по отношение на главницата и лихвата за забава. От това следва, че предявеният установителни искове на основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК следва да бъдат отхвърлени, поради погасяване вземането на ищеца, чрез плащане в хода на процеса.

По отношение искането за присъждане на сторените от ищеца разноски в заповедното и настоящото производства, същото се основава на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Според посочената норма ищецът има право на разноски съразмерно на уважената част от иска. Действително в настоящия случай, въпреки че предявеният иск подлежи на отхвърляне ищецът има право на разноски, тъй като искът се отхвърля като погасен чрез плащане след депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК (от който момент се счита предявен и установителния иск по чл. 422 от ГПК), поради което следва да се приеме, че с поведението си ответникът е дал причина за завеждане на делото – по арг. от противното на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Предвид на това именно ответникът следва да понесе отговорност за направените от ищеца разноски, както в заповедното, така и в настоящото производство. В случая разноските в заповедното производство възлизат на сумата от 75 лв., от която: 25 лв. – платена държавна такса, и 50 лв. – възнаграждение за упълномощения юрисконсулт.

Касателно разноските по гр. дело № 1429/2019 г. по описа на Добричкия районен съд, настоящият състав намира, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, доколкото ищцовото дружество е представлявано от ***, който е изготвил исковата молба и е подготвил съпътстващите към нея книжа (същият процесуален представител е подал и заявлението по чл. 410 от ГПК). Присъдените разноски следва да бъдат в размер на 375 лв. /триста седемдесет и пет лева/, от която: 75 лв. – платена държавна такса, 100 лв. – възнаграждение за упълномощения по делото юрисконсулт и 200 лв. – възнаграждение за особения представител на ответника.

С оглед изложените съображения, Добричкият районен съд

Р  Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК искове за признаване за установено в отношенията между страните, че *** с ЕГН *** *** дължи по издадената от Добричкия районен съд заповед № 10 от 08.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 30/2019 г. в полза на кредитора „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК ***, следните суми: 206,03 лева, представляваща общ сбор на главниците – цена на незаплатена потребена електрическа енергия по фактури, издадени за периода от 19.07.2018 г. до 20.09.2018 г. за обект с абонатен № *** в град Д. *** с клиентски № ***, ведно със законната лихва върху главницата,  считано от подаване на заявлението 03.01.2019 г. до окончателното изплащане; 5,23 лева, представляваща сбора от мораторната лихва за всяка фактура, изчислена за периода от дататаэ след падежа  до 13.12.2018 г., ПОРАДИ ИЗВЪРШЕНО ПЛАЩАНЕ НА ДЪЛЖИМИТЕ СУМИ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.

ОСЪЖДА *** с ЕГН *** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК ***, сумите от: 375 лв. /триста седемдесет и пет лева/, представляваща сторените по настоящото делото съдебни разноски; 75 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща сторените по ч. гр. дело № 30/2019 г. по описа на Добричкия районен съд съдебни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                                                                                         

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: