№ 16476
гр. София, 04.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙ.Н СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. И.А
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. И.А Гражданско дело №
20221110135253 по описа за 2022 година
Производството е по иск за делба във фазата по извършването й.
С решение № 21376 от 28.12.2023 г., п*новено по настоящото дело, е допуснато
извършването на делба между С. Б. И. и Д. П. Т., на следния недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ № 6, находящ се в ***, представляващ: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
София, общ. Столична, обл. София, одобрени със Заповед № РД-18- 108/13.12.2016 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: ****, с площ от 86.25 кв.метра, с
предназначение на самостоятелния обект - "жилище, апартамент – в жилищна или вилна
сграда, или в сграда със смесено предназначение", брой нива на обекта: 1, с прилежащи
части: мазе и 2.244 % идеални части от общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти в сградата с идентификатори, както следва: на същия етаж – ***, ***,
под обекта – ***, над обекта – ***, а съгласно документ за собственост: АПАРТАМЕНТ № 6
в ***, застроен на 86.25 кв. метра, състоящ се от три стаи, кухня и други сервизни
помещения, при съседи: стълбище, Д* и Лю* В*, Й* К. двор и ..., заедно с мазе, при съседи:
коридор, В. Д., И. И. и двор, заедно с 2.244 % ид. части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, съставляващо държавен парцел „Красно село“ по плана
на гр. София, при следните квоти за С. Б. И. – 1/4 идеална част и за Д. П. Т. – 3/4 идеални
части.
В съдебно заседание след допускане на делбата по чл. 346 от ГПК ищцата С. Б. И.
чрез нейния адвокат прави искане делбата да се извърши чрез изнасяне на имота на
публична продан и е заявила претенция по чл. 346 ГПК във вр. с чл. 31, ал. 2 от ЗС за
заплащане на сумата от 4500 лева за периода от 25.08.2022 г. до 10.07.2024 г.,
1
представляваща обезщетение за лишаване от възможността й да ползва АПАРТАМЕНТ №
6, находящ се в ***, съобразно правата й в съсобствеността, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху всяка месечна вноска в общ размер
на 536,73 лева за периода от 25.09.2022 г. до 10.07.2024 г. Не претендира разноски. Не
представя списък по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание след допускане на делбата по чл. 346 от ГПК ответницата Д. П.
Т. чрез нейния адвокат е заявила искане по чл. 349, ал. 2 от ГПК за възлагане на делбения
имот, както е посочила, че живее в имота и не притежава друго жилище. Оспорва иска по
чл. 31, ал. 2 от ЗС като заявява, че не оспорва получаване на поканата, но сочи, че не е
възпрепятствала ищцата да ползва имота. Не претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира
следното:
Делбената маса, така както е опредЕ. с решението по допускане на делбата, включва
следния съсобствен недвижим имот, а именно АПАРТАМЕНТ № 6, находящ се в ***,
представляващ : САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, общ. Столична, обл. София,
одобрени със Заповед № РД-18- 108/13.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на имота: ***, с площ от 86.25 кв.метра, с предназначение на самостоятелния обект –
„жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено
предназначение“, брой нива на обекта: 1, с прилежащи части: мазе и 2.244 % идеални части
от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата с
идентификатори, както следва: на същия етаж – ***, ***, под обекта – ***, над обекта – ***,
а съгласно документ за собственост: АПАРТАМЕНТ № 6 в ***, застроен на 86.25 кв. метра,
състоящ се от три стаи, кухня и други сервизни помещения, при съседи: стълбище, Д* и
Лю* В*, Й* К. двор и ..., заедно с мазе, при съседи: коридор, В. Д., И. И. и двор, заедно с
2.244 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
съставляващо държавен парцел „Красно село“ по плана на гр. София.
По делото няма данни за настъпили промени в делбената маса след п*новяване на
решението в първата фаза на делбата.
От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, допусната за установяване на поделяемостта и средната пазарна
цена на имуществото, предмет на делбата, което заключение не е оспорено от страните и на
което съдът дава вяра като компетентно изготвено, безпристрастно и кореспондиращо със
събраните по делото писмени доказателства, се установява, че процесният имот е
разположен в ж.к. ..., на тиха улица северно от бил. „...“ до кръстовището с бул. „...“.
Кварталът е южен, в близост до Витоша. Районът е с изградени елементи на социална
инфраструктура - има учебни, детски и здравни заведения, както и търговски заведения, в
близост до Южен парк. Транспортната достъпност с автомобил е много добра, има места за
паркиране около сградата, минават автобусни и трамвайни линии на градския транспорт.
2
Жилището е с площ от 86,25 кв. метра, с един вход, поради което е неподеляемо по
смисъла на чл. 203 от ЗУТ. Пазарната цена на съсобствения имот при използване на метода
на сравнителните продажби според местоположението му и актуалното състояние,
изчислена от експерта е в размер на 353310 лева, средната пазарна наемна цена за
периода от 25.08.2022 г. до 10.07.2024 г. е в размер на 17749 лева за целия имот или
4437,25 лева за притежаваните от ищцата 1/4 ид. част. Според заключението на експерта
месечната наемна цена за целия имот през 2022 г. е в размер на 733 лева (183,25 лева за
1/4), а през 2023 г. е в размер на 780 лева (195 лева за 1/4).
От представената и прита по делото като писмено доказателство нотариална покана с
рег. № 8337, акт 136, том IV, от 12.08.2022 г., се установява, че ищцата С. Б. И. е отправила
искане за заплащане на обезщетение за лишаване от възможността й да ползва съсобствения
имот, като поканата е връчена на Д. П. Т. на 24.08.2022 г.
Други релевантни за спора доказателства не са представени.
С оглед така установеното, съдът намира от правна страна следното:
Съсобствеността в делбеното производство може да бъде прекратена по един от
следните начини: посредством теглене на жребий, чрез разпределяне на имотите по реда на
чл. 353 от ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349, ал. 1 и ал. 2 от ГПК или чрез изнасяне на
имота на публична продан.
Основен критерий при избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства
на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността
на дяловете на съделителите. Затова от съществено значение е обстоятелството дали е
възможно обособяването на повече реални дялове от допуснатите до делба имоти, както и
становището на съделителите по начина на нейното извършване и по-специално
обстоятелството дали са предявени претенции за възлагане на имота, когато същият е
жилище.
В настоящия случай ответницата Д. П. Т. е предявила претенция за възлагане на
съсобствения недвижим имот по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК.
Според чл. 349, ал. 2 ГПК ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите,
който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да
поиска то да бъде п*вено в неговия дял, като дяловете на *налите съделители се уравнят с
друг имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение
първо, предявят претенции за п*вяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който
предложи по-висока цена.
За да бъде уважено искането по чл. 349, ал. 2 ГПК следва имотът да е жилищен по
предназначение, т. е. да служи за задоволяване на жилищни нужди и да отговаря на
изискванията на ЗУТ за самостоятелно жилище; да е реално неподеляем; съсобствеността да
е възникнала от наследяване; съделителят, който предявява претенцията, да е живял в имота
към момента на откриване на наследството и да не притежава друго жилище.
От представените по делото писмени доказателства и от заключението на съдебно-
3
техническата експертиза се установява по безспорен начин, че съсобственият недвижим
имот е жилищен и е реално неподеляем.
Съсобствеността между страните по отношение на делбения имот е възникнала от
наследяване, поради което имотът е наследствен по смисъла на чл. 349, ал. 2 от ГПК и
възлагането му е допустимо.
Обстоятелството, че ответницата е живяла към 24.01.2005 г. (датата на смъртта на
общия наследодател Б. И. Х.) в имота не е спорно, поради което с определение от 10.07.2024
г., п*новено в открито съдебно заседание, е отделено като ненуждаещо се от доказване,
съответно фактът е приет за установен по делото.
Ответницата е заявила, че няма друго жилище, поради което и доколкото
декларацията й пред съда в този смисъл се подкрепя от представените по делото
удостоверения за постоянен и настоящ адрес и справка от Служба по вписванията, Агенция
по вписванията, при липса на спор относно отрицателната предп*вка за възлагане на имота,
имотът следва да бъде възложен на основание чл. 349, ал. 2 ГПК на Д. П. Т., а за уравнение
на дяловете, при условията на 349, ал. 2 и 5 ГПК в полза на съделителя С. Б. И. следва да се
присъди парично уравнение, съобразено с дела й от 1/4 идеална част на база паричната
стойност на делбения имот, опредЕ. при помощта на вещо лице във втората фаза на процеса
или 88327,50 лева.
Сумата за уравнение на дела, ведно със законната лихва следва да бъде платена в срок
от 6 месеца, считано от влизане в сила на решението. Вещноправният ефект на
възлагателното решение се проявява след плащане на сумите за уравнение в указания от
законодателя срок. В случай, че задължението за заплащане на паричното уравнение не бъде
изпълнено в този срок, възлагателното решение се обезсилва по право и делбата се
извършва отново по реда и условията на чл. 349 ал.6 ГПК - имотът се изнася на публична
продан.
По претенциите по сметки:
Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ
съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си
служат с нея според правата им. Според ал. 2 когато общата вещ се използва лично само от
някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на *налите за ползата, от която са
лишени, от деня на писменото поискване. Употребеният в ал. 1 на чл. 31 от ЗС термин „си
служи“ е синоним на използвания в ал. 2 „се използва лично” (така ТР № 7/2012 г. на ОСГК
на ВКС). Правото да си служи с общата вещ е ограничено от правата на *налите
съсобственици, дотолкова доколкото това право съществува. За да възникне правото на
обезщетение ищеца по иска, при условията на пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 от
ГПК, следва да установи наличието на съсобственост върху вещ; ползване на вещта лично от
единия съсобственик, в това число и поведение, което възпрепятства или ограничава
*налите съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата им, и отправена писмена
4
покана за заплащане на такова обезщетение. Неползващият вещта не е длъжен да изяви
желание за лично ползване, за да може да претендира обезщетението, като е д*тъчно да
отправи писмена покана за заплащане на обезщетение. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2
ЗС представлява едностранно волеизявление, отправено от лишения от ползване
съсобственик, до съсобственика, ползващ общата вещ, с което се иска заплащане на
обезщетение за ползата, от която първият е лишен, като същото може да е нарочно или да се
съдържа в друг писмен акт, в това число и исковата молба за делба, ако в нея се съдържа
такова искане (така и Решение № 130 от 15.07.2013 г. по гр. дело № 24/2012 г. на I ГО на
ВКС). Обезщетение за ползване не се дължи само ако съсобственикът, до когото е отправено
писменото поискване, предложи на този, който му го е отправил, да ползва вещта лично
според правата си в съсобствеността и му осигури възможността реално да упражнява това
свое право, а последният откаже или не се отзове.
Сочените предп*вки за уважаване на иска съдът счита за установени безспорно от
събраните по делото доказателства, като от показанията на разпитания по делото свидетел
К. Т. Т., преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК (свидетелят е във фактическо
съжителство с ответницата и двамата обитават делбения имот, в този смисъл се явяват
заинтересовани от изхода на спора) не се установи без съмнение, че ответницата Д. П. Т. е
пред*вила възможност на С. Б. И. да ползва имота. Подобен извод не може да се направи
без съмнение единствено от установения с показанията факт, че двете са провеждали
многократни телефонни разговори по повод апартамента и ответницата е предлагала
уреждане на казуса извън съдебна зала. Както се установява от показанията на свидетеля, на
които съдът дава вяра в тази част, телефонните разговори между двете страни по повод
имота са провеждани веднъж годишно и са зачестили в последните две години, което
съвпада с образуване на делото за делба и п*новяване на решението, с което такава е
допусната, като в тях Д. П. Т. е предлагала С. Б. И. да дойде, да говорят и да се разберат за
собствеността. Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля Т., че ищцата отказала да
ползва имота, тъй като той не е възприел този отказ лично, доколкото както сам заявява - не
е чувал С. както да отказва да ползва имота, така и въобще да иска да ползва. От
показанията на свидетеля не се установява, че на ищцата действително е била пред*вена
възможност да ползва вещта лично или чрез други лица. Обстоятелството, че същата не
пребивава на територията на Република ... не изключва възможността й да ползва веща в т.ч.
чрез трето лице. С оглед изложеното ответницата дължи обезщетение за ползването в размер
на средния пазарен наем за исковия период съобразно квотите на ищцата в съсобствеността.
При определяне размера на обезщетението, съдът възприема заключението на вещото лице,
съгласно което средната пазарна наемна цена за ползване на имота съобразно дела на С. И.
за периода от деня следващ датата на получаване на поканата - 25.08.2022 г. до 10.07.2024 г.
е 4437,25 лева, до който размер искът е основателен, а за разликата над 4437,25 лева до
пълния предявен размер от 4500 лева претенцията е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
С оглед частичната основателност на главния иск съдът дължи произнасяне и по
5
заявената претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главниците за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС за периода от 25.09.2022 г. до 10.07.2024
г. При неизпълнение на парично задължение, съгласно разпоредбата на чл. 86 ЗЗД
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Според чл.
84, ал. 2 от ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение на паричното задължение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Ако няма писмена покана,
лихвата се дължи от деня, в който искът е предявен. Поканата безусловно следва да сочи кое
е паричното вземане, чието изпълнение се иска от длъжника (Решение No 405/24.10.2011 г.
по гр. д. № 1541/2010 г. IV ГО на ВКС), а когато с поканата се иска заплащане на
обезщетение, дължимо по чл. 31, ал. 2 ЗС, то тази покана може да се приеме за покана за
заплащане на задължението за лихви за забавеното изпълнение по чл. 84, ал. 2 ЗЗД (в този
смисъл Решение № 155 от 15.01.2015 г. по гр. д. № 3518/2014 г. на II ГО на ВКС). В
конкретния случай писмената покана по чл. 31, ал. 2 ЗС е получена от ответницата на
24.08.2022 г., като в нея е посочен конкретен размер на задължението, чието изпълнение се
търси, поради което предп*вките за присъждане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са безспорно установени. Обезщетението за забава в
размер на законната лихва за периода от 25.09.2022 г. до 10.07.2024 г., изчислено с помощта
на онлайн лихвен калкулатор върху сумите, дължими за месечен наем съобразно правата на
ищцата в съсобствеността, въз основа на заключението на вещото лице по техническата
експертиза, възлиза на 515,80 лева, до който размер искът следва да се уважи, а за разликата
над тази сума до пълния предявен размер от 536,73 лева е неоснователен и следва да се
отхвърли.
По разноските:
В производството искания за разноски не са заявени.
Разноските за определяне на стойността на общата вещ *ват за страните, така както
ги са ги сторили (100 лева от ищцата и 300 лева от ответницата).
На основание чл. 8, предл. първо от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, по дело за делба се събира такса 4 на сто върху стойността на
дяловете. Последната следва да бъде опредЕ. съгласно пазарната стойност на делбения
имот, изчислена от вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, а именно в
размер на 353310 лева. Ето защо дължимата държавна такса се разпределя между страните
по следния начин: за С. Б. И. – 4% от 1/4 от 353310 лева – 3533,10 лева, а за Д. П. Т. – 4% от
3/4 от 353310 лева или 10599,30 лева.
На основание чл. 77 от ГПК ищцата С. Б. И. следва да бъде осъдена да заплати по
сметка на Софийския рай.н съд за държавни такси сумата от 4,46 лева държавна такса,
дължима по отхвърлените искове по чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а ответницата Д.
П. Т. – сумата от 225,54 лева държавна такса върху уважената част от претенциите.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
П*ВЯ В ДЯЛ на Д. П. Т., ЕГН **********, с адрес в ***, на основание чл. 349, ал. 2
ГПК, следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 6, находящ се в ***, представляващ:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. София, общ. Столична, обл. София, одобрени със Заповед №
РД-18- 108/13.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: ***, с площ
от 86.25 кв.метра, с предназначение на самостоятелния обект - "жилище, апартамент – в
жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение", брой нива на обекта:
1, с прилежащи части: мазе и 2.244 % идеални части от общите части на сградата, при
съседни самостоятелни обекти в сградата с идентификатори, както следва: на същия етаж –
***, ***, под обекта – ***, над обекта – ***, а съгласно документ за собственост:
АПАРТАМЕНТ № 6 в ***, застроен на 86.25 кв. метра, състоящ се от три стаи, кухня и
други сервизни помещения, при съседи: стълбище, Д* и Лю* В*, Й* К. двор и ..., заедно с
мазе, при съседи: коридор, В. Д., И. И. и двор, заедно с 2.244 % ид. части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо държавен парцел
„Красно село“ по плана на гр. София, която ще придобие правото на собственост върху
имота ПРИ УСЛОВИЕ, ЧЕ ЗАПЛАТИ на С. Б. И., ЕГН **********, с адрес в ***, за
уравнение на дяловете й сумата от 88327,50 лева, в шестмесечен срок от влизане на
настоящето решение в сила, ведно със законната лихва върху тази сума от влизане в
сила на решението до окончателното изплащане на вземането.
УКАЗВА на страните, че при неизпълнение на паричното задължение в срок,
възлагателното решение се обезсилва по право.
ОСЪЖДА Д. П. Т., ЕГН **********, с адрес в ***, да заплати на С. Б. И., ЕГН
**********, с адрес в ***, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, сумата в размер на 4437,25 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот
АПАРТАМЕНТ № 6, находящ се в ***, представляващ: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор ***, за периода от 25.08.2022 г. до 10.07.2024 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 4437,25 лева до пълния предявен размер от 4500 лева
като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. П. Т., ЕГН **********, с адрес в ***, да заплати на С. Б. И., ЕГН
**********, с адрес в ***, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата в размер на 515,80 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците по чл.
31, ал. 2 ЗС за периода от 25.09.2022 г. до 10.07.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над 515,80 лева до пълния предявен размер от 536,73 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА С. Б. И., ЕГН **********, с адрес в ***, да заплати, на основание чл.
355 от ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК и чл. 77 ГПК, по сметка на Софийски рай.н съд за държавни такси - държавни такси в
размер на 3537,56 лева.
ОСЪЖДА Д. П. Т., ЕГН **********, с адрес в ***, да заплати, на основание чл. 355
от ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
7
и чл. 77 ГПК, по сметка на Софийски рай.н съд за държавни такси - държавни такси в
размер на 10824,84 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски рай.н съд: _______________________
8