№ 2637
гр. София, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Костадинова
Членове:Радостина Данаилова
Владимир Вълков
като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Въззивно гражданско
дело № 20221100509591 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх.№ 043188/25.07.2022 г. на длъжника по
изпълнението М. Г. Х. срещу разпореждане от 08.07.2022 г. на ЧСИ Н.М. по
изп. дело №20228410401172, с което е отказано изменение на постановление
за разноски, обективирано в покана за доброволно изпълнение с изх.№
0461214/10.06.2022 г.
Доводите в жалбата са, че определеното адвокатско възнаграждение на
взискателя е прекомерно, тъй като единствените действия са по
представителство при образуване на делото.
Взискателят по делото е депозирал възражение, с което сочи, че
разноските за възнаграждение са съобразени с минималния размер, съгласно
действащата към образуване на изпълнителното дело Наредба за
минималните адвокатските възнаграждения, тъй като .
В мотивите на съдебния изпълнител се поддържа, че жалбата е
неоснователна, тъй като простите такси са начислени само за извършени
действия, а пропорционалната е изчислена съобразно размера на
подлежащите на събиране вземания, а направените от взискателя разноски
съответстват на минималния размер.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на
жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва
постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество,
1
което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка,
определянето на трето лице за пазач при неспазване на изискванията на
чл.470 ГПК, както и в случаите на чл.486, ал.2 ГПК, отказа на съдебния
изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното
изпълнение, както и разноските по изпълнението. Жалбата се подава чрез
съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на действието,
съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
Следователно жалбата е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на
съдебния изпълнител във връзка с разноските, поради което и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Изпълнителното производство е образувано по искане на Х.К. въз основа
на изпълнителен лист, издаден на 28.01.2022 г. по гр.д.№ 32020/2020 г. на
СГС, І-118 състав, с който П.Д. и М. Х. са осъдени да предадат на Х.К.
владение върху недвижим имот и всеки от тях е осъден за разноски в размер
на 2264,37 лв. пред СРС, 124, 69 лв. пред СГС, а двамата общо са осъдени за
500 лв. разноски в производството пред ВКС.
Молбата за образуване на изпълнителното производство е подадена чрез
адвокат, като с нея е поискано присъждане и н аразноските по
изпълнителното дело и са представени доказателства за изплатено адвокатско
възнаграждение от взискателя в размер на 1680 лв. с ДДС.
С разпореждане от 08.03.2022 г. съдебният изпълнител е насрочил въвод
и начислил такси и съответно в размер на 84 лв.с ДДС за образуване, справка
и изпращане на покана за доброволно изпълнение, 41 лв. разноски по т.31,
б“а“ от ТТРПЗЧСИ, 1680 лв. – разноски на взискателя за адвокат и 357,99 лв.
с ДДС – пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ за всеки от двамата
длъжници.
На 13.06.2022 г. на длъжника М. Х. е връчена покана за доброволно
изпълнение, в която са посочени задълженията по изпълнителния лист, както
и съответната част от таксите и разноските по изпълнението, а именно
половината от таксите за образуването, ПДИ и справка, половината от
разноските т.31, б“а“ от ТТРПЗЧСИ, половината от адвокатското
възнаграждение от общия размер 1680 лв. и 357,99 лв. с ДДС –
пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ.
Не се твърди нито установява длъжникът да е изпълнил задълженията си
в срока за доброволно изпълнение, поради което и следва да понесе
разноските по изпълнението, включително разноските на взискателя за
процесуално представителство по водене на изпълнителното дело, като няма
основание разноските за адвокатско възнаграждение да се намаляват, тъй като
2
взискателят е упълномощил адвокат за процесуално представителство не само
за образуване на изпълнителното дело, а и за неговото водене, като
уговореното възнаграждение е в размер по-нисък от минималния, който
определен с оглед характера на подлежащите на принудително изпълнение
притезания е в размер на 1547,69 лв. по отношение на всеки един от
длъжниците, а с оглед поведението на длъжника, по делото вече са
извършени от упълномощения адвокат и действия по депозиране на
становище по искането за изменение на разноските, по подадената жалба
срещу постановлението за разноски, а очевидно се налага представителство и
във връзка с извършване на последващи действия по принудително събиране
на вземанията и въвода във владение, които не са изпълнени от длъжника в
срока за доброволно изпълнение.
Неоснователна е жалбата и в останалата част относно разноските на
взискателя и таксата по т.26 ТТРЗЧСИ. Начислените прости такси са
минимално възможните, а таксата по т.26 ТТРЗЧСИ е изчислена абсолютно
точно върху подлежащите на събиране вземания, поради което и няма
основание да бъде изменяна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№ 043188/25.07.2022 г. на
длъжника по изпълнението М. Г. Х. срещу разпореждане от 08.07.2022 г. на
ЧСИ Н.М. по изп. дело №20228410401172, с което е отказано изменение на
постановление за разноски, обективирано в покана за доброволно изпълнение
с изх.№ 0461214/10.06.2022 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3