Определение по дело №488/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 344
Дата: 27 януари 2014 г.
Съдия: Петър Узунов
Дело: 20131200100488
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 октомври 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 239

Номер

239

Година

27.7.2010 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

07.13

Година

2010

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Димитринка Гайнова

дело

номер

20104100500646

по описа за

2010

година

за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № ... от ...г. по гр.д. № .../ ...г. по описа на Великотърновски районен съд е осъден на осн.чл.143 ал.2 от СК Т. Б. Я. от гр.П. да заплаща на Т.Т.Я.-малолетен, чрез неговата майка и законен представител И. К. И., двамата от с.Р., месечна издръжка в размер на 45 лв., считано от 29.01.2010 г. до настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва; отхвърлен е предявеният иск за издръжка за разликата над 45 лв. до пълния претендиран размер от 100лв. като неоснователен; осъден е на осн.чл.149 от СК Т. Б. Я. от гр.П. да заплати на Т.Т.Я.-малолетен, чрез неговата майка и законен представител И. К. И., двамата от с.Р., издръжка за периода от 29.01.2009г. до 29.01.2010г. в общ размер на 340 лв., като е отхвърлен предявеният иск за издръжка за минало време за разликата над 340 лв. до пълния претендиран размер от 10140лв. като неоснователен; допуснато е предварително изпълнение на решението. Осъден е Т. Я. да заплати ДТ по сметка на ВТРС върху определената издръжка в размер на 114,80 лв. и 5 лв. за изп.лист, както и на Т.Я. чрез неговата майка и законен представител И.И. разноски по делото 67,50 лв.

Против този съдебен акт в законовия срок е депозирана въззивна жалба от адв.П., пълномощник на Т.Я. чрез неговата майка и законен представител И. И..Атакува присъдената издръжка като твърди, че рÕшението на съда е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Счита, че съдът е нарушил разпоредбата на чл.142 ал.1 от СК, тъй като не е съобразил всички нужди на детето за неговото нормално психическо и физическо развитие. Счита, че е невъзможно предвид възрастта и нуждите на детето, средствата за тях да бъдат набавени с така определения размер на необходимата издържка-80 лв., тъй като само таксата за детска градина е 59 лв. месечно. Моли съдът да отмени решението на ВТРС, като уважи предявените искове в пълния им претендиран размер.

Пълномощникът на ответника по жалба Т. Я. адв.М. оспорва въззивната жалба и счита същата за неоснователна. Счита, че районният съд се е съобразил изцяло с приетите по делото писмени доказателства, обсъдил ти е в тяхната съвкупност. Счита, че решението на ВТРС е правилно и законосъобразно и моли същото като такова да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ВТОС приема за установено следното:

Не се спори от страните, че същите са живели на семейни начала и че са във фактическа раздяла от м.май 2008г. От приложения акт за раждане се установява, че детето Т.Т.Я. е роден на ...г. и е с родители: И. И. и Т. Я.. Не се спори от ответника, че е давал спорадично средства за издръжка на детето си от раздялата и до момента на завеждане на делото. От приложените по делото разписки за пощенски записи от 07.07.2009г., 22.02.2010г., 03.06.2009г., 20.01.2010г. и 21.12.2009г. се установява, че същият от м.юни 2009г. до завеждане на делото е пращал издръжка за детето си по 40 лв. месечно, в общ размер 200 лв.

Видно от приложеното по делото у-ние от ...г. на „К. д.” ООД-В.Т. е, че майката И.И. е със средномесечен доход за времето от м.август 2009г. до м.декември 2009г.- 246,40 лв. От приложеното удостоверение от ...г. на ЦДГ „Вяра, Надежда и Любов”-с.Р. е видно, че месечната такса за детската градина на детето е в размер на 59 лв. и същото редовно посещава детското заведение. От приложената по делото служебна бележка от ...г. на Дирекция „Бюро по труда”-гр.П. се установява, че ответникът Т.Я. е регистриран като безработен за периода до м.декември 2008г. От приложената регистрационна карта в Дирекция „Бюро по труда” гр.П. на Т. Я. е видно, че същият и към м.април 2010г. е безработен. Видно от удостоверение от ...г. на РУСО-гр.П. е, че Т. Я. получава пенсия за военна инвалидност в размер на 115,99 лв. месечно. От приложеното удостоверение от ...г. на Служба по вписванията гр.П. се установява, че Т. Я. не притежава недвижими имоти.

Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Задължението е безусловно, като при определяне размера на дължимата издръжка съдът преценява нуждите на издържания и възможностите на родителите. Основните фактори, които обуславят нуждите на издържания са неговата възраст и с оглед на това-социални и културни потребности, както и здравословното му състояние. В настоящия казус детето Т. е на три години и посещава детска градина. Видно от събраните по делото доказателства, обсъдени по-горе, и майката, и бащата получават твърде ниски доходи, като тези на бащата са дори по-ниски от доходите на майката.

Предвид възрастта на детето Т. и данните за доходите на всеки родител, съдът счита, че размерът на издръжката необходима ежемесечно за детето възлиза на 100 лв. От тази сума майката ще следва да поеме издръжка в размер на 40 лв., ведно с непосредствените грижи по неговото отглеждане и възпитание, а бащата-сумата 60 лв., която е минималният размер на издръжката съгласно разпоредбата на чл.142 ал.2 от СК. С оглед целта и духа на закона се налага корективно тълкуване на разпоредбата на чл.142 ал.2 от СК, а именно-че така определеният минимален размер на месечната издръжка е размерът на дължимата от единия родител, а не размерът на необходимата за детето издръжка. Предвид на това и с оглед нуждите на детето, неговата възраст и възможностите на родителите, бащата следва да заплаща минимално предвидения в СК размер на месечна издръжка-60 лв. До този извод съдът достигна като съобрази, че съгласно разпоредбата на чл.143 ал.2 от СК задължението на родителите за издръжка на децата се о‗нася в еднаква степен и за двамата родители и се обуславя от възможностите и доходите на всеки един от тях. Както бе посочено по-горе, бащата получава ниски доходи и то по-ниски от тези на майката. Съдът счита, че така определеният размер на издръжката е съобразен с възрастта на детето Т. и доходите на родителите.

По отношение иска по чл.149 от СК за издръжката за минало време-една година назад от завеждане на иска-29.01.2010г.: съдът счита предявения иск за основателен и доказан. Установено по делото е, че след фактическата раздяла на родителите, детето живее при майка си, като за периода от м.януари 2009г. до завеждане на иска ответникът е заплатил издръжка за детето си 200 лв. Предвид на така определения месечен размер на издръжката, която следва да заплаща бащата, съдът счита, че същият дължи издръжка за минало време в този минимален размер-60 лв., но само считано от 01.10.2009г.-влизане в сила на новия СК до 29.01.2010г.-завеждането на иска. За останалия период от време от 29.01.2009г. до 01.10.2009г. предвид ниските доходи на бащата и възрастта на детето, съдът счита, че същият ще следва да заплати издръжка за минало време в размер на 45 лв. месечно. Или общо дължимата издръжка за една година назад възлиза на 600 лв., като от тази сума ще следва да се приспадне сумата 200 лв., която ответникът е заплатил. Предвид на това, същият ще следва да заплати издръжка за минало време за детето си в размер на 400 лв.

При така изяснената фактическа и правна обстановка настоящата инстанция счита, че решението на районния съд, с което са отхвърлени предявените искове за издръжка по чл.143 ал.2 и по чл.149 СК следва да бъде отменено както следва: по иска по чл.143 ал.2 от СК-само за разликата от 45 лв. до 60 лв., а по иска по чл.149 от СК-само за разликата от 340 лв. до 400 лв.В останалата му част решението следва да бъде потвърдено. Следва да бъде осъден ответникът по жалба Т.Я. да заплати държавна такса по сметка на ВТОС върху така определения размер на издръжката още 37,60лв. Разноски са претендирани от ответника по жалба, но тъй като такива не са направени, то не се присъждат.

Водим от изложеното, ВТОС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № ... от ...г. по гр.д. № .../ ...г. по описа на Великотърновски районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от И. К. И. като майка и законен представител на малолетния Т.Т.Я., двамата от с.Р. срещу Т. Б. Я. от гр.П., иск по чл.143 ал.2 от СК за месечна издръжка за разликата от 45 лв. до 100 лв.-само за разликата от 45 лв. до 60 лв., както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от И. К. И. като майка и законен представител на малолетния Т.Т.Я., двамата от с.Р. срещу Т. Б. Я. от гр.П., иск по чл.149 от СК за издръжка за минало време за разликата от 340 лв. до 1040 лв.-само за разликата от 340 лв. до 400 лв., вместо което постановява:

ОСЪЖДА Т. Б. Я. от гр.П., ул.”...” № 7, вх.А, А., ЕГН * да заплаща на малолетното си дете Т.Т.Я., ЕГН * чрез неговата майка и законен представител И. К. И., ЕГН *, двамата от с.Р., ул.”...” № 24 месечна издръжка по чл.143 ал.2 от СК още 15 лв., или общо месечна издръжка 60 лв. /шестдесет лева/, считано от 29.01.2010г. до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Т. Б. Я. от гр.П., ул.”...” № 7, вх.А, А., ЕГН * да заплаща на малолетното си дете Т.Т.Я., ЕГН * чрез неговата майка и законен представител И. К. И., ЕГН *, двамата от с.Р., ул.”...” № 24 издръжка за минало време по чл.149 от СК-за периода от 29.01.2009г. до 29.01.2010г. още 60 лв., или общо издръжка за минало време-400лв.

ОСЪЖДА Т. Б. Я. от гр.П., ул.”...” № 7, вх.А, А., ЕГН * да заплати по сметка на ВТОС държавна такса в размер на 37,60 лв.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от датата на обявяването му-27.07.2010г.

Председател: Членове:

Решение

2

A024A1ADA8EE399BC22577680051C54E