Определение по дело №255/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 81
Дата: 27 април 2021 г. (в сила от 27 април 2021 г.)
Съдия: Николина Петрова Дамянова
Дело: 20213001000255
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 21 април 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 81
гр. Варна , 26.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет
и шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев

Николина П. Дамянова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно частно
търговско дело № 20213001000255 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 407, ал. 1 ГПК.
Въз основа на разпореждане № 263997/04.12.2020г., постановено по т. д.
№ 1768/2014г. по описа на Варненски окръжен съд, е издаден изпълнителен
лист № 260205/08.12.2020 г., в полза на П. С. Н. от гр. Варна, срещу „БАНКА
ДСК” ЕАД, ЕИК *, със седалище гр.София, за сумата от 10 576.03лв.,
представляваща сторените в исковото производство разноски за първа,
въззивна и касационна инстанции, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК.
Разпореждането е обжалвано с частна жалба от „БАНКА ДСК” ЕАД –
гр. София, ЕИК *, подадена чрез ю. к. С. Й., с оплаквания за неговата
неправилност. Искането е за отмяна на разпореждането и отхвърляне на
молбата за издаване на изпълнителен лист.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез
надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.
Насрещната страна не е подала писмен отговор.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
В производството по чл. 407 от ГПК, въззивният съд дължи
1
извършването на същата проверка, която е бил длъжен да направи
първоинстанционния съд в производството по издаване на изпълнителен лист
- дали изпълнителното основание удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане.
С решение № 13/05.01.2018 г. постановено по т. д. № 1768/2014 г. по
описа на ОС-Варна, въз основа на което е издаден изпълнителен лист,
постановено след връщането на делото за ново разглеждане, в обжалваното
му част, съобразно решение № 48/12.07.2017 год., постановено по гр. д.
№61206/2016 год., I г.о. на ВКС, първоинстанционният ОС - Варна е
отхвърлил иска на „Банка ДСК“ АД срещу П. С. Н. за приемане за
установено, че ответникът дължи на ищеца по договор за банков кредит за
оборотни средства от 22.05.2009 год., сума в общ размер от 45 973.90 лв., от
която главница в размер на 42 250 лв. /13 бр. месечни вноски за периода от
25.05.2013 - 03.06.2014 г./ и редовна лихва в размер на 3 723.90 лв., начислена
за периода от 25.04.2013г. - 03.06.2014 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението в съда 03.06.2014г. до
окончателното плащане на сумата, за които суми е издадена заповед за
незабавно изпълнение № 4001/05.06.2014 год. по ч. гр. д. № 7225/2014г. на
ВРС, 21 състав. С решението „Банка ДСК“ АД е осъдена да заплати на
ответника П. С. Н. сумата 10 576.03лв., представляваща сторените в исковото
производство разноски за първа, въззивна и касационна инстанции, на
основание чл. 78, ал. 2 ГПК.
Решението на ВОС е обжалвано пред ВнАС, като с решение
194/23.07.2018г., постановено по в. т. д. № 193/2018 г., състав на ВнАС е
отменил решение № 13/05.01.2018 г. по т. д. 1768/2014 г. в частта, с която са
отхвърлени предявените искове от „Банка ДСК“ ЕАД - гр. София, ЕИК *,
срещу П. С. Н., за приемане на установено, че ответникът дължи на ищеца, по
договор за банков кредит за оборотни средства от 22.05.2009г., сключен
между ищеца и първия ответник, сума в общ размер от 45 973.90 лева, от
която главница в размер на 42 250 лева / 13 бр. месечни вноски за периода от
25.05.2013г.- 03.06.2014г./ и редовна лихва в размер на 3 723.90 лв., начислена
за периода от 25.04.2013г. - 03.06.2014г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението в съда- 03.06.2014г., до
окончателното й плащане, както и в частта в частта за разноските, с която
2
„Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *, е осъдена да заплати на П. С. Н. сумата
10 576.03лв., представляваща сторените в исковото производство разноски за
първа, въззивна и касационна инстанции, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, като
вместо него е постановено друго, с което е приел за установено по предявения
иск по реда на чл. 422 от ГПК срещу П. С. Н., че ответникът дължи на ищеца
„Банка ДСК“ АД по сключен между страните договор за банков кредит за
оборотни средства от 22.05.2009 г., част от паричните вземания, за които е
издадена заповед за незабавно изпълнение № 4001/05.06.2014 год. по ч.гр.д.
№ 7225/2014 год. на ВРС - 21 състав, а именно: сума в общ размер от 45
973.90 лева, от която главница в размер на 42 250 лева /13 бр. месечни вноски
за периода от 25.05.2013-03.06.2014 г./ и редовна лихва в размер на 3 723.90
лева, начислена за периода от 25.04.2013г. -03.06.2014 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда
03.06.2014г. до окончателното погасяване на задължението.
С решение № 188/14.01.2020г. по т. д. № 106/2019 г. на ВКС е отменено
решение № 194/23.07.2018 г. по в. т. д. № 193/2018 г. на ВнАС, в частта с
която след частична отмяна на решението на ВОС е прието за установено по
предявения иск по реда на чл. 422 от ГПК срещу П. С. Н., че ответникът
дължи на ищеца „Банка ДСК“ АД по сключен между страните договор за
банков кредит за оборотни средства от 22.05.2009 г., част от паричните
вземания, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение №
4001/05.06.2014 год. по ч.гр.д. № 7225/2014 год. на ВРС, 21 състав, а именно:
сума в общ размер от 45 973.90 лв., от която главница в размер на 42 250 лв.
/13 бр. месечни вноски за периода от 25.05.2013г. -03.06.2014 г./ и редовна
лихва в размер на 3 723.90 лв., начислена за периода от 25.04.2013г.-
03.06.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението в съда 03.06.2014 г. до окончателното погасяване
на задължението, като делото е върнато за ново разглеждане от ВнАС.
С Решение № 83 от 13.04.2020 г., постановено по в. т. д. № 31/2020 г. по
описа на ВнАС е отменено решение № 13/05.01.2018 г. по търг. дело
№1768/14 г., по описа на Варненски окръжен съд , в частите му, с които са
отхвърлени предявените искове от „Банка ДСК“ ЕАД с правно основание
чл.422 ал.1 от ГПК, за приемане, че П. С. Н. дължи на банката по договор за
кредит за оборотни средства от 22.05.2009г. сумата 45 973.90лв. /13 броя
3
месечни вноски с падежи в периода 25.05.2013г. – 03.06.2014г./, от която:
главница в размер на 42 250лв. и редовна лихва в размер на 3 723.90лв., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК– 03.06.2014г. до окончателното погасяване на
задължението, като вместо него е постановено друго, с което е прието за
установено по отношение на "Банка ДСК" АД, че П. С. Н. дължи на банката
по сключен с нея договор за кредит за оборотни средства от 22.05.2009 г.,
сумата 45 973.90 лв. (13 броя месечни вноски с падежи в периода 25.05.2013 -
03.06.2014г.), от която: главница в размер на 42 250 лв. и редовна лихва в
размер на 3 723.90 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК 03.06.2014г. до
окончателното погасяване на задължението, за които суми е издадена заповед
за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по ч. гр. дело № 7225/2014г. по
описа на ВРС, XXI състав.
На лист 4 от решението е посочено, че предвид резултата от въззивното
обжалване по аргумент от чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК, въззивникът „Банка ДСК“
ЕАД не дължи на П. С. Н. направените по делото разноски за всички
инстанции до момента, освен присъдените с решение № 626 от 21.07.2015 г.,
съразмерно отхвърлената част от исковете, по които съдебният акт е влязъл в
сила. Това решение не е обжалвано и е влязло в сила.
С оглед всичко гореизложено въззивният състав намира, че решение №
13/05.01.2018 г. постановено по т. д. 1768/2014 г. по описа на ОС – Варна, не
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане за разноски в полза на П. С.
Н. срещу „Банка ДСК“ ЕАД за сумата от 10 576.03лв. Ето защо, обжалваното
разпореждане за издаване на изпълнителен лист за сумата от 10 576.03лв.,
представляваща вземане за разноски, присъдени с отмененото решение, е
незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, а молбата за
издаване на изпълнителен лист да бъде оставена без уважение.
Мотивиран по горното, ВнАпС, ТО, І-ви състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 263997/04.12.2020г., постановено по т.д.
№1768/2014 г. на ОС – Варна, въз основа на което е издаден изпълнителен
4
лист № 260204/08.12.2020 г., в полза на е издаден изпълнителен лист №
260205/08.12.2020 г., в полза на П. С. Н. от гр. Варна, срещу „БАНКА ДСК”
ЕАД, ЕИК *, със седалище гр.София, за сумата от 10 576.03лв.,
представляваща сторените в исковото производство разноски за първа,
въззивна и касационна инстанции, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. С. Н. от гр. Варна за
издаване на изпълнителен лист за сумата от 10 576.03лв., представляваща
сторените в исковото производство разноски за първа, въззивна и касационна
инстанции, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, въз основа на решение Решение
№13/05.01.2018 г. постановено по т. д. № 1768/2014 г. по описа на ОС-Варна,
и
ОБЕЗСИЛВА издадения въз основа на разпореждане №
263997/04.12.2020г., постановено по т. д. № 1768/2014 г. на ОС – Варна,
изпълнителен лист № 260205/08.12.2020 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5