Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1311
гр. Пловдив, 12.08.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на 07.07.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при участието на секретаря Магдалена Трайкова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 1245/2020 г. по описа на ПРС, XXVI наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Градски
археологически музей- гр. Х. против Наказателно постановление № 482598- F504118/06.12.2019, издадено от
и.д Директор на Дирекция „Обслужване”
в ТД на НАП- П., с което на Градски
археологически музей- гр. Х. с БУЛСТАТ: ********* е била наложена имуществена санкция
в размер на 1265,48 лева на основание чл. 180, ал.2, вр. чл. 180, ал.1 ЗДДС.
Дружеството жалбоподател, чрез
адв. Д. обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения, че
същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна, чрез
процесуалния представител юрисконсулт Е. оспорва подадената жалба. Намира
същата за неоснователна, поради което иска потвърждаването на обжалваното
наказателно постановление. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт,
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговата отмяна по
следните съображения:
Жалбоподателят е бил санкциониран
за това, че същият не е начислил ДДС в размер на 1 265,48лв.
по облагаеми доставки на обща стойност 7 592.90лв., извършени за данъчен период
01.12.2018г. – 31.12.2018г., когато лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй
като не е подало заявление за регистрация в срок, въпреки, че е било длъжно.
При извършена
проверка от ТД на НАП П., документирана с Протокол № **********/13.06.2019г.
било установено, че задълженото лице е реализирало облагаем оборот по смисъла
на чл. 96, ал.2 от ЗДДС в размер над 50 000
лв. към 31.07.2017г./видно от представена справка за обороти за период от
01.05.2016г. до 31.12.2018г./, формиран от извършени продажби на сувенири и
рекламни материали
Съгласно разпоредбите
на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС фирмата е следвало да подаде в ТД на НАП - Пловдив
заявление за регистрация по ЗДДС в 14-дневен срок от /изтичане на данъчния
период, през който е достигнало облагаем оборот над 50 000 лв, т.е. до
14.08.2017г. включително.
Заявление за регистрация
по този закон от Градски археологически музей е подадено на 30.05.2019г. с вх.
№ 303911901384392 в ТД на НАП П.. За извършеното нарушение на чл. 96 ал. 1 от ЗДДС е съставен АУАН.
Лицето е регистрирано
по ЗДДС считано от 19.06.2019г. - датата на връчване на Акт за регистрация №
160421901498084/ 13.06.2019г.
По аргумент на чл.
102, ал. 3. т. 1 от ЗДДС за периода от датата следваща, датата на която изтича
срока за издаване на акт за регистрация-29.08.2017г., ако лицето беше подало в
срок заявление за регистрация, до датата, предхождаща датата, на която е
регистрирано /18.06.2019г./ лицето е следвало да начислява ДДС за извършените
от него облагаеми доставки.
За периода 01.12.2018г.-31.12.2018г. проверяваното лице е извършило
облагаеми доставки на територията на страната в размер на 7 592,90 лева и
не е начислен ДДС в размер на 1 265,48лв, видно от представени документи и
периодични отчети от ФП на ЕКАФП.
На основание чл. 67,
ал. 2 от ЗДДС, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данакът
се дължи отделно приема се, че той е включен в договорената цена, поради което
размерът на данъка е определен по формулата в чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС.
Нарушението е констатирано в ТД на НАП П. на 13.06.2019г. при преглед на
документи в хода на извършване на проверка за установяване на наличие на
основания за регистрация по ЗДДС, документирана с протокол по чл. 50 от ДОПК с
№ **********/13.06.2019r.
Размерът на неначисления в срок ДДС е определен с протокол №
**********/08.08.2019г.
Нарушен е /осъществен е/ състава
на чл. 180, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл. 86 ал.1 и
ал.2 от ЗДДС, във връзка с чл. 102 ал. 3, т. 1 от ЗДДС и чл. 112, ал.1 от
ППЗДДС.
Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН
задължителен реквизит, както на АУАН, така и на НП е посочване на точното
време, място и обстоятелства, при които е извършено нарушението. Трайна е
съдебната практика, че нарушението следва да бъде описано по такъв начин, че у
нарушителя и съда да не възниква никакво съмнение: какви са фактическите
параметри на вмененото нарушение и каква е правната квалификация на същото.
В процесния случай този критерий
на яснота не е достигнат. От съдържанието на посочените като нарушени норми на чл. 180, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.86. ал.1 и
ал.2 от ЗДДС, във връзка с чл. 102 ал. 3, т. 1 от ЗДДС и чл. 112, ал.1 е видно, че основният
съставомерен факт, за да възникне отговорността на жалбоподателя по ЗДДС е да
се установи, че за процесния период 01.12.2018г-
31.12.2018г. същият е извършил облагаеми доставки на твърдяната стойност, за
които е като е бил длъжен, не е начислил ДДС.
Както в АУАН, така и в НП е тази
връзка е посочен правният извод на наказващия орган, че за процесния месец
жалбоподателят е осъществил облагаеми доставки на стойност 7 592,90 лева. Както
в АУАН, така и в НП обаче е налице пълна липса изложение на факти, от които да се направи
проверка на този правен извод. Тоест да се извърши проверка извършени ли са
през процесния месец действително доставки на стоки и услуги от наказания
субект, били ли са те облагаеми и ДДС бил ли е дължим за начисляване от
доставчика.
За да бъде съдът в състояние да
извърши тази проверка в АУАН и НП следваше да бъдат посочени броя на
конкретните доставки, извършени от наказания субект, техния вид (с конкретизиране
на предмета на доставката) и дата на извършване.
В случая нарушението е особено
съществено, доколкото видно от Протокол № **********/13.06.2019 Градски
археологически музей е бюджетна организация, второстепенен разпоредител с
бюджет към Министерство на културата. Задълженото лице е вписано в Регистър
Булстат като културна организация на основание ЗЗРК с ЕИК по Булстат ********* и представлява
лице по смисъла на чл. 42 ЗДДС.
На това основание редица, от
доставките, които жалбоподателят извършва не са облагаеми, а са освободени
доставки, за които не се начислява ДДС. Такива в условията на примерно, а не на
изчерпателно изброяване могат да бъдат:
-доставките по чл. 42, т.1, б „б” ЗДДС- продажбата на билети от
културни организации и институти по Закона за
закрила и развитие на културата за музеи, художествени
галерии, библиотеки и театри.
-доставките
по чл. 44, ал.1 ЗДДС, сред които попадат доставката на стоки и извършването на
услуги от организациите по чл. 39, 40, 41 и 42 (сред които е и настоящият жалбоподател) ,
когато доставката е във връзка с прояви за набиране на средства, използвани за
тяхната дейност
-доставките
по чл. 49, ал.1 ЗДДС, а именно на пощенски марки изобразяващи паметници на
културата, продавани от музеите (включително и марките за 100-те национални
туристически обекта)
-доставки
по чл. 50 ЗДДС.
При липса на изложени факти в
АУАН и НП колко на брой, кога са извършени, и най-вече какви да били по естество
доставките, за които наказващия орган твърди, че са облагаеми- наказаното лице
е в неведение и следва да гадае какви факти следва да оборва, което положение е несъвместимо с правото му
на защита и безусловно налага отмяна на НП в тази част.
Нещо повече и което е по
съществено, с непосочване в АУАН и НП на
видът на извършените доставки съдът се оказва в невъзможност да провери
правилността на правните изводи в НП, че тези доставки са облагаеми и са на
обща стойност 7 592, 90 лева, доколкото е напълно възможно в доставките счетени
за съставомерни от наказващия орган, всъщност да се включват такива, които по
мнение на съда да са освободени доставки по смисъла на чл. 42, 44, 49, 50 ЗДДС.
Това само по себе си представлява допълнително
основание за отмяна на НП.
Неописването
на броя, датата на извършване и най-вече естеството на доставката, за която се
твърди, че е облагаема в АУАН и НП е съществено процесуално нарушение,
самостоятелно основание за отмяна на НП е и най-актуалната практика на
Административен съд П..
Така
изрично Решение № 600 от 10.03.2020 г. по к. адм. н. д. № 3938 / 2019 г. на XIX
състав на Административен съд – П., Решение № 595 от 10.03.2020 г. по к. адм.
н. д. № 3987 / 2019 г. на XX състав на Административен съд – П., Решение № 300
от 05.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 3687 / 2019 г. на XXIII състав на
Административен съд – П., Решение № 544 от 27.02.2020 г. по к. адм. н. д. №
3934 / 2019 г. на XXIII състав на Административен съд – П., Решение № 82 от адм. н. д. № 3515 / 2019 г.
на XX състав на Административен съд – П.
Налице и още едно самостоятелно
основание да се приеме, че неописването на датата, броя и вида на доставките
през процесния месец представлява съществено нарушение на процесуалните
правила.
За да се счита за надлежно начислен ДДС всеки един от
четирите елемента следва да е налице, като липсата на който и да било от тях
води до незавършеност на фактическия състав и липса на начислено ДДС. Доколкото обаче се касае за фактически състав
за изпълнение на едно законово задължение, то независимо дали липсват един или
няколко от елементите винаги ще е налице само едно нарушение- липса на
начисляване на ДДС, а не няколко самостоятелни нарушения.
От анализа на елементите на
фактическия състав на начисляването на ДДС следва извода, че неначисляването на
ДДС за всяка една облагаема доставка представлява самостоятелно нарушение, за
което деецът следва да понесе отделна административно наказателна отговорност.
Действително от обстоятелството, че справките декларации и отчетните регистри
се подават веднъж месечно би могло да се поддържа, че лицето извършва едно
нарушение в рамките на един данъчен период от един месец, независимо колко
облагаеми доставки е извършило и по колко от тях не е начислило ДДС в рамките
на данъчния период. Такова разсъждение обаче би било вярно само ако се
пренебрегне задължението по първия елемент от сложния фактически състав, а
именно за всяка конкретна доставка да се състави отделен данъчен документ, в който
на отделен ред да се посочи дължимото ДДС по конкретната доставка.
При нарушения по чл. 180, ал.2 ЗДДС и чл. 180, ал.1 ЗДДС неначисляването на ДДС за всяка една отделна
облагаема доставка съставлява отделно, самостоятелно и независимо нарушение, за
което деецът се следва да понесе административно наказателна отговорност е и трайната
практика на Административен съд П..
В тази насока са Решение № 279 от 04.02.2020 г. по к. адм.
н. д. № 3751 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – П., Решение № 82
от 10.01.2020 г. по к. адм. н. д. № 3515 / 2019 г. на XX състав на
Административен съд – П., Решение № 2628 от 12.12.2019 г. по к. адм. н. д. №
2976 / 2019 г. на XX състав на Административен съд – П. Решение № 2303 от
13.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2833 / 2019 г. на XXIV състав на
Административен съд – П., Решение № 2616 от 12.12.2019 г. по к. адм. н. д. №
3045 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – П.,Решение № 2613 от
12.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 2928 / 2019 г. на XXI състав на
Административен съд - Пловдив ,Решение № 2564 от 10.12.2019 г. по к. адм. н. д.
№ 3043 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – П.
В
този смисъл доколкото с неначисляването на ДДС за всяка отделна доставка се
допуска отделно нарушение, то изискването на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН за точно
описание на фактическите признаци на нарушението, включително и неговото време,
място и обстоятелства на извършване, безусловно изисква, както в АУАН, така и в
НП всяка отделна доставка, по която се твърди неправомерно да не е начислено
ДДС да се индивидуализирана по дата, контрахент и най-вече предмет, за да бъде
съдът в състояние да упражни контролната си дейност по отношение на
законосъобразността на НП.
Действително
би могло да се разсъждава дали редакцията на чл. 180, ал.2 ЗДДС и особения
механизъм за определяне на размера на имуществената санкция за нея не позволява
( като изключение от общия принцип на чл. 18 ЗАНН) на дееца да се налага една
обща санкция за всички облагаеми доставки за които не е начислено ДДС в рамките
на един данъчен период, доколкото при налагане на минимума от 500 лева в случай
на многобройни доставки на ниска стойност в рамките на един данъчен период би
се достигнало до несъразмерно тежка санкция. Тази потенциална възможност да се
наложи обща санкция обаче по никакъв начин не освобождава наказващия орган от
задължението надлежно да индивидуализира
всяко едно самостоятелно нарушение в рамките на данъчни период, чрез посочване
датата и вида на доставката.
По разноските:
При този изход на спора право на
разноски съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН има жалбоподателят. Видно от представената в съдебно заседание
фактура жалбоподателят реално е заплатил на защитника 700 лева общо за защита
по 7 АНД с идентичен предмет, включително и настоящото, поради което и
претенцията за присъждането на сумата 100 лева разноски по настоящото дело
следва да бъде уважена.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 482598- F504118/06.12.2019, издадено от
и.д ****** на Дирекция
„Обслужване” в ТД на НАП- П., с което на Градски археологически музей- гр. Х. с
БУЛСТАТ: ********* е била наложена имуществена санкция в размер на 1265,48 лева
на основание чл. 180, ал.2, вр. чл. 180, ал.1 ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална Агенция за приходите да заплати на Градски археологически музей- гр. Х. с ЕИК по БУЛСТАТ ********* сумата от
100 лева, представляващи разноски по делото пред Районен съд.
Решението подлежи на
обжалване пред П. Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
вярно с оригинала,
М.Т.