Решение по адм. дело №185/2025 на Административен съд - Добрич

Производството по делото е образувано по жалба с вх. № 1281 от 29.04.2025 г. на Ж. С. П., [ЕГН], с постоянен адрес в [населено място] и настоящ адрес в [населено място], срещу Решение № 357р-2336/ 22.02.2024 г., с което е отменено издаването на свидетелство за управление на МПС № ********* за категория АМ, В1 и В по заявление вх. № 8464/ 22.11.2022 г., подадено от Ж. С. П., [ЕГН] от [населено място]; възобновено е производството по издаване на същото СУМПС; върната е преписката по цитираното заявление за произнасяне по компетентност на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Добрич по реда на Г. П. от АПК и е разпоредено изземване на СУМПС [номер], издадено на жалбоподателя, като на основание чл. 60, ал. 1 от АПК е допуснато предварително изпълнение на Решението в частта на изземването.

С Определение № 738/ 29.04.2025 г. е спряно допуснатото предварително изпълнение на оспорения акт. Определението не е обжалвано.

Жалбоподателят настоява, че Решението е постановено в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. Иска неговата отмяна.

Жалбоподателят, редовно призован, се явява в последно съдебно заседание лично, не се представлява. В молба с вх. № 1714/ 04.06.2025 г. (л. 54) заявява, че поддържа жалбата и иска отмяна на Решението в частта, в която е разпоредено изземване на свидетелството му за управление, макар че изразява становище и по липсата на основания за отмяна на издаването на СУМПС [номер], издадено му на 23.11.2022 г. въз основа на подадено от него Заявление № 8464 от 22.11.2022 г.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, гл. юрисконсулт М. Ж., оспорва жалбата, като в заседанието по същество на спора настоява да бъде прекратено делото поради липса на правен интерес за жалбоподателя от постановяване на решение по жалбата му, тъй като оспореният акт е оттеглен с последващо решение на административния орган.

С процесното Решение № 357р-2336/ 22.02.2024 г. на Началник отдел „Охранителна полиция“ към ОД на МВР – Добрич на основание чл. 19 от Наредба № I-157 от 1 октомври 2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, е разпоредено изземването на СУМПС, за което е допуснато на основание чл. 60, ал. 1 от АПК предварително изпълнение. На основание чл. 103, ал. 2 и ал. 4 и чл. 97, ал. 1, във връзка с чл. 99, т. 2 от АПК е отменено издаването на СУМПС и е възобновено производството по издаването му, като е върната преписката на компетентния орган за произнасяне.

По разпореждане на съда е представена преписката по издаване на оспорения акт, но към нея липсват доказателства за съобщаване на Решението, а е приложено единствено писмо с рег. № 851р-2514/ 26.03.2025 г. на изп. дл. Началник на сектор „Пътна полиция“ до Началника на Четвърто РУ СДВР за връчване на процесното Решение. Поради липса на доказателства съдът приема, че жалбата е подадена в срок, от адресат на акта, с правен интерес от обжалването му, поради което е допустима.

Съдът не споделя мнението на процесуалния представител на ответника, че за жалбоподателя към момента на приключване на съдебното производство липсва правен интерес от произнасяне на съда по законосъобразността на акта. Според чл. 156, ал. 2 АПК за оттегляне на акта след първото по делото заседание е необходимо и съгласието на оспорващия. В случая първото по делото заседание е проведено на 05.06.2025 г., като според изявленията на процесуалния представител на ответника в това заседание, последният е получил доказателства, че не е налице невярно деклариране на данни от г-н Пенаков на 15.05.2025 г., като вследствие на това ще бъде започната процедура по възобновяване. Към момента на издаване на второто Решение – 11.06.2025 г., след първото по делото заседание, не е уведомен жалбоподателят за предприемане на тези действия, липсва негово съгласие, а в последно съдебно заседание, след издаване на Решението от 11.06.2025 г. жалбоподателят изрично заявява, че иска делото да приключи със съдебно решение. При отмяна на оспорения акт за жалбоподателя възниква процесуалната възможност да предяви иск за вреди, ако е претърпял такива от акта, а това обстоятелство обуславя неговия правен интерес от решаване на заявения с жалбата спор по същество. В този смисъл жалбата се явява допустима и с правен интерес за произнасяне на съда по нея. Още повече, че в последващия акт липсва изричен диспозитив относно отмяната/оттеглянето на предходния в частта на разпореждането за изземване на СУМПС [номер] за категория АМ, В1 и В.

Видно от преписката и оспореното Решение, действието по изземване е мотивирано с данни, обективирани в писмо рег. № 3286р-5698/ 31.01.2024 г. по описа на ГДНП, до Началника на сектор Пътна полиция“ при ОДМВР – Добрич, с което са изпратени 10 (десет) броя български СУМПС, между които е и това на жалбоподателя, видно от приложената към писмото таблица.

Жалбоподателят оспорва подаването на декларация с неверни данни, възразява, че подобна принудителна административна мярка – изземване на СУМПС при подаване на декларация с невярно съдържание не е предвидена.

Вярно е, че в редакцията на чл. 19 от Наредбата преди 2018 г. е била разписано правомощието на административния орган да се изземва с писмена заповед на началника на съответното звено „Пътна полиция", който го е издал или подменил, СУМПС, издадено или подменено въз основа на документ с невярно съдържание или не по реда, установен в тази наредба. С изменението на Наредбата обаче с ДВ, бр. 72 от 2018 г. нормата е придобила следния вид: За свидетелство за управление на МПС, издадено или подменено въз основа на документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ или не по реда, установен в тази наредба, административното производство във връзка с издаването се възобновява, като правомощието по изземване е отпаднало.

Същевременно в хода на съдебното производство се установи, че СУМПС на жалбоподателя не е било подменено в чужбина. С писмо още от 29.02.2024 г. до Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Добрич Началникът на отдел Пътна полиция“ при ГДНП на МВР заявява, че е извършена проверка в мрежата за автоматизиран обмен на данни за СУМПС „RESPER“, при която не е установено да е издавано немско свидетелство на Ж. П. (л. 31). Въпреки това издаденият акт не е оттеглен, нито е уведомено лицето за полученото писмо.

С. З. вх. № 328600 – 27031 от 25.04.2025 г. на ГДНП г-н Пенаков е обяснил как са изчезнали документите му (л. 60), както и че не познава лицето, предприело действия за подмяна на свидетелството му за управление. По Заявлението е извършена проверка и на 15.05.2025 г. отново е изпратено писмо до ОДМВР – Добрич с приложени към нея доказателства, че жалбоподателят действително е изгубил СУМПС в Германия, поради което следва да се предприемат действия по компетентност (л. 61).

Едва на 11.06.2025 е издадено ново Решение № 357000 – 4386 от Началник отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Добрич, с което е отменен оспореният акт (л. 66).

Като доказателство по делото от ответника е представено Постановление на районен прокурор при Районна прокуратура – Добрич за възобновяване и прекратяване на наказателно производство от 17.12.2024 г., от което се установява, че още през 2024 г. е прието от прокуратурата, че не е била потвърдена неистина от лицето в писмена декларация с вх. № 851000-13892/ 22. 11.2022 г., във връзка с което е бил издаден пък оспореният в настоящото производство акт.

При така събраните доказателства се налагат следните правни изводи:

Решението е издадено от компетентен орган, в писмена форма, но в противоречие с чл. 35 и чл. 36 от АПК, без да са изяснени обстоятелствата по случая, които безспорно установяват, че не са били налице предпоставките за предприетите от административния орган действия.

Нещо повече, въпреки че още през 2024 г., на 29.02.2024 г., до ответника е изпратено писмо от ГДНП, в което изрично е указано, че жалбоподателят не е подменял СУМПС в Германия, то оспореният акт не е бил отменен/оттеглен. Повече от година след това писмо е последвала отмяната. Доколкото последната е осъществена след първото по делото заседание, а жалбоподателят заявява изрично несъгласие с прекратяване на делото поради оттегляне на акта, то съдът дължи произнасяне.

В тази връзка, като съобрази съдът, че възобновяването е било извършено при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, без участието на засегнатото лице, а за разпореждането за изземване на СУМПС не е била налице законова основа, то оспореният акт следва да бъде отменен в обжалваната част като незаконосъобразен.

В хода на съдебното производство се установи по безспорен начин, че оспореният акт е в противоречие със събраните доказателства, което следва да бъде съобразено на чл. 142, ал. 2 от АПК. В този смисъл актът е издаден в нарушение на материалния закон и като такъв следва да бъде отменен.

Независимо от изхода на спора поради липса на претенция за разноски от страна на жалбоподателя съдът не се произнася по такива.

Предвид изложеното, Административен съд – Добрич, III състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по оспорване на Ж. С. П., [ЕГН], от [населено място], Решение № 357р-2336/ 22.02.2024 г., издадено от Началник отдел „Охранителна полиция“ към ОД на МВР – Добрич, в частта, в която е разпоредено изземване на свидетелството му за управление № ********* за категория АМ, В1 и В.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението чрез Административен съд – Добрич пред Върховния административен съд.