РЕШЕНИЕ
№ 978
гр. Варна, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20223110108041 по описа за 2022 година
Ищецът М.Ж. твърди, че на 28.01.2022г., в 18:04ч. собственият му лек
автомобил марка „Тойота", модел „Ярис", с peг.№***, е бил паркиран на
„синя зона“ в гр.Варна, ул.„В.Х..", в непосредствена близост до Варненска
централна пощенска станция. В интервала от време между 18:04ч. и 22:40ч.
върху автомобила са паднали късове мазилка от фасадата на последния етаж
на Централна пощенска станция с идентификатор на сградата
10135.1503.602.1, и административен адрес на бул.„Съборни" №42, в
поземлен имот с идентификатор №10135.1503.602, в резултат на което са
настъпили материални щети по МПС-то, изразяващи се в деформиран тавана
на купето и повредено челно стъкло на автомобила. На 28.01.2022г. в 22:50ч.,
след като видял състоянието на автомобила си в присъствието на трети лица,
Ж. подал сигнал за инцидента на телефон 112. В 23ч. на същата дата
служител на I РПУ - Варна, от мобилен телефон: ***, го уведомил, че поради
липса на престъпление техни служители няма да се отзоват на сигнала.
„ВАРНАФАРМА" ЕООД е собственик на сграда с идентификатор №
10135.1503.602.1, от която са се откъртили късовете мазилка върху лекия
автомобил.
С писмо изх.№535/07.03.2022г., получено от „ВАРНАФАРМА" ЕООД
на 09.03.2022г. с известие за доставяне №ИД PS900400А940 Н, ищецът
поканил законния представител на дружеството или упълномощено лице да
се яви на 15.03.2022г. в 14ч. в автосервиз „Доктор Колор", находящ се в
гр.Варна, бул.„Владислав Варненчик" №256, Западна промишлена зона, зад
1
МОЛ „Двете кули", за да бъде извършен оглед на увредения автомобил с цел
установяване на материалните щети по него. На посочения в поканата ден и
час, на указаното място, не се явил представител на „ВАРНАФАРМА" ЕООД.
С опис от 15.03.2022г., издаден от автосервиза на „Доктор Колор" ООД, са
установени следните увредени детайли по лек автомобил „Тойота", модел
„Ярис", с peг.№***, а именно: таван, тапицерия таван и челно стъкло.
Съгласно работна карта №86558/194875 от 15.03.2022г., издадена от „Доктор
Колор" ООД, действителната стойност, която е необходима за отремонтиране
на материалните щети по пострадалото МПС възлиза в размер на 6,187.98лв.,
формирани както следва: за челно стъкло - 93.33лв. без ДДС; за труд: смяна
таван - 600лв. без ДДС; разоборудване таван - 75лв. без ДДС; боядисване
таван - 82.50лв. без ДДС; за материали таван - 50лв. без ДДС; за сушене таван
- 40лв. без ДДС; за боя - 66лв. без ДДС; за резервни части: челно стъкло -
277,34лв. без ДДС; таван - 1,628.15лв. без ДДС; тапицерия таван - 2,161лв. без
ДДС; за допълнителни материали и консумативи - 83,33лв. без ДДС. Общата
сума за резервни части, материали, боя, допълнителни консумативи и труд
възлиза в размер на 5,156.65лв. без ДДС, а с ДДС 6,187.98лв. Ищецът се
позовава на нормата на чл.195, ал.1 от ЗУТ собствениците на строежи са
длъжни да ги поддържат в техническо състояние, отговарящо на
съществените изисквания по чл.169, ал.1-3 от ЗУТ. Според разпоредбата, към
която препраща цитирания текст - чл.169, an.1, т.3 и т.4 строежите се
поддържат в съответствие с изискванията на нормативните актове и
техническите спецификации за осигуряване в продължение на икономически
обоснован експлоатационен срок на съществените изисквания за опазване на
здравето и живота на хората и безопасна експлоатация. Пар.5, т.38 от ЗУТ
дава легална дефиниция на понятието строеж. „Строеж" по смисъла на ЗУТ е
и надземна сграда и постройка, каквато несъмнено е сградата на Централна
пощенска станция. Според ал.3 на същата разпоредба при аварии или други
обстоятелства, застрашаващи обект по ал.1 с увреждане или разрушаване,
собственикът на обекта е длъжен да предприеме незабавни действия за
тяхното предотвратяване или за отстраняване на причинените увреждания и
възстановяване на обекта. А според ал.7 на чл.195 от ЗУТ собствениците на
обекти по ал.1 носят имуществена отговорност за причинени вреди и
пропуснати ползи от своите виновни действия или бездействия, в резултат на
които е настъпила авария на строежа, довела до материални щети или
увреждане на трети лица и имоти. Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД
този, който е възложил на друго лице някаква работа отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността е обективна. Тя не зависи от противоправното поведение на
възложителя. Условие за нейното възникване е виновно и противоправно
поведение на изпълнителя, комуто е възложено изпълнението на работата, а
вината на служителите на „ВАРНАФАРМА" ЕООД се предполага до
доказване на противното, съобразно чл.45, ал.2 от ЗЗД. Съобразно
разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
2
виновно е причинил другиму. Във всички случай на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното. Деликвентът по чл.45 от
ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди-необходимите средства по
средни пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество в
състоянието отпреди деликта. Тоест, средствата, необходими за привеждане
на увреденото МПС в изправно техническо състояние /такова отпреди
настъпване на застрахователното събитие/ - годно за движение и в
изправност. Ж. счита, че въз основа на така съществуващата нормативна
уредба се налага извода, че за собственика на имота, от който се е откъртила
мазилка, е съществувало задължение да поддържа същия във вид, който да не
създава опасност за живота и здравето на хората, а при възникване на
обстоятелства, застрашаващи целостта на обекта, да предприеме
необходимите действия по тяхното отстраняване, за да не допусне отчупване
и падане на части от мазилката, които да нанесат материални щети или да
увредят имущество на трети лица. В тази връзка, „ВАРНАФАРМА" ЕООД е
следвало да възложи на служителите си. натоварени с поддръжката на
сградния фонд, да предприемат своевременно, дори незабавно /по
предписанието на закона/ действия по предотвратяване на инцидентни,
застрашаващи здравето или имуществото на трети лица, подобни на
процесния, като бездействието в тази насока е противоправно. Следователно
допуснатите нарушения на предписаните и общоприетите правила при
ползването на вещта - неизпълнение на задължение за поддържане на
фасадата на сградата в безопасен вид и виновното поведение на определеното
за поддържане на сградата лице обосновава отговорността по чл.49, във вр. с
чл.45 от ЗЗД. Счита, че с оглед гореизложеното, „ВАРНАФАРМА" ЕООД,
като собственик на имота, от който са се откъртили късове мазилка, му дължи
заплащане на обезщетение в размера на щетите по превозното средство. Към
настоящия момент сумата от 6,187.98лв. не е изплатена от „ВАРНАФАРМА"
ЕООД, което поражда правния интерес от настоящия иск срещу ответника. За
събиране на сумата ищецът е иницирал заповедно производство в което по
реда на чл.410 от ГПК РС Варна по ч.гр.д.№4540/2022г. е осъдил ответника да
му заплати процесната сума, но длъжникът е подал възражение и поради това
моли, съда, да приеме за установено, че ответното ТД му дължи сумата от
6,187.98лв., представляваща действителната стойност, необходима за
отстраняване на нанесените материални щети на собственото му МПС
„Тойота", модел „Ярис", с peг.№***, от настъпил на 28.01.2022г. по вина на
ТД инцидент - паднали късове мазилка от фасадата на сграда, собственост на
ответното дружество върху автомобила му, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда -
06.04.2022г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е
била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК, по ч.гр.д.№20223110104540 по описа за 2022г. на РС - Варна, 31с., по
предявения иск по реда на чл.422 от ГПК с правно основание чл.49, вр. чл.45
от ЗЗД и да му се присъдят сторените по заповедното и исковото
3
производства разноски.
Ответното дружество в срока по чл.131 от ГПК е подало отговор, в
който сочи, че предявеният иск е неоснователен. Не са налице основанията
предвидени от законодателя за присъждане на претендираните с исковата
молба обезщетение, лихви и разноски. Оспорва иска по основание и размер.
Счита, че описаните в исковата молба щети не са формирани в следствие на
наше виновно поведение. Оспорва изцяло и твърденията на ищеца, тъй като
сградата на Централна пощенска станция във Варна не е еднолична
собственост на дружеството ответник по делото, а има и други собственици.
При това положение отнасяне на иска директно към дружеството е
необосновано от гледна точка на въпроса за собствеността на сградата в тази
й част. Същевременно от съдържанието на исковата молба остава неизяснена
и недоказана пряката причинно-следствена връзка между нанесената щета на
автомобила и падането на мазилка точно от посочената в исковата молба
сграда на Централна пощенска станция Варна, както и точното място, където
описаният инцидент се е случил. Сочи, че счита твърденията на ищеца за
обема и вида на настъпилите щети по МПС-то за недоказани и моли да му се
присъдят сторените по делото разноски.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в
чл.422 от ГПК вр. чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД.
Съдът, след като се запозна с изложеното в исковата молба и
становището на ответника и като прецени при условията на чл.235, ал.2 от
ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
и правна страна, следното:
Страните не спорят, че ищецът е собственик на л.а.“Тойота Ярис“ с д.к.
№***, като се спори относно причинно-следствената връзка ангажираща
отговорността на собственика на сградата. За доказване на настъпването на
вредоносното събитие ищцовата страна е ангажирала свидетелски показания
и е представила снимков материал. Представеният снимков материал не е
оспорен от ответната страна и в него е обективирано наличието на
л.а.“Тойота Ярис“ с д.к.№*** паркиран непосредствено до общоизвестна
фасада представляваща част от сградата на Централна пощенска станция
Варна. По покрива на автомобила има значително количество мазилка
очевидно паднала от високо, като такава има и по земята около него. Други
снимки съдържат изображение на липсваща голяма част от фасадната мазилка
на същата сграда непосредствено под корниза на същата. Съдържанието на
изображенията се допълва от свидетелските показания събрани в хода на
делото от свид.Вартаня който има преки впечатления от състоянието на
автомобила към момента на увредата му, а свид.Д. сочи, че е извършил в
последствие оглед на автомобила и установил, че освен повреденият покрив
са увредени и страничните колонки на същия което при желание за ремонт би
представлявало значителна трудност и разход. Вещото лице по приетата по
делото САвтЕ също е посочило, че уврежданията по автомобила са
4
характерни за начина на настъпването им посочен от ищеца, като са резултата
от удари по автомобила от твърди предмети движещи се вертикално. Вещото
лице също така е посочило, че приема уврежданията по автомобила посочени
при огледа в автосервиз и обективирани в представения по делото опис на
щета /л.8/, като то определя стойността на евентуалния ремонт на 4 638.89лв.
От правна страна съставът приема, че ищецът в качеството си на
собственик на вещ-лек автомобил е претърпял щета изразяваща се в увреда на
веща му, като това е станало в следствие на липсата на своевременна
поддръжка на вещ в която собственост има и ответника. При това положение
чл.50 от ЗЗД ангажира обективната безвиновна отговорност на собственика
на вещта, в резултат на чийто вътрешни свойства, качества или недостатъци
са настъпили вреди. Видно от представените доказателства ответното
дружество е собственик на процесната сграда, като твърденията на същото, че
съсобственост в нея имат и други правни субекти не се доказва по еднозначен
и категоричен начин по своя обем. Следва да се има предвид, че върху
ответника пада доказателствената тежест за доказване ползващите го
твърдения, а именно, след като той твърди, че в сградата съсобственост имат
и други лица, то той следва да докаже както обема на своята собственост така
и обема на собствеността на другите съсобственици за да може да се направи
ясна преценка за предела на отговорността му. Представената разпечатка от
Агенция по вписванията само доказва придобиването на собственост от
страна на ответното дружество. Липсата на посоченото доказване води на
извода за наличие на предпоставки да се ангажира пълната отговорност на
ответника. Що се отнася до конкретния размер до който следва да се уважи
претенцията съставът намира, че следва да се съобрази със заключението на
вещото лице посочило сумата от 4 638.89лв., като за разликата над тази сума
до търсените 6 187.98лв. искът се явява недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Предвид частичното уважаване на претенцията следва да се присъдят и
съответните разноски, които за исковото производство възлизат на 561.32лв.,
а по заповедното на 332.67лв.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните ищецът
М. И. Ж. ЕГН********** от гр.Варна, *** и ответника „Варнафарма“ ЕООД,
ЕИК200402976 със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“М.Банала
чешма“ №27, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 4 638.89лв.
стойност на нанесени материални щети на собственото му МПС „Тойота",
модел „Ярис", с peг.№***, от настъпил на 28.01.2022г. по вина на ТД
инцидент - паднали късове мазилка от фасадата на сграда, собственост на
ответното дружество върху автомобила му, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда -
5
06.04.2022г. до окончателното изплащане на задължението, като отхвърля
претенцията за разликата до търсените 6 187.98лв., за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по
ч.гр.д.№20223110104540 по описа за 2022г. на РС - Варна, 31с. на осн. чл.422
от ГПК вр. чл.45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Варнафарма“ ЕООД, ЕИК200402976 със седалище и адрес
на управление гр.Варна, ул.“М.Банала чешма“ №27 да заплати на М. И. Ж.
ЕГН********** от гр.Варна, *** сумите от 561.32лв. разноски по исковото
производство и 332.67лв. разноски по заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6