Присъда по дело №830/2019 на Районен съд - Кърджали

П Р И С Ъ Д А

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ към Присъда№ 44

от 01.07.2020г. на КРС по НЧХД № 830/ 2019г.

 

С тъжба е повдигнато обвинение срещу С.С.Ю. за това, че на 08.03.2019г. в гр.Кърджали, в жалба до началника на РУ- Кърджали при ОДМВР- Кърджали с Вх.№ 812102- 413/ 08.03.2019г., разгласила позорно обстоятелство за Б.В.Д. *** в качеството му на длъжностно лице- младши полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ към сектор „Охранителна полиция“ на РУ- Кърджали при ОДМВР- Кърджали, при и по повод изпълнение на службата му, че на 21.02.2019г. в гр.Кърджали й отправил заплахи за отравяне на кучето й и документите да си ги  търси от него след като махне кучето- престъпление по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.3 от НК.

Съвместно в наказателното производство е предявен и приет за разглеждане граждански иск от тъжителя Б.В.Д.  срещу подсъдимата С.С.Ю. за сумата от 2000лв., представляваща причинени неимуществени вреди от престъплението  ведно със законната лихва от 08.03.2019г. до окончателното изплащане.

Представителят на тъжителя счита, че в хода на съдебното дирене на базата на събраните писмени и гласни доказателства по категоричен начин е доказано, че С.Ю. е извършила деянието, за което е привлечена като подсъдимата по настоящото частен характер наказателно производство. Събраните доказателства доказват и виновността й в извършване на престъплението по чл.148 ал.2 вр.ал.1 т.3 от НК. Безспорно е налице и деликта по смисъла на чл.45 от ЗЗД изразяващ се в настъпили от наклеветяването и последствията от него, неимуществени вреди на частния тъжител. Предлага на съда да признае подсъдимата С.С.Ю. за виновна по така повдигнатото обвинение като й бъде наложено предвиденото в рамките на закона наказание и моли да бъде уважен изцяло така предявения граждански иск, като претендира и направените по делото разноски. Тъжителят Б.Д. в ход по същество изразява надежда подсъдимата да получи справедлива присъда.

Подсъдимата С.Ю. не се признава за виновна. Дава подробни обяснения, в които твърди, че проверките от тъжителя на нея и на съпруга й започнали от момента, в който тя отказала да махне куче,  което отглеждала на бензиностанция намираща се в гр.Кърджали в кв.Възрожденци. Признава, че подала на 08.03.2019г. жалба до началника на РУ- Кърджали против Б.Д., която била по повод извършена й проверка на 21.02.2019г. до ловно- рибарски магазин в гр.Кърджали в района на пазара. При нея отново бил повдигнат въпроса за посоченото куче. В деня на проверката били констатирани реални нарушения, за които тъжителят съставил акт за установяване на административно нарушение, но по време на нея колегата му не се приближил до управлявания от нея автомобил, а стоял в кафенето. Подсъдимата Ю. напуснала мястото на проверката, тъй като детето й плачело. Настоява, че подала тази жалба с цел да се спрат проверките, които й се извършват на нея и на съпруга й и да запознае началниците на тъжителя с неговото поведение, а не за да бъде наказан. В своя защита подсъдимата С.Ю. заявява, че не се смята за виновна, а при последна дума настоява да бъде оправдана.

Защитникът в ход по същество моли съда да признае подсъдимата С.Ю. за невиновна по повдигнатото обвинение. Твърди, че жалбата била подадена по повод действията на тъжителя Д., в която е изложена фактическа обстановка, а не са направени правни квалификации. Обстоятелствата в нея са посочени така както са възприети от нея, а и с нея не е преписано престъпление на тъжителя. Тя е поискала да се провери поведението му. Настоява, че от обективна страна не са налице признаците на състава на престъплението клевета, тъй като нито са преписани позорни обстоятелства, нито е преписано престъпление. От субективна страна също няма клевета, защото няма пряк умисъл, тъй като тя нито е съзнавала, че преписва престъпление, нито е имала за цел да стори това. Моли съда да оправдае подсъдимата изцяло по така повдигнатото обвинение, да отхвърли гражданския иск и да им присъди направените разноски.

 Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото, прие за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимата С.С.Ю., родена на ***г***, българска гражданка, неомъжена, с висше образование, работи, неосъждана, с ЕГН **********.

Тъжителят Б.В.Д. със Заповед рег.№ К-44/ 05.02.1998г. е назначен на длъжност „полицай“ в СПЗО на ТВ“Биохим“- клон Девня при РПУ- Девня към РДВР- Варна. След това многократно е преназначаван на различни длъжности в системата и към датата на деянието, а и към момента, заема длъжността младши полицейски инспектор в група „териториална полиция“ на сектор „ОП“ към РУ- Кърджали при ОДМВР гр.Кърджали, на която бил назначен със Заповед рег.№ 1289/ 12.08.2016г.

Подсъдимата С.Ю. е правоспособен водач на МПС от 2004г. Тя познавала тъжителя Б.Д., с който имали неразбирателство относно куче отглеждано на обект представляващ бензиностанция в кв.Възрожденци гр.Кърджали стопанисван от фирмата, в която тя работи.

На 21.02.2019г. тъжителят Б.Д. бил на работа  за времето от 13.00ч. до 21.00ч. като младши полицейски инспектор в група „териториална полиция“ на сектор „ОП“ към РУ- Кърджали заедно с колегата си А.К.. Този ден около 17,30ч.- 18.00ч. те осъществявали контрол на пътното движение в гр.Кърджали на ул.Републиканска до ловно- рибарския магазин. По това време тъжителят Д. подал сигнал със стоп палка на лек автомобил марка „БМВ“. При проверката се установило, че водач на това МПС била подсъдимата С.Ю.. Б.Д. извършвал проверката, а свидетелят А.К. осигурявайки неговата безопасност се намирал на разстояние не по- голямо от 2 метра от него като чувал и виждал случващото се по време на извършването на контрола. По повод на констатирани нарушения тъжителят Д. уведомил С.Ю., че ще й бъде съставен акт за установяване на административно нарушение. По това време на мястото на проверката пристигнал свидетелят К.Т., с когото подсъдимата живее на семейни начала. Той донесъл липсващите документи, които С.Ю. не представила при проверката, след което последната напуснала мястото на проверката и не се върнала повече. Въпреки това актът са установява на административно нарушение бл.№ 414230/ 21.02.2019г. бил съставен на место, а документите, които подсъдимата Ю. представила при проверката останали у Б.Д., тъй като тя си тръгнала преди да приключи извършващата се проверка по контрол на движението по пътищата. По повод извършената проверка на 21.02.2019г. спрямо подсъдимата С.Ю., Б.Д. и свидетелят А.К., всеки от тях поотделно, съставили докладни записки съответно от 21.02.2019г. и от 25.02.2019г., с които предлагат да се издаде наказателно постановление, а документите да се върнат на водача. На база на съставения акт за установяване на административно нарушение било издадено наказателно постановление № 19-1947-000049/ 27.03.2019г., което е влязло в сила.  

По повод извършената проверка на датата 21.02.2019г. от страна на тъжителя Б.Д. подсъдимата подала жалба до началника на РУ на МВР- Кърджали, в която заявява, че на 21.02.2019г. около 18.00ч. била спряна от МлПИ Д. в района на кооперативния пазар в гр.Кърджали при управление на личния автомобил на съпруга й. При проверката той й поискал и тя представила лична карта, свидетелство за правоуправление и обяснила, че талонът за регистрация на автомобила е в съпруга й, който веднага ще го донесе. Тогава Д. й отправил заплахи за отравяне на кучето и й казал да си търси документите от него след като махне кучето. През това време в автомобила била дъщеря й, която се разплакала и започнала да трепери от заплахите и високия тон на Д.. Тази жалба била входирана в РУ- Кърджали при ОДМВР гр.Кърджали на датата 08.03.2019г. с вх.№ 812102- 413. Още същият ден началника на РУ- Кърджали издал Заповед № УРИ 1947з-38-08.03.2019г.,  с която бил определен състава на комисията, която да извърши проверка по изнесеното в жалба с вх.№ 812102- 413/ 08.03.2019г. и да изготви справка в срок до 08.04.2019г. По повод на нея били снети писмени обяснения от жалбоподателката С.Ю. на 26.03.2019г. и от служителя Б.Д. на 28.03.2019г. Проверката завършила с изготвянето на Доклад рег.№ 1947р- 6528/ 08.04.2019г., която предлага жалбата с вх.№ 812102- 413/ 08.03.2019г. да се счита за неоснователна. За резултата от проверката С.С.Ю. била уведомена с писмо изпратено на 12.04.2019г. от началника на РУ- Кърджали.  

В периода на извършващата се проверка тъжителят Д. бил притеснен, неспокоен, напрегнат, както и колеблив при изпълнение на ежедневните си задължения. Така на датата 28.03.2019г. тъжителят Б.Д. посетил доктор Ю.А.Ч., която му извършила медицински преглед видно от Амбулаторен лист № 2252 в 11.05ч., при който му била снета анамнеза, че от няколко часа не се чувства добре- притеснен, напрегнат, сърцебиене/проблем в работата/, както и при изследване били установени високи стойности на кръвно налягане. Поради това му била предписана терапия с медикаменти, но не му бил издаден болничен лист.

Видно от справка изпратена с писмо рег.№ 194700-3976-01.10.2019г. от РУ- Кърджали в периода от 01.01.2018г. до 01.09.2019г. Б.Д. е съставил три акта с нарушител С.С.Ю. от дати 23.08.2018г., 21.02.2019г. и 30.07.2019г. От писмо изх.№ 194700-4817-28.11.2019г. изходящо от началника на РУ- Кърджали и справка към него, то за периода от 01.01.2018г. до 28.11.2019г. Б.Д. е съставил 671 акта и фиша по Закона за движението по пътищата.

Тази безспорна фактическа обстановка се установи от свидетелските показания на А.К. и М.Д., частично от показанията на свидетелите К.Т. и Л.Ч., от писмените доказателства- Жалба вх.№ 812102- 413 от 08.03.2019г. от С.Ю. до началника на РУ на МВР Кърджали; материали по проверка образувана със Заповед рег.№ 1947з-38/ 08.03.2019г. на началника на РУ- Кърджали, а именно Доклад рег.№ 1947р-6528/ 08.04.2019г., Заповед рег.№ УРИ 1947з- 38/ 08.03.2019г., Обяснение от С.С.Ю. от 26.03.2019г., Обяснение от Б.В.Д. от 28.03.2019г., 2 броя докладни записки от Б.Д. и А.К. съответно от 21.02.2019г. и 25.02.2019г., Акт за установяване на административно нарушение бл.№ 414230 от 21.02.2019г., Седмичен график за работно време на служители от група „ТП“ за периода от 18.02.2019г. до 23.02.2019г., Справка за нарушител/ водач, писмо изх.№ 1947р-6528/ 12.04.2019г. до С.С.Ю., Справка рег.№ 292р-18861/ 26.08.2019г.; Амбулаторен лист № 2252 от 28.03.2019г. издаден от доктор Ю.А.Ч.; писмо изх.№ 194700-4817-28.11.2019г. от началника на РУ- Кърджали ведно със справка към него за съставените актове и фишове от Б.Д. за периода от 01.01.2018г. до 28.11.2019г.; писмо рег.№ 194700-3976-01.10.2019г. от РУ- Кърджали ведно със справка за съставени в периода от 01.01.2018г. до 01.09.2019г. от Б.Д. актове и фишове по отношение на С.С.Ю.. Всички тези доказателства са еднопосочни, последователни, взаимно се допълват и изграждат една логична житейска обстановка, поради което бяха кредитирани от съда.

Съдът кредитира показанията на свидетеля А.К. и М.Д., тъй като те са последователни, логични, кореспондират помежду си и с останалия доказателствен материал, а и свидетелят К. е единствения очевидец на извършената проверка на 21.02.2019г., по повод на която е подадена жалбата от подсъдимата на датата 08.03.2019г.

Настоящата съдебна инстанция не дава вяра на показанията на свидетелите К.Т. и Л.Ч. в частите, в които те пресъздават случки, събития и факти, казани им от подсъдимата С.Ю., тъй като това не се техни лични възприятия, а и същите са заинтересовани от изхода на делото- първия като живеещ с подсъдимата на семейни начала, а втория- като намиращ се в трудови правоотношения със С.Ю..

Съдът не кредитира и обясненията на подсъдимата С.Ю., които дава на съдебното следствие, тъй като те са противоречиви, неподкрепени с други доказателства и нелогични. Тя твърди, че е подала жалбата си, за да предизвика проверка на дейността на тъжителя Д. спрямо нея и съпруга й, а в нея цитира извършена й проверка от 21.02.2019г., за която настоява, че й е съставен акт за реално извършени от нея нарушения, както и че сама си е тръгнала преди да завърши процедурата по съставянето на акта за установяване на административно нарушение, поради което документите й са останали у тъжителя в качеството му на актосъставител. Освен това в жалбата си не твърди да е спирана безпричинно от Б.Д. за извършване на полицейски проверки, а е вписала, че именно на датата 21.02.2019г. той й е отправил заплаха да отрови кучето и да си търси документите от него едва след като го махне това куче. Прочее ако подсъдимата е искала ревизия на поведението на тъжителя Д. за действията му от 21.02.2019г., то нелогично е да подава жалба срещу него чак на 08.03.2019г.  

ОТ ПРАВНА СТРАНА: Клеветата може да се определи като умишлено разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за другиго или приписването му на извършено от него престъпление. А непосредственият обект на деянието клевета са обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на доброто име на човек в обществото, на положителната обществена оценка за личността. Обвинението по делото е по първата хипотеза като изпълнителното деяние се изразява в довеждане до знанието на трето лице на определено несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия. Формата на довеждане до знанието на трето лице може да бъде различна. Това позорно обстоятелство представлява твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който е от естеството да накърни неговото добро име в обществото. То може да се отнася до минало или настоящо поведение на жертвата, което е укоримо от гледна точка на морала. Може да се касае за прояви от личния живот на пострадалия или до негови служебни или обществени прояви. Възможно е също така позорното обстоятелство да изразява отрицателни качества на жертвата, които характеризират негативно личността. За да е осъществен състава на клеветата е необходимо от обективна страна позорното обстоятелство да е неистинско. Това престъпление е резултатно, което означава, че то е довършено, когато поне едно трето лице е узнало твърденията на дееца за съществуващо позорно за жертвата обстоятелство. На последно място клеветата е престъпление, което се извършва в отсъствие на пострадалия, защото съответните твърдения се отправят пред трето лице. Субект на клеветата може да бъде всяко наказателноотговорно лице. От субективна страна тя е престъпление, което може да се осъществи както с пряк, така и с евентуален умисъл. Във всички случаи обаче субектът трябва да съзнава позорния характер на разгласеното обстоятелство, както и неговата му неистинност.

В настоящият казус е повдигнато обвинение за клевета по ал.2 на чл.148 от НК с привръзка с първата алинея на престъпление с квалифициращ признак качеството на пострадалия е длъжностно лице. От събраните доказателства и характеристика на деянието, описани по- горе, се установи, че подсъдимата С.Ю. с действията си е покрила признаците на изпълнителното деяние на престъплението, в което е обвинена, тъй като с подадената жалба вх.№ 812102- 413 от 08.03.2019г. до началника на РУ- Кърджали, тя е довела до знанието на последния позорното обстоятелство, че тъжителят Д. при изпълнение на служебните си задължения като младши младши полицейски инспектор в група „териториална полиция“ на сектор „ОП към РУ- Кърджали й отправил заплахи за отравяне на кучето и й казал да си търси документите от него след като махне кучето. Формата на довеждане до знанието на третото лице, а именно до началника на РУ- Кърджали е станало именно чрез подаване на писмена жалба адресирана до него. Безспорно е, че тези твърдения за отправяне на заплаха да отрови кучето и да си търси документите от него едва след като го махне това куче са позорни обстоятелства, тъй като представляват факт свързан с личността на тъжителя Б.Д., с който се обосновава отрицателен извод за начина на изпълнение на служебните му задължения в органите на МВР. По естеството си тази оценка накърнява неговото добро име в обществото като полицейски служител, поради което е укоримо от гледна точка на морала.

От обективна страна позорното обстоятелство- отправяне на заплаха да отрови кучето и да си търси документите от него едва след го махне това куче, са неистински, тъй като не се доказа от събраните по делото доказателства тези факти да са осъществени. Това е така, защото се установи, че тъжителят Б.Д. при извършената от него проверка на 21.02.2019г. по  контрол на пътното движение не е казал думите описани от подсъдимата Ю. в подадената от нея жалба, тъй като не се събраха каквито и да е гласни или писмени доказателства, подкрепящи това твърдение.

На следващо място налице е и престъпния резултат, с който се характеризира престъплението клевета, а именно едно трето лице- началника на РУ- Кърджали, до който е подадена жалбата, е узнало за направеното клеветническо твърдение, тъй като той е разпоредил със Заповед да се извърши проверка от комисия в определен състав. Съставомерността по т.3 от чл.148 ал.1 от НК също е налице, тъй като деянието е извършено по отношение на длъжностно лице- младши полицейски инспектор в група „териториална полиция“ на сектор „ОП“ към РУ- Кърджали при ОДМВР- Кърджали, при и по повод изпълнение на службата му по смисъла на чл.93 т.1 б.”а ” от НК. 

От субективна страна престъплението се характеризира с пряк умисъл. При извършване на престъплението деецът е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал тяхното настъпване, тъй като с подаването на жалбата до работодателя на тъжителя Б.Д., макар и искайки проверка, то подсъдимата Ю., която е знаела, че написаното в жалбата не е истина, е дала възможност да настъпят последиците от нея, а именно да наклевети полицейския служител Д.. По това обвинение е налице този елемент, защото подсъдимата С.Ю. е извършила деянието съзнавайки позорния характер на разгласените обстоятелства, както и тяхната неистинност. Всичко това обосновава изразеното в умисъл психическо състояние на подсъдимата към извършеното от нея престъпление при това съзнавайки престъпния характер на описаното в подадената от нея жалба до началника на РУ- Кърджали, в която твърди, че тъжителят Б.Д. е отправил заплахи за отравяне на кучето и й казал да си търси документите от него след като махне кучето. В подкрепа на този извод е и факта, че тя сама е напуснала мястото на проверката по контрол на пътното движение преди да й бъде съставен и предявен акта за установяване на административно нарушение, поради което тя сама се е поставила в ситуация, при която личните й документи са останали у тъжителя Д. в качеството му на длъжностно лице осъществяващо контрол на пътното движение. Прочее по делото не установи, че целта на подадената жалба е да спрат извършваните й  проверки от Б.Д. като полицейски служител, тъй като от събраните по делото доказателства е видно, че тъжителят в периода от 01.01.2018г. до 01.09.2019г. е съставил само три акта за установяване на административно нарушение срещу подсъдимата Ю., при съставени 671 броя общо от него за почти същия период от време. Освен това самата тя обяснява, че на 21.02.2019г., по повод на която проверка се жалва, е извършила нарушения, които са реални и всъщност за тях има и влязло в сила наказателно постановление.

ПО НАКАЗАНИЕТО: Съдът на първо място взе предвид степента на обществена опасност на деянието- завишена в сравнение с типичната за този вид престъпления, с оглед степента на засягане на обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на доброто име на пострадалия в обществото, на положителната обществена оценка на професионалните му качества като служител в изпълнителната власт, а именно в системата на МВР. Отправянето на клеветнически твърдения към представител на изпълнителната власт при и по повод изпълнение на службата му, засяга отрицателно не само обществената оценка на наклеветения държавник, но и спомага за изграждане на едно негативно отношение към изпълнителната власт, разколебава доверието в обективността, безпристрастността и професионализма на държавно управление. На следващо място взе предвид и обществената опасност на самия деец, която е ниска на база смекчаващите отговорността обстоятелства- чисто съдебно минало, трудово и семейно ангажирана, големия период от време изминал от деянието, както и липсата на отегчаващи такива. Ето защо счете, че чрез наказание към минималния размер на предвиденото, а именно „глоба” в размер на 5000лв. и „обществено порицание”, което да бъде изпълнено чрез публикуване на присъдата в регионалния вестник „Нов живот”, ще бъдат изпълнени целите на чл.36 от закона.

Следва да се отбележи, че тук е неприложима разпоредбата на чл.78а от НК при налагане на наказанието предвид забраната на ал.7 от цитирания текст. Това е така, тъй като изпълнителното деяние на престъплението пряко е насочено срещу властническите функции, чийто носител и изразител е тъжителят и то при или по повод изпълнение на служебните му задължения. Освен това особеното качество на субекта, спрямо когото е извършено престъпното посегателство е елемент от квалифициран престъпен състав на деянието.

По гражданския иск: Настоящата инстанция предвид изхода на делото намира, че са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД, поради което приема, че подсъдимата С.Ю. е длъжна да обезщети вредите, които е причинила на пострадалия Б.Д. в резултат на виновно и противоправно престъпно поведение извършено на 08.03.2019г. по чл.148 ал.2 вр.ал.1 т.3 вр.чл.147 ал.1 предл.1 от НК. Претендираното обезщетението за претърпени неимуществени вреди трябва да съответства на тежестта и характера на извършено. В настоящият казус е налице засягане на обективната чест и достойнството на тъжителя, а именно неговия авторитет и обществената оценка както в работата, така и извън нея. Предвид на изразеното и отчитане на неудобството от настъпилия дискомфорт в неговия душевен мир, отчитане на неудобствата от настъпилото здравословно неразположение, тъй като точно на датата на която е давал обяснения е потърсил и медицинска помощ, и проблеми при изпълнение на служебните си задължения от психологическо естество, при съобразяване на практиката на съдилищата и на критерият за справедливост, въплътен в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът приема, че предявеният граждански иск от пострадалия, който е конституиран като граждански ищец, е доказан и основателен в размер от 1000.00лв., представляващ причинени от престъплението извършено на 08.03.2019г. неимуществени вреди ведно със законната лихва върху тази сума считано от 08.03.2019г. до окончателното им изплащане, като отхвърли иска до пълния му предявен размер от 2000лв. като неоснователен и недоказан.

На основание чл.189 ал.3 от НПК, който предвижда, че когато подсъдимият бъде признат за виновен следва да възстанови направените по делото разноски на частния тъжител, съдът му ги присъди- 1017лв., от които 1000лв. за адвокатска защита, 12лв за държавна такса и 5 лв. За свидетелство за съдимост. Останалите разноски също възложи на дееца представляващи сумата от 50лв. за държавна такса върху уважения размер на гражданският иск, които да заплати по сметка на Районен съд- Кърджали.

По изложените съображения от фактическо и правно естество и по вътрешно убеждение, съдът постанови присъдата си.

                       

                                                                                  Районен съдия: