Р Е Ш Е Н И Е
№ 509/18.6.2021г.
гр.
Пазарджик, 18.06.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на четвърти юни две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при
секретаря Димитрина Георгиева и с участието на прокурора Паун Савов, като
разгледа докладваното от съдия Лесенски адм. дело № 421 по описа на съда за
2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ и е образувано
по искова молба, подадена от Л.Б.И. ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Р.А. ***
против Областна дирекция на МВР Пазарджик, с адрес за призоваване гр.
Пазарджик, ПК 4400, площад „Съединение“ № 3, с искане ответникът да бъде осъден
да му заплати сумата от 350 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, във връзка с отменено наказателно постановление №
18-1006-004563 от 13.03.2019 г., издадено от Началник група към Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Пазарджик по АНД № 1634/2019 г. по описа на Районен съд
Пазарджик, ведно със законната лихва върху главницата от 350 лв. от датата на
завеждане на исковата молба – 13.04.2021 г. до окончателното ѝ изплащане.
Ищецът сочи, че вследствие на отменен по
надлежния ред административен акт – наказателно постановление №
18-1006-004563 от 13.03.2019 г., издадено от Началник група към Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Пазарджик е
претърпял имуществени вреди в размер на 350 лв., представляващи сторени
разноски по АНД
№ 1634/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик,
във връзка с обжалване на посоченото по-горе наказателно постановление пред
съда за заплатен адвокатски хонорар. Твърди,
че по посоченото дело от административнонаказателен характер пред Районен
съд Пазарджик е ползвал адвокатска защита, за която е
заплатил съответния хонорар. Моли съда да уважи изцяло предявените искове за
заплащане на сумата от 350 лв., ведно със законната лихва върху
главницата от 350 лв. от датата на завеждане на исковата молба – 13.04.2021 г.
до окончателното ѝ изплащане,
както и да му бъдат присъдени сторените в настоящото дело
разноски.
В съдебно заседание, ищецът
редовно призован, не се явява. Явява се упълномощеният му процесуален
представител – адвокат А.. Поддържа исковата молба. Моли да се приемат
писмените доказателства, представени с нея, както и представените по делото,
вкл. и АНД
№ 1634/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик, представя списък на разноските и излага доводи по
същество.
Процесуалният представител на
ответника - Областна дирекция на МВР Пазарджик – в писмено становище счита, че
исковата молба е допустима, но не е доказана по основание и размер. Излага
доводи в тази насока, като моли да се отхвърли претенцията за реално причинена
имуществена вреда, да се отхвърли съответно и претенцията за лихва и им се
присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар в настоящото производство.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище, че предявеният иск е
основателен. Налице са предвидените в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предпоставки. Моли
съда да уважи исковата молба.
Административен съд Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, прие за установено следното
от фактическа и правна страна:
Спрямо
ищеца Л.Б.И.
*** е било издадено наказателно
постановление №
18-1006-004563 от 13.03.2019 г., издадено от Началник група към Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Пазарджик,
с което ѝ е
наложено административно наказание глоба в
размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от шест месеца на основание чл.175, ал.3 от ЗДвП за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
И.
е обжалвала в срок пред съда НП, поради което било образувано АНД №
1634/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик, като за
осигуряване на защитата и процесуалното си представителство е ангажирал адвокат
Р.А. *** и е заплатила сума от 350 /триста и петдесет/ лева, представляваща
адвокатски хонорар за процесуално представителство по договор за правна защита и
съдействие от 03.08.2019 г., приложен по АНД. По делото е проведено едно
съдебно заседание, в които адвокат А. е участвал. С Решение № 633 от 30.10.2019
г., влязло в законна сила като необжалвано, Районен съд Пазарджик е отменил
наказателното постановление като незаконосъобразно.
Въз основа на тези факти, съдът счита
предявения иск за допустим.
Искът е с правно основание чл. 203 и сл.
от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, предвид изложените фактически
обстоятелства в исковата молба, че ищецът е неблагоприятно засегнат и е
претърпял имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от отменено по
съдебен ред незаконосъобразно наказателно постановление. Искът е предявен е
срещу надлежен ответник - юридическото лице, в чиято структура е органът, издал
незаконосъобразното наказателно постановление и е допустим за разглеждане в
производството пред Административен съд Пазарджик по реда на глава ХІ от АПК,
като предявен пред съда по седалището на ответника.
Разгледан по същество искът е основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 от АПК, предполага установяването на кумулативното наличие на
следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган
или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената
тежест за установяване наличието на всичките предпоставки се носи от ищеца,
търсещ присъждане на обезщетение за претърпени вреди.
В конкретния случай от събраните по делото
доказателства се доказа наличието на всички предвидени в закона материално-правни
предпоставки. Налице е издадено
незаконосъобразно наказателно постановление, което е оспорено и отменено от
съда с влязло в сила решение. Безспорно по делото се доказа, че именно в резултат на това наказателно
постановление, ищецът е претърпял имуществени вреди, представляващи заплатени
от него разноски по обжалваното наказателно постановление в размер на 350 лева
за процесуално представителство. Издаването на отмененото наказателно
постановление е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения,
упражнена административно наказателна компетентност, законово предоставена на
органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл
наказателното постановление представлява властнически акт, издаден от
административен орган и въпреки че поражда наказателноправни последици, то е
правен резултат от санкционираща административна дейност.
По
силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждащото действие. Настоящият състав на съда приема, че ищецът не би
заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало
вреда, ако не беше издадено незаконосъобразно наказателно постановление от
административния орган. Макар и да липсва нормативно установено задължение за
процесуално представителство, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход
за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват
пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт -
наказателно постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на
ищеца вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано
от издаването на наказателно постановление, с което е наложена глоба, която той
е счел за незаконосъобразно наложена. Обстоятелството, че адвокатската защита
по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече
по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален
представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с
издаденото наказателно постановление. В съдебната практика се приема, че
причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено
вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и тази
реална възможност се е трансформирала в действителност. Ангажирането на
адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на
неговите права и интереси.
Следва да се отбележи, че отговорността е обективна, защото законодателят не
изисква наличието на виновно поведение. Което означава, че дори дадена
административна дейност да е извършена напълно добросъвестно и съобразно
конкретните обстоятелства, ако тя обективно не съответства на изискванията на
закона, възниква отговорност за обезщетение за причинените вреди. Именно такъв
е и конкретният случай.
В
конкретния случай ищецът е сключил договор за правна защита и съдействие с адвокат
А. *** да го представлява по АНД № 1634/2019 г. по описа на Районен съд
Пазарджик по жалба против наказателно постановление № 18-1006-004563 от
13.03.2019 г., издадено от Началник група към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР Пазарджик до приключване във всички инстанции. Договорили са адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лева, които е отбелязано, че е заплатено изцяло.
Съгласно чл. 18, ал.2 от Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения: „За процесуално представителство,
защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на
чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не
по-малко от 300 лв.“ Тъй като чл. 7, ал. 2, т.1 на Наредбата сочи, че при
интерес до 1000 лв. възнаграждението отново е минимум 300 лв., то е видно, че така
заплатените 350 лв. се явяват в малко над минималните такива в разпоредбите на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която в своя
чл.1 сочи, че:
„Размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се
определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не
може да бъде по-малък от определения в тази наредба минимален размер за
съответния вид помощ“. По договор е уговорено възнаграждение в размер на 350
лв., реално са заплатени и се претендират с исковата молба.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан, поради
което ще следва да бъде уважен в пълен размер, като ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца като обезщетение за причинени имуществени вреди
сумата от 350 лева.
Основателен
се явява и акцесорния иск за присъждане на законната лихва върху сумата от 350
лв. от датата на завеждане на исковата молба – 13.04.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата. В тежест на ищеца е да установи, че вземането за главница
е възникнало и ответникът е поставен в забава по реда на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД.
С оглед изложените мотиви, вземането за главница в размер на 350 лв. е
възникнало. Подаването на исковата молба е и покана за заплащането му, от който
момент ответникът е в забава. Съгласно гореизложеното ищецът посредством
проведено главно и пълно доказване е обосновал задължението на ответника за заплащане
на главница в размер на 350 лв. и законната лихва върху нея от датата на
завеждане на исковата молба.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът ще следва да
заплати и сторените по делото разноски от ищеца, а именно сумата от 360 /триста
и шестдесет/ лева, от които 10 лв. заплатена държавна такса и 350 лева адвокатско възнаграждение, за които са
представени и доказателства – договор за правна защита и съдействие и вноска
бележка. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатския хонорар в
настоящето производство, като в него адвокат А. е изготвил подробна искова молба,
ангажирал е писмени доказателства, явил се е в проведеното съдебното заседание
и е представил устно становище по съществото на спора.
Воден
от горното, Административен съд Пазарджик, VІІ състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР Пазарджик, с адрес за призоваване гр. Пазарджик, ПК 4400,
площад „Съединение“ № 3 да заплати на Л.Б.И. ***, сумата от 350 (триста и петдесет)
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, във връзка с
отменено наказателно постановление № 18-1006-004563 от 13.03.2019 г., издадено
от Началник група към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пазарджик по АНД №
1634/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик, ведно със законната лихва върху
главницата от 350 лв. от датата на завеждане на исковата молба – 13.04.2021 г.
до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР Пазарджик, с адрес за призоваване гр. Пазарджик, ПК 4400,
площад „Съединение“ № 3 да заплати на Л.Б.И. ***, сторените по делото разноски
в размер на 360 (триста и шестдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: