Решение по дело №497/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/..

Образувано по жалба на Институт по розата и етеричномаслените култури гр. Казанлък, ЕИК *********, против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-240-3300/71#1 от 04.10.2023 год., издаден от директора на Областна дирекция (ОД) на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) гр. Стара Загора. По съображения, че не е ясно как е определена допустимата площ за подпомагане, се иска отмяна на обжалвания АУПДВ, като незаконосъобразен, и се претендират направените разноски по делото. Както за 2022 год., така и за 2023 год. са подадени едни и същи парцели с една и съща площ, като същите са засадени с маслодайни рози, които не са едногодишни култури. Направено и искане за отмяната на оспореният акта за установяване на публично държавно вземане.

Ответникът – директор на ОД на ДФЗ гр. Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира за юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на договореното и заплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят – Институт по розата и етеричномаслените култури гр. Казанлък, ЕИК *********, е регистриран в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) с Уникален регистрационен номер (УРН) 183792 .

На 09.09.2022 год. жалбоподателят е подал в Областна служба „Земеделие“ (ОСЗ) гр. Казанлък Заявление № 24/183792/0419678 за предоставяне на „Помощ за подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ през 2022 год. (лист 27 – 30 от адм. дело №669/2023 год. по описа на АССЗ). Заявлението е подадено съгласно Указания за прилагане на държавна помощ „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ (за краткост - Указанията), утвърдени от министъра на земеделието на 02.09.2022 год., на 16.09.2022 год. съгласно Решение на УС на ДФЗ по Протокол №202 от 08.11.2022 год. (лист 15 – 26, 32 – 41 от адм. дело №669/2023 год. по описа на АССЗ). Указанията впоследствие са изменени с на 18.11.2022 год. и приети с Решение на УС на ДФЗ по Протокол №203 от 18.11.2022 год. (л. 55 от адм. дело №669/2023 год. по описа на АССЗ), с Решение на УС на ДФЗ по Протокол №205 от 20.12.2022 год. (лист 56 от адм. дело №669/2023 год. по описа на АССЗ) и утвърдени от министъра на земеделието на 20.12.2022 год. (лист 57 – 67 от адм. дело №669/2023 год. по описа на АССЗ). В съответствие с изискването на т. 4.3.4, б. „а“ от Раздел I от Указанията жалбоподателят има подадено заявление по реда на Наредба №5 от 27.02.2009 год. за кампания 2022 год. – вх. №19750704 от 08.04.2022 год., Уникален идентификационен номер (УИН) 24/140422/29400 (лист 68 и сл. от адм. дело №669/2023 год. по описа на АССЗ).

Заявените за подпомагане площи са 42.17 ха с код на култура 2310 – маслодайна роза, по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), както следва: парцел 27499-102-3-1 – 2.66 ха; парцел 27499-110-1-1 – 6.74 ха; парцел 27499-110-2-1 – 4.87 ха; парцел 27499-450-1-1 – 2.64 ха; парцел 35167-1142-2-1 – 0.8 ха; парцел 35167-2-1-1 – 0.56 ха; парцел 35167-76-1-1 – 3.57 ха; парцел 35167-79-1-1 – 0.8 ха; парцел 35167-80-1-1 – 3 ха; парцел 35167-82-1-1 – 3.5 ха; парцел 35167-82-2-1 – 0.87 ха; парцел 40292-106-1-1 – 5.71 ха; парцел 40292-2-1-1 – 6.45 ха.

Жалбоподателят не само не оспорва, но и в жалбата признава, че при извършени административни проверки са установени заявените за подпомагане площи и за тях на 28.09.2022 год. му е изплатена сума в размер на 65 658.69 лв., в съответствие с т. 8.5, Раздел I от Указанията в редакцията им към датата на плащането – 1 557.00 лв./ха, поради което, ако и да не са представени доказателства в тази насока, съдът приема това обстоятелство за безспорно.

От Регионален технически инспекторат (РТИ) Хасково са извършени проверки на място (ПнМ), резултатите от които са обективирани в Доклад за проверка на площи (лист 102 – 150 от адм. дело №669/2023 год. по описа на АССЗ), в който е отразено, че на 22.08.2022 год. в 16:15 ч кандидатът е информиран за предстоящата (на 25.08.2022 год.) Бърза проверка на място (БПнМ), както и че служител на жалбоподателя е запознат с констатациите от БПнМ – доказателства в тази насока не са представени, но жалбоподателят не оспорва тези обстоятелства нито в жалбата си, нито в съдебно заседание, включително и в постъпилото чрез пълномощника му становище, в което е коментиран доклада (лист 202 – 204 от адм. дело №669/2023 год. по описа на АССЗ). Конкретно за заявените за подпомагане площи от 42.17 ха с код на културата 231010 – маслодайна роза, в доклада е посочено, че на 25.08.2022 год. им е извършена БПнМ с метод на измерване – Дистанционен (по отношение на парцел 35167-80-1-1) и GPS (по отношение на останалите от парцели), при която е установено, че общата им допустима площ за подпомагане е 7.3 ха, както следва:

за парцел 27499-102-3-1 – 0 ха (установено е, че парцелът е частично опожарен, а останалата част е неподдържана, културата е превзета от плевели, храсти и дървета);

за парцел 27499-110-1-1 – 0 ха (установено е, че цялата площ на парцела е опожарена);

за парцел 27499-110-2-1 – 0 ха (установено е, че парцелът е частично опожарен а останалата площ е с неподдържани вътрередия, културата е превзета от плевели, храсти и дървета);

за парцел 27499-450-1-1 – 0 ха (установено е, че парцелът е неподдържан, няма следи от стопанска дейност);

за парцел 35167-1142-2-1 – 0.8 ха (няма забележки);

за парцел 35167-2-1-1 – 0 ха (установено е, вътрередията на парцела са неподдържани, културата е превзета от плевели, храсти и дървета);

за парцел 35167-76-1-1 – 3.13 ха (по периферията на парцела са изключени неподдържани площи);

за парцел 35167-79-1-1 – 0 ха (установено е, че цялата площ на парцела е опожарена);

за парцел 35167-80-1-1 – 2.83 ха (измерена е 0.03 ха недопустима площ – храсти);

за парцел 35167-82-1-1 – 0.54 ха (при измерването на парцела е изключена опожарената площ);

за парцел 35167-82-2-1 – 0 ха (установено е, че цялата площ на парцела е опожарена);

за парцел 40292-106-1-1 – 0 ха (установено е, че парцелът е неподдържан, няма следи от стопанска дейност);

за парцел 40292-2-1-1 – 0 ха (установено е, че вътрередията на парцела са неподдържани, културата е превзета от плевели, храсти и дървета).

Няма данни и не се твърди жалбоподателят да е възразил по отношение констатациите в доклада за проверка на площи

С писмо №01-240-3300/71 от 04.09.2023 год., получено на ръка на 19.09.2023 год. от Директора на Института по розата и етеричномаслените култури гр. Казанлък – Г. Б. (лист 11 – 14 от адм. дело №669/2023 год. по описа на АССЗ), на основание чл.24, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от АПК Директорът на ОД на ДФЗ гр. Стара Загора е уведомил жалбоподателя за откриване на производство по издаване на АУПДВ във връзка с констатациите, направени по подаденото Заявление №24/183792/0419678 от 09.09.2022 год. за предоставяне на „Помощ за подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ през 2022 год. Посочено е, че при последващ контрол съгласно т. 3.3 от Раздел II от Указанията – след извършени административни проверки и проверки на място по подаденото Заявление с УИН 24/140422/29400 за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2022 год., е установено, че от заявените за подпомагане 42.17 ха маслодайна роза са констатирани за допустими 5.06 ха, в резултат на което, при извършено преизчисление, между изплатената на 28.09.2022 год. сума в размер на 65 658.69 лв. и размера на допустимата – 9 750.62 лв., е налице отрицателна разлика от 55 908.07 лв., подлежаща на събиране на основание т.8.6, б.„б“ от Указанията за 2022 год. Посочено е също, че след прихващане в изпълнение на условието по т.4.1 от Раздел I на Указанията за 2023 год. на оторизирани суми от 4 048.00 лв. и 809.60 лв. при прилагане на схемата за държавна помощ „Помощ за подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ през 2023 год., общият размер на задължението, за което ще бъде издаден АУПДВ, е 51 050.47 лв., ведно със законната лихва от датата на получаването им съгласно Раздел II, т. 3.8 от Указанията за 2022 год. На жалбоподателя е указана възможността в 14-дневен срок да подаде писмени възражения и да приложи писмени доказателства към тях.

Няма данни и не се твърди в указания му 14-дневен срок жалбоподателят да е възразил срещу откритото производство по издаване на АУПДВ.

С обжалвания АУПДВ №01-240-3300/71#1 от 04.10.2023 год., издаден на основание чл.27, ал.3 и ал.7 от ЗПЗП и чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК от директора на ОД на ДФЗ гр. Стара Загора, по съображения, идентични с изложените в писмо № 01-240-3300/71 от 04.09.2023 год., и на основание т. 8.6, б. „б“ от утвърдените Указания за прилагане на схема „Помощ за подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК във връзка с чл.165 и чл.166 от ДОПК и чл.20а, ал.1 от ЗПЗП, на Институт по розата и етеричномаслените култури, ЕИК *********, е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 46 581.48 лв., ведно със законната лихва от датата на получаването им – 28.09.2022 год. (лист 7 – 10 от адм. дело №669/2023 год. по описа на АССЗ).

Оспореният АУПДВ, според отразеното на първа страница от същия, е получен на ръка на 13.10.2023 год. от Директора на Института по розата и етеричномаслените култури гр. Казанлък – Г. Б., а жалбата против него е подадена на 26.10.2023 год.

По делото са приети като доказателства цитираните по-горе документи от административната преписка по издаването на обжалвания АУПДВ, както и: Указания за прилагане на държавна помощ „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ през 2023 год., ведно с Решения на УС на ДФЗ и Заявлението на жалбоподателя за предоставяне на помощта през 2023 год. (лист 151 – 175 от адм. дело №669/2023 год. по описа на АССЗ); Заповед №03-РД/1759 от 21.06.2021 год. на изпълнителния директор на ДФЗ (лист 180 – 184 от адм. дело №669/2023 год. по описа на АССЗ); Служебна бележка от Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Казанлък (лист 217 от адм. дело №669/2023 год. по описа на АССЗ); Заявление за подпомагане по схеми и мерки за кампания 2023 год., ведно с прилежащи документи (лист 239 – 246 от адм. дело №669/2023 год. по описа на АССЗ); Заявление за предоставяне на „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ през 2024 год. (лист 247 – 249 от адм. дело №669/2023 год. по описа на АССЗ); договори за почистване на розови градини от 2022 год. и 2023 год., ведно със сметки за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ (лист 277 – 289 от адм . дело №669/2023 год. по описа на АССЗ); документи и CD с информация, предоставени от ДФЗ на вещото лице и приложени към заключението му (лист 293 – 318 от адм. дело №669/2023 год. по описа на АССЗ); приемо-предавателни протоколи за предадени от ОСЗ - Казанлък на ОД на ДФЗ - Стара Загора заявления за предоставяне на „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ (лист 324 – 328 от адм. дело №669/2023 год. по описа на АССЗ).Не се спори, че сумата за подпомагане е изплатена и с оглед произхода на средствата, вземането безспорно има характер на публично държавно вземане по смисъла на чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК и чл.27, ал.5 ЗПЗП, което – доколкото не се твърди основание за налагане на финансова корекция по чл.70, ал.1, т.1 – 9 от ЗУСЕСИФ, съгласно чл.27, ал.7 от ЗПЗП подлежи на установяване с АУПДВ по реда на ДОПК.

Съгласно чл.166, ал. 2 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация.

По делото е назначена, изготвена и приета съдебно-техническа експертиза, съгласно заключението на която (лист 283 – 321 от адм. дело №669/2023 год. по описа на АССЗ) общата допустима площ за подпомагане от парцелите, които са били заявени от жалбоподателя и са с код 231010 – маслодайна роза, е: за кампания 2021 год. – 2.08 ха; за кампания 2022 год. – 5.06 ха; за кампания 2023 год. на вещото лице не са предоставени данни от ДФЗ, позволяващи отговор на този въпрос. Според вещото лице, в т. ч. и според обясненията при изслушването му, доколкото в Доклада за проверка на площи от 2022 год. е посочено, че за парцел 35167-80-1-1 методът на проверката е дистанционен, то следва да се приеме, че на този парцел не е била правена проверка на място, поради което и тъй като не са му били предоставени данни от GPS измерване и фотографски снимки, съответно не са налице данни за това как са били определени опожарените площи от този парцел, а от ортофото картата на този парцел, предоставена от ДФЗ на ел. носител, не може да се установи каква част е била опожарена, вещото лице не може да отговори на какво се дължи разминаването между предоставените му от ДФЗ данни за допустимата площ за подпомагане за конкретния парцел – 0.59 ха, и установената му допустима площ според Доклада за проверка на площи – 2.83 ха (съответно – на какво се дължи разминаването между данните от ДФЗ за общата допустима площ за подпомагане от парцелите, които са били заявени от жалбоподателя и са с код 231010 – маслодайна роза, за кампания 2022 год., посочени в оспорения АУПДВ – 5.06 ха, и установената обща допустима площ за подпомагане според Доклада за проверка на площи – 7.3 ха).

По делото е допуснато и разпитано като свидетел лицето, което в качеството си на заместващо директора на Института по розата и етеричномаслените култури е подало заявлението за предоставяне на „Помощ за подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ през 2022 г. – Й. В. Т.. Според св. Т. при подаването на заявлението в Областна служба „Земеделие“ гр. Казанлък от служителите на службата й е бил предоставен набор от попълнени документи, които тя само подписала и подпечатала, след като преди това се консулртирала с директорката на Института и тя й казала, че няма проблем, че е запозната с тях и да ги подпише. Св. Т. сочи също, че Институтът има подписан договор с фирма за почистване на междуредията на розовите масиви от дървета и храсти, както и че розоберът е от средата на м. май до средата на м. юни.

С решение №3400/06.11.2024 год., допълнено с определение №3685 от 27.11.2024 год. постановено по адм. дело №669/2023 год. съдът е отменил оспореният акт за установяване на публично държавно вземане. С решение №4590/02.05.2025 год., постановено по адм. дело №366/2025 год. по описа на ВАС на Република България, решението е отменено и делото е върнато за ново разглеждане.

При тази фактическа обстановка, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема правна страна:

Оспорването е процесуално допустимо, като направено от лице с правен интерес – адресат на акта, в законоустановения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност.

Съгласно разпоредбата на чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК публични са вземанията за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз (ЕС), включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на ЕС. В нормата на §1, т.13 от ДР на ЗПЗП е предвидено, че Разплащателната агенция (РА) е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на ЕС. По силата на чл.11 и чл.11а от ЗПЗП ДФЗ е акредитиран за единствена РА за Република България (РБ) за прилагане на Общата селскостопанска политика на ЕС. В чл.27, ал.3 и ал.5 от ЗПЗП е регламентирано, че РА е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС, като вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК.

Разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК предвижда, че публичните държавни вземания се установяват от органа, определен в съответния закон. Съответният закон е ЗПЗП. В чл.20а, ал.5 от ЗПЗП е предвидено, че изпълнителният директор на ДФЗ, който е и изпълнителен директор на РА, издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК. Ал.6 на същата разпоредба урежда възможността това правомощие да бъде делегирано на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. В случая такава делегация по отношение на ответника – директор на ОД на ДФЗ гр. Стара Загора, е налице – Заповед № 03-РД/1759 от 21.06.2021 год., издадена от изпълнителния директор на ДФЗ (л. 180 – 184 от адм. дело №669/2023 год. по описа на АССЗ). С оглед на това обжалваният АУПДВ е издаден от материално и териториално компетентен орган, при упражняване и в рамките на надлежно делегирани му от изпълнителния директор на ДФЗ правомощия.

В хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и са основание за отмяна на издадения АУПДВ.

На първо място съдът намира, че ирелевантно за спора е какъв е размера на заявените парцели през 2021 год. и 2023 год. Същите не са предмет на спора и е без значение има ли или няма разминаване между декларираните парцели и ако има такова, на какво се дължи същото. Не следва да се обсъждат и приложените договори за почистване на парцелите по две причини: първо, защото същите след датата на извършване на проверката на място от служители на ответника и второ, защото в тях липсват данни относно почистваните парцели, са какво са засети същите и каква е квадратурата им.

По отношение на приложената служебна бележка от страна на РСПБЗН Казанлък, същата е вярно че има характеристиката на официален документ, но в тях е отразената общата площ опожарени парцели с трайни насаждения рози. Липсва индивидуализация по парцели, както и дали е налице частично опожаряване на декларираните площи. В тази служебна бележка не се съдържа информация също така, дали опожарените парцели са били обработвани, дали са били поддържани, имало ли е храсти, треви, растителност, т.е. все факти, констатирани при извършената проверка на място. Не е посочена също така причината за възникване на пожара. Видно от същата, пожара е избухнал през месец юли 2022 год., но въпреки това, тези парцели са били декларирани за подпомагане от страна на жалбоподателят през месец септември 2022 год. за получаването на безвъзмездна помощ във връзка с избухналия военен конфликт в Украйна. Нещо повече, видно от становището на жалбоподателят /виж лист 203 от адм. дело №669/2023 год. по описа на адм. съд Стара Загора/ е имало повторен пожар, при който по думите на процесуалния представител на жалбоподателят, са изгорели още площи, като същият е достигнал приблизително 50 дка. Дали това обаче е точния размер на изгорелите площи не е доказано от жалбоподателят. Т.е. изначално една част от декларираните парцели са били недопустими за подпомагане, доколкото на същите не са били заети с живи рози, годни да дадат някаква реколта.

За правилното решаване спора, съдът намира, че следва да се имат в предвид, следните обстоятелства:

На първо място, следва да се има в предвид, че процесните декларирани площи с маслодайна роза са декларирани като такива от страна на жалбоподателят за кампания 2022 год., с подаденото заявление в сроковете по Наредба №5 от 27.02.2009 год. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2022 год. Подаването на такова заявление е предпоставка да се кандидатства и за безвъзмездната държавна помощ „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделските стопани за преодоляване на негативното икономическа въздействие на руската агресия срещу Украйна“, т.е. ако лицето не е подало такова заявление, същото не може да кандидатства и за помощта. Тези заявления следва да се подадени за кампания 2022 год., която включва стопанската година от 01.10.на едната година до 01.10.на следващата година и следва да се подадат в периода 01.03.2022 год. – 15 май 2022 год. Жалбоподателят е подал такова заявление за подпомагане на 08.04.2022 год. с вх.№19750704 /лист 68 от адм. дело №669/2023 год. по описа на АССЗ/. Към заявлението е приложена таблица с парцелите /лист 81-83 от адм. дело №669/2023 год. по описа на АССЗ/, в която таблица са включени и площите с маслодайна роза. Именно въз основа на това заявление е извършена проверка на място в периода 03.08.2022 год. – 25.08.2022 год., обективирана в приложения протокол по делото. Следователно още към 25.08.2022 год. /две седмици преди подаването на заявлението за получаването на държавната помощ/, е било ясно, че част от площите са опожарени, не подлежат на подпомагане, но са били взети в предвид при одобряването на държавната помощ и определяне на размера й.

Не е ясно също така, как резултати от проверката на място са приобщени към административното производство, по отпускане на исканата държавна помощ, инициирано с подаденото заявление на 09.09.2022 год. Същите не са взети в предвид при изчисляването на помощта, но са послужили за основа за издаването на АУПДВ. Всъщност по повод на това подадено заявление не са били извършвани каквито и да е било проверки, поради което и при липсата на какъвто и да е било акт за приобщаването на протокола по извършената проверка на място през месец август 2022 год., според настоящия състав не дава процесуална възможност да се приеме по делото, че посочените опожарени парцели не са били възстановени към датата на заявлението, респективно към датата на издаването на оспорения АУПДВ.

Дори и да приемем, че същите са надлежно приобщени, то не става ясно защо е налице разминаване между данните отразени в протокола от проверката на място и тези в оспореният АУПДВ. Така например съгласно протокола допустимите за помощта площи от маслодайна роза са в размер на 7.3 ха /парцели: 35167-1142-2-1 от 0,8 ха; 35167-76-1-1 частично допустима 3.13 ха от заявени 3.57 ха; 35167-80-1-1 частично допустими 2.83 ха от заявени 3.57 ха; 35167-82-1-1 частично допустим ,54 ха от заявени 3.5 ха/, докато в акта за установяване на публично държавно вземане е отбелязано, че са допустими 5.06 ха. Липсват мотиви, защо е налице такова разминаване, а такива не се съдържат никъде в преписката по издаването на акта. При това положение, събраните в административната преписка доказателства не подкрепят отразеното в административният акт, което от своя страна води до друг размер на сумата, която подлежи на връщане от страна на жалбоподателят.

Не на последно място, съдът констатира още едно процесуално нарушение. В оспореният акт за установяване на публично държавна вземане, са отразени прихващания от дължимата държавна помощ за 2023 год., осъществени т.4.1 от Раздел I от указанията за 2023 год. Тази точка предвижда, че в случай на сума за възстановяване във връзка по прилагане на схемата за държавна помощ през 2022 год., се извършва прихващане пот полагаемата сума за 2023 год. В случая, сумата за възстановяване е установена с оспореният в настоящето производство АУПДВ, като нямаме никакъв предходен акт за подобно установяване, който да е влязъл в законна сила, дори да е издаван такъв. Следователно не са били налице законовите предпоставки за извършеното прихващане в размер на 9 326.59 лв. от страна на ответника и отразено в оспореният административен акт.

При така установеното и с оглед на гореизложените мотиви, съдът намира, че оспореният акт за установяване на публично държавна вземане е незаконосъобразен, като постановен при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. Ето защо същият следва да бъде отменен

С оглед този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски. По делото са представени доказателства за договорено и заплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 5 120.00 лв. (л. 206, 250 – 252 от адм. дело №669/2023 год. по описа на АССЗ) и заплатена държавна такса в размер на 50.00 лв.. Предвид обаче на направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на претендирания от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение и изхождайки от фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който в случая с оглед на материалния интерес по делото – 46 581.48 лв., се равнява на 4 376.52 лв. Към разноските следва да се добавят и разноските за допусната и приета СТЕ, заплатени от жалбоподателят в размер на 1 400.00 лв., както и сторените разноски в производството пред ВАС на Република България в размер на 4 450.00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. По тези съображения на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за държавна такса, разноски за вещо лице и адвокатско възнаграждение за двете инстанции в общ размер на 10 226.52 лв.

Воден от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Институт по розата и етеричномаслените култури гр. Казанлък, ЕИК *********, Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-240-3300/71#1 от 04.10.2023 год., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ гр. Стара Загора.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ гр. София да заплати на Институт по розата и етеричномаслените култури, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, [улица], сумата в размер на 10 226.52 лева (десет хиляди двеста двадесет и шест лева петдесет и две стотинки), представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението до страните.