Р Е Ш Е Н И Е

27.03.2019 г.

 

номер ..................                                                        град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на пети март

Шести наказателен състав    две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ

Секретар: Наталия Николова

Като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ

НАХ дело номер 303 по описа за 2019 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         С наказателно постановление №***от ***г. ***е наложил на основание чл.18 ал.3 от Валутния закон на ***със седалище и адрес на управление *** административно наказание имуществена санкция глоба в размер на 2 500 лева.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят ***, който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно.

         За въззиваемата страна ***, като процесуален представител се явява юрк. ***, който изразява становище, че обжалваното постановление е законосъобразно и моли съда да го потвърди като такова.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е частично основателна.

         Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт № ***г. за установяване на административно нарушение, от който е видно, че при извършена проверка на ***г. в 14:00 часа във ***, находящо се в гр.***експлоатирано от ***с ЕИК по Булстат ***е установено, че не за всяка сключена сделка в обекта за обмяна на валута се издава бордеро по образец, съгласно приложение №7 от чл. 13, ал.2 от Наредба №4/2003 г. на МФ в два екземпляра, по едно за всяка от страните. От проверяващия екип е извършена валутна сделка – „покупка“ на 5 EUR по курс 1,96 лв. на левова равностойност 9,80 лв. След приключване на сделката ***не издаде бордеро по образец по едно за всяка от страните. Проверката е документирана с ***/***г. в който подробно са отразени констатациите от проверката.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител Г.А.П. и свидетелката М.Р.С., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства – протокол за извършена проверка на ***от ***г, опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката в евро, опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката в долари, опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката в лева. Актосъставителят  П. и свидетелката С. са категорични, че при извършена проверка във ***, находящо се в гр.***експлоатирано от ***с ЕИК по Булстат ***е установено неиздаването на  бордеро по образец, съгласно приложение №7 от чл. 13, ал.2 от Наредба №4/2003 г. на МФ в два екземпляра, по едно за всяка от страните, за всяка сключена сделка в обекта за обмяна на валута От проверяващия екип е извършена валутна сделка – „покупка“ на 5 EUR по курс 1,96 лв. на левова равностойност 9,80 лв. След приключване на сделката ***не е издал бордеро по образец по едно за всяка от страните. Проверката е документирана с ***/***г. в който подробно са отразени констатациите от проверката. В тази насока са и показанията на свидетелката С., според които при извършената проверка  на валутното бюро при закупуване на валута не е издадено бордеро по образец и фискална касова бележка, или вместо тях разширена касова бележка, съдържаща всички реквизити на бордерото, което да е съгласно Приложение №7 от чл.13, ал.2 от Наредба №4 на МФ. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя П. и свидетелката ***, тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от тях действия на жалбоподателя ***„ В.И.“. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя ***„В.И.“, което не е извършил.

При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и обосновано административно наказващият орган е приел, че жалбоподателят ***„В.И.“ е осъществил състава на административно нарушение по чл.13 ал.2 от Наредба 4/08.08.2003 г във връзка с чл. 3, ал.5 от Валутен закон и правилно и законосъобразно му е наложил административно наказание на основание чл.18 ал.3 от Валутния закон. За всяка сключена сделка в обект за обмяна на валута обменните бюра издават бордеро по образец съгласно Приложение № 7 в два екземпляра, по едно за всяка от страните, и фискална касова бележка или вместо тях - разширена фискална касова бележка, съдържаща всички реквизити на бордерото, като печатът на обменното бюро върху бордерото и подписът на валутния касиер не трябва да закриват стойността на сделката. Това гласи буквално разпоредбата на чл. 13, ал.2 от Наредба № 4 от 08.08.2003 г. на МФ, която въвежда изискването да бъде издадено бордеро в два екземпляра, по един за всяка страна, съгласно въведен образец, заедно с фискална касова бележка, а вместо тези документи (бордеро и фискална касова бележка) - обменното бюро следва да издаде разширена фискална касова бележка, съдържаща всички реквизити на бордерото. С Приложение № 7 към чл. 13, ал. 2 от Наредба № 4/ 08.08.2003 г. на МФ е утвърден образец на това бордеро. От текста на тази норма на Наредбата по императивен начин се установява задължението на обменните бюра да издават документи по образец с необходимото съдържание. Както бе посочено по-горе по безспорен и категоричен начин е установено, че жалбоподателят ***„В.И.“ е извършил продажба на 5 EUR по курс продава 1,96 лв на левова равностойност 9,80 лв  и след приключване на сделката ***не е издал бордеро по образец за всяка една от страните.  

 

 

 

По делото е безспорно установено, че от обективна страна, на процесните дата, място и време, ***„В.И.“ е осъществил сделка за обмяна на валута (продажба на 5 евро), но без да спази нормативното изискване за издаване на необходимите документи при такава сделка, с което съставът на нарушението е осъществен. Няма спор, че жалбоподателят е именно ***, като е безспорно установено, че в обекта за обмяна на валута е била сключена въпросната сделка за продажба на 5 евро с левова равностойност 9,80 лева, но не е издадено бордеро по образец и фискална касова бележка, или вместо тях разширена касова бележка, съдържаща всички реквизити на бордерото.

 

 

 

 

Като не е изпълнил това задължение, осъществявайки валутната сделка, жалбоподателят е нарушил императивната норма на чл. 13, ал.2 от Наредба № 4/08.08.2003 г. на МФ, поради което правилно отговорността му е била ангажирана по реда на  чл. 18, ал.3 от ВЗ. Съставът на това нарушение не изисква вредоносен резултат, същото е на формално извършване, като следва да се допълни, че то е с висока степен на обществена опасност, тъй като се нарушава установения ред и начин на водене на императивно изискуеми документи при валутните сделки.

 

 

 

 

За пълнота на настоящето решение също следва да се посочи, че отговорността на ***по своята правна същност е своеобразна, безвиновна, обективна отговорност, за разлика от отговорността на физическите лица, която е лична и е налице само при виновно извършено деяние, което е обявено от закона за наказуемо. Основното за ангажиране на отговорността на ***е неизпълнението на задължения към държавата или общината при осъществяване дейността на ***, и затова субективната страна на извършеното деяние в конкретния случай е правно ирелевантно.

 

 

 

 

Правилно е приложена и санкционната норма на  чл. 18, ал.3 от ВЗ, като на ***е наложено административно наказание "имуществена санкция". Става дума за ***, вписан в регистъра по чл. 3, ал.3, който е извършил нарушение във връзка с дейността си по този закон или на наредбата по чл. 3, ал.5, и същият подлежи на санкциониране - с наказание "имуществена санкция" от 2 000 до 6 000 лева. При определяне размера на наложеното наказание административно наказващият орган незаконосъобразно и необосновано е преценил тежестта на извършеното нарушение, обстоятелствата при които е извършено и е наложил административно наказание имуществена санкция в размер на 2 500 лв. Според съда при индивидуализиране на наказанието следва да се отчетат тежестта на нарушението предвид сключената сделка за продажба на 5 евро, засегнатите обществени отношения, както и обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, поради което наложеното наказание имуществена санкция в размер на 2500лв се явява завишена и неадекватна за постигане целите на превенцията. Следва да бъде намален размера на имуществената санкция от 2500лв на минимално предвидения в закона размер от 2000лв. Доводите за наличието на "маловажен случай" по чл. 28 от ЗАНН не се споделят от този съдебен състав, доколкото за наличието на такъв деянието следва да е със степен на обществена опасност по-ниска от обикновените случаи на такива нарушения, било поради липсата или незначителността на вредните последици, било поради наличие на други смекчаващи обстоятелства. В случая, вредни последици не се изискват и не се явяват релевантни към деянието, което е с вредоносен резултат самото неиздаване на изискуемите документи за сделката, като няма множество смекчаващи обстоятелства, които да занижат степента на обществената опасност на същото под тази на обикновените случаи на такива нарушения. Затова и липсата на вредни последици от нарушението и фактът, че нарушението е извършено за първи път, са обстоятелства, които се преценяват от наказващия административен орган при индивидуализиране на наказанието (чл. 27, ал.1 - 3 от ЗАНН), и същите са били съобразени от наказващия. Според настоящата съдебна инстанция липсват основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Доказателства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност на деянието, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид не са представени. Фактът, че нарушението е за първи път не води автоматично до извода за неговата маловажност. Налице е неизпълнение на публично задължение, което според съда създава предпоставки за заблуда на клиентите, извършвайки покупко-продажба на валута, при която следва да им бъде издадено бордеро с определени вписани в него реквизити, които се подписват и от двете страни и с полагането на подпис от страна на клиента се приема,че същият е съгласен да извърши сделката или съответно не полагането да не се извърши такава се нарушават правата, евентуално не би могъл да разбере в съответствие с обявеният курс или не е извършена обмяната, респ.покупко-продажбата на валута, поради което деянието не може да се квалифицира като маловажно.

Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство.

След извършената служебна проверка съдът не установява нарушения със съществен характер при съставянето на АУАН, съответно при издаването на НП с оглед правилата за компетентност на съответните длъжностни лица. АУАН е съставен от оправомощено от министъра на финансите длъжностно лице – ***по *** (или "орган по ***" - бел. с.), като на съдебния състав е служебно известна Заповед № ЗМФ-101 от 01.02.2010 г. на министъра на финансите, с която е извършено това оправомощаване (т.4 от заповедта), която заповед не е представена по делото, но това не променя изводите на съда и така правилото на чл. 18, ал.10, предл.1 от ВЗ е изпълнено. НП е издадено от оправомощено от министъра длъжностно лице с т.4 от цитираната заповед, и по този начин изискването на чл. 18, ал.10, предл.2 от ВЗ е спазено.    

Актът за установяване на административно нарушение е съставен в рамките на сроковете по чл. 34, ал.1, изр.2, предл.2 от ЗАНН - Актът е съставен един ден след датата на нарушението, поради което няма нарушение на срока за съставяне на акта три месеца от откриване на нарушителя, съответно две години от датата на извършване на нарушението. Обжалваното НП е издадено около три месеца след това и в рамките на срока на чл. 34, ал.3 от ЗАНН. 

 

 

 

Изискванията на чл. 40, ал.1 и чл. 43, ал.1 от ЗАНН не са нарушени, тъй като АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели, един от които и на установяване на нарушение, както и на представляващия ***, а след подписването му от актосъставителя и двамата свидетели - е връчен на ***, който го е подписал, като е предоставена възможност за възражения или обяснения.

 

 

 

 

Съдът не намира да са нарушени разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН, доколкото в Акта се съдържат фактически обстоятелства за извършената проверка, описанието на нарушението и правната му квалификация, съответна на отразените обективни признаци. НП също отговаря на изискванията на чл. 57, ал.1 от ЗАНН, тъй като в него са отразени фактите, установени при проверката, описанието на нарушението и на обстоятелствата по извършването му с посочване на правната квалификация. Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по Акта и НП съвпадат по признаци.

Съдът счита, че следва да бъде изменено обжалваното наказателно постановление относно наложеното административно наказание по чл.18 ал.3 от Валутния закон, като бъде намален размера на имуществената санкция от 2500лв на 2000лв..

Водим от горното, съдът

 

           РЕШИ:

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление №***от ***г. на ***с което е наложено на основание чл.18 ал.3 от Валутния закон на ***със седалище *** административно наказание имуществена санкция в размер на 2 500 лева, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 2500лв на 2000лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: