Решение по дело №160/2020 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.145 от АПК във вр. с чл.38 от ЗДС.

Образувано е по жалба на С.И.С., Н.В.С., О.М.Т. и К.В.П., чрез адв.Д.К.,***, против решение № 410/19.06.2020г. на Министерския съвет на Република България , в частта относно определените им обезщетения за отчуждени части от имоти , индивидуализирани в табличен вид в жалбата.

В настоящето производство предмет на обжалване е решение № 410/19.06.2020г. на Министерския съвет на Република България в частта относно определените им обезщетения за отчуждени части от имоти с идентификатор 10971.39.19, 10971.39.15, 10971.39.12, 10971.39.13, 10971.61.26, 10971.63.5, всички в землището на гр.Видин , посочени като съсобственост на четиримата жалбоподатели.

Твърди се в жалбата, че решението  е незаконосъобразно в обжалваната част, като се навеждат доводи, че определеното им парично обезщетение не е равностойно. В съдебно заседание подържа жалбата и моли да се съобрази заключението на назначената по делото експертиза.

Иска се от Съда да определи справедливо обезщетение за имотите им. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата Министерски съвет на Република България оспорва жалбата като неоснователна. В писмено становище сочи , че решението е постановено от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и материалния закон. Оспорва експертизата относно вкючените допълнително нотариални актове с пазарни аналози.

Заинтересованата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ , чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна както и експертизата относно включените допълнително нотариални актове с пазарни аналози.

Заинтересованото лице Министъра на регионалното развитие и благоустройство , оспорва жалбата в писмено становище, с което представя доказателства и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованото лице Министъра на финансите оспорва жалбата в писмено становище.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

С решение №325 от 19.05.2011г. на Министерски съвет  републиканският път „Видин-Монтана“ е обявен за обект с национално значение по смисъла на §.5,т.62 от ДР на ЗУТ и за национален обект по смисъла на §.1 от ДР на ЗДС. За обекта е одобрен Подробен устройствен план-парцеларен план със  Заповед № РД-02-15-173/19.09.2019г. и Заповед № РД-02-15-174/19.09.2019г. на Зам.министъра на регионалното развитие и благоустройство, влезли в сила , на които е било допуснато и предварително изпълнение. Във връзка с горното от заинтересованото лице Агенция "Пътна инфраструктура" е отправило искане до Министъра на регионалното развитие и Министъра на финансите с вх.№90-03-590/28.05.2020г. за одобряване на искането им и за предлагане на МС да вземе решение за отчуждаване на имоти частна собственост за държавна нужда за изграждане на Обект "Модернизация на участък от път I-1(E-79) „Видин – Ботевград“ от км. 3+ 757 до км 61+750(километраж по съществуващ път I-1)=58+128,47(километраж по проект), попадащ в обхвата от км. 3+ 757 до км 34+032,68, на териториите на общините Видин и Грамада. Към искането са приложили одобрена проектната документация, данни за характеристика, вид, местонахождение, размер на имотите, данни за собствениците и документи за собственост, както и оценка на имотите, извършена от оценител на имоти и финансова обосновка на предложението за отчуждаване,всички приложени по делото. Двамата министри от своя страна са направили мотивирано искане до МС за приемане на решение за отчуждаване на имотите-частна собственост, засегнати от изграждането на обекта, находящи се в землищата на гр.Видин, с.Новоселци, с.Слана бара, гр.Дунавци, с.Търняне, с.Синаговци, с.Жеглица и с.Ивановци. Към искането е приложена и административната преписка от проведеното административно производство по чл.34 от ЗДС.

След изпълнение на процедурата по чл. 34 и чл. 34а от ЗДС Министерският съвет на Република България е постановил Решение № 410/19.06.2020г., с което отчуждава за държавна нужда за изграждане на описания по-горе обект имоти и части от имоти - частна собственост, подробно описани в приложението по вид ,площ, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици.

Предмет на отчуждаването са и части от процесните поземлени имоти с идентификатори 10971.39.19, 10971.39.15, 10971.39.12, 10971.39.13, 10971.61.26, 10971.63.5, всички в землището на гр.Видин, съсобственост на четиримата жалбоподатели.

С оспореното решение, което се обжалва относно размера на опреденото обезщетение за имотите, за отчуждените части от имотите на жалбоподателите е определено равностойното парично обезщетение, както следва:

-за отчуждената част от имот с идентификатор 10971.39.19 - 2440 лв,

-за отчуждената част от имот с идентификатор 10971.39.15 - 2507 лв,

-за отчуждената част от имот с идентификатор 10971.39.12 - 1240 лв,

-за отчуждената част от имот с идентификатор 10971.39.13 - 1480 лв

-за отчуждената част от имот с идентификатор 10971.61.26 - 725 лв,

-за отчуждената част от имот с идентификатор 10971.63.5 - 1128 лв.

 Същото е определено в съответствие с представения оценителски доклад, изготвен от „Сървей груп“ЕООД въз основа на възлагателно писмо изх.№ 53-00-11563/20.11.2019г. на Агенция „Пътна инфраструктура“ и сключения от същата дата договор.

По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, която е дала заключение за размера на дължимото обезщетение като е използвала 20 на брой пазарни аналози. Видно от заключението и изслушването на вещото лице в съдебно заседание, същото е използвало пазарните аналози, използвани от административния орган-8 на брой, но е добавило и нови 11 бр. Вещото лице изрично уточнява, че нотариален акт № 2,т.III,н.д.343/2019г., при който предмет на сделката са идеални части от поземлен имот, поради грешка е посочен и не е ползван като сравнителен аналог. Останалите 11 нотариални акта, сделките в които са ползвани като пазарен аналог, различни от използваните като пазарни аналози нотариални актове в оценката, изготвена в административното производство, съдържат сделки за поземлени имоти, находящи се в различни землища, при които е договорена и заплатена обща цена за имотите, като при изчисляването на тежестта на пазарната цена на съответния имот в землището на гр.Видин в общата цена на имотите, вещото лице е използвало съответните данъчни оценки на имотите. Поради включването на допълнителните пазарни аналози е определило средна цена на дка в размер на 932 лв и съответно различен размер на обезщетение от тези, определени от административния орган, като в съдебно заседание уточнява, че завишаването е минимално. Заключението е оспорено от ответника и от заинтересованото лице Агенция „Пътна инфраструктура“ относно вкючените допълнително нотариални актове с пазарни аналози. Жалбоподателите не оспорват заключението и възприемат констатациите на същото, но като пазарен аналог от тяхна страна е представен и Н.А. №40,т.I, рег.№ 753, н.д. 24 от 2020г. за извършена покупко-продажба на земеделска земя в землището на гр. Видин с дата 30.01.2020г.

При така установената фактическа обстановка Съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е насочена срещу годен за обжалване административен акт, от надлежни страни - собственици на имотите, предмет на оспореното решение, чиито права и законни интереси са засегнати, в срока по чл. 38,ал.1 от ЗДС, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Обжалваното решение касае изграждането на национален обект, поради което е издадено от компетентен орган съгласно чл.34а,ал.1 от ЗДС, а именно Министерски съвет на РБ.

Същото е издадено в предвидената от закона форма, при спазване на административно-производствените правила и материалния закон.

Представените в административната преписка доказателства установяват, че е изпълнена изцяло предвидената в чл. 34а и чл. 34б ЗДС процедура по издаване на решението на Министерския съвет на РБ.

Решението съдържа всички реквизити по чл. 34б от ЗДС, като е посочена нуждата, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, цената (размерът на обезщетението) и собствениците на имотите.

Наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, е установена с влязъл в сила подробен устройствен план - парцеларен план, одобрен със заповед на зам-министъра на регионалното развитие и благоустройството, с което са изпълнени изискванията на чл. 33, ал. 2 ЗДС.

Отчуждени са части от имоти, собственост на жалбоподателите - земеделски земи по предназначение преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение. Стойността на обезщетението им е определена по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС.

Съгласно чл.32,ал.1 от ЗДС имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение, като съгласно ал.2 равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. „Пазарни цени" по смисъла на § 1а, т. 2 ДР ЗДС са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. С оглед определяне размера на равностойното парично обезщетение следва да се вземат предвид пазарните цени на имоти, които да са с подобни характеристики и да се намират в близост до отчуждавания, а съгласно §.1а,т.4 от ДР на ЗДС имоти в близост до отчуждавания за земеделските територии са имотите, разположени в едно и също землище.

Съдът не кредитира заключението на вещото лице в пълнота, а именно относно начина, по който е изчислило размера на определеното обезщетение, но въз основа на назначената по делото и изслушана експертиза съдът приема, че обезщетението за процесните имоти е определено в съответствие с горните законови разпоредби предвид следното :  Вещото лице е дало заключение след като е извършило преглед на всички вписани в службата по вписвания актове и е приело като годни пазарни аналози по смисъла на горните разпоредби ползваните пазарни аналози от административния орган, които са 8 на брой, но е ползвало и 11 други- нотариални актове, включващи при обща цена имоти в различни землища. Изрично се сочи и това е видно от даденото от вещото лице заключение, че различието с оценката, дадена от административния орган, произтича от включването на тези пазарни аналози освен посочените от административния орган, които също се ползват от вещото лице като такива. Съдът намира, че допълнително посочените от вещото лице сделки, материализирани в посочените 11 бр. нотариални актове, не следва да бъдат ползвани като пазарни аналози по смисъла на ЗДС. Видно от горните разпоредби като пазарни аналози следва да се ползват цени на свободния пазар, които са резултат на свободно договаряне. В посочените нотариални актове липса договорена пазарна цена само за имотите в землището на гр.Видин и няма механизъм същата да бъде определена в съответствие с горните критерии. В противоречие на горните законови разпоредби е определянето на съответна част от общата цена за всеки един имот, в частност за имотите в землището на гр.Видин, въз основа на данъчната оценка на имотите, тъй като този метод е в отклонение от основания принцип, заложен в ЗДС, обезщетението да се определя въз основа на свободните пазарни цени на имотите. Само при липса на пазарни аналози съобразно чл.32,ал.2 от ЗДС следва да се използват другите, предвидени в ЗДС способи, различни от пазарните цени на имотите със сходни характеристики в близост до отчуждавания по чл.32,ал.3 от ЗДС Настоящият случай не е такъв, тъй като видно от експертизата са налице годни пазарни аналози в случая и това са именно ползваните в оценката, възложена от административния орган. Ползваните в оценката на административния орган пазарни аналози не са оспорени от страните, ползвани са и от вещото лице, а за нови такива, относими към процесния период, не са ангажирани доказателства от жалбоподателите. Представеният нотариален акт №40,т.I, рег.№ 753, н.д. 24 от 2020г. за извършена покупко-продажба на земеделска земя в землището на гр. Видин е от дата 30.01.2020г. Сделката не може да бъде ползвана като пазарен аналог, тъй като е извън относимия времеви период по § 1а, т. 2 ДР от ЗДС за изследване на сделките-12 месеца преди датата на възлагане на оценката, което в случая е 20.11.2018г.-20.11.2019г. , като законовата разпоредба в случая е категорична.

Предвид горното оспорващите не са установили съществуването на предпоставки за определяне на по-висок размер на обезщетението. Дължимите като обезщетение суми са правилно определени от административния орган, съобразно метода на оценка, възприет от законодателя. Този извод следва дори и от назначената по делото експертиза, въпреки, че вещото лице е достигнало до друг размер на обезщетение.

В тежест на жалбоподателите е да установят , че равностойното парично обезщетение е в по-висок размер. От същите не се твърди, че има други, различни от посочения по-горе нотариален акт, неизследвани от органа релевантни пазарни аналози на имотите, или  че наличните са неправилно интерпретирани. Използваните пазарни аналози не са оспорени като такива.

Предвид горното доводите на жалбоподателите, че размерът на обезщетението е неправилно изчислен, е неоснователен. Оценката е определена в съответствие с §.1а,т.2 и т.4,б.“в“ от  ДР на ЗДС, като доказателства, които да опровергават приложените по делото такива не са ангажирани. Представените с жалбата – Н.А. №40,т.I, рег.№ 753, н.д. 24 от 2020г., не отговарят на изискванията на §.1а,т.2 от ДР на ЗДС.

Предвид горепосоченото съдът намира жалбата за неоснователна, а обжалваното решение в обжалваната част, а именно в частта относно размера на определеното обезщетение за отчуждените части от имоти на жалбоподателите, както следва : за имот с идентификатор 10971.39.19 - 2440 лв, за имот с идентификатор 10971.39.15 - 2507 лв,  за имот  с идентификатор 10971.39.12 - 1240 лв, за имот с идентификатор 10971.39.13 - 1480 лв , за имот с идентификатор 10971.61.26 - 725 лв, за имот с идентификатор 10971.63.5 - 1128 лв., за законосъобразно като постановено от компетентен орган, при спазване на изискването за форма, в съответствие с административно - производствените правила и материалния закон .

Съобразно изхода от спора на основание чл.143,ал.3 от АПК на ответника МС и заинтересованото лице Министъра на регионалното развитие и благоустройство следва да бъде присъдено поисканото ю.к. възнаграждение, което следва да бъде определено в размер на по 100.00 /сто/ лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като същите следва да бъдат присъдени в полза на ЮЛ, към което е органа, страна по делото по аргумент от разпоредбата на §.1,т.6 от ДР на АПК.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд

 

                                    Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.И.С., Н.В.С., О.М.Т. и К.В.П., срещу Решение № 410/19.06.2020г. на Министерския съвет на Република България в частта относно определените им обезщетения за отчуждени части от имоти с идентификатор 10971.39.19, 10971.39.15, 10971.39.12, 10971.39.13, 10971.61.26, 10971.63.5, всички в землището на гр.Видин , като неоснователна и недоказана.

ОСЪЖДА С.И.С., Н.В.С., О.М.Т. и К.В.П. да заплатят на Администрацията на Министерски съвет на Република България разноски по делото в размер на 100/сто/ лв

ОСЪЖДА С.И.С., Н.В.С., О.М.Т. и К.В.П. да заплатят на Министерство на регионалното развитие и благоустройство разноски по делото в размер на 100/сто/ лв .

Решението е постановено с участието на заинтересованите страни Агенция „Пътна инфраструктура“ , Министъра на регионалното развитие и благоустройство и Министъра на финансите.  

Решението е окончателно.

 

 

 

                  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: