№ 555
гр. ......, 12.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20241110147003 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
12.01.2026 г., гр.......
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
десети декември две хиляди двадесет и пета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир
Сотиров гр.д. №47003 по описа за 2024г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.26, ал.1, предл.I, II и III от ЗЗД и по чл.55, ал.1, предл.I
от ЗЗД.
Образувано е във връзка с подадена искова молба от А. Г. А., чрез адв. Д. М., срещу ...,
ЕИК:......., със седалище и адрес на управление: гр......., кв. „.....“, бул. „.....“ №......, офис №3,
1
представлявано от ...... – Управител, за прогласяване нищожността на клаузата на чл.11 от
Договор за потребителски кредит №...., предвиждаща заплащането на неустойка, и за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 лв., предявена частично от общо 80
лв., представляваща недължимо платена по Договор за потребителски кредит №...., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.08.2024г., до
окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 08.11.2022г. между страните бил сключен от разстояние Договор
за потребителски кредит №...., по силата на който ответникът отпуснал сумата от 400 лв. при
13-месечни погасителни вноски. Съгласно чл.11 от процесния договор кредитът следвало да
се обезпечи с банкова гаранция или застраховка, сключена в полза на кредитодателя, в 7-
дневен срок от сключването му. Въпреки това на ищеца му била начислена неустойка в
размер на 275,47 лв., платима разсрочено с погасителната вноска, още в деня на подписване
на договора поради непредставяне на надлежно обезпечение. Излага твърдения, че към
датата на предявяване на иска задължението е било погасено. Поддържа, че договорът за
кредит е недействителен поради неспазване на предвидената от закона форма. Заявява, че
договорът за кредит е недействителен и тъй като не е налице съществен елемент от неговото
съдържание, а именно – ГПР. Твърди, че процесната клауза за неустойка е нищожна като
накърняваща добрите нрави и излизаща извън присъщите си обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функция. Счита, че е налице заобикаляне на закона. Поддържа, че клаузата е
неравноправна и нищожна на основание чл.143, ал.2, т.5 ЗЗПотр. Моли за уважаване на иска
и претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, чрез адв...... от
АК- гр.Варна, като по същество признава исковата претенция. Излага твърдения, че не
оспорва твърденията на ищеца относно клаузата на чл.11 от процесния договор за кредит.
Сочи, че е изразил готовност да върне на кредитополучателя надплатената извън главницата
сума. Твърди, че на 11.11.2024 г. по грешка е изплатил на ищеца сумата от 93 лв. на сметка,
различна от посочената в исковата молба, като същата била върната с указване в
основанието за извършена цесия. Оспорва да е уведомен за извършената цесия. Оспорва да е
дал повод за завеждане на настоящото дело.
С доклада по делото са приети за ненуждаещи се от доказване като безспорни между
страните следните обстоятелства:
- На 08.11.2022г. между страните е сключен от разстояние Договор за потребителски
кредит №...., по силата на който ответникът е отпуснал сумата от 400 лв. при 13-месечни
погасителни вноски.
- На ищеца му е била начислена неустойка в размер на 275,47 лв., платима разсрочено
с погасителната вноска.
- Не спори, че клаузата на чл.11 от Договор за потребителски кредит № ....,
предвиждаща заплащането на неустойка, не създава задължения за ищеца.
- Ищецът е надплатил над главницата сумата от 93 лв., платена при начална липса на
основание.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за основателни, поради следните съображения:
Приложени към ИМ са сключения Договор за потребителски кредит №...., за сума от
400 лв., платима на 13 двуседмични погасителни вноски, с краен срок за изпълнение:
08.05.2023г., ведно с разписка за предаване ан сумата на кредитополучателя и 3 бр. разписки
за заплащане на погасителни вноски по кредита.
Приложени към ОИМ са 2 бр. кредитни нареждания- от 11.11.2024г. за връщане на
кредитополучателя на надвзета по сключения договор за кредит сума от 93 лв., като на
2
14.11.2024г. сумата е предадена обратно на ответника с основание- грешен превод, поради
извършена цесия.
Правните изводи на съда са следните:
Легалната дефиниция на параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗПотр., приема за „потребител“
всяко ФЛ, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, или което като страна по договор по
този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В
разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП, е прието, че всяка уговорка в договор, сключван с
потребител, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, е
неравноправна клауза. Видно от неизчерпателното изброяване в разпоредбата на ал.2, т.20
на същата норма, неравноправна клауза е всяка друга с подобни условия. Неравноправната
клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на
стоката или услугата- предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото
сключване, както и всички останали клаузи на договора. В съдебната практика трайно се
приема, че уговорки по кредитното правоотношение за заплащане на неустойка пт
заемополучателя при непредоставяне на обезпечение в 3- дневен срок от сключване на
договора- поръчителство от ФЛ или банкова гаранция или др. подобни води до
неравностойност на насрещните задължения по договора. Седмодневният срок за
предоставяне на обезпечение и възникването на задължение за заплащане на неустойка при
неизпълнението му не могат да бъдат приети за съответни на обществените разбиранията за
нравственост и справедливост. Неустойката е обусловена от степента на риска, който поема
заемодателя. С оглед на това искът за прогласяване нищожността на чл.11 от сключения
договор досежно заплащането на неустойка за непредоставено обезпечение е основателен.
Неоснователното обогатяване представлява източник на облигационни задължения,
целящ да предотврати неоснователното разместване на имуществени блага. Началната липса
на основание предполага още при получаване на престацията да липсва валиден юридически
факт, който да оправдае разместването на имуществени блага. Фактическият състав на чл.55,
ал.1, т.1 от ЗЗД включва даване на нещо от престиращия, получаването му от акципиенса и
липса на основание за имущественото разместване. Субект на задължението за връщане на
даденото е лицето, което го е получило- кредитодателя. Ответникът не оспорва, че е надвзел
по кредита сума от 93 лв., като е направил постъпки за връщането й на ищеца, който не
осигурява съдействие в тази насока. При това положение кондикционният частичен иск за
сумата от 5 лв. се явява основателен.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът иска
заплащане на следните суми: сума от 50 лв.-държ. такса. Не се претендира адв.
възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА от 480 лв., с ДДС. В случая се представят
доказателства от ответника за връщане на надплатено задължение по кредита. Не се
установява ищецът да е посочил банкова сметка за изпълнение или друг начин на плащане.
Връща надплатената сума на ответника с твърдения за цесия, като такива не се излагат по
делото. Ответникът призната исковите претенции. Освен това от справка в ЕИСС и
служебно се установява, че ищецът е завел към момента 200 бр. дела по искове за
неоснователно обогатяване/ недействителност на правни сделки срещу кредитори, чрез един
и същ проц. представител. Отделно отв. страна възразява, че са налице еднотипни дела,
образувани от ищеца срещу него по няколко правоотношения, също служебно установени,
както следва: гр.д. №58068/2024г. на СРС, 143 състав, относно договор за потребителки
кредит, сключен на 30.01.2023г., гр.д. №40991/2024г. на СРС, 140 състав, относно договор за
потребителки кредит, сключен на 14.02.2023г. и гр.д. №30680/2024г. на СРС, 161 състав,
относно договор за потребителки кредит, сключен на 13.03.2023г. В случая с оглед броя
дела, образувани от ищеца и горепосочените обстоятелства- множество образувани
3
еднотипни дела в съда, следва да се приеме, че се касае за злоупотреба с проц. права по чл.3
от ГПК от ищеца, като са налице и предпоставките на чл.78, ал.2 от ГПК за присъждане в
тежест на ищеца на сторените от отв. страна разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер от 400 лв., съобразно представения договор за правна защита и
съдействие от отв. страна.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА по отношение на ..., ЕИК:......., със седалище и
адрес на управление: гр......., кв. „.....“, бул. „.....“ №......, офис №3, представлявано от ...... –
Управител, по иск на А. Г. А., ЕГН:**********, разпоредбата на чл.11 от Договор за
потребителски кредит №..../08.11.2022г., сключен между страните, поради противоречие с
добрите нрави по чл.26, ал.1, предл.III от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за прогласяване на
нищожност на чл.11 от Договор за потребителски кредит №....., поради противоречието със
закона и заобикалянето на закона, като неоснователен.
ОСЪЖДА ..., ЕИК:......., със седалище и адрес на управление: гр......., кв. „.....“, бул. „.....“
№......, офис №3, представлявано от ...... – Управител, да заплати на А. Г. А.,
ЕГН:**********, сумата от 5 /пет/ лв. или равностойността й в евро по официалния
обменен курс, като частичен иск от 80 /осемдесет/ лв., представляваща недължимо платена
сума по Договор за потребителски кредит №..../08.11.2022г, ведно със законната лихва от
датата на съдебно сезиране- 07.08.2024г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА А. Г. А., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.2 от ГПК, да заплати на ...,
ЕИК:......., със седалище и адрес на управление: гр......., кв. „.....“, бул. „.....“ №......, офис №3,
представлявано от ......– Управител, сума в размер на 400 /четиристотин/ лв. или
равностойността й в евро по официалния обменен курс, представляваща сторени деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4