Решение по адм. дело №191/2025 на Административен съд - Монтана

Производството по делото е по реда на чл. 156 и сл., вр. пар. 2 от ДОПК, вр. с чл. 144 от АПК.

Образувано е по жалба на „М. Транспорт и логистика" ЕООД, [ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управител С. Д. Г. против Ревизионен акт /PA/ № Р-04000424003974-091-001 от 20.02.2025 г., издаден от И. К. А. – Началник на сектор, възложил ревизията и В. И. В. – главен инспектор по приходите, ръководител ревизията при ТД на НАП Велико Търново.

На първо място твърди, че за задълженията за корпоративен данък за 2017 г., ревизията е започнала след изтичането на преклузивния срок по чл. 109 от ДОПК, и поради това актът се явява нищожен в тази му част. Декларацията е следвало да бъде подадена 2018 г., като срокът е започнал да тече 01.01.2019 г. и е изтекъл на 01.01.2024 г., т.е. 8 месеца преди издаване на Заповедта за възлагане на ревизия. Ревизиращият орган е установил положителен финансов резултат за 2017 г., като за последващите периоди на ревизията е изключил правото на пренасяне на данъчна загуба по чл. 70 от ЗКПО, което е съществено процесуално нарушение. На второ място, неоснователно и необосновано не е признат за данъчни цели и разходът за плащане по фактура № **********/23.06.2017 г., издадена от „ВВВ Консултинг" ЕООД с [ЕИК] и данъчна основа 1000 лв. Посочената фактура е с предмет "плащане, съгласно чл. 21, т. 1 от договор № 9/2017 г.“ Изискването на чл. 10 от ЗКПО за издаване на първичен счетоводен документ е спазено и плащането е отразено и не е оспорено по никакъв начин от дружеството контрагент по сделката, като по всички правила на търговския закон по отношение на търговските сделки следва да се счете наличие на сключен и изпълнен договор, дори и без материалния му носител. На следващо място твърди, че незаконосъобразно РО е приел наличието на задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица, поради „скрито разпределяне на печалба". Счита, че ревизиращият орган, след като е установил изплащането на суми в полза на съдружници и свързани лица, е следвало да изложи мотиви по какъв начин тази сума превишава обичайните пазарни нива и липсва връзка с осъществяваната от лицето дейност, както и че правните изводи на РО за това са неясни и противоречиви. От изготвените таблици на РО, не може да се установи коя е датата на съответния посочен превод, като правят впечатление множество технически грешки. Не са изложени основанията на преводите на много места. На следващо място, изводът, че захранените, по сметките на В. Г. и С. Г., суми, представляват скрито разпределение на печалба, е направен единствено на базата, че във въпросните сметки сумите към момента не са разходвани за целите на дружеството, а от личната сметка са правени плащания, които РО е счел, че не съответстват на икономическите цели на дружеството. Ревизиращият орган, нито е анализирал дали в сметките на В. Г. и С. Г. са постъпвали и суми от други източници, изразходвани за цели. различни от тези на дружеството, нито е изложил конкретни аргументи относно разходите, за които е възможно да се счете, че са във връзка с икономическата дейност на дружеството и защо счита, че не са във връзка с дейността по отдаване на къщата за гости под наем или друга търговска дейност, незабранена от закона (което също е в обявения предмет на дейност на дружеството), плащанията към Била, Лидъл, Джъмбо, ГО П. Т., Технополис, застраховки живот към Метлайф, глоби, преводи към М. и Т. Г., платени наеми, покупка на апартамент, комисионни за апартамент, погасяване на кредит за апартамент, плащане на мебели, плащане на битови сметки. Всички тези плащания могат да бъдат най - мапкото изключени от данъчната основа, при условие, че се установи, че конкретният им предмет отговаря на осъществяваната от дружеството дейност. Сумите, които са превеждани от сметката на дружеството на трети лица, след това са връщани обратно в дружеството чрез банкови преводи, чрез вноски на каса, срещу които са издавани касови ордери, а с останалата част са правени разходи, във връзка с дейността на дружество. Ревизиращият орган не е направил проучване на движението на паричните средства, вследствие на което е достигнал до неправилни изводи. Съгласно легалните определения за дивидент и скрито разпределение на печалба, като такива могат да се третират суми в полза на акционери, съдружници или свързани с тях лица, отчетени като: разчет; разход на каса или банка; изтеглени пари от банкомат с картата на предприятието; предоставен аванс, за който не може да се докаже, че е във връзка с дейността и който продължително време не е възстановен на предприятието, но не е оформен като заемообразно предоставяне на средства и по-всяка вероятност никога няма да бъде възстановен като сума и др. Органите по приходите не са изложили мотиви, защо разглеждат осчетоводяванията по сметка 4981 „Други дебитори", сметка 494 „Разчети със собственици", сметка 403 „Доставчици по търговски кредити", сметка 422/8 „Подотчетни лица, аналитична партида В. Гоцова" общо, игнорирайки факта, че това са няколко отделни счетоводни сметки, по които се отчитат различни видове разчети. По сметка 498 „Други дебитори“ се отчитат предоставени парични средства на трети лица, формиращи вземания за дружеството, аналогично по сметка 494 „Разчети със собственици" се отчитат предоставени парични средства на собственика, също формиращи вземания за дружеството. Същевременно по сметка 403 „Доставчици по търговски кредити" се отчитат получени активи/стоки при условията на търговски кредит, формиращи задълженията за дружеството (към доставчиците). Сметки 498 „Други дебитори" и 494 „Разчети със собственици" се дебигират при предоставянето на средства на трети лица/собственика и се кредитират при тяхното връщане/възстановяване, а сметка 403 „Доставчици по търговски кредити" се кредитира при получаването на активите/стоките на кредит и се дебитира при изплащане на кредита-задълженията към доставчика. Всяка от двете сметки формира самостоятелни начални и крайни салда в годишната оборотна ведомост и се третира самостоятелно в счетоводния баланс - салдата по сметки 498 и 494 се включват в актива на баланса, а салдото по сметка 403 - в пасива на баланса. В настоящото ревизионно производство, анализирайки счетоводните записвания по горните сметки като взаимно компенсиращи се (чрез включването им в движението на парични средства между дружеството и физическото лице С. Г.), и определяйки разликата в салдата по тях, като брутен размер на предоставени и невъзстановени средства, органите по приходите са приложили неправилен метод за определяне на данъчната основа за облагане с данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица. Освен това, в РД/РА липсват ясни и конкретни мотиви кои са периодите (тримесечията), през които са предоставени паричните средства на управителя и неговата съпруга, както и конкретния им размер, въз основа на който е следвало да се определи дължим данък за доходите от дивиденти на „М. Транспорт и Логистика" ЕООД. Събирането на всички първични счетоводни документи, на всички банкови и касови платежни документи и банкови извлечения, обосноваването на свързаност с лицата, на които са преведени сумите и установяване тяхното предназначение и начин на изразходване, са обстоятелства от съществено значение за извършване на законосъобразно данъчно облагане в случая, в т. ч. констатиране наличието на суми. представляващи скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5, б. „а" от ДР по ЗКПО, а още повече и установяване на точния момент, в който същите са начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на едноличния собственик; или свързани с него лица, с оглед установяването на тримесечието, за което данъкът става дължим, предвид разпоредбата на чл. 65, ал. 3 от ЗДДФЛ. „М. Транспорт и Логистика" ЕООД има разкрити банкови сметки в „ОББ" АД и в „ПроКредит Банк България" ЕАД и същите са активни през ревизирания период, като движението на парични средства по тях следва да бъде подробно изследвано, съответно да бъдат изискани извлечения и първични документи, поради това, че се установява регулярно движение на средства, между сметката в „ПроКредит Банк България" ЕАД с [IBAN] и левовата сметка с № IBAN № [Наименование]в „ОББ" АД. Според отразените записвания в счетоводните регистри на сметки 501 „Каса в левове", сметки 503/504 „Разплащателна сметка в левове/валута", сметка 4981 „Други дебитори", сметка 494 „Разчети със собственици", сметка 403 „Доставчици по търговски кредити", сметка 422/8 „Подотчетни лица, аналитична партида В. Гоцова", през ревизирания период е извършено прехвърляне или връщане на суми от/по разплащателните сметки на дружеството в „ОББ" АД и касата на дружеството. Само по счетоводни данни, обаче не може да се установи, дали дружеството е извършило скрито разпределение на печалбата. Следва да се отбележи, че счетоводните регистри, на които са се позовали органите по приходите, представляват вторичен счетоводен документ и като такъв той е носител на обобщена, систематизирана информация от първичните документи, каквито са банковите извлечения, платежните нареждания, приходните и разходните касови ордери, мемориалните ордери за взетата счетоводна операция и други. Следва да бъдат събрани, освен банкови извлечения от фирмените сметки на жалбоподателя в „ОББ" АД и банковите сметки на С. и В. Г. в същата банка (предоставени на органите по приходите от ОСлО при ОП Монтана), и първичните документи - платежни нареждания, банкови бордера, вносни бележки и др., свързани с наредените преводи, както от „ОББ" АД, така и от „ПроКредит Банк България" ЕАД. Жалбоподателят е направил опит да обясни подробно на ревизиращия орган движението на паричните средства, както и да представи всички необходими документи, доказващи движението на средствата, но исканията му не са били приети, поради което с жалбата са представени извлечения от банкови сметки, договори за наем, фактури, касови ордери, платежни нареждания и други, които доказват точното и пълно движение на паричните средства. Ревизиращите органи е следвало да изискат от управителя на „М. Транспорт и Логистика" ЕООД конкретни доказателства за предоставянето и връщането на всяка една сума (разходни касови ордери, приходни касови ордери, платежни нареждания и пр.), послужили като основание за направените счетоводни записвания по счетоводните сметки. В хода на ревизионното производство не са изискани по надлежния ред, съответно не са събрани доказателства от значение за правилното и обективното определяне на задълженията на ревизирания субект, както и не са изследвани, анализирани и преценени събраните в хода на ревизията такива, поради което направените от органа по приходите фактически и правни изводи не са аргументирани. Решение № 61/22.05.2025 г., с което жалбата срещу Ревизионния акт е отхвърлена също е неправилно. Никъде в Заповедта за възлагане на ревизия не е посочено, че същата започва на основание чл. 155, ал. 6 от ДОПК и въз основа на Решение, което връща преписката за произнасяне. Никъде няма индиция за това и е видно, че не се касае за повторна ревизия в случая, а за такава, възложена по общия ред за извършване на ревизии и проверки. Дори да се приеме, че ревизията е повторна, то преклузивният срок за ревизиране на публични задължения от 2017 г. по чл. 109, ал.1 от ДОПК отново е изтекъл. Нормата на чл. 155, ал. 6 от ДОПК предвижда, че в случаите по ал. 4 производството за издаване на новия акт започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на акта. Въпросното незаконосъобразно действие в случая, е незаконосъобразното определяне на амортизационна норма от ревизиращия екип, което е извършено с издаването на Ревизионен доклад № Р-04001223005463-092-001 от 26.02.2024 г., която дата е след 31.12.2023 г. - крайният срок за възлагане на ревизия на вземания от 2017 г. Дори да се приеме, че ревизията е повторна, то същата е извършена при съществено нарушение на процесуалните правила. Нормата на чл. 155, ал. 4 от ДОПК предвижда, че Ревизионният акт се отменя изцяло или отчасти и преписката се връща на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията, със задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт в случаите на: 1. непълнота на доказателствата, когато решаващият орган не може да ги събере в хода на производството пo обжалването или 2. допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията, които не могат да се отстранят в производството по обжалването. Нито една от тези хипотези не засяга процесния случай. Предходният издаден Ревизионен акт е отменен по административен ред поради това, че същият е бил неправилен. Нормата на чл. 155, ал. 4 не предвижда връщането на акта на административният орган, който го е издал, когато той е приложил неправилно материалния закон, какъвто е случаят пo прилагането на амортизационната норма. Изброяването в разпоредбата е изчерпателно и императивно, поради което даването на указания от страна на административния орган за започване на нова ревизия се явява извън неговите правомощия и от своя страна влече нищожност на проведеното впоследствие повторно ревизионно производство. Възражението, че ревизията за вземания от 2017 г. е започнала след преклузивния срок по чл. 109 от ДОПК и данъчният орган не е взел предвид използваното право на приспадане на данъчна загуба за този период, е във връзка с твърдението за нищожност на акта. Моли отмяна и присъждане на разноски по делото.

В с.з. процесуалният представител на дружеството, адв. К. Т. поддържа жалбата. В писмени бележки излага аналогични съображения, както и излага анализира данните от допълнителното заключение на вещото лице.

Ответната страна – Директора на Дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Е. У., оспорва жалбата и моли същата да се отхвърли като неоснователна. Моли присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 4860,13 лв., съгласно приложен списък с разноски /л. 186/. В писмено становище излага подробни съображения в подкрепа на издадения акт, като се позовава и на изслушаното заключение на вещото лице.

Доказателствата по делото са писмени. Изслушано е заключение на вещо лице – основно и допълнително.

Административен съд Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото доказателства и възражения на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № 688/25 06 2024 г. на Директор на ТД на НАП Велико Търново /л. 99/, на основание ЗНАП са определени органите по приходите, компетентни по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, да издават заповеди за възлагане на ревизии, като в т. 5 на Заповедта е посочено името на И. К. А. – Началник сектор „Ревизии”, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Велико Търново, ИРМ Враца.

Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-04000424003974-020-001/08.08.2024 г., на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК /л. 93/, издадена и подписана от Началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Велико Търново, И. К. А., на „М. Транспорт и Логистика" ЕООД, [ЕИК] е възложено извършването на ревизия за задължения по ЗКПО за периода 01 01 2017 г. – 31 12 2019 г. и за задължения по ЗДДФЛ за периода 01 01 2018 г. – 31 12 2018 г. и 01 01 2020 г. – 31 12 2021 г., със срок за извършване три месеца, считано от датата на връчване на Заповедта. За извършители на ревизията са определени лицата – В. И. В. – Главен инспектор по приходите /ръководител ревизията/ и Г. И. Г. – старши инспектор по приходите. В Заповедта е посочено, че за резултатите от ревизията следва да бъде съставен ревизионен доклад от ревизиращите органи не по-късно от 14 дни след определения за завършването на ревизията срок. Извършено е и уведомление, че връчването на всички други съобщения, документи и актове по започналото производство ще се осъществява на адреса за кореспонденция или на посочен друг електронен адрес, посочен за получаване на съобщения, както и че ако бъдат предприети действия за промяна на адреса за кореспонденция без да бъде уведомен ръководителят на ревизията, актовете и документите ще се прилагат към преписката и ще се считат за редовно връчени. В същата Заповед изрично е записано, че се издава във връзка с получено Решение № 97/29 07 2024 г. на Дирекция ОДОП. Видно от приложеното по делото Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол” /л. 95/, Заповедта за възлагане на ревизия е получена на 14 08 2024 г. чрез активиране на електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи от посоченото IP.

Със Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ № Р-04000424003974-020-002/12.11.2024 г., на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК /л. 96/, е удължен срокът за извършване на ревизията, а именно: ревизията следва да завърши до 14 01 2025 г. Съгласно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол” /л. 98/, ЗИЗВР е получена на 12 11 2024 г. чрез активиране на електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи от посоченото IP.

С Р. Д. /РД/ № Р-04000424003974-092-001/27.01.2025 г. /л. 67-90/, съставен от ревизиращите органи и подписан електронно от същите, са определени данъчни задължения по ЗДДС, за ревизирания период, така както е посочен в ЗВР и ЗИЗВР. С РД, на основание чл. 117, ал. 5 от ДОПК е даден 14 дневен срок на ревизираното лице да направи писмено възражение и представи доказателства. Съгласно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол”, ревизионният доклад е връчен на 28 01 2025 г. чрез активиране на електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи от посоченото IP /л. 91/ Със същото съобщение, с което е изпратен РД са връчени и изброените документи в 25 пункта.

С обжалвания РА № Р-04000424003974-091-001/20.02.2025 г. са установени задължения по ЗДДФЛ за периода 01 01 2018 – 31 12 2018 г. и 01 01 2020 - 31 12 2021 г. и ЗКПО за периода 01 01 2017 – 31 12 2019 г. /л. 60-64/ РА е връчен съгласно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол” чрез активиране на електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи от посоченото IP на дата 28 02 2025 г. /л. 66/

Актовете са подписани с валидни КУКЕП, видно от качените и приложени по делото, на диск 2, файлове /папка 1/.

С Решение № 61/22 05 2025 г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, Велико Търново при ЦУ на НАП е ОТМЕНЕН РА № Р-04000424003974-091-001/20.02.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ по ЗКПО, в която са определени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2017 г. в размер на 127 лв. и лихви за просрочие в размер на 97.02 лв. РА № Р-04000424003974-091-001/20.02.2025 г. е ПОТВЪРДЕН в ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ по ЗКПО, с която са определени допълнителни задължения за корпоративен данък, както следва: за 2017 г. в размер на 5851.97 лв. и лихви в размер на 4470.32 лв.; за 2018 г. в размер на 8345,30 лв. и лихви в размер на 5531.10 лв. и за 2019 г. в размер на 10215.77 лв. и лихви в размер на 5476,71 лв., както И В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ по ЗДДФЛ, с която са определени допълнителни задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица: за 2018 г. в размер на 2638,50 лв. и лихви в размер на 1792.73 лв.; за 2020 г. в размер на 5186.73 лв. и лихви в размер на 2469,40 лв. и за 2021 г. в размер на 308.49 лв. и лихви в размер 115,67 лв., като законосъобразен.

Съгласно изслушаните заключения на вещото лице Б. Л. Ц. – основно и допълнително, се установява, че изплатената сума от „М. транспорт и логистика“ ЕООД, по личната банкова сметка на С. Г. в размер на 36699 лв. от 21.12.2018 г. е осчетоводена по дебита на сметка 501 „Каса в лева“ и по кредита на сметка 503 „Разплащателна сметка в лева“, видно от предоставения аналитичен регистър на сметка 503 за м. декември 2018 г. Така отразена счетоводната операция показва, че от банковата сметка са изтеглени 36699.00 лв. и са внесени в касата на дружеството, т.е. активи във вид на парични средства, част от патримониума на дружеството, са преместени от едно място /банкова сметка на дружеството/ на друго място, също собственост на дружеството – Каса в лева, но тя не отразява вярно стопанското действие - изваждането на парични средства от патримониума на дружеството и превода им по сметка физическо лице без налично основание. Направеният превод от фирмената сметка на дружеството по личната сметката на собственика на дружеството следва да се осчетоводи по дебита на с/ка 425 „Задължения за съучастия при разпределяне на Дивидент /Чрез сметка 425 предприятията отчитат задълженията си към съдружниците за полагащите им се дивиденти.Аналитичното отчитане към сметка 425 може да се организира по съдружници. Сметката се дибитира при изплащане на начислени дивиденти на съдружниците срещу кредитиране на сметки от група 50 „Парични средства“/, но няма протокол от общо събрание за разпределяне на дивидент или превода да се осчетоводи по сметка Разчети със собственици - по нея се отразяват вземанията и задълженията, между предприятието и собственика/ците, т.е получени от собственика суми от дружеството, подлежащи на връщане, както и предоставени на дружеството суми за временно ползване, които следва да бъдат върнати на дружеството. В случая така осчетоводената стопанска операция /Дт501/Кт503/ е грешна, правилното счетоводно записване на направения превод от фирмената сметка по личната сметката на собственика следва да е: Дт с/ка 494/493/ Разчети със собственици - Кт с/ка 503 Разплащателна сметка в лева. От предоставената оборотна ведомост за 2018 г. се установява, че сметка 501 Каса в лева е с Дт салдо в размер на 4859.35 лв., от която сума като извадим сумата от 36699.00 лева се получава, че сметка 501 Каса в лева към 31.12.2018 г. ще бъде с кредитно салдо от 31839.70 лв. По отношение на изплащаните от оспорващото дружество суми по личната сметка на В. Г., вещото лице е изготвило таблица /л. 4 и 5 от заключението/ по дата и размер взетите счетоводни операции за всеки направен превод. Всички счетоводни операции осчетоводени по дебита на сметка 501 Каса, са неправилно осчетоводени, като за 2018 г. сумата е общо в размер на 96058 лева и за 2020 г. общо в размер на 40000 лева. Така осчетоводените преводи 501/503 – не представят вярно събитието, защото сумите не са влезли в касата на дружеството, а са преведени на трето лице, което в случая се явява като длъжник/кредитирано лице от „М. транспорт и логистика“ ЕООД. Когато са преведени/броени суми на служители като подотчетни лица, същите се осчетоводяват по с/ка 422 Подотчетни лица, а за разходването им се съставя авансов отчет и се прилагат разходооправдателни документи, като остатъка се връща. При правилно отразяване на преводите към 31.12.2018 г. с/ка 501 Каса ще бъде с кредитно салдо в размер [рег. номер].70 лв., а към 31.12.2020 г. с/ка 501 Каса ще бъде с дебитно салдо в размер на 43085.90 лева. От предоставения аналитичен регистър на с/ка 422/8 „Подотчетни лица, аналитична партида В. Апостолова Гоцова“ за периода 01.08.2020 г. до 31.12.2021 г. се установява, че В. Г. е получила служебни аванси през 2020 г. в общ размер на 93 500.00 лева, същите стоят като салдо по сметката към 31.12.2020 г. През 2021 г с два превода на 04.01.2021г. /опер.337-59998.00/ и на 19.02.2021 г. /опер. 910-29272.50/ са възстановени парични средства в общ размер на 89270.50 лв. С ПКО от 31.12.2021 г. е върнат служебен аванс в размер на 4229.50 лева, с което партида В. Г. по с/ка 422/8 Подотчетни лица - се занулява и към 31.12.2021 г. тази сметка е с нулево салдо. „ВВВ Консултинг “ ЕООД – [населено място] с [ЕИК] издава фактура № ********** от 23.06.2017 г. на „Мирослава транспорт и логистика“ ЕООД с наименование на стоката/услугата – „плащане, съгласно чл. 21, т. 1 от Договор № 9/2017“, същата е осчетоводена в дружеството по Дебита на с/ка 602 Разходи за външни услуги и по кредита на 401 Доставчици, ан. партида „ВВВ Консултинг“ ЕООД. При извършване на плащането на 26.06.2017 г. е взета счетоводна операция Дт 401-„ВВВ Консултинг“ ЕООД на Кт 503 Разплащателна сметка в лева. В чл. 21 от договора е записано, че възнаграждението е дължимо, както следва: т. 1. 1000 лв. без ДДС при подписване на настоящия договор за консултантски услуги, същата сума следва да се третира като авансово плащане за извършване на бъдеща услуга. Сумата не е осчетоводена като авансово плащане по Дт на с/ка 402 Доставчици по аванси, а е осчетоводена по с/ка 602 Разходи за външни услуги. Сумата не е върната на дружеството. Договор № 9 от 2017 с „ВВВ Консултинг" ЕООД е за изготвяне на документи /бизнес план и заявление/ за кандидатстване по мярка 6.4.1 Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности по Програма за развитие на селските райони 2014/2020 г. в Държавен фонд „Земеделие“, но такива документи не са изготвени и от името на дружеството не са подавани документи по посочената програма. Поради това „Мирослава транспорт и логистика“ ЕООД завежда ГД през 2020 г. за връщане на платена сума в размер [рег. номер]., с основание, че сумата е платена неоснователно и от момента на подписване на договора до момента на делото няма изпълнение на договора. Срока за представяне на документи по мярката е изтекъл и програмата е приключила, документи не са подадени. В табличен вид, в отговор на в. 8, са описани преводите/плащанията от дружеството към С. Г. и В. Г., върху които е начислен данък дивидент. В табличен вид, в отговор на въпрос 9, са отразени преводите по сметките на С. Г. и В. Г., ведно с върнати и невърнати суми. От анализа на извлеченията на банковите сметки на дружеството: [Наименование]сметка в лева – закрита на 04.02.2020 г.; [Наименование]сметка в лева – закрита на 04.02.2020 г.; [Наименование] – сметка в лева – открита на 10.01.2024 г.; [Наименование]сметка в евро – открита на 31.08.2016 г.; [Наименование] – сметка в лева – открита на 21.01.2011 г., вещото лице установява, че няма върнати парични средства от С. Г. и В. Г., които да не са признати от ревизиращия орган, както и че за фирмени разходи са признати такива, които са платени от личните сметки на лицата. Всички суми посочени като скрито разпределение на дивидент от ревизиращия орган са нареден превод от фирмената банкова сметка: [Наименование]по лична сметка на С. Г. – [Наименование], видно от банковите извлечения по двете сметки. По отношение на сумите преведени по лични банкови сметки на В. Г. и обложени с данък дивидент от ревизиращия орган в процесния РА, са преведени, както следва: От фирмена сметка [Наименование] /в евро/ по лична сметка [Наименование]за 2020 и 2021 г. в общ размер на 66168,00 евро/129413,36 лв. От фирмена сметка [Наименование] /в лева/ по лични сметки [Наименование]и [Наименование]за 2018, 2020 и 2021 години, парични средства в общ размер на 26 561,14 лева, т.е общо преведени, невърнати и обложени с данък дивидент суми по лични сметки на В. Г. [рег. номер],50 лв. Счетоводното им отразяване е на база платежни нареждания и банкови извлечения по сметките. По предходно издадената Заповед за възлагане на ревизия № Р-04001223005463-020-001/13.09.2023 г., вещото лице установява, че същата обхваща следните видове задължения: Корпоративен данък с период от 01.01.2017 до 31.12.2021 г.; ДДС с период от 01.12.2017 г. до 31.12.2021 г. и Данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за период от 01.01.2017 г. до 31.12.2021 г. Настоящата Заповед за възлагане на ревизия № Р-04000424003974-020-001/08.08.2024 г. обхваща следните видове задължения: Корпоративен данък с период от 01.01.2017 до 31.12.2019 г.; Данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за период от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. и Данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за период от 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г. Обхвата е идентичен, разликата е в намалените периоди за ревизия. По отношение на корпоративния данък за 2020 г., ревизиращият орган не е направил корекции, т.е колко е деклариран с ГДД, толкова остава като дължим. По отношение установените задължения за амортизации на актив с инв. № 27 „Мерцедес нов „ОББ“, заведен на 17.08.2016 г. с първоначална стойност 161355.98 лв. Годишната данъчна амортизационна норма за автомобили - Транспортни средства, влекачи, ремаркета и полуремаркета - категория V, е 25%, съгласно чл. 55, ал. 2 от ЗКПО. В случая на Мирослава транспорт и логистика ЕООД, данъчния и счетоводния амортизационен план са еднакви. Дружеството в амортизационния си план е посочило 25 %, но при начисляване на същата е приложило 75 % годишна амортизация, която не се признава за разход и превишението следва да се посочи в ГДД в увеличение на финансовия резултат и да се обложи с 10% корпоративен данък. Годишната амортизация следва да се начисли и осчетоводи в размер на 40338.99 лв., а по счетоводни данни е осчетоводена по в размер [рег. номер].99 лв. за всяка от годините - 2017, 2018 и 2019 г., т.е. има завишение на разходите за амортизация с 86 678.00 за 2017г, 2018г и 2019 г. Това завишение на разходната норма не се признава от законодателя за данъчни цели и с него в ГДД за 2017, 2018 и 2019 г. следва да се увеличи финансовия резултат, формиращ данъчната основа за облагане с корпоративен данък по ЗКПО, т.е на тази сума за всяка от годините следва да се начисли и плати 10 % данък по ЗКПО.

С допълнителното заключение и на въпроса на процесуалния представител на оспорващото дружество, за определяне общият размер на сумите платени в брой от съдружниците – Ваня и С. Г. за процесния период, вещото лице заявява, че не може да отговори, тъй като не е присъствала на плащанията, за да каже кой какво е платил със собствени средства. В таблицата към отговор на въпрос втори от това заключение, в обобщен вид вещото лице описва направените касови разходи за процесния период, като с болтван шрифт е посочила направените корекции на неправилно осчетоводените операции - превод от фирмената сметка по сметките на С. Г. и В. Г. /501/503-грешно/, т.е. с тези суми се намалява касовата наличност. При връщане на сумите от личните банкови сметки на посочените лица във фирмената банкова сметка, операциите са осчетоводени като вносна бележка - 503/501, което също не е правилно и за това е направила корекция и на тези операции. В действителност, това което е направено е прехвърляне на парични средства от сметка в сметка, което няма нищо общо с касата на дружеството. При корекция на неправилно осчетоводените операции и при правилно отразяване на преводите, салдото към 31.12.2018 г. по сметка 501 Каса, ще е с кредитно салдо, т.е. „- 21 841,65 лв.“, а към 31.12.2020 г. - ще е с дебитно салдо, т.е. „74 912,24 лв.“, а към 31.12.2021 г. ще си остане 0.00, защото през 2021 г. няма операции по направени преводи към В. Г. и С. Г., които да са отразени неправилно по с/ка Каса. Има разходи признати от ревизиращия орган, които са направени от собствениците с лични средства, но се отнасят за дейността на дружеството. Органите на НАП, видно от констативната част на РД, са изисквали аналитични и хронологични регистри за периода 2018г., 2020г. и 2021г. на с/ки 501, 503, 504, 4981, 494, 403, 422/8; описали са движението по счетоводни сметки 430, 494 и 422/8 за периода и какво е установено от същите. Изискани са доказателства за предоставянето и връщането на всяка една сума на/от физическите лица В. Г. и С. Г. на дружеството, в т.ч. първични документи – РКО/ПКО, вносни бележки, платежни нареждания, банкови бордера, и др. документи имащи пряко отношение към тях.

В с.з на 25 09 2025 г. вещото лице пояснява по задача втора на основното заключението, че има превод от фирмена с-ка към лична сметка на собственик на дружеството, който превод следва да се осчетоводи по 493 или в случая по 494, тъй като това са сметки, с които се следи движението на парични средства и това е начинът на осчетоводяване. В с-ка 425 се осчетоводяват суми, когато има документи за разпределение на дивиденти, когато има протокол от общо събрание за разпределяне на дивиденти и това е основанието за даване на тези суми. Но въпросната сума е осчетоводена в дебита на 501, която сметка е каса, а няма касова операция. От въпросните 36699,00 лв. са върнати 29999,00 лв. и фактически остават 6700,00 лв., които не са върнати, за които няма протокол за дивиденти, няма и документи за връщане или за друго фактическо някакво правно основание. НАП е отчело връщането на служебни аванси, като размер. По отношение на въпрос 11 - няма грешка при декларирането. Несъответствието, което се получава на крайната оборотната ведомост при единия счетоводител и началната при следващия счетоводител (има смяна на счетодовителите) има разлика в салдата, а те би трябвало да са еднакви. При новия счетоводител като са видели неправилното начисляване на тази амортизация, са го коригирали. От тази корекция фактически амортизацията на въпросния актив вече е в 25-те процента, които са по закон и се признават за данъчни цели и данъчен разход и съответно ГД, която е подадена, там няма превишение на разхода за амортизация и няма корекция от НАП. Корпоративния данък идва от погрешно начислената амортизация за трите години – 2017 г.; 2018 г. и 2019 г., с което превишение се преобразува финансовият резултат. На С. Г. в табличка на стр. 8 е описано движението на преводи, от фирмената сметка, към неговата лична сметка и съответно върнатите суми. И от това движение фактически остава само една сума от 6700,00 лв., която не е върната на дружеството и за нея няма документи, които да установяват за какво е изплатена. За В. Г. в т. 8 са обобщени данните от преводите от евровата сметка, от левовата сметка, върнатите суми по сметка, върнатите в брой и върнатите в евровата сметка. При ревизията органите на НАП установяват, че има плащания от личната сметка на В. Г., които са за фирмени разходи и които разходи са признати на дружеството, и са обобщени в този ред на табличката (фирмени разходи платени от ФЛ). Това което е установено, че е плащано от личната сметка и е признато като разход на дружеството е приспаднато от задължението на В. Г. към фирмата за връщане. Осчетоводяването на операция дебит 501 на кредит 503 означава, че от сметката са изтеглени парични представа и са влезли в касата на дружеството. Така осчетоводена стопанската операция, това означава. Сметка каса към края на годината задължително трябва да е с дебитно салдо, т.е. трябва да има налични пари. Кредитно салдо означава, че е платено нещо с пари, които ги няма в касата на дружеството. На практика е възможно да има кредитно салдо към какъвто и да е период, но не е редно по правилата на закона. Когато има кредитно салдо, това означава, че платените суми в брой са били повече от наличните суми в касата. По нормативно изискване Касата не може да бъде с кредитно салдо, практически обаче това се допуска, като има възможности да се спазят нормативните изисквания. Крайното салдо за всяка година се формира по следния начин: началното салдо към 01.01. плюс (+) приходите минус (-) разходите, грубо казано, формират крайното салдо на тази сметка към 31.12., така че при формиране на крайното салдо, е включено началното салдо на тази сметка и поради това началното салдо за 2018 г., е взето предвид. Сметка 430 Вътрешни разчети се използва напр. по една с-ка и партида има например някакво салдо, обаче то трябва да отиде по друга сметка и по друга партида и самото осчетоводяване, прехвърлянето на тези салда става през с-ка 430. Отдаването на парични средства на служители, на трети/външни лица, не би трябвало да се отчита по тази с-ка. Отчитането е по сметка 422, която е Подотчетни лица или ако е на собствениците - по с-ка 493 или 494 в случая. 430-та не е предназначена за отдаване на парични средства или нещо друго. За да се проследят и да бъде максимално коректно изчисляването на суми за скрито разпределение на дивиденти, се проследява всяко едно движение от фирмената сметка, т.е. излизането на парични средства от фирмената сметка към физически лица, лични сметки, независимо това движение по коя сметка е осчетоводено от счетоводителя. Данъчните органи са проследили разчетните сметки - 422, 494, 430, 498.

В с.з. на 13 11 2025 г. вещото лице пояснява, че е сметнала сумите – дадени/върнати/признати и какво остава като задължение. Компенсация в счетоводството се използва основно и единствено при липси и излишъци. Там има компенсиране на количество и съответно и на стойности. При инвентаризация, когато се прави на материали основно или на активи някакви и се установява напр. от едното липсва, другото е излишък, и тогава ако са съвместими, отделят се активите и може да се направи. Тук при счетоводните сметки и в случая специално, няма как да се направи компенсация. Отговора на в. 8 от основното заключение отразява остатъка, който остава след признатите върнати суми, включително признаване на определени разходи, това остава, като суми, като разлика, която, нито е върната, нито има разходен документ, а отговора на в. 9 се отнася за всички преводи, които са направени от дружеството към техни сметки и обратното. Искането на процесуалния представител на дружеството за отстраняване на „счетоводната грешка“ е поради това, че сумите които са преведени от фирмената сметка по личните сметки на В. Г. и на С. до 31 август 2020 г., когато е старото счетоводство са осчетоводявани по дебита на с-ка 501 – каса и по кредита на с-ка 503 - банка. Тук има прехвърляне на средства от сметка в сметка, от банка в банка, няма средства, които да са влезли в касата на дружеството и това не е правилно осчетоводяване и затова не трябва да се използва с-ка 501. Сметката в дебита не трябва да е „каса“, защото парите не са влезли в касата на дружеството. Ако са влезли, значи те няма да се прехвърлят по сметка, а ще се изтеглят с нареждане/разписка от фирмената сметка и тогава влизат в касата и е правилно. В случая тези пари са отишли по личните сметки и трябва да бъдат отразени по някоя от разчетните сметки – с-ка 493(4), по която си изберат. В случая към 31 декември 2018 г. касата не излиза на минус. Минус 21841 лв. означава, че някой е вложил пари, но не от фирмата. Тези на минус пари ги няма в касата, но са платени фирмени разходи, някой, трето лице ги е дал. Няма толкова приходи, колкото разходи. Фирмата няма толкова пари в касата, колкото разходи са направени. На практика се получава касата да е на минус, защото има размиване между собственика и фирмата. Смятаното от адв. Т. на дадени и върнати средства по таблицата на допълнителното заключение е само разликата на грешно осчетоводените суми и не включва всички суми, които лицето е получил и върнал на фирмата, а всички получени и върнати суми са отразени в основното заключение. НАП проследяват движението на паричните средства. За да се направят преводи към лични сметки трябва да има първичен документи, който обосновава какво се плаща с тези преводи. Те не гледат самия начин на осчетоводяване, те гледат първичния документ, с който е основанието за съответната операция. Данъчните органи са разглеждали движението по счетоводните сметки и това се вижда от доклада, дали е правилно или грешно, вещото лице не коментира това. Сумите от 5920,74 и 27607,06 лв. са заплати на лицето. Те са разходи и НАП ги е признал, като разход, те въобще не ги отчитат, като суми, които да са дължими от С.. Те са дължими от дружеството към С. и са признати за разходи. Сумите от таблицата по въпрос две на допълнителното заключение са реални стойности, но не са действително осчетоводени от дружеството. Резултата е различен и не е откоригирван от дружеството. Счетоводството на дружеството, така както е водено и така, както са отразени сумите има съвършено различен вид от въпросната таблица. Подадените данни към годишна декларация, към статистика и т.н. са на база други счетоводни разчети.

Със ЗВР № Р-04001223005463-020-001/13.09.2023 г. на „Мирослава Транспорт и Логистика" ЕООД, [населено място] е възложено извършването на ревизия Корпоративен данък за периода 01 01 2017 – 31 12 2021 г. и Данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода 01 01 2017 – 31 12 2021 г. и Данък върху добавената стойност за периода 01 12 2017 – 31 12 2021 г.

Вьз основа на тази Заповед е извършена ревизия, съставен е РД № Р-04001223005463-092-001/26.02.2024 г. и издаден РА № Р-04001223005463-091-001/26 04 2024 г., същият обжалван, по който е постановено Решение № 79/29 07 2024 г. на Директор на Дирекция ОДОП Велико Търново, с което е отменен като незаконосъобразен РА № Р-04001223005463-091-001/26.04.2024 г., в обжалваната част, в която са установени задължения за корпоративен данък за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. и задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за 2018 г., 2020 г. и 2021 г. и преписката е върната на органа по приходите, издал заповедта за възлагане на ревизията, за възлагане на нова ревизия за определяне на задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. и задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за 2018 г., 2020 г. и 2021 г., като ревизията следва да се извърши при спазване на посочените задължителни указания. Със същото Решение е потвърден Ревизионен акт № Р-04001223005463-091-001/26.04.2024 г., в останалата обжалвана част по ЗКПО, в която са определени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2020 г. в размер на 956,43 лв. и лихви за просрочието му в размер на 307,77 лв. и допълнителни задължения за корпоративен данък за 2021 г. в размер на 1001,40 лв. и лихви за просрочието му в размер на 220,71 лв., като законосъобразен.

По делото са представени още Протоколи от ревизията, Искания за представяне на документи, ведно с приложенията към тях, извлечения от банкови сметки, Главна книга, Оборотни ведомости, Лиценз за международен транспорт, договори за паричен заем между С. Г. като заемател и И. И. като заемодател; Договор за паричен заем от 05 05 2013 между С. Г. и Мирослава транспорт и логистика ЕООД на стойност 9999 лева със срок на връщане до 10 години от получаване на сумата, фактура № **********/23.06.2017 г., издадена от „ВВВ Консултинг" ЕООД с [ЕИК], Искова молба против „ВВВ Консултинг“ ЕООД и частна жалба против Определение по гр.д. № 1755/20 г. на Районен съд Враца.

С Определение от № 627/23 06 2025 г. съдът е разпределил доказателствената тежест между страните /л. 103/ и е дал указания с оглед изясняване на делото.

При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата.

Жалбата е против акт подлежащ на обжалване, съгласно чл. 156 от ДОПК, подадена от активно легитимирана страна с правен интерес от обжалване, а именно: адресата на акта.

Ревизионният акт е връчен на дата 28 02 2025 г. /л. 66/ по електронен път чрез активиране на електронната препратка на тази дата. Жалба против него е входирана на 17 03 2025 г. /л. 26/, без данни за нейното изпращане като е приета за допустима и е разгледана по същество от решаващия административен орган.

Решението, с което е потвърден РА, в обжалваната част, е връчено на дата 23 05 2025 г. /л. 25/ по електронен път чрез активиране на електронната препратка, а жалбата до съда е подадена на 06 06 2024 г. /л. 4/ или същата е допустима за разглеждане по същество.

По съществото на жалбата.

Предмет на делото е Ревизионен акт /PA/ РА № Р-04000424003974-091-001/20.02.2025 г., издаден от И. К. А. – Началник на сектор, възложил ревизията и В. И. В. – главен инспектор по приходите, ръководител ревизията при ТД на НАП Велико Търново., с който са установени задължения по ЗДДФЛ за периода 01 01 2018 – 31 12 2018 г. и 01 01 2020 - 31 12 2021 г. и ЗКПО за периода 01 01 2017 – 31 12 2019 г., В ЧАСТТА, с която същият е потвърден с Решение № 61/22 05 2025 г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, Велико Търново при ЦУ на НАП.

По отношение компетентността на органите издали актовете в ревизионното производство.

Органът възложил ревизията – И. К. А. – Началник сектор „Ревизии” в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Велико Търново, ИРМ Враца, е компетентен такъв, съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК и т. 5 на Заповед № 688/25 06 2024 г. на Директор на ТД на НАП Велико Търново.

РД е издаден от ревизиращите органи по приходите, така както същите са определени със ЗВР, сьгласно чл. 113, ал. 1, т. 2 и чл. 117, ал. 2 от ДОПК – В. И. В. – Главен инспектор по приходите /ръководител ревизията/ и Г. И. Г. – Главен инспектор по приходите, член на ревизионния екип, а РА е издаден от органа възложил ревизията и ръководител на ревизията - И. К. А. и В. И. В., в който смисъл е чл. 119, ал. 2 от ДОПК или съставените актове /ЗВР, РД и РА/ са издадени от компетентни органи, в кръга на техните правомощия.

По отношение процесуалните правила при издаване на акта и неговата форма.

Законодателят не предвижда специална форма за издаване на ревизионните актове. Предвидена е обикновена писмена форма със задължително посочени реквизити, в който смисъл е чл. 120 от ДОПК. Видно от самия Ревизионен акт, същият е в писмена форма и съдържа всички изброени в правната норма задължителни реквизити, поради което този състав на съда приема, че същият е редовен от формална страна.

Крайният срок за извършване на ревизията е 14 01 2025 г., съгласно ЗИ на ЗВР /л. 96/, поради което на основание чл. 117, ал.1 от ДОПК, 14 – дневния срок за изготвяне на РД е до 28 01 2025 г., като РД е издаден на 27 01 2025 г. /л. 67/ или предвиденият в закона 14 – дневен срок е спазен. Извън това следва да се има предвид, че срокът по чл. 117, ал. 1 от ДОПК не е преклузивен, а изтичането му се отразява единствено на годността на събраните след този момент доказателства, поради което дори ревизионният доклад да беше издаден на по-късна дата /след изтичане на 14 дневния срок/, то това обстоятелство не би било съществено процесуално нарушение, което да съставлява отменително основание, като в този смисъл е и съдебната практика (решение по адм. дело № 2170/2011 г. и адм.д. № 5003/2014 г. на ВАС)

Ревизионният доклад е връчен на 28 01 2025 г. /л. 91/, срещу който, в законоустановения 14 дневен срок, съгласно чл. 117, ал. 5 от ДОПК, изтичащ на дата 11 02 2025 г. – присъствен ден, няма подадено възражение.

Крайният срок за издаване на РА, съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК, е на дата 25 02 2025 г., а обжалваният РА е издаден на дата 20 02 2025 г., т.е. в предвидения от закона срок.

Жалба срещу РА е подадена на 14 03 2025 г., в който смисъл е посочено в постановеното Решение на Директор Дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП и в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК този орган е постановил своето Решение, с което е ОТМЕНИЛ РА, в частта, в която са определени допълнителни задължения по ЗКПО за 2017 г. в размер на 127,00 лв. и лихви за просрочието му в размер на 97.02 лв. и го е ПОТВЪРДИЛ в останалата обжалвана част по ЗКПО, в която са определени допълнителни задължения за корпоративен данък, както следва: за 2017 г. в размер на 5 851.97 лв. и лихви в размер на 4 470.32 лв.; за 2018 г. в размер на 8 345,30 лв. и лихви в размер на 5 531.10 лв. и за 2019 г. в размер па 10 215.77 лв. и лихви в размер на 5 476,71 лв. и в обжалваната част по ЗДДФЛ, в която са определени допълнителни задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица, както следва: за 2018 г. в размер на 2 638,50 лв. и лихви в размер на 1 792.73 лв.; за 2020 г. в размер на 5 186.73 лв. и лихви в размер на 2 469,40 лв. и за 2021 г. в размер на 308.49 лв. и лихви в размер 115,67 лв., като законосъобразен.

Този състав не установява, при издаването на оспорения ревизионен акт, да са допуснати сьществени процесуални нарушения, които до такава степен да опорочават акта, че в случай на тяхното недопускане, биха довели до друг, различен от постановения, правен резултат и в тази връзка да съставляват основания за неговата отмяна.

По отношение материалноправната законосъобразност на акта.

Съгласно чл. 109 от ДОПК - Не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на декларация.

Съгласно чл. 155, ал. 4 и ал. 6 от ДОПК - Ревизионният акт се отменя изцяло или отчасти и преписката се връща на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията, със задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт в случаите на: 1. непълнота на доказателствата, когато решаващият орган не може да ги събере в хода на производството по обжалването, или 2. допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията, които не могат да се отстранят в производството по обжалването. В случаите по ал. 4 производството за издаване на новия акт започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на акта.

Съгласно § 1, т. 4, б. „в“ от ДР на ЗКПО - "Дивидент" е разпределението в полза на лице, произтичащо от неговия дял в капитала на друго лице, вследствие на което намалява собственият капитал на последното, включително: скрито разпределение на печалба.

Съгласно § 1, т. 5, б. „а" от ДР на ЗКПО - "Скрито разпределение на печалба" са: сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви "а" и "б".

Съгласно чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ - Окончателният данък за доходите от дивиденти под формата на скрито разпределение на печалба се определя върху брутния размер на сумите, представляващи скрито разпределение на печалбата.

Съгласно чл. 65, ал. 3 от ЗДДФЛ - Данъкът по чл. 46 за доходите по чл. 38, ал. 3 се удържа и внася от предприятието – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е извършено скритото разпределение на печалбата.

Съгласно чл. 55, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО - При определяне на годишните данъчни амортизации данъчните амортизируеми активи се разпределят в следните категории: категория V – автомобили. Годишните данъчни амортизационни норми с определят еднократно за годината и не могат да превишават следните размери: категория V - 25 %.

Съгласно чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО - Данъчно задължените лица имат право да пренасят данъчната загуба, формирана по реда на тази част. Когато данъчно задължено лице е избрало да пренася данъчната загуба, тя задължително се пренася последователно до изчерпването й през следващите 5 години. Данъчно задълженото лице упражнява правото си на избор чрез приспадане на данъчната загуба през първата година след реализирането на данъчната загуба, през която лицето е формирало положителен данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба. Когато до датата на данъчния контрол данъчно задълженото лице не е формирало положителен данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба, смята се, че лицето е упражнило правото си на избор за пренасяне на данъчна загуба.

Съгласно чл. 78 от ЗКПО – При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. Когато впоследствие във връзка със стопанска операция по изречение първо бъдат отчетени счетоводни приходи и разходи, последните не се признават за данъчни цели.

Този състав не споделя възражението на оспорващото дружество, че обжалваният Ревизионен акт е нищожен поради изтичане на законоустановения срок на давността, съгласно чл. 109 от ДОПК. Видно от доказателствата по делото, ревизия включваща процесните задължения и периоди е започнала със Заповед за възлагане на ревизия № Р-04001223005463-020-001/13.09.2023 г. Издаденият въз основа на тази Заповед РА е частично отменен с Решение № 79/29 07 2024 г. на Директор на Дирекция ОДОП Велико Търново, а преписката е върната на органа по приходите, за възлагане на нова ревизия за определяне на задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. и задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за 2018 г., 2020 г. и 2021 г. В изпълнение на Решение № 79/29 07 2024 г. на Директор на Дирекция ОДОП Велико Търново, е издадена ЗВР № Р-04000424003974-020-001/08.08.2024 г., която е именно за отменените с предходно издадената ЗВР, периоди и данъчни задължения и в която Заповед изрично е посочено, че се издава на основание цитираното Решение от 29 07 2024 г. на Директор дирекция ОДОП. Самият номер на Решението е погрешно посочен в ЗВР, а именно като 97, вместо 79, което този състав приема за несъществена печатна грешка, както поради факта, че други решения по тази ревизия не са издавани, така и поради разместването на едни и същи цифри, вместо 79 - 97. Този предходен РА е отменен поради непълнота на доказателствата, в който смисъл е чл. 155, ал. 4 и ал. 6 от ДОПК, поради което възраженията в посока на нищожност/неправилност на обжалвания акт, поради нарушение на чл. 109 от ДОПК, се явяват неоснователни, тъй като настоящото ревизионно производство представлява едно с предходно приключилото.

Не се споделят възраженията, че по делото не се установява да е извършено скрито разпределение на печалба. В тази връзка не се спори, че ревизираното дружество е извършвало преводи към едноличния собственик на капитала и неговата съпруга, а последната по смисъла на закона се явява и свързано лице, съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗКПО, във връзка с § 1, т. 3 от ДР на ДОПК. Спорното за тези преводи е в какъв точно размер са и дали с тях не са извършвани плащания свързани с дейността на дружеството. За установяване на това спорно обстоятелство е допуснато и изслушано заключение по съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира като дадени обективно, достоверно и в съответствие с доказателствата по делото. В констативната част по задача 3 на заключението (основно), вещото лице в табличен вид /л. 4 и 5 на заключението/ описва по дати и размер всеки един превод извършен от ревизираното дружество по личната сметка на В. Г.. Също в табличен вид при отговор на въпрос 8 /л. 7-8 заключението/ вещото лице посочва всички върнати суми от това лице. По същия начин в таблична форма, при отговор на въпрос 9 (основно заключение) /л. 8 на заключението/ вещото лице описва всички извършени преводи по личната сметка на С. Г., респ. върнатите от него суми. Заключението като установени факти и обстоятелства не е оспорено от страните и въз основа на него този състав приема, че след приспадане на всички върнати суми (било по банков път, било на каса), включително и след приспадане на суми платени лично от С. Г. и В. Г., т.е. от личните им банкови сметки, които са свързани с дейността на дружеството, то като краен резултат остават суми, които, нито са възстановени, нито за тях има издадени документи, които да установяват извършени за дружеството разходи. В тази връзка безспорно е, че за да бъде признато дадено плащане като разход на дружеството, за същия, следва да има съставен съответен документ. Същевременно, не се твърди наличието на такива документи, за което може да бъде направен извод, че липсата им не се оспорва. Това, което се твърди, е че поради това, че преведените суми са грешно осчетоводявани, данъчните органи не са извършили цялостен взаимносвързан анализ на счетоводните сметки. В тази връзка следва да се има предвид, че вещото лице изрично заявява, че ревизиращите органи са проследили движението по разчетните сметки - 422, 494, 430, 498, същите са обсъждани в издадените от тях актове. Неправилното осчетоводяване, обаче, което този състав не може да приеме за обикновена, счетоводна грешка, тъй като освен, че не е откоригирвана, осчетоводяванията на суми по сметка Каса и сметка Банка е нещо, което не може да се сгреши просто така поради невнимание или пропуск и то нееднократно. Извършването на касови операции изискват различни по вид документи, от тези, които са необходими за извършването на операции, но по банков път. Това, че с оглед на грешните записвания Касата, към 31 12 2018 г. е следвало да бъде с кредитно салдо, т.е. на – 127897.70 лева, не променя фактически установеното по делото, тъй като данъчните органи нямат задължение да поправят неправилните счетоводни записвания на данъчните субекти. Същевременно тази сума като размер не съответства по никакъв начин на установения размер като остатък от общо получените суми. От друга страна, сметка Каса, по смисъла на НСС, не може да бъде с кредитно салдо, тъй като практически е невъзможно да се плати повече от това, което е налично към даден момент. В тази връзка, дори и да се приеме едно такова положение за възможно, с оглед поясненията на вещото лице в с.з., т.е., че тези пари са дадени по някакъв начин от собственика на дружеството, то това действие също следва да се документира и осчетоводи по съответния за това начин, а в случая такова документиране и осчетоводяване липсва. НСС са част от законодателството, а липсата на основание за дадена счетоводна операция, се явява несъответна на закона, имаща своите законови последици.

Следва да се има предвид също така, че основанията за извършване на преводи към лицето, собственик на дружеството, респ. неговата сьпруга, следва да бъде установено от данъчнозадълженото лице, а не от органите по приходите, поради което възраженията на адв. Т. в тази посока се явяват несъстоятелни. Доколко се твърди, че в РА липсват мотиви за превишаване на получените суми спрямо обичайните пазарни нива, както и мотиви за липса на установена връзка с осъществяваната от дружеството дейност, то следва да се има предвид, че сочените хипотези не са релевантни към установеното от ревизиращите органи. Това, което е установено е изплащане в полза на едноличния собственик на капитала и свързано с него лице – неговата съпруга, на суми, за които не се установява да има валидно правно основание. Липсата на основание за изплащане на суми към посочените от закона лица (пар. 1, т. 5 от ДР на ЗКПО), е основание за приемане, че същите представляват скрито разпределение на печалба, каквото легално определение е дадено в цитирания текст. Възражението, което се прави в жалбата, че тези суми е възможно да са във връзка с икономическата дейност на дружеството, т.е. с дейността по отдаване на къща за гости под наем или друга търговска дейност, незабранена от закона, остава в сферата на условността и е единствено предположение неподкрепено с доказателства. Необосновано, в тази връзка е и твърдението, че ревизиращите органи не са направили проучване на движението на паричните средства, тъй като обратно на това твърдение, както и вещото лице установява, и от самия РД е видно, че данъчните органи са извършили проверки на всички осъществени за процесния период плащания. Това, че резултатът от тези проверки не удовлетворява дружеството, е въпрос на преценка, а не на проверка. По отношение на твърденията за постъпвали, по сметките на В. Г. и С. Г., суми от други източници, различни от превежданите от дружеството, то тези суми остават ирелевантни към отношенията на тези лица с ревизираното дружество.

По отношение на твърденията, че са извършвани плащания в брой с лични средства на Ваня и С. Г., следва да се има предвид, че едно такова обстоятелство е неустановимо, каквото становище изразява и вещото лице, поради което всички съображения на адв. Т. в тази посока остават недоказани и необосновани.

По отношение на изготвената таблица в отговор на поставени задачи по допълнителната експертиза, вещото лице при изслушването му в о.с.з. проведено на 13 11 2025 г. заявява, че същата освен, че е хипотетична и не отразява действително осчетоводеното от дружеството, не включва всички суми получени от Ваня и С. Г., така както ги е посочила в основното си заключение. Сьщевременно и задаваните въпроси от процесуалния представител на дружеството в това о.с.з., ведно с изводите от тях, остават теоретични и несъответни на реалните счетоводни записвания/движението по счетоводни сметки, както и извършени преводи/възстановени суми и признати разходи. С оглед на това, данните от тази таблица не могат да бъдат меродавна основа за правилни правни изводи, респ. възраженията в тази посока са неоснователни.

По отношение на възраженията за необходимост от анализ на взаимно компенсиране на сметки, то в тази връзка вещото лице пояснява, че компенсацията като понятие в счетоводството се използва основно и единствено при липси и излишъци при инвентаризация. Там има компенсиране на количество и съответно и на стойности. При счетоводните сметки и в случая специално, не може да се направи компенсация. Същевременно на това, този състав счита, че процесуалният представител под употребата на понятието „компенсация“ има предвид проследяване и анализиране движението по всички счетоводни сметки, с които са извършвани преводи и възстановявания, а това на практика се установи, че е направено. Извършено е и от вещото лице по допуснатата експертиза, което при извършване на самостоятелни изчисления, в отговора на последната задача от заключението, посочва размер на задължение, който съответства на коригирания с Решението на Директор на Дирекция ОДОП.

По отношение на възраженията, че липсват конкретни мотиви кои са периодите (тримесечията), през които са предоставени паричните средства на управителя и неговата съпруга, както и конкретния им размер, въз основа на който е следвало да се определи дължим данък, то това възражение се опровергава от описаното в самия ревизионен доклад – стр. 19-23, където са посочени по дати сумите преведени към С. Г., а на стр. 23-27 - по дати сумите към В. Г.. В тази връзка е неоснователно и твърдението за множество технически грешки в изготвените таблици на РО, каквито грешки този състав не установява, а самият жалбоподател не ги конкретизира, за да бъдат анализирани надлежно.

По отношение на спорните суми по фактура № **********/23.06.2017 г., издадена от „ВВВ Консултинг" ЕООД с [ЕИК] и данъчна основа 1000 лв. Посочената фактура е с предмет "плащане, съгласно чл. 21, т. 1 от договор № 9/2017 г.“ Съгласно чл. 10 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. В случая въпросната сума от 1000 лева е осчетоводена като разход за услуга, която услуга същевременно не е извършена, т.е. няма реално предоставена услуга или втората предпоставка от нормата на цитирания чл. 10 от ЗКПО, на който се позовава и самото дружество, не е налице. Правилното осчетоводяване на сумата е като авансово плащане, а не като разход. Документалната обоснованост е базов принцип при счетоводното отразяване на стопанските операции и такава се счита за налице само, когато фактурата като първичен счетоводен документ отразява вярно, действително осъществена такава операция. Отчитането на разходи, които не са съответни на случилото се в обективната действителност, остават в нарушение на принципа за съпоставимост на приходите и разходите, поради това и отразяването на фактура, която не кореспондира с действително реализирана услуга, т.е. не отразява вярно стопанска операция, (а това обстоятелство не е спорно от страните, установява се и от извършените действия по завеждане на гражданско дело), то този разход не се признава за данъчни цели, по силата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Самото издаване на първични счетоводни документи /фактури/ не е достатъчно да докаже наличие на извършена сделка, респективно сами по себе си фактурите, не са основание за признаване на разход.

По отношение на установените задължения за амортизации на актив с инв. № 27 „Мерцедес нов „ОББ“, заведен на 17.08.2016 г. с първоначална стойност 161355.98 лв. Съгласно чл. 55, ал. 2 от ЗКПО, годишната данъчна амортизационна норма за автомобили - Транспортни средства, влекачи, ремаркета и полуремаркета - категория V, е 25%. В случая вещото лице установява, че данъчният и счетоводният амортизационен план на Мирослава транспорт и логистика ЕООД, са еднакви. Дружеството в амортизационния си план е посочило 25 %, но при начисляване на същата за процесните години, е приложило 75 % годишна амортизация, което е недопустимо и с което превишение се следва увеличаване на финансовия резултат, а след неговото преобразуване остава задължение за облагане с 10% корпоративен данък.

В тази връзка възражението, касаещо липса на възможност за пренасяне на загуби е неоснователно. Това е така, тъй като след преобазуване на финансовия резултат за 2017 г., с начислената в по-висок размер амортизация, резултатът от загуба се трансформира в печалба. За 2018 г. дружеството приспада отчетената загуба за 2017 г., но в резулат на преобразуването вече няма какво да се приспада, тъй като не се установява загуба. За 2018 г. финансовият резултат също е в увеличение, защото и в тази година има осчетоводена по-висок процент амортизация.

В обобщение въпреки твърденията за неправилност на издадения РА са общи и хипотетични, не се сочат конкретни факти, обстоятелства, респ. документи, както и евентуалната им връзка с правените възражения.

С оглед на изложеното, РА, в частта, с която е потвърден от решаващия орган, се явява законосъобразен.

При този изход на делото основателно се явява искането на процесуалния представител на ответната страна за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 4860,13 лв., съгласно представения списьк с разноски /л. 186, том I/ и с оглед чл. 161, ал. 1, изр. второ от ДОПК, във вр. с чл. 2, ал. 2 от ЗНАП.

Мотивиран от горното и на основание чл. 160 от ДОПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на „Мирослава Транспорт и логистика" ЕООД, [ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управител С. Д. Г. против Ревизионен акт /PA/ № Р-04000424003974-091-001 от 20.02.2025 г., издаден от И. К. А. – Началник на сектор, възложил ревизията и В. И. В. – главен инспектор по приходите, ръководител ревизията при ТД на НАП Велико Търново, В ЧАСТТА, потвърдена с Решение № 61/22 05 2025 г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, Велико Търново при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА „Мирослава Транспорт и логистика" ЕООД, ЕИК: 201018266ДА ЗАПЛАТИ на Н. А. по приходите София разноски в производството в размер на 4860,13 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му пред ВАС.