Р Е Ш Е
Н И Е
№229
гр. Несебър, 31.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Радостина Менчева, като разгледа АНД № 526 по описа на Районен съд Несебър за 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от А.Ш., срещу електронен фиш серия К №
3148413 на ОДМВР Бургас, с който на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4,
вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 вр.
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лв.
Жалбоподателят сочи, че на посочения във фиша участък няма ограничение на
скоростта от 60 км/ч, а такова е налично след кръстовището на 202,5 км. и е 80
км/ч. Моли електронният фиш да бъде отменен поради липса на нарушение.
Ответната страна
в производството – ОД на МВР Бургас, не заема становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
На 07.11.2019г. за времето от 20:00 часа до 23:55 часа от младши
автоконтрольор при РУ Несебър - ОД на МВР гр. Бургас, на главен път I-9, 203 км., в посока към гр.
Бургас, било поставено автоматизирано техническо средство № TFR1-M542.
Техническото средство било поставено в служебен автомобил с рег. № А 9828 НМ, извън
населеното място по първокласен път с ограничение на скоростта в посочения
участък от 60 км/ч, обозначен с пътен знак В-26. Видно от писмо от АПИ, ОПУ –
Бургас към 07.11.2019г. на километър 202 + 904 от пътя в посока към гр. Бургас
(на 96 метра преди километър 203) бил поставен пътен знак В 26 с ограничение на
скоростта от 60 км/ч. На 15.11.2019г. на км 202 + 942 била монтирана табела за
начало на населеното място – гр. Несебър. Разстоянието между пътния знак и
автомобила било под 300 метра. На 07.11.2019г. в 20:31 часа, през посоченото
място преминал лек автомобил „Волво С 60”, с
регистрационен № *******, който се движел със скорост от 84 км/ч., при
разрешена скорост за движение до 60 км/ч. Скоростта, с която бил управляван
автомобилът, била засечена с посоченото автоматизирано техническо устройство.
За извършеното нарушение бил съставен електронен фиш серия К № 3148413, срещу А.Ш.,
като законен представител на собственика на автомобила – „Т.” ООД. С
електронния фиш за наказуема скорост била приета 81 км/ч (след отчитане на
допустима грешка от 3 км/ч).
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните
по делото доказателства: електронен фиш серия К № 3148413, докладна записка от
младши автоконтрольор Коста Димитров, протокол за използване на автоматизирано
техническо средство от 07.11.2019г., протокол № 8-5-19 от проверката на мобилна
система за видеоконтрол, клип № 9423, радар № 542, писмо от АПИ, ОПУ – Бургас. Доказателствата
по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира
изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под
съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния
срок за обжалване по чл. 189, ал. 8 ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена
от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Въпреки дадените
указания от ОД на МВР Бургас не са представени доказателства за датата на
връчване на електронния фиш, поради което жалбата следва да се счита за
подадена в срок. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
В случая се касае за извършено нарушение по ЗДвП,
изразяващо се в превишаване на разрешената скорост за движение по пътищата,
установена извън населено място, при въведено ограничение с пътен знак по
смисъла на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. От доказателствата по делото
става ясно, че обжалваният електронен фиш е издаден от мобилна система за
видеоконтрол. В тази връзка според настоящия съдебен състав постановките на
Тълкувателно решение № 1 от 26 февруари 2014 година по тълкувателно дело №
1/2013 г. по описа на ВАС не са приложими към настоящия случай. Следва да се
има предвид, че посоченото тълкувателно решение е постановено при действието на
предходната законодателна уредба. С посоченото тълкувателно решение е прието,
че във връзка с използването на мобилни технически средства правилата трябва да
бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно указание
за условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги
използват. Прието е, че в електронния фиш трябва да се посочи и точното място
на нарушението. С тези доводи върховните съдии са достигнали до краен извод, че
в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата,
установяването и заснемането на нарушение, могат да се осъществят само със
стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира
автоматизирано в отсъствие на контролен орган. Следва да се има предвид, че
след постановяването на тълкувателното решение е последвала нова нормативна
уредба. Приета е Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г.). В
наредбата са разписани ясни и подробни правила във връзка с използването на
мобилни техническа средства. Предвидено е изрично и попълването на протокол с
ясно посочване на мястото на контрол, на което се извършва заснемането. В
случая такъв е съставен (на л. 7 от делото). Ето защо всички цитирани в
тълкувателното решение недостатъци на предходната уредба при използването на т.
нар. „мобилни камери” са преодолени с приемането на цитираната Наредба. Налага
се извод, че е налице нова правна уредба, при която постановките на цитираните
тълкувателно решение не са актуални и не следва да бъдат вземани предвид. Както
се посочи наредбата е обнародвана на 19.05.2015г., поради което към момента на
извършване на нарушението е действала. С оглед новата уредба няма пречка
електронен фиш да бъде издаван и при заснемане на нарушения с мобилна камера,
при спазване на правилата, предвидени в наредбата.
От събраните по делото доказателства по категоричен и
несъмнен начин се установява, че с автомобил „Волво С
60”, с регистрационен № *******, е осъществен от обективна и субективна страна
съставът на нарушението по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Автомобилът е управляван на 07.11.2019г.
в 20:31 часа по главен път I-9, 203 км., в посока към гр. Бургас, с наказуема скорост от 81 км/ч (при
отчитане на възможностите за допусната грешка от техническото устройство), при
разрешена скорост извън населено място от 60 км/ч, съобразно поставения за
участъка пътен знак. Единственото възражение на жалбоподателя е, че за този
участък не е действал цитираният пътен знак, но от изискана информация от АПИ
по реда на пар. 5 от ПЗР на Наредба
№ 18 oт 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци от агенцията
следва да се изиска информация във връзка пътния знак, се установява, че към
07.11.2019г. на 96 метра преди километър 203 в посока към гр. Бургас е бил
поставен и действал именно пътен знак В-26 с ограничение на скоростта от 60
км/ч. Ето защо възраженията на жалбоподателя се оборват от събраните по делото
доказателства. Нарушението е било констатирано с мобилна система за
видеоконтрол, чиято изправност се установява от протокол от проверката на
мобилна система за видеоконтрол. От представена снимка, заснета от средството
за измерване на скоростта и по-конкретно от увеличен кадър на регистрационния
номер на заснетия автомобил, се установява регистрационният номер на собствения
на представляваното от жалбоподателя дружество автомобил.
На основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за процесното
нарушение е бил издаден електронен фиш на законния представител на собственика
на автомобила. Съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗДвП когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага
на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство. С процесния електронен фиш е наказан А.Ш., като законен представител на „Т.”
ООД. Няма данни Ш. да е посочил друго лице, на което е предоставил управлението
на автомобила. Самият той не е посочил такова лице в срока по чл. 189, ал. 5,
изр. 2 от ЗДвП. Ето защо в електронния фиш по ясен и недвусмислен начин е
посочено кое лице и в какво качество се наказва. Ш. е надлежен субект, който
подлежи на наказание по арг. от чл. 188, ал. 2 от ЗДвП.
Може да се направи извод, че с фиша правилно на основание
чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП жалбоподателят е бил санкциониран с налагане на
наказание глоба в размер на 100 лева. Наказващият орган правилно е приложил
санкционната норма като относима към случая, тъй като е налице превишаване на
скоростта извън населено място с 21 км в час, т.е. в рамките, определени в чл.
182, ал. 2, т. 3 ЗДвП. За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 182, ал. 2,
т. 3 от ЗДвП предвижда наказание за превишаване от 21 до 30 km/h в населено място - глоба 100 лв. На жалбоподателя е наложена глоба
именно в този размер, който е фиксиран и не може да бъде намален.
С оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че електронният
фиш следва да бъде потвърден изцяло.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К
№ 3148413 на ОДМВР Бургас, с който на А.Ш., ЕГН **********, с
адрес ***, като законен представител на „Т.” ООД, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е наложено
наказание „глоба” в размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението,
че е изготвено
РАЙОНЕН СЪДИЯ: