Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 27.02.2023 г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Софийски градски съд, гражданско
отделение, втори „В” въззивен състав в публичното заседание, проведено на
двадесет и пети януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВАНЯ ИВАНОВА
мл. съдия ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
при
секретаря Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 1567 по
описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 131680
от 24.06.2020 г., постановено по гр.д. № 54024 от
С решението е отхвърлен
предявения от С.Б.Г. срещу Главна дирекция „Г.п.” при МВР иск за заплащане на
сумата 796,04 лева, представляваща допълнително възнаграждение за полаган нощен
труд, и сумата 54,81 лева – мораторна лихва за периода от 01.01.2018 г. до
30.06.2019 г. Ответникът е осъден да заплати в полза на съда държавна такса в
размер на 50 лева и 210 лв. за платено от бюджета на съда възнаграждение за
вещо лице.
Решението е обжалвано от
ответника в частта, с която е осъден да заплати на ищцата сумата 701,65 лева,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен труд за
провеждане на инструктаж 30 минути преди всяка смяна, както и сумата 48,09 лв.
мораторна лихва за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2019 г., както и в частта
за разноските. Поддържа се неправилност на решението в тази му част, тъй като
съгласно чл. 23, ал. 1 от приложимата Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г. на
министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР,
времето за инструктаж, отвод, приемане и сдаване на смяната или дежурството, се
отчитат като отработено време, и същите са включени в положената 12-часова
смяна. Иска се отмяна на решението в тази му част и постановяване на друго, с
което се отхвърли така предявения иск.
Решението е обжалвано и от
ищцата в частта, с която са отхвърлени предявените искове за заплащане на
сумата 796,04 лева, представляваща допълнително възнаграждение за полаган нощен
труд, и сумата 54,81 лева – мораторна лихва за периода от 01.01.2018 г. до
30.06.2019 г. Излага се възражение срещу извода на районния съд, че превръщането
на нощния труд в дневен не се прилага за служителите на МВР. Сочи се, че
приложима за служителите в МВР е разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ,
предвиждаща преизчисление на положения нощен труд в дневен при коефициент
1,143. Иска се решението да бъде отменено в обжалваните му части и
постановяване на друго, с което се уважат така предявените искове. В жалбата се
излагат и възражения срещу решението в частта относно присъдените й по
компенсация разноски. Поддържа се прекомерност на определения от съда размер на
дължимото на насрещната страна юрисконсултско възнаграждение, възражение за
което въззивницата своевременно е направила.
Всяка от страните оспорва
въззивната жалба на насрещната страна.
С определение на въззивния
съд от 03.11.2020 г. е прекратено въззивното производство и делото върнато на
СРС за произнасяне по съдържащото се във въззивната жалба искане по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в
частта за разноските.
С определение № 20251155 от
12.11.2020 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК, е оставено без уважение
искането на ищцата /съдържащо се във въззивната жалба/ за изменение на горното
решение в частта му за разноските.
Ищцата е подала частна жалба
срещу определението на районния съд, с което е отхвърлена молбата й по чл. 248
от ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските е подадена
частна жалба от ищцата. В частната жалба се излага оплакване за неправилно
определяне от съда на дължимите от страните разноски и извършената компенсация
на тези разноски. Насрещната страна не е подала писмен отговор на частната
жалба.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид
следното:
Ищцата С.Б.Г. твърди в
исковата молба, че от
Ищцата твърди, че от
отработените 190 броя дежурства, 95 били нощни, при което съгласно чл. 9, ал. 2
от НСОРЗ положеният дневен труд е следвало да бъде преизчислен в дневен такъв при
коефициент 1,143, но такова преизчисляване не е правено от работодателя. Сочи,
че общият размер на дължимото й се възнаграждение за положени 109 часа
извънреден труд, равняващ се на разликата между отчетения и заплатен извънреден
труд и незаплатения извънреден труд от превръщането на нощния в дневен труд, се
равнява на сумата 825,26 лева.
Ищцата е отправила искане за
осъждане на ответника да й заплати сумата 1551,11 лева, представляваща дължимо
възнаграждение като компенсация за незаплатен извънреден труд за периода от
01.01.2018 г. до 30.06.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане, и сумата 128,54 лева – обезщетение
за забава върху главницата, считано от падежа на всяко изискуемо вземане /края
на месеца, следващ тримесечието/ до датата на подаване на исковата молба.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете. Не оспорва, че в
процесния период ищцата е работила на 12-часови /дневни и нощни/ смени,
съгласно месечни графици, при сумирано изчисляване на работното време. Твърди,
че в резултат на това сумирано изчисляване, чрез прихващане на положителните с
отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, е формиран
резултат, който при надвишаване на нормата работни часове й е заплащан на
основание разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, като извънреден труд.
Сочи, че при изчисляване на отработеното от ищцата време, съответно за
компенсирането на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по
специалния ЗМВР, а именно – Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на
вътрешните работи. Ответникът поддържа, че НСОРЗ не се прилага за служителите
на МВР, тъй като по отношение на тях в процесния период е действала друга
наредба, в която липсва изрична норма, която да допуска превръщането на нощните
часове положен труд в дневни с определен коефициент. Твърди, че всеки положен
от ищцата труд, включително извънреден и нощен, й е бил заплащан своевременно.
С протоколно определение от
13.02.2020 г. е допуснато изменение на размера на предявените искове съобразно
представената молба, съгласно която общият размер на исковете за заплащане на
извънреден труд под формата на време за инструктаж преди всяка работна смяна и
за заплащане на извънреден труд, явяващ се разлика между положените часове
нощен труд и превръщането им в дневен, е 1497,65 лв., а размерът на иска за
мораторна лихва е 102,90 лв. – изменението е направено съобразно заключението
на ССчЕ.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с доводите на
страните, намира следното от фактическа
и правна страна:
Предявени
са искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2
от ЗМВР / в ред. с ДВ,
бр. 81/2016 г./, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както следва:
- за заплащане на
сумата 796,04 лева, представляваща възнаграждение за извънреден труд, определено
в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен такъв при
коефициент 1,143, в периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2019 г., и сумата 54,81
лева, представляваща мораторна лихва, считано от падежа на всяко вземане /края
на месеца, следващ тримесечието/ до подаване на исковата молба на 24.09.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане;
- за заплащане на сумата 701,65 лева, представляваща възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 30 минути, полаган по време на провеждане
на инструктаж преди всяка смяна, в периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2019 г., и
сумата 48,09 лева, представляваща мораторна лихва, считано от падежа на всяко
вземане /края на месеца, следващ тримесечието/ до подаване на исковата молба на
24.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане.
Страните не
спорят за обстоятелствата, които се установяват и от събраните по делото
доказателства, че в исковия период ищцата е бил служител на МВР, работеща на
основание чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР по служебно правоотношение с ответната
Главна дирекция „Г.п.” при МВР като държавен служител, както и че в същия период
тя е полагала нощен труд.
От представените
писмени доказателства и заключението на ССЧе се установява, че в процесния
период ищцата е отработила общо 195 броя 12-часови дежурства, от които 95 бр.
дневни, 95 броя нощни и 5 дежурства на разположение. Преди всяка дневна и нощна
смяна в процесния период ищцата се е явявала и присъствала на инструктаж и
приемане/сдаване на дежурството по 30 минути всеки, общо в размер на 96 часа.
Времето за провеждане на инструктажа не било отчитано като работно време и за
това време тя не е получавала никакво възнаграждение. За целия процесен период
ищцата е положила общо 760 часа нощен труд. Така положеният от ищеца нощен
труд, преизчислен в дневен такъв с коефициент 1,143, възлиза на 869 часа.
Разликата положени нощен труд в часове и приравнения с посочения коефициент за
процесния период е общо в размер на 109 часа. За тези 109 часа извънреден труд
ищцата не е била компенсирана чрез преизчисляване на нощния труд в дневен с
посочения коефициент.
Спорните между
страните въпроси са правни и те са:
1. – дали нощният
труд следва да бъде преизчисляван в часове дневен такъв, умножавайки го с
коефициент 1,143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за
извънреден труд, съответно да се начисли и заплати като такъв. Следователно, първият спорен въпрос е по
приложимото право – дали по отношение служителите на МВР са приложими правилата
на КТ, респ. на чл. 9, ал. 1, 2 и 3 от НСОРЗ,
относно заплащането на нощния труд;
2. – дали времето на
провеждане на инструктажа преди началото на работната смяна следва да се
включва в работното време и респективно – дължи ли се за това време
допълнително възнаграждение като извънреден труд.
Настоящият състав
намира, че тези спорни въпроси следва да получат положителен отговор.
Съгласно разпоредбата на чл.
176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред
предвидените допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл. 178, ал.1, т. 3 от ЗМВР. Дефиницията на
извънреден труд се съдържа в разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от КТ, според която
„извънреден” е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя от работника, извън установеното от него
работно време. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР /ДВ, бр. 81 от
Според разпоредбата на чл.
188, ал. 2 от ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето между
22.00 ч. и 6.00 ч., се ползват със специална закрила по Кодекса на труда.
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР /ред. ДВ, бр. 58/23.07.2019 г./
нормалната продължителност на работното време на държавните служители е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Тези разпоредби са част
от въведената с КТ специална закрила на нощния труд, поради което следва да
намерят приложение и по отношение на държавните служители от МВР – по силата на
разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3, изр. 4
от ЗМВР, в редакцията до изменението през
Следователно,
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата следва да се приложи по аналогия с оглед съществуващата
празнота в специалната подзаконова нормативна уредба в процесния период. Тази
аналогия е допустима с оглед установения в чл. 16 от Конституцията на Република
България принцип на защита на труда и този принцип е валиден независимо от вида
на правоотношението, по което трудът се полага. Това особено важи за нощния
труд съгласно легалното му определение, дадено в чл. 140 от КТ. Не следва лице,
което полага нощен труд по трудово правоотношение да се окаже в по-благоприятно
положение относно изчисляването и заплащането на този труд от лице, което също
полага нощен труд по служебно правоотношение. Не е спорно, че за положения от
ищцата нощен труд й е начислено и платено възнаграждение в процесния период, но
за тази част от нощния труд, която след превръщането на нощните часове в дневни
се явява извънреден труд, на същата се дължи възнаграждение на отделно
основание. Предвидените
в ЗМВР други компенсаторни механизми /напр. допълнително възнаграждение за
прослужено време, по-продължителен платен годишен отпуск, обезщетение при
прекратяване на служебното правоотношение, по-благоприятни условия за
придобиване на право на пенсия/ ползват всички служители от системата на МВР,
независимо дали полагат нощен труд или не.
Горните изводи не
противоречат на решението на съда на ЕС от 24.02.2022 г., постановено по дело
С-262/2020 /образувано по преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуване на
чл. 12, б. „а” от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и Съвета от
04.11.2003 относно някои аспекти на организацията на работното време, както и
на чл. 20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз, отправено в
рамките на спор между служител на ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението” към МВР по повод отчитането и заплащането на положените часове
нощен труд/. С посоченото решение не е даден конкретен отговор на въпроса за
приложението на общата правна уредба на България в правоотношенията с
държавните служители /служителите на МВР/, доколкото тълкуването на национални
правни норми не в обхвата на компетентността на СЕС. В решението обаче е прието,
че националното ни право видимо изключва държавните служители на МВР като
полицаите и пожарникарите от обхвата на общия правен режим, който предвижда
ограничение от седем часа на нормалната продължителност на нощния труд, от една
страна, а от друга, не предоставя на тези държавни служители възможността за
преобразуване на нощния труд в дневен. Също така е посочено, че Директива
2003/88 не налага да се приемат мерки, с които да се установи разлика между
нормалната продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда
през деня. Тоест Директивата не налага да се приеме особена норма, която
специфично да урежда нормалната и пределна продължителност на нощния труд, при
условие, че тази продължителност е ограничена в съответствие с изискванията,
произтичащи от чл. 8 на Директивата /осем часа/. При всички случаи обаче за
тези работници от публичния сектор като полицаите и пожарникарите трябва да има
други мерки за защита под формата на продължителност на работното време,
заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се
компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд, а чл. 20 и 31 от
Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл,
че допускат определената в законодателството на държава-членка нормална
продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор
да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и
пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен е разумен
критерий, т.е. свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство
и е съизмерима на тази цел. За полагащите нощен труд не са предвидени други
мерки за защита по смисъла на Директивата. В т. 76 от решението на СЕС е посочено, че аргументът
за липса на механизъм за преобразуване на нощните часове в дневни, обяснен със
съображения от правен и икономически порядък, не отразява допустима от закона
цел, годна да обоснове разликата в третирането.
С оглед на всичко
гореизложено, следва да се приеме, че за ищцата е възникнало право да претендира допълнително
възнаграждение за извънреден труд, определено в резултат на преизчисляване на
положен нощен труд в дневен такъв при коефициент 1,143, и първата част от
исковата претенция е доказана по основание.
Според заключението, през процесния
период от 01.01.2018 г. до 30.06.2019 г. ищцата е положила нощен труд в размер
на 760 часа, които преизчислени с коефициент 1.143 и приравнени на дневно
работно време възлизат на 869 часа. Разликата положени нощен труд в часове и
приравнения с посочения коефициент за процесния период е общо в размер на 109
часа. Възнаграждението за разликата от 109 часа е в размер на 796,04 лв.,
обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главниците за всяко
дължимо допълнително възнаграждение за положен нощен труд за всяко тримесечие
за периода на изтичане на съответното тримесечие до предявяване на исковата
молба, възлиза на 54,81 лв.
С оглед на горното
предявените искове за заплащане на възнаграждение за извънреден труд, определено
в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен такъв при
коефициент 1,143, са изцяло основателни в предявените им размери /след
допуснатото изменение по чл. 214 от ГПК/, а именно за сумата 796,04 лв.,
представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд за период от
01.01.2018 г. до 30.06.2019 г., и сумата 54,81 лв., представляваща обезщетение
за забава, считано от изтичане на съответното тримесечие, за което се дължат
съответните суми, до 24.09.2019 г.
Поради несъвпадането на
изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното
решение следва да бъде отменено в отхвърителната му част и вместо него
постановено друго, с което се уважат изцяло предявените искове, посочени
по-горе.
По отношение на претенцията
за заплащане на възнаграждение за времето за явяване за инструктаж 30 минути
преди всяка смяна:
Във връзка с организацията
на работното време е приета Директива № 2003/88/ЕО на Европейския парламент и
Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното
време, която се отнася за всички области на дейност в частната и публичната
сфера, с изключение на транспорта. Съгласно чл. 2 от Директивата работното
време е всеки период, през който работникът или служителят или работи, или е на
разположение на работодателя, за да изпълнява своите задължения, докато
почивката е всеки период, който не е работно време. Въпросът дали при
дежурства, или други случаи, когато работникът или служителят е на разположение
на работодателя, без да полага физически труд през цялото време, трябва да се
счита изцяло за работно време, е бил разгледан в няколко решения на Съда на
Европейския съюз, постановени по преюдициални запитвания. Това са решение от
3.10.2000 г. по дело С- 303/98 Sindicato de Medicos de
Asistensia Publica /Simap/ срещу Conselleria de Sanidad y
Consumo de la generalidad Valensiana, решение от 9.09.2003 г. по дело С-151/02 Landesstadt Kiel срещу Norbert Jaeger, решение от 11.01.2007 г. по дело С-437/05 Jan Vorel срещу
Nemocnice Ceaky Krumilov, решение от 25.11.2010 г. по дело № С-419/09
Gunter Fuss срещу Stadt Halle. Преюдициалните заключения на СЕС
са правнообвързващи за всички национални юрисдикции, дори и те да не са
отправили преюдициалното запитване, тъй като те обвързват по еднакъв начин
всички субекти на правото на ЕС и намират приложение и към настоящия казус. Агумент за извода, че времето за явяване за инструктаж
преди всяка смяна е част от работното време, се извежда и от разясненията,
дадени в ТР от 08.11.2014 г. по т.д. № 8/2013 г. на ОСГК на ВКС. Провеждането
на инструктажа касае време, в което работникът или служителят присъства
физически на място, определено от работодателя. Съгласно чл. 23, ал. 1 от
Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г. времето за инструктаж, отвод, приемане и сдаване
на смяната или дежурството, както и времето за строеви преглед, се включва в
отработеното време.
С оглед на гореизложеното, следва да се приеме, че
времето, през което ищцата е била на разположение на работодателя за провеждане на инструктаж преди всяка смяна,
съставлява част от работното време. Доколкото то надхвърля отчитаното сумарно
работно време, това време съставлява извънреден труд и за него работодателят
дължи заплащане на съответно възнаграждение..
Според заключението на ССчЕ,
за проведените на ищцата в процесния период общо 195 бр. инструктажи, равняващи
се на 96 часа, се дължи възнаграждение общо за периода в размер на 701,65 лева,
а общият размер на мораторната лихва върху всяко дължимо възнаграждение за
съответното тримесечие до 24.09.2019 г. възлиза на сумата 48,09 лева. С оглед
на това предявените искове са изцяло основателни и обжалваното решение следва
да бъде потвърдено в тази му част.
При този изход на делото
пред настоящата инстанция обжалваното решение следва да бъде отменено и в
частта, с която са определени разноски по компенсация. Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата изцяло направените от последната разноски за
адвокатско възнаграждение в двете инстанции в общ размер от 650 лв. /400 лв. за
първата инстанция + 250 лв. за въззивната/.
При това положение частната
жалба срещу определението на районния съд, с което е отхвърлена молбата на
ищцата по чл. 248 от ГПК, се явява основателна.
На основание чл. 78, ал. 6
от ГПК възиваемият – ответник следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС
и останалата част от дължимите разноски за държавна такса в размер на 50 лв.,
както и останалата част от платеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо
лице в размер на 270 лв. Същият следва да заплати и в полза на СГС дължимата от
въззивника - ищец държавна такса за въззивно обжалване в размер на 17 лв.
Воден от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 131680 от 24.06.2020 г., постановено по гр.д. № 54024 от
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Г.п.” – МВР, с адрес бул. „*****, да заплати на С.Б.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, на основание чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР /ДВ, бр. 81/2016 г./,
вр. чл. 179, ал. 1, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД, сумата 796,04
лева, представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд, определено
в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен такъв при
коефициент 1,143, за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата 54,81 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част, с която Главна дирекция „Г.п.” - МВР е
осъдена да заплати на С.Б.Г. сумата 701,65 лева, представляваща възнаграждение
за допълнителен труд от половин час, полаган по времето на изслушването на
инструктажа преди всяка смяна, ведно със законната лихва, считано от 24.09.2029
г. до окончателното й изплащане, и сумата 48,09 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2019 г.
ОТМЕНЯ определение № 20251155/12.11.2020 г. по гр.д.
№ 54024/2019 г. на СРС, постановено по реда на чл. 248 от ГПК.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Г.п.” – МВР, с адрес бул. „*****, да заплати на С.Б.Г., ЕГН **********,
с адрес *** сумата 650 лева -
разноски за двете инстанции.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Г.п.” – МВР, с адрес бул. „*****, да
заплати в полза на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
сумата 330 лв., представляваща общ размер на дължима държавна такса по
уважените искове и платеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице,
както и в полза на Софийски градски съд сумата 17 лв., представляваща дължима
държавна такса за въззивно обжалване.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на младши съдия Десислава
Алексиева, член на II „В“ въззивен състав, СГС към Решение № от 27.02.2023 г. по гр.д. №
1567/2021 г., СГС, II „В“ въззивен състав в частта относно претенцията по чл. 178, ал.
1, т. 3 ЗМВР за заплащане на нощен труд и приложимостта на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
По въпроса:
"При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на
Министерството на вътрешните работи приложими ли са разпоредбите на Кодекса на
труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в
частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) или следва да се
прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните
работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове?"
с оглед формираната противоречива съдебна практика с Разпореждане от 26.02.2020
г. е образувано Тълкувателно дело № 1/2020 г. за приемане от ОСГК на ВКС на
тълкувателно решение.
Доколкото към
настоящия момент не е постановено решение по горепосоченото тълкувателно дело,
застъпвам съдебната практика, с която е прието, че няма основание за
преизчисляване на нощния труд, положен от служители на МВР с коефициент 1.143.
Съгласно приложимата редакция на чл. 187, ал. 1 ЗМВР, нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8-часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Според чл. 187, ал. 3 ЗМВР (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г.),
работното време на държавните служители в МВР се изчислява в работни дни -
подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени - сумирано за тримесечен
период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22, 00 ч. и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. Трудът с 8-часова продължителност, полаган от
работещите на смени държавни служители в интервала от 22.00 до 6.00 часа е
нощен.
Нормата на чл.
187 ЗМВР се явява специална спрямо общите правила в КТ. ЗМВР въвежда еднаква
продължителност на работното време на служителите в МВР през деня и през нощта
от 8 часа в сравнение с чл. 140, ал. 1 КТ, според който нормалната
продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица, през
нощта е 35 часа. Това различие се обуславя от функциите, вменени с чл. 2, ал. 1 ЗМВР на служителите от МВР.
Извънреден е
трудът, полаган от служителя по разпореждане или без такова, но със знанието и
без противопоставянето на работодателя и който труд попада извън установеното
за служителя работно време по график. Нормата на чл. 187, ал. 7 ЗМВР ограничава
извънредния труд, който не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280
часа годишно, а разпоредбите на, ал. 5 и, ал. 6 указват как следва да бъде
възмезден положеният от служителя извънреден труд. Правото на изплащане на
допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл. 179, ал. 2 ЗМВР, според който размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се
определя със заповед на Министъра на вътрешните работи, докато размерът на
допълнителните възнаграждения за извънреден труд е определен в самия закон - за
служителите, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден
труд в размер на 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение / чл.
187, ал. 6 ЗМВР/.
В нормата на чл.
187, ал. 9 ЗМВР изрично е предвидена
делегация на Министъра на вътрешните работи да определи реда за разпределянето
на работното време, за неговото отчитане и за компенсирането на работата на
държавните служители извън установеното редовно работно време /така в Решение №
55 от 07.04.2015 г. по гр.д. № 5169/2014 г. на ВКС-III ГО/. Действително с чл.
31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР е било предвидено при сумиране отчитане
на отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 ч. и 06, 00
ч. за отчетния период да се умножават по 0, 143. Полученото число се сумира с
общия брой отработени часове за отчетния период. Тази наредба обаче е
неотносима за процесния период, тъй като същата е отменена с Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители
в МВР, отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. дело № 5460/2016
г. /обн. ДВ 59 от 29.07.2016 г./, като на осн. чл. 195, ал. 1 и чл. 194 АПК
подзаконовият акт се счита отменен от деня на обнародване на съдебното решение
и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн. ДВ
60/02.08.2016г, в сила от 2.08.2016 г. /.
В процесния
период приложима е Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. В чл. 3, ал. 3 на Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г. е указано, че служителите в МВР може да полагат труд през
нощта между 22.00 ч. до 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишат
средно 8 часа за всеки 24-часов период, което съответства на чл. 187, ал. 3 ЗМВР. Положеният нощен труд се остойностява в съответствие със Заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. и Заповед №
8121з-1429/23.11.2017 г. и двете, издадени от Министъра на вътрешните работи, в
които в т. 1 е посочено, че за всеки отработен нощен час или част от него, на
служителите се заплаща допълнително възнаграждение в размер на 0, 25 лв. В т. 5
от същата заповед е посочено, че допълнителните възнаграждения по т. 1, 2 и 3
се отчитат в часове и се изплащат след представяне в съответните финансови
звена на протокол-приложение № 5 към чл. 32, ал. 1 и чл. 33 от Наредбата №
8121з-407/11.08.2014 г.
Следователно
положеният нощен труд, ако е в рамките на установеното работно време от 8 часа
не се явява извънреден и затова следва да се заплаща като нощен по определената
в Заповедта на Министъра на вътрешните работи тарифна ставка. Не е налице
празнота в ЗМВР и издадените въз основа на него наредби, която да налага
субсидиарното приложение на Закона за държавния служител или Кодекса на труда,
а още по-малко на подзаконовите нормативни актове, приети въз основа на КТ, и по-конкретно нормата на чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ, приета с ПМС № 4/17.01.2007 за
преобразуването на часовете нощен труд с коефицент 1, 143. Нормата е
неприложима за служебните правоотношения по ЗМВР. С новия и специален закон
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време е еднаква - 8 часа.
Не е
възпроизведена изрично в приложимите наредби нормата на чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г, а напротив законодателят се е отказал от
въпросното преизчисляване.
Според Решение №
197 от 07.10.2019 г. по гр.д. №786/2019 г. на ВКС, IV ГО при работата на смени
(дежурства) работното време на държавните служители в МВР се отчита по
специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на ЗДСл или КТ и
конвертиране на часовете труд положен през нощта в дневни часове с коефициент
1, 143. В исторически план посоченият коефициент 1, 143 е определен в Писмо
изх. № 94-НН-198/29.08.2011 г. на МТСП, което се явява задължително предписание
за всички работодатели по трудови правоотношения. Същото е издадено от МТСП в
качеството му на орган, осъществяващ контрола по спазването на трудовото
законодателство "когато нормалната продължителност на дневното работно
време е 8 часа / чл. 136, ал. 3 КТ/ и
нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа / чл. 140, ал. 1 КТ /, съотношението е 8ч/7ч, т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове
в дневни е равен на 1, 14285 или приблизително 1, 143. Целта на този коефициент
е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той
работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа.
Следователно,
превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ е установено с цел
увеличаване заплащането на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд по
смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ. В конкретния случай няма основание да се
извършват преизчисления с коефициент 1, 143 заради полагане на нощен труд от
ищеца, респ. да се достига до резултат на обезщетение за положен
извънреден труд и лихви за забава върху него. Предвид горното, решението на СРС
в посочената част е правилно.
По изложените
съображения, постанових своето особено мнение.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: