Определение по дело №324/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

251

Година

3.1.2013 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

12.06

Година

2012

Председател:

Секретар:

за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № ... от ...2012 година по НОХД № .../2012 година по описа на Районен съд - град Велико Търново подсъдимият К. Д. К. е признат за виновен в това, че в периода от ...2006г. до месец ноември 2006г., в град Велико Търново, при условията на продължавано престъпление, в качеството му на длъжностно лице – управител на „Е.” ЕООД - град В. Т., в кръга на длъжността си с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у Н.Н.В. от град В. Т., че „Е.” ЕООД - град В.Т., с управител и представляващ К. Д. К., е собственик на недвижим имот, находящ се в град В.Т., УПИ ІІІ, кв. ... по плана на град В. Т., ул. „С. М.”, ап. № ..., на пети жилищен етаж, за който е поел задължение да й го продаде въз основа на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от ...2006г., с нотариална заверка на подписите под рег. № .../...2006 г. на Нотариус Д. Д., с район на действие ВТРС, вписан под рег. №... на Нотариална камара, като за това Н.В. му е заплатила сумите от 3400 евро на ...2006г., 1300 евро на 23.05.2006г., 1300 евро през месец юни 2006г., 1300 евро през месец август 2006г. и 1300 евро през месец ноември 2006г., и с това й причинил имотна вреда в размер на 8600 евро (16819.88 лева), като причинената вреда е в големи размери, поради което и на основание чл. 210, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 5 вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и чл. 36 от НК на същия е наложено наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при първоначален „СТРОГ” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК е определено К. Д. К. да изтърпи едно общо, най-тежко наказание, измежду определените с присъдата и тези по НОХД №.../2008г. по описа на ВТРС, НОХД №.../2008 г. по описа на ВТРС, НОХД №.../2009 г. по описа на ВТРС, НОХД №.../2009 г. по описа на ВТРС и НОХД №.../2010 г. по описа на ВТРС, а именно ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при първоначален „СТРОГ” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С присъдата е присъединено изцяло наказанието ГЛОБА в размер на 1 000.00 лева, наложена по НОХД №.../2009 г. по описа на ВТРС към така определеното общо, най-тежко, наказание.

На основание чл. 25, ал. 2 НК е приспаднато изтърпяното по отделните присъди, включени в съвкупността, от определеното общо наказание.

Със същия съдебен акт в тежест на подсъдимия К. Д. К., съгласно изискванията на чл. 189, ал. 3 НПК, били възложени и направените по делото разноски.

Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от К. Д. К.. В жалбата си подсъдимият развива съображения, че първоинстанционният съд неправилно е определил първоначалния режим, както и типа на затворническото заведение, при които следва да бъде изтърпяно определеното общо наказание. Моли присъдата на Районен съд – град В.Т. да бъде отменена в частта, с която са определени първоначалния режим и типа на затворническото заведение за изтърпяване на наказанието, като бъдат определени общ режим за изтърпяване на наказанието в затворническо заведение от открит тип.

В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция представителят на Великотърновска окръжна прокуратура счита атакувания съдебен акт за правилен и законосъобразен. Моли присъдата на Районен съд – град В. Т., в обжалваната част, да бъде потвърдена.

Защитникът на подсъдимия К. поддържа депозираната жалба и доразвива оплакванията изложения в нея. Посочва, че първоинстанционният съд не е бил обвързан с чл. 59 и 61 ЗИНС при определяне на режима и затворническото заведение за изтърпяване на наказанието, доколкото по време на извършване на деянието е действал друг закон. Освен това твърди, че деянието е извършено с други деяния, за които на подсъдимия са му наложени наказания с отделни присъди. Моли да бъде постановено изпълнението на наказанието да бъде извършено в затворническо заведение от открит тип при първоначален общ режим.

Подсъдимият К. К. в хода на съдебните прения моли жалбата му да бъде уважена и посочва, че за първи път търпи наказание „Лишаване от свобода”.

В предоставената му последна дума К. Д. К. моли съда да уважи подадената от него жалба.

Великотърновският окръжен съд, като взе предвид депозираната жалба, съобрази доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно провери на основание чл. 313 и чл. 314 НПК законността, обосноваността и справедливостта на съдебния акт, намери за установено следното:

Подадената въззивна жалба е основателна. При извършената от ВТОС служебна проверка по делото не се установи да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното производство, при разглеждане на делото от първоинстанционния съд и при постановяване на присъдата. Липсата на такива налага обсъждане обосноваността и приложението на материалния закон при постановяване на обжалвания съдебен акт.

Производството пред първата инстанция е протекло и обжалваната присъда е постановена по реда на Глава ХХVІІ „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция” - чл. 370 и сл. НПК.

Съдът намира, че направеното от подсъдимия при условията на чл. 371, ал. 1, т. 2 НПК, признание на фактите, изложени в обстоятелствената част нÓ обвинителния акт се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства. От тези доказателства и доказателствени средства първоинстанционният съд правилно е приел и установил следната фактическа обстановка:

Подсъдимият К. Д. К. ероден на...1966г. в село С., с постоянен адрес град В.Т., ул. „Н.Г.” № ..., вх. А, ап. 5, женен, осъждан, с висше образование, ЕГН *.

През 2006 година „Е.” ЕООД – град В. Т. е било с управител и представляващ К. Д. К..

В този период свидетелката Н. В. решила да закупи недвижим имот в град В. Т., като същата не е искала да закупува такъв по обяви и допитвайки се до свои познати и приятели решила да закупи имот от строителния предприемач К. К. от град В. Т. В началото на 2006 година при запознаването с него самия – К. К. я уверил, че е стабилен строителен предприемач, че има много строителни обекти в града, че всичко в строителната му дейност върви добре, разполага със средства, банките му отпускали кредити, купува машини за строителството си и свидетелката Василева да не се притеснява. Казал й също, че започва строителен обект в кв. "К." в град В. Т., че апартаментите в новия обект вече били разпродадени и й предложил ап. № 41, на пети жилищен етаж на ул. „С. М.”, с южно изложение, към улицата. Подсъдимият К. завел свидетелката Василева на мястото където ще се строи блока. На мястото имало трактор и било малко разкопано, не е имало ограждения, не е имало табела, на която да пише какъв обект ще се строи и от кого и е нямало работници. Подсъдимият й обяснил, че до два месеца започва работа. Казал й също, че на мястото има скала, която ще разбивал със специална техника. Впоследствие при проведени разговори К. казал на В., че техниката за разбиване се развалила. Цената, която била предлагана за имота била добра и по-евтина в сравнение с останалите цени на имоти.

На 28.03.2006 година между свидетелката В. и подсъдимия К. бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижимия имот, който бил нотариално заверен от нотариус Д. Д., рег. № ... при НК на РБ. В договора било посочено, че ”Е.” ЕООД – град В. Т., с управител и представляващ К. Д. К. е собственик на недвижим имот, находящ се в град В. Т., УПИ ІІІ, кв. ... по плана на град В. Т., ул. „С. М.”, ап. 41, на пети жилищен етаж, за който поел задължение да продаде на В. При сключването на договора била платена и първоначалната вноска свидетелката В. на подсъдимия К. в размер на 3400 евро. Било уговорено да бъдат заплатени общо 10 месечни вноски от по 1300 евро, което било посочено и в договора. Тъй като свидетелката В. живеела постоянно в чужбина, уговорили вноските да бъдат заплащани на подсъдимия от нейната майка – свидетелката К. И. И.. За платената сума от 3400 евро била изготвена от подсъдимия К. квитанция. По договора били платени: 1300 евро на ...2006г., 1300 евро през месец юни 2006г., 1300 евро през месец август 2006г. и 1300 евро в началото на месец ноември, като сумите били изплатени от свидетелката Ириянова и за всички тях К. е съставял разписки, като две от сумите са записани на гърба на предварителния договор. Свидетелката Ириянов също е посещавала обекта, на който подсъдимият е посочил, че ще строи, но строителна дейност не била извършвана. К. й казал, че бил в затруднено положение, имал проблеми около строежа и затова не строи. Свидетелката Василева научила от майка си, че строежът на мястото не е започнал, че К. се криел от нея, че при проверка на място и при разговор с работници установила, че там строи друг предприемач, а не подсъдимия К. К.. При завръщането си в България свидетелката В. се уверила в същото, свързала се с подсъдимия, който обяснил, че е затруднен по технически причини и й обещал, че в най-скоро време започвал работа. Впоследствие К. се криел от свидетелката В. и не отговарял на телефонните й обаждания. При последната им среща подсъдимият й обяснил, че няма пари да строи и искал да й предложи жилище на друго място, но свидетелката В. заявила, че желае сумите, които платила за имота да й бъдат върнати. След това от края на месец ноември 2006г., след получаване на последната парична вноска К. се укрил от пострадалата В. и майка й – свидетелката И., които разбрали, че в града има и много други хора, измамени от К., който им е взел парите и им обещал да им построи жилище, но нито е построил сградата, нито им върнал парите.

В действителност се оказало, че подсъдимият К. изобщо не е собственик на терена и няма как да построи сграда там. При справки от Агенция по вписванията – град Велико Търново, Община Велико Търново и Служба по геодезия, картография и кадастър се установило, че посоченият в предварителния договор имот не фигурира като собственост на подсъдимия К. К. и представляваното от него дружество „Е.” ЕООД – град Велико Търново. От справка в Община Велико Търново се установило, че посоченият в договора УПИ ІІІ, в стр. кв. ... по плана на град Велико Търново е с административен адрес в град Велико Търново, ул. „П. Т.”, съответно № 4, №6 и № 8, като в посочения парцел има построени жилищни кооперации, с разрешения за строеж дадени през 1984г., 1985г. и 1986г., като в община Велико Търново не разполагат с информация К. Д. К. и представляваното от него дружество „Е.” ЕООД да са участвали в строителството на посочените кооперации, тъй като същите са изпълнявани по стопански начин.

При така установената фактическа обстановка следва да бъде направен единствения възможен извод от правна страна, а именно, че подсъдимият К. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на престъплението чл. 210, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 5 вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

От обективна страна в периода от 28.03.2006г. до месец ноември 2006г., в град Велико Търново, при условията на продължавано престъпление, в качеството му на длъжностно лице – управител на „Е.” ЕООД - град В.Т., в кръга на длъжността си с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у Н.Н. В. от град В. Т., че „Е.” ЕООД - град В. Т., с управител и представляващ К. Д. К., е собственик на недвижим имот, находящ се в градВелико Търново, УПИ ІІІ, кв. ... по плана на град В. Т., ул. „С. М.”, ап. № 41, на пети жилищен етаж, за който е поел задължение да й го продаде въз основа на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 28.03.2006г., с нотариална заверка на подписите под рег. № .../...2006 г. на Нотариус Д. Д., с район на действие ВТРС, вписан под рег. №... на Нотариална камара, като за това Н. В. му е заплатила сумите от 3400 евро на 28.03.2006г., 1300 евро на 23.05.2006г., 1300 евро през месец юни 2006г., 1300 евро през месец август 2006г. и 1300 евро през месец ноември 2006г., и с това й причинил имотна вреда в размер на 8600 евро (16819.88 лева), като причинената вреда е в големи размери.

От субективна страна престъплението е извършено от К. Д. К. при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, а именно, че възбужда и поддържа заблуждение у В., предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици, като същевременно е целял да набави за себе си имотна облага.

С оглед на гореизложеното настоящата инстанция напълно споделя правните изводи на Районния съд, относно съставомерността и авторството на инкриминираното деяние. Задълбочено са изследвани от първостепенния съд правнорелевантните за повдигнатото срещу К. Д. К. обвинение, факти и обстоятелства – време, място, начин на извършване на деянието.

Въз основа на възприетата фактология и след логичния и безпротиворечив анализ на доказателствения материал, в съответствие с повдигнатото обвинение, степента на обществена опасност на деянието и личността на извършителя, и с оглед смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, Районен съд – град Велико Търново е индивидуализирал наказателната отговорност на К. Д. К..

Първоинстанционното производство е проведено по реда на Глава ХХVІІ от Наказателно процесуалния кодекс. Съдът е обсъдил обществената опасност както на деянието, така и на подсъдимия, мотивите и подбудите за извършване на престъплението, както и смекчаващите и отегчаващите наказателната отговорност обстоятелства. Районен съд – град В. Т. правилно и законосъобразно е определил наказанието на подсъдимия К. по правилата на чл. 2, ал. 2 НК, като е приложил редакцията на разпоредбата на чл. 58а НК, действала към момента на извършване на деянието.

По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че наложеното на подсъдимия К. Д. К. наказание се явява справедливо определено. Правилно съдът е намерил, че са налице предпоставките на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК и е наложил най-тежкото наказание измежду това по настоящото производство и наложените на подсъдимия наказания по НОХД № .../2008г. по описа на ВТРС, НОХД № .../2008г. по описа на ВТРС, НОХД № .../2009г. по описа на ВТРС, НОХД № .../2009г. по описа на ВТРС и НОХД № .../2010г. по описа на ВТРС.

Районният съд обаче неправилно и незаконосъобразно е определил както мястото за изтърпяване на определеното наказание, така и първоначалния му режим. Основателни в тази насока са възраженията, изложени във въззивната жалба. Доколкото са налице основанията на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК по отношение на деянието по настоящото наказателно производство и тези по НОХД № .../2008г. по описа на ВТРС, НОХД № .../2008г. по описа на ВТРС, НОХД № .../2009г. по описа на ВТРС, НОХД № .../2009г. по описа на ВТРС и НОХД № .../2010г. по описа на ВТРС, то следва да се приеме, че се касае за едно осъждане на подсъдимия, което се явява първо с наказание "Лишаване от свобода" по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС. Аргументи в тази насока могат да се изведат и от Постановление № 2 от 1970г. на Пленума на ВС, изменено и допълнено с Постановление № 6 от 1983г. и Постановление № 7 от 1987г. на Пленума на ВС, което макар да се отнася за прилагането на чл. 29 НК дава разяснения и на понятието „осъждане”. В постановлението е прието, че „при съвкупност на престъпленията, макар да са постановени различни присъди за отделните престъпления, е налице едно осъждане. Чл. 29, б. „б” НК има предвид две или повече осъждания за престъпления, извършени след като лицето за всяко предходно е осъждано с влязла в сила присъда”. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че доколкото подсъдимият не е извършил престъплението след като вече му е било налагано наказание лишаване от свобода, същият е осъден за първи път на лишаване от свобода и следва да изтърпи определеното от първоинстанционния съд наказание, съобразно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 ЗИНЗС в затворническо общежитие от открит тип при първоначален „общ режим”.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че подадената въззивна жалба е основателна. Атакуваната присъда следва да бъде изменена в частта, с която е определено подсъдимият К. Д. К. да изтърпи наложеното от първоинстанционния съд наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години и определеното едно общо най-тежко наказание между определените по настоящото производство и тези по НОХД № .../2008г. по описа на ВТРС, НОХД № .../2008г. по описа на ВТРС, НОХД № .../2009г. по описа на ВТРС, НОХД № .../2009г. по описа на ВТРС и НОХД № .../2010г. по описа на ВТРС при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип, като бъде определено наложеното на подсъдимия наказание и определеното едно общо най-тежко наказание да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим в затворническо общежитие от открит тип. В останалата й част, присъдата на Районен съд – град Велико Търново следва да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 337 НПК, Великотърновският окръжен съд

РЕШИ :

ИЗМЕНЯ ПРИСЪДА № ... от ...2012 година на Районен съд - град Велико Търново по НОХД № .../2012 година в частта, с която е определено подсъдимият К. Д. К. да изтърпи наложеното от първоинстанционния съд наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години и определеното едно общо най-тежко наказание при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип, вместо което постановява наложеното от Районен съд – град Велико Търново наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години и определеното едно общо най-тежко наказание, измежду определеното по настоящото наказателно производство и тези по НОХД № .../2008г. по описа на ВТРС, НОХД № .../2008г. по описа на ВТРС, НОХД № .../2009г. по описа на ВТРС, НОХД № .../2009г. по описа на ВТРС и НОХД № .../2010г. по описа на ВТРС да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от открит тип при първоначален „общ режим”.

Потвърждава присъдата в останалата й част.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: