Определение по дело №569/2024 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по жалба вх. док. 3772/15.03.2024 г. от Неделчо А. Н. от [населено място] срещу писмо с рег. № МД-Т2400203ВН_001ВН от 13.03.2024 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, с което е уведомен оспорващия, че не са налице основания за корекция на начислените данъчни задължения на оспорващия за 2024 г. за данък превозно средство (ДПС). С жалбата се иска съдът да отмени волеизявлението на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна като незаконосъобразно и да върне преписката със задължителни указания за преизчисляване на данъка, като втората вноска да е 75 лева.

Оспорващият твърди, че незаконосъобразността на процесното писмо се състои в буквалното тълкуване на „две равни вноски“, като настоява, че „премахването на данъка“ от януари до март (въз основа на ЕР на ТЕЛК със срок до 01.03.2024 г.) трябва да касае само първата вноска и да не засяга втората вноска.

Към жалбата е приложена молба за освобождаване от държавни такси и разноски по производството, като се сочи, че оспорващият е несемеен, с намалена трудоспособност – 80% до 01.03.2024 г., безработен, на 34 години, заплаща месечен наем от 150 лева и месечни разходи за лекарства около 55 лева и представя декларация за семейното и материално положение и имотно състояние на ищеца. Налице е деклариране, че семейството на оспорващия се състои само от него, не получава трудови доходи, доходи от свободни професии и от наем и хонорари, а за месец януари 2024 г. е получил други доходи в размер на 351 лв., от които 276 лв. - пенсия от НОИ, и 75 лв. – финансова подкрепа по чл. 70, ал. 2 от Закона за хората с увреждания. Оспорващият декларира, че не притежава недвижими имоти, а само един лек автомобил Р. М. С. с рег. № [рег. номер] със застрахователна стойност 500 лева, който е продаден, но непрехвърлен в КАТ, като е посочено, че оспорващият е имал валидно СУМПС до м. май 2022 г. Приложено е и ЕР на НЕЛК № 1212 от 15.06.2021 г. за определяне на оспорващия 80% трайно намалена работоспособност, със срок до 01.03.2024 г., както и разпореждане [номер] от 21.01.2021 г. за отпускане от 06.07.2021 г. до 01.03.2024 г. на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на оспорващия в размер на 148,71 лв., като от 25.12.2021 г. със срок до 01.03.2024 г. е определена в размер на 170 лв.

Съдът установява наличието на следните факти, обуславящи липсата на достатъчно средства у оспорващия за заплащане на дължимата държавна такса и разноски в производството: оспорващият е несемеен, не получава трудови възнаграждения, доходи от свободни професии, от наеми и хонорари, получените доходи за м. март 2024 г. 351 лв., от които 276 лв. - пенсия от НОИ, и 75 лв. – финансова подкрепа по чл. 70, ал. 2 от Закона за хората с увреждания, не притежава недвижими имоти, притежава единствено лек автомобил Р. М..

Искането за освобождаване от държавна такса съдът намира за основателно, доколкото от приложените доказателства за семейното и имуществено състояние на Неделчев не се установява същият да разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на такси и разноски в съдебното производство. Съдът съобрази здравословното състояние на Неделчев и обстоятелствата, че не е [семейно положение], не работи и доходите му месечно са единствено от социални помощи. Неделчев е материалнозатруднено лице и ако не бъде освободен от държавна такса и разноски няма да може да упражни процесуалните си права.

С оглед изложеното следва Неделчев да бъде освободен от задължението за внасяне на дължимата държавна такса по настоящото делото.

На основание на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСВОБОЖДАВА Н. А. Н. от [населено място] от задължението за заплащане на държавни такси и разноски в производството, образувано по негова жалба вх. док. 3772/15.03.2024 г. от Н. А. Н. от [населено място] срещу писмо с рег. № МД-Т2400203ВН_001ВН от 13.03.2024 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна.

Определението не подлежи на обжалване.