№ 1489
гр. София, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря П. Ив. Христова
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20221000502118 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 261610/11.05.2022 г. по гр.д. № 10717/2019 г. на СГС, I-3 състав е
осъден Гаранционния фонд да заплати на П. Н. Д., на основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ
сумата 36 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
– физически и душевни болки и страдания, настъпили при ПТП от 13.02.2018 г.,
причинено от неустановен водач на неидентифицирано МПС, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 14.05.2018 г. до окончателното изплащане, като
искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 45 000 лева, като
неоснователен и недоказан.
Ответникът Гаранционен фонд е депозирал въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение в неговата осъдителна част. Излагат се доводи, че
същото е постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените
правила и е необосновано. На първо място се сочи, че определеното обезщетение в
размер на 60 000 лева е определено в нарушение на чл. 52 ЗЗД, без отчитане на редица
обстоятелства, които обуславят този размер, действително претърпените вреди,
икономическата конюнктура и застрахователните лимити. Действителният размер бил
30 000 лева, от които ГФ изплатил 15 000 лева след отчетено съпричиняване от 50%.
На следващо място се поддържа, че неправилно е определен процент на съпричиняване
от страна на пострадалата 40%, тъй като нейният реален принос за настъпване на ПТП
бил поне 50%. На следващо място се оспорва приетата от съда начална дата на
присъдената мораторна лихва, като поддържа, че тя настъпва три месеца след
завеждане на претенцията пред ГФ, съгласно чл. 558, ал. 1 КЗ. В същото време се
твърди, че лихва се дължи едва от датата на завеждане на исковата молба. Направено е
искане първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и искът
отхвърлен, а евентуално да бъде намален размера на присъденото обезщетение и да
1
бъде изменен началния момент на присъдената мораторна лихва. Моли да бъде
определен по-висок процент на съпричиняване.
Ищцата П. Н. Д. е депозирала отговор на въззивната жалба на Гаранционния
фонд, в който излага доводи за неговата неоснователност.
Ищцата е депозирала и насрещна въззивна жалба, с която обжалва
първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част. Жалбоподателката
поддържа, че неправилно СГС е определил процент на съпричиняване 40% с доводи,
че такова съпричиняване изобщо не е налице и твърдения, че според САТЕ единствена
причина за ПТП са действията на неустановения водач. Моли обжалваното решение да
бъде отменено в съответната част и искът й да бъде уважен изцяло.
Гаранционният фонд е депозирал отговор на насрещната въззивна жалба на
ищцата, в който излага доводи за неговата неоснователност.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно.
Съгласно чл. 558, ал. 5 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда, ако Гаранционният фонд не е платил в срока по чл. 496, откаже да
плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното
обезщетение, като се прилага и чл. 380 КЗ. По делото се установява, че ищците са
предявили претенция пред Гаранционния фонд с вх. № 24-01-113/13.02.2019 г.
Гаранционният съд е изплатил обезщетение в размер на 15 000 лева, което не се
оспорва от ищцата (тя признава получаването на сумата в исковата молба), но не е
съгласна с определения размер, поради което предявеният иск е допустим.
Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивните жалби
пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Ищцата П. Н. Д. е твърдяла в исковата си молба, че на 13.02.2018 г., около 10 ч.,
в София, по бул.“Александър Малинов“, с посока на движение от Околовръстен път
към ж.к. Младост, в близост до тунела при Бизнес парк София, ищцата управлявала л.
а. марка Тойота, модел Корола, рeг. № ******** в средната от три пътни ленти. В
същото време, от лявата й страна, в лявата пътна лента, неустановен водач управлявал
неустановен лек автомобил с неустановена марка, модел и регистрационен номер,
когато рязко се престроил в средната пътна лента пред управлявания от ищцата лек
автомобил. За да предотврати настъпването на удар между автомобилите, ищцата
навила волана на автомобила надясно, вследствие на което автомобилът напуснал
платното за движение в дясно, завъртял се около напречната си ос през таван, ударил се
в бетонна стена на изхода на тунел и паднал върху пътя, излизащ от тунела. При ПТП
ищцата е получила политравма; травматичен шок; счупване на лявата лъчева кост
в дисталната част; счупване на шиловидния израстък на лявата лакътна кост; счупване
на костите на носа в ляво — закрито, със затруднение в носното дишане и изкривяване
на носната преграда; рана в челната област на главата, околоочен закрит кръвоизлив в
ляво; разкъсно-контузна рана на десен клепач. Претърпяла оперативни интервенции.
Ищцата е твърдяла също, че с молба, вх.№ 24-01-113/13.02.2018 г., сезирала
2
ответника за изплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди.
С писмо, изх.№ 24-01-113/13.03.2019 г., ответникът я е уведомил, че й определя
обезщетение 15 000 лв., което и е било преведено по представената от нея банкова
сметка, но не била съгласна с този определен от ответника размер, който, според нея, е
силно занижен.
Въз основа на изложеното ищцата е искала да бъде осъден Гаранционния фонд
да й изплати обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на още 45 000
лева, ведно със законната лихва, считано от 14.05.2018 г.
Ответникът Гаранционен фонд е оспорвал предявените искове по основание и по
размер. Заявил е, че вече е бил сезиран по повод процесното ПТП, като на ищцата е
определил и изплатил обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на
15 000 лв., като от определената й сума от 30 000 лв. е отчел и 50% съпричиняване.
Претендираният размер на претенцията за неимуществени вреди бил прекомерно
завишен от гледна точка на принципа на справедливостта, установените в страната
икономически условия и стандарт на живот, като и с оглед съдебната практика за
процесната година. Оспорвал е изцяло претенцията за лихва от датата 14.05.2018 г.,
тъй като Фондът не бил делинквент, нито застраховател и не изплащал обезщетения по
силата на договор, а изпълнява едно чуждо задължение, като изплаща обезщетения по
силата на закона. Гаранционният фонд следвало да се счита в забава от датата на
завеждане на исковата молба в съда. Направил е възражение за съпричиняване от
страна на ищцата, която управлявала МПС с превишена скорост. Искал е от съда
изцяло да отхвърли иска.
Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането,
безвиновната отговорност на Гаранционния фонд за изплащане на обезщетения на
пострадали от ПТП, причинено от неизвестен автомобил, лица се ангажира при
наличието на три предпоставки: ПТП да е настъпило на територията на Република
България, същото да е причинено от неидентифицирано МПС; от ПТП да са настъпили
имуществени и/или неимуществени вреди от смърт или телесни увреждания. На общо
основание тук важи изискването по отношение на водача на неидентифицираното
МПС да са налице елементите от фактическия състав на деликта, включително негово
виновно противоправно поведение, в пряка причинна връзка с нанесените вреди. Само
при кумулативното наличие на всички посочени предпоставки, исковата претенция
срещу Гаранционния фонд ще бъде основателна.
Пред настоящата инстанция не се спори, че П. Д. е пострадала при ПТП,
настъпило на 13.02.2018 г. в гр. София и причинено от неустановен водач на МПС. Не
се спори, че ищцата е понесла неимуществени реди във връзка с установените травми
при ПТП, но е спорен какъв е размерът на справедливото обезщетение за тези
неимуществени вреди. Спорно е още дали ищцата е допринесла със своето поведение
за настъпване на ПТП и евентуално какъв е размерът на нейния принос.
За установяване на спорните обстоятелства по делото са събрани писмени
доказателства, изслушани са заключение на САТЕ, СМЕ, КСМЕ както и свидетелски
показания.
От приетата и неоспорена от страните съдебна автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице инж. С. А., се установява следният механизъм на станалото
ПТП: На 13.02.2018 г. около 09,45 ч. л. а. марка „Тойота” модел „Корола” с рег. №
******** управляван от П. Н. Д. в София, с посока от Околовръстен път към ул.
„Самара”. Пътният участък е объл ляв завой със сравнително голям радиус, с три ленти
за движение всяка с широчина 3,2 метра. Непосредствено преди излизане от завоя в
района на произшествието, автомобилът е бил разположен в средната лента за
движение. В този момент в лявата лента в непосредствена близост се е движил
3
неизвестен лек автомобил, с неустановен номер и водач. В следващият етап от
произшествието неизвестният лек автомобил се насочва към средната лента на
движение, а лекият автомобил „Тойота Корола”, оставяйки гореописаните четири
следи от протектор на гуми, напуска платното за движение в дясно, завъртва се
надясно по посока на часовниковата стрелка преминава по стръмния склон вдясно,
преобръща се през таван удря се в бетонната стена на изхода на тунела и пада на пътя
на изхода от тунела водещ в обратна посока.
Вещото лице е посочил, че с достатъчна точност може да се приеме, че скоростта
на движение на лек автомобил ”Тойота” в района на произшествието е била около 50
км/ч, а тази на неидентифицираното превозно средство - около 72 км/ч. Според вещото
лице причината за настъпване на произшествието е загуба на контрол върху
управлението на автомобила марка „Тойота” модел „Корола” от водача П. Д. довел до
напускане на платното за движение, вследствие на субективните действия на водача
върху органите за управление. Заедно с това следва да се имат пред вид и действията
на водача на неустановения автомобил, който след изпреварването на л.а. „Тойота”, е
навлязъл сравнително бързо в средната лента, с което е възможно да е предизвикал и
съответната реакция на водача на л.а. „Тойота”.
От изслушаното и прието по делото заключение на съдебно медицинската
експертиза, изготвено от вещото лице д-р Ю. Й. се установява, че в резултат на пътния
инцидент, ищцата е претърпяла следните телесни увреждания: - Травматичен шок.
Контузия на главата с мозъчно сътресение, реализиращи медико-биологичния
критерий разстройство на здравето временно опасно за живота; Открито разместено
счупване на лявата предмишница /счупване на ляв радиус на типично място и
на процесус стилоидес улне (шиповидния израстък на лакетната кост, участващ във
формирането на гривнената става/китката/, реализиращи медико-биологичния
критерий трайно затруднение в движенията на левия горен крайник за повече от 30
дни; Счупване на таза, реализиращо медико-биологичния критерий трайно
затруднение в движенията на долните крайници; Счупване на носа и лявата орбита
/очница/. Наличие на подкожен въздух в областта на зигоматичната (ябълчната кост –
част от лицевия череп). Двустранно кръвонасядане около очите, реализиращи медико-
биологичния критерий разстройство на здравето неопасно за живота;
Разкъсно - контузна рана в областта на челото и носа. Разкъсно-контузни рани на
горния и долния клепач на лявото око реализиращи медико - биологичния
критерий разстройство на здравето неопасно за живота.
По отношение на ищцата е предприето следното оперативно лечение:
- Разкъсно-контузните рани в областта на главата са хирургично обработени и зашити;
на 13.02.2018 г. тя е оперирана, при което е извършено открито наместване на
фрактурата /на левия радиус/, както и първична хирургична обработка на
раната, дебридман, ревизия на раневите повръхности, ексцизия на некротична тъкан.
Под рентгенов контрол е извършена безкръвна репозиция на фрактурата и е
фиксирана с 2 Киршнерови игли и е поставен външен фиксатор; на 26.02.18 г. е
извършено оперативно лечение като под обща венозна анестезия е
направена мануално - инструментална репозиция на носните кости, като е постигната
симетрия на носната пирамида – на 02.04.18 г. под анестезия са
отстранени Киршнеровите игли, - на 23.04.18 г. е извършено оперативно лечение –
фрактурата е фиксирана със заключваща плака и винтове. Поставена е имобилизация с
указание да я носи 35 дни; на 28.05.2019 г. П. Д. е оперирана като са отстранени 3
винта дистално и 2 винта проксимално.
При всяко от пролежаванията за оперативно лечение е извършвано и
медикаментозно лечение с вливания на водно-солеви разтвори, антибиотици,
4
антикоагулант, Н2 блокер, аналгетици. При първата хоспитализация, след ПТП е
извършвано и кръвопреливане и плазмопреливане.
В Клиника по Физикална и рехабилитационна медицина при УМБАЛ „Света
Анна” АД – София с История на заболяването № 11542/15.05.2018г. – 23.05.2018 г. и в
В СБАЛТОСМ „Проф. д-р Димитър Шойлев” с История на заболяването №
475/09.07.2018г. – 16.07.2018 г. – е проведено физиотерапевтично и рехабилитационно
лечение.
Според вещото лице, за период от около 12 месеца ищцата е търпяла болки и
страдания, с оглед протрахирания период за лечение на счупването на
лявата предмишница, като за първите два месеца те са били с интензивен характер. По-
интензивни болки ищцата е търпяла и в периодите на оперативно лечение.
Понастоящем тя е в добро общо състояние. Самостоятелна, стабилна
походка. Нормостеничен хабитус. Глава – в областта на носа и към левия горен клепач
се вижда неправилен по форма, но линеен белег с дължина 5 см., който дава
козметичен дефект. Няма видима девиация на носните кости. Лява ръка –
в дисталната част на предмишницата, откъм воларно се вижда линеен белег с дължина
6 см, спокоен. Откъм латерално /външно/ наличие на голям белег с кръгловата фолма и
диаметър около 4 см., хиперпигментиран. Външно се вижда лека деформация на лявата
китка. Движенията в китката са ограничени, все още са намалени по обем, повече за
разгъване и по-малко за сгъване. Нормален захват на ръката. Още по време на
хоспитализацията, след претърпяното ПТП, се е проявила диплопия /двойно виждане/.
С времето състоянието се подобрило, но в Амбулаторен лист № 392/29.09.2020 г. е
отбелязан преглед на специалист офталмолог, който установява, че при поглед надолу
и в ляво П. Д. има двойно виждане. По – нататък вещото лице заявява, че в бъдеще
при промяна на времето, по-голямо физическо натоварване, а понякога и
немотивирано, се очакват появата на болки в областта на лявата китка. Твърде
вероятно ще се запази и проблема с двойното виждане. При извършения преглед за
нуждите на експертизата на 21.07.2020 г. ищцата е съобщила за периодично
главоболие, непълен обем и болка при движения в лявата китка, особено при промяна
на времето.
От изслушаното заключението на комплексна съдебно – медицинска и
психиатрично – психологична експертиза, се установява следното:
От психиатрична гледна точка, в резултат на претърпения инцидент на
13.02.2018 г., ищцата е развила остра стресова реакция , преминала след това
в посттравматично стресово разстройство, което по анамнестични данни, в по - тежко
изразена клинична форма е продължило около 6 месеца, но остатъчна симптоматика се
наблюдава и понастоящем. Съществуват свидетелски показания и анамнеза за
депресивна симптоматика, непосредствено възникнала и свързана с процесния
инцидент и последиците от него телесни травми, болки, обездвижване, невъзможност
да се самообслужва, зависимост от други хора. Депресивната компонента почти
задължително присъства и в симптоматиката на посттравматичното стресово
разстройство. Изострена сензитивност, раздразнителна слабост, емоционална
лабилност, експлозивност, дисфорична зареденост, често се срещат като компоненти
на една дистимия (тъга), независимо от нейната нозологична принадлежност, но са
особено характерни за посттравматичните разстройства. Касае се за симптом на
психично разстройство, а не за диагноза, но също така изисква лечение от специалист.
Според експертите, вследствие на процесното ПТП ищцата е изпитала
неприятни емоционални преживявания и катастрофата е дала отражение в
психологичен план, а именно - към периода на провеждане на нужното за експертизата
психологическо изследване П. Д. ясно показва следи от непреработена психотравма,
5
свързана с преживяното по време и след настъпилото ПТП - сънува
кошмари, афективно свързани с преживяното, наблюдава се
недобре овладяема невербална симптоматика с тревожно-депресивен характер
/насълзяване на очите, разплаквано, неволни движения и др.п./ Няма данни по повод
възникналото психично разстройство ищцата да се е консултирала с психиатър и да е
провеждала лечение.
При проведеното психологическо изследване вещите лица са наблюдавали
повишена емоционална чувствителност – ищцата лесно са разплаква, при засягане на
чувствителни теми трудно овладява съпътстващата невербална симптоматика. Поради
липса на обективна информация относно психологическите характеристики на ищцата
преди инцидента те не могат да се ангажират с извод относно степента на настъпили
промени. Ищцата не е психотична, показва невротична симптоматика, която намалява
качеството на живота й. Налице са и данни за причинена тежка инсомния при ищцата,
с характерните кошмарни сънища, в които се проекцира преживяната психотравма.
Тези кошмари са патогномонични за диагнозата посттравматично стресово
разстройство, а, отделно от това, по делото не е представена медицинска
документация, указваща, че причиненото у ищцата безсъние е симптом на
неврологично заболяване. Установено е, че тя е свела до минимум социалните си
контакти, като споделя, че към периода на проведените за целите на експертизата
изследвания я радва само общуването с децата й.
Посттраваматичното стресово разстройетво може да протече протрахирано и да доведе
до „трайни последици за психиката“ на ищцата, ако не се проведе адекватно и
системно лечение.
В неврохирургичен аспект, вследствие на настъпилите при процесното пътно-
транспортно произшествие травматични увреждания са последвали усложнения в
здравословното състояние на ищцата, изразяващи се в периодични болки и ограничени
движения в лявата гривнена става, общо намалена чувствителност на пръстите на
лявата ръка, хипотрофия на лявата предмишница и лявата длан. Също така
непостоянно двойно виждане при поглед надолу и встрани. Остатъчните белези в
областта на лицето и лявата предмишница са ясно видими и представляват козметичен
дефект до степен на загрозяване.
Като последица от процесното ПТП при ищцата има нарушение на зрителните
възприятия, изразяващи се в интермитентно двойно виждане /диплопия/ при поглед
надолу и вляво, за което ЕР на ТЕЛК № 2550/184 от 21.11.2019 г. не определя процент
т.н.р. Това нарушение не създава у ищцата невъзможност да изпълнява трудовите си
задължения. Нарушените зрителни възприятия не представляват невъзможност за П. Д.
да управлява автомобил. У нея съществува страх да управлява собствения си
автомобил, което тя прави с усилия на волята и само при неизбежна необходимост,
като описва страхови реакции по време на шофирането, които могат да бъдат обяснени
с непреработени психотравматични следи.
По делото е разпитана като свидетел майка на ищцата Д. М. Д.. Тя е заявила, че е
видяла дъщеря си два часа след катастрофата в Окръжна болница, София, когато, вече
оперирана, я карали от операционната до реанимация, още под екстензия. Видяла я
след три дни, чак в болничната стая, ръката й била сложена на екстензия в китката, а
тазът й бил счупен. Била в много тежко състояние, не можела да се движи, трябвало да
лежи, изпитвала много силни болки в ръцете и кръста, не виждала с окото. Ищцата
престояла в болницата първия път 10 дни, като през всичкото време, през целя ден
майка й била при нея. След като я изписали, се прибрала при съпруга си, а майка й
продължила за я посещава всеки ден, вдигала я, къпела я, перяла я, водела я до
тоалетната, тя не трябвало първоначално да става и била на подлога в продължение на
6
месец. Вземала обезболяващи Три седмици след операцията започнала по мъничко да
става с помощта на свидетелката, с една патерица ходели до тоалетната. Някъде след
около две седмици започнала повече да се движи. Цял месец киснали ръката на ищцата
в разтвори за да оздравее, съществувала е опасност да остане без ръка, по – късно при
втора операция в болницата сложили планки и пирони в ръката. За това престояла една
седмица. Възстановителният период продължил около две седмици, но не успели да
извадят имплантите от ръката й, защото се били много сраснали, извадили само
пироните. Сега дъщеря й има ограничения и затруднения при движения на ръката. –
при определени движения нагоре и настрани. Тазът й се възстановил. Въпреки, че
прогнозата била, че окото й ще се възстанови, от време на време й се появява мрежа
пред очите и вижда двойно. Според показанията на свидетелката дъщеря й много се
променила след инцидента – станала избухлива, нервна, капризна, мъжът й не
издържал и се разделили, имат две деца. В болницата я посещавал психиатър. Общият
възстановителен период бил 6 месеца. Понастоящем ищцата шофира само в краен
случай, тъй като работи с компютър, й се налага често да прекъсва, става, разхожда се,
двойното виждане се случва всеки ден.
При така установеното от фактическа страна настоящият състав намира от
правна страна следното:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл.52 ЗЗД. Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди, обстоятелствата, при които е
настъпил вредоносния резултат, както и други конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, специфични за всяко дело. Указаните в постановлението общи
критерии са възприети и доразвити в създадената по реда на чл.290 ГПК практика на
ВКС (така например, решение по т.д. № 807/2011 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 916/2011
г.,І т.о, решение по т.д. № 490/2012 г., решение по т.д. № 738/2017 г. ) Приема се, че за
справедливото възмездяване на настъпилите в резултат на произшествието вреди, е
необходима задълбочена преценка на общите критерии и на специфичните за всеки
отделен спор правнорелевантни факти, вкл. и общественото разбиране за
справедливост на даден етап от развитие на самото общество, при отчитане на
конкретните икономически условия в страната, а като ориентир за последните, следва
да се съобразят и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането.
Застрахователните лимити нямат самостоятелно значение и не са абсолютен критерий
за икономическите условия в страната; те не са критерий за самото обезщетение за
неимуществени вреди, но имат значение при произнасяне по отговорността на
застрахователя при предявен пряк иск. В последния смисъл е формирана и практика на
ВКС по реда на чл.290 ГПК ( така решение по т.д. № 619/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.,
решение по т.д. № 916/2011 г. на ВКС, І т.о., решение по т.д. № 1948/2013 г., ІІ т.о.,
решение по т.д. № 2974/2013 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 2143/2014 г., І т.о. , решение
по т.д. № 2908/2015 г., І т.о. и др.)
В случая от събраните доказателства се установява, че в причинна връзка с ПТП
ищцата е получила мозъчно сътресение, което е довело до временна опасност за
живота й; Открито разместено счупване на лявата предмишница (счупване на ляв
радиус на типично място) и на процесус стилоидес улна (шиповидния израстък
7
на лакетната кост, участващ във формирането на гривнената става/китката, фрактури
наноса и таза; разкъсно - контузна рана в областта на челото и носа; разкъсно-
контузни рани на горния и долния клепач на лявото око. Лекувана е не само
консервативно с медикаменти, но и са й извършени общо пет операции. Била е на легло
повече от месец, като през това време е зависела изцяло от чужда помощ; Провеждала
е рехабилитация; Вследствие на преживяното от ПТП е получила посттравматично
стресово разстройство, което е било значимо през първите шест месеца, но последици
от него се откриват и сега. Ищцата е станала нервна, избухлива и затворена. Има
белези от операциите, включително по лицето, които представляват козметичен дефект
до степен на загрозявяне. Призната й е трайно намалена трудоспособност от 30%;
Възстановителният период е около 12 месеца, но и до днес тя има ограничение в
движенията на лява китка, макар захватът на ръката да не е засегнат, като в бъдеще се
очаква да има и болки в китката при лошо време и по-голямо натоварване. Вследствие
на ПТП и засягането на ляво око, при ищцата се е появило двойно виждане, което се
проявява и до сега.
Като съобрази описаните по-горе увреждания и последиците от тях, и
свързаните с тях физически и психически болки и страдания на ищцата, техния вид,
интензитет и продължителност, обусловени от вида и тежестта на уврежданията,
възрастта на ищцата при ПТП – 42 г. – възраст, която се характеризира с много
динамичен начин на живот, който начин на живот е бил коренно променен за период
от около година и ще бъде повлиян и в бъдеще от остатъчни болкови усещания в лява
китка и продължаващото двойно виждане; като се съобразят лимитите на
застрахователните обезщетения и икономическите условия в страната към 2018 г. и
принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът намира, че
размерът на адекватната обезвреда на претърпените от ищцата неимуществени вреди
от ПТП е 80 000 лева. Доколкото обаче няма оплакване от страна на ищцата срещу
определения от първата инстанция размер от 60 000 лева, то следва да се приеме, че
това е справедливия размер на обезщетението.
Основателно е оплакването на ищцата, че първоинстанционният съд неправилно
е приел съпричиняване от нейна страна, предвид следното:
Категорична и безпротиворечива е съдебната практика, че за да е налице
съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал
виновно. Както е посочено в решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на
ВКС, ІІ т. о., релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само
онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на причинителя) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Дори поведението на пострадалия да е виновно и противоправно, то следва да
е в причинна връзка с вредите, за да е налице съпричиняване (така решение №
45/15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г. на ВКС, II т.о; решение № 206/ 12.03.2010г. по т.д.
№ 35/ 2009г. на ВКС, II т.о.; решение № 58/ 29.04.2011г. по т.д. № 623/ 2010 г. на ВКС,
II т.о. и др.) Безпротиворечива е съдебната практика и по въпроса, че доказателствената
тежест за наличието на съпричиняване е на направилия възражението ответник.
Приема се още от съдебната практика, че възражението за съпричиняване трябва
да е свързано с фактически твърдения за конкретно поведение на пострадалия от ПТП
в причинна връзка с него. В случая Гаранционният фонд е твърдял, че съпричиняване е
налице, тъй като ищцата се е движела с превишена скорост. Такова поведение на
ищцата обаче не се установява – в заключението на САТЕ изрично е определена
скоростта на управлявания от ищцата автомобил на 50 м., което е и разрешената
8
скорост в градски условия.
Не следва да бъде разглеждано съпричиняване поради действия на ищцата,
свързани с лошо контролиране на управляваното от нея МПС, защото такива
твърдения не са навеждани от ответника нито с отговора на исковата молба, нито по-
късно в процеса пред първата инстанция при условията на чл. 147 ГПК. Макар от
мотивите на първоинстанционното решение да не става ясно с какво конкретно
поведение съдът приема, че ищцата е допринесла за ПТП, доколкото се препраща към
заключението на САТЕ, а там е посочено, че ищцата е изгубила контрол върху
управлявания от нея автомобил, следва да се приеме, че това именно поведение на
ищцата съдът е приел като съпричиняващо вредите. Както бе посочено, доколкото
ответникът не се е позовавал на такова поведение на ищцата, то съдът не може
служебно, извън диспозитивното начало, да разгледа дали посоченото поведение на
ищцата допринася за настъпването на ПТП.
След като твърдяното от ответника съпричиняване не се установява, то
определеното обезщетение не следва да бъде намалявано с някакъв процент на принос
от страна на ищцата. Същото следва да бъде намалено обаче с извънсъдебно платената
сума от Фонда, а именно с 15 000 лева. Дължими на ищцата са 45 000 лева и тази сума
следва да й бъде присъдена напълно. Ето защо насрещната жалба на ищцата е
основателна и на ищцата се дължи присъждане на още 9000 лева над вече присъдените
36 000 лева.
Дължимото се обезщетение следва да бъде присъдено ведно със законната
лихва. Съгласно чл. 558, ал. 1, изр. последно от КЗ Гаранционен фонд дължи лихви за
забава по реда на чл. 497 от КЗ. По силата на чл. 497, ал. 1 о т КЗ, застрахователят
дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако
не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати- изтичането
на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал.
3,т. 1 или изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106,
ал. 3 от КЗ. От ангажираните в процеса доказателства не се установи ответникът да е
изисквал от ищцата писмени доказателства по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ, респ.
последната да не ги е представила, поради което т. 1 от цитираната разпоредба е
неприложима в случая. Приложение намира т. 2 от чл. 497, ал. 2 от КЗ съгласно която с
изтичането на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ ответникът изпада в забава и от
този момент дължи лихви за забава. Това е крайният момент на изпадане в забава на
ответника. В случая, в рамките на срока Гаранционен фонд е заплатил само част от
дължимото се обезщетение. За останалата част той е изпаднал в забава от деня,
следващ изтичането на тримесечния срок за произнасяне или в случая от 14.05.2019 г.
(щетата е заведена на 13.02.2019 г.) Ето защо е частично основателно оплакването на
Гаранционен фонд, доколкото действително законна лихва не се дължи от 14.05.2018
г., а от 14.05.2019 г.
Предвид достигане от въззивната инстанция до крайни изводи, различни от тези,
до които е достигнала първата инстанция, нейното решение следва да бъде отменено в
частите, в които претенцията на ищцата е отхвърлена за сума над 36 000 лева до
претендираните 45 000 лева и в частта, в която е присъдена законна лихва върху
обезщетението за периода 14.05.2018 г.- 13.05.2019 г. и вместо това на ищцата следва
да бъдат присъдени допълнително 9000 лева.
По разноските: При този изход от спора право на разноски пред въззивната
инстанция имат и двете страни, съобразно защитения материален интерес.
Ищцата е освободена от държавна такса и разноски, на основание чл. 83, ал. 2
ГПК и не е сторила такива. Тя обаче е била представлявана безплатно от адв. О., който
9
е защитавал интерес от общо 45 000 лева (36 000 лева по жалбата на ГФ и 9000 лева по
насрещната жалба), като е защитил интерес от 45 000 лева. На него се дължат 2 256
лева с ДДС, определени по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
Гаранционният фонд също е защитавал интерес от 45 000 лева по двете жалби,
като не е защитил никаква част от него и разноски не му се следват.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Фондът следва да заплати по сметка на САС
държавна такса в размер на 1 800 лева, а по сметка на СГС – още 3 600 лева.
За първата инстанция на адв. О. не следва да бъдат присъждани допълнително
адвокатско възнаграждение, тъй като присъденото надвишава дължимото се
минимално адвокатско възнаграждение при интерес от 45 000 лева.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която на
Гаранционен Фонд са присъдени разноски.
Воден от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261610/11.05.2022 г. по гр.д. № 10717/2019 г. на СГС, I-3 състав в
частта, с която е отхвърлен иска на П. Н. Д. по чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ против Гаранционен
фонд за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
13.02.2018 г. за сума над 36 000 лева до 45 000 лева, както и в частта, с която на П. Д. е
присъдена законна лихва върху обезщетението за периода 14.05.2018 г.- 13.05.2019 г. и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, ЕИК ********* да заплати на П. Н. Д., ЕГН **********
допълнително над присъденото й от СГС обезщетение за неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 13.02.2018 г. още 9000 (девет хиляди) лева, ведно със законната лихва,
считано от 14.05.2019 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, ЕИК ********* да заплати на адв. В. О. сумата 2 256 лева
с ДДС - адвокатско възнаграждение пред САС, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОТМЕНЯ решение № 261610/11.05.2022 г. по гр.д. № 10717/2019 г. на СГС, I-3 състав в
частта, с която на Гаранционен фонд са присъдени разноски пред СГС – 200 лева – депозити
за експертизи и 70 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните,
при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11