ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София, 14 септември
2018 год.
Софийски градски съд, Гражданска колегия, I
отделение, 7 състав, в закрито съдебно заседание на четиринадесети
септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гергана Коюмджиева
като разгледа докладваното от съдия Коюмджиева
гр.дело № 8049/2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е
искова молба от В.Д.Н., чрез адв. В.К. – назначена по реда на ЗПП, с която е предявен иск с правно основание чл.49 ЗЗД срещу Върховен
касационен съд на Р България, за заплащане на сумата от 50 000 лева, - неимуществени вреди,
претендирана, като обезщетение от нарушаване на принципа за обоснованост и
мотивираност при постановяване на съдебен акт от магистрат – Председател на I НО
във ВКС, а именно с постановяване на Разпореждане №106 от 07.06.2017г., с което
е отказано възобновяване на н.о.х.д.№1987/ 2004г. по описа на Окръжен съд
–гр.Варна.
В обстоятелствената част на
исковата си молба е посочил, че Председателя
на I НО във ВКС се е произнесъл по
същество на искането, като не е имал право на това. Сочи се, че е налице
противоправно деяние – нарушаване
правото на ЕС, от което ищецът е претъпял морални вреди, за чието
обезщетяване ответникът отговаря.
В
срока и по реда на чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответната
страна – Върховен касационен съд. В него е изложено становище за недопустимост
на исковата претенция, алтернативно – неоснователност.
В
производството по чл.130 от ГПК, след като прецени твърденията в исковата молба,
приложените
към нея доказателства и възраженията в отговора, съдът установи следното:
Ищецът е
предявил искове, които изначално, с оглед на правна квалификация, са
недопустими. Претендират се вреди от неправилен според ищeца съдебен акт на
съда, обективиран в Разпореждане № 106 от 07.06.2017г., по описа на ВКС, І НО. Настоящата
съдебна инстанция приема, че ВКС не е надлежен ответник като процесуален субституент
на Държавата.
Отговорността на държавата по чл.7 от Конституцията на РБългария е развита в ЗОДОВ - включително и за обезщетяване на
вреди, причинени от незаконни актове на органите на съдебната власт. В случая,
не е налице нито една от хипотезите на ЗОДОВ, при която на ищеца би могло да
бъде присъдено обезщетение. Съгласно приетото в ТР № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС,
при искове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ с правно основание, посочено в чл.
2, ал. 1, т.1- т.7 ЗОДОВ, Държавата е ограничила отговорността си за вреди от
незаконосъобразни действия на своите органи само до изчерпателно посочените в
нея хипотези, към които обстоятелствата, изложени в исковата молба, не могат да
бъдат подведени.
ВКС не може да
отговаря и да е надлежен ответник и по общия ред по иск с правно основание чл.
49 ЗЗД, тъй като няма качеството на възложител на работата спрямо съдийския
състав, разглеждал делото на ищеца. Съдът не е работодател на съдиите. Съгласно
чл.117 ал.2 от Конституцията на РБългария „при осъществяване на своите функции
съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само
на закона“. Отделно от това, чл.132, ал.1 от Конституцията е категоричен, че
при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не
носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за
постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от
общ характер. След като съдиите не носят
гражданска отговорност за постановяваните актове, не може да бъде ангажирана и
отговорността на съда, в който изпълняват служебните си задължения, в случая
Върховен касационен съд. Същият не е надлежна страна, която да отговаря по
предявената срещу него искова претенция. Принадлежността на правото на иск, обуславя процесуалната
легитимация, както на ищеца, така и на ответника, и е абсолютна процесуална
предпоставка за допустимостта на иска, за която съдът следи служебно.
Съдебните актове
във връзка с тяхната правилност и съобразеност със закона се преценяват
единствено и само от по-горестояща съдебна инстанция по пътя на строго
регламентирания в процесуалните закони инстанционен контрол. Недопустимо е да
се извършва проверка на тези актове в друго съдебно производство. С оглед
изложеното съдът намира, че предявената от В.
Н. искова молба следва да бъде върната и производството по делото
прекратено, като инициирано по недопустим иск.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I - 7 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание
чл.130 ГПК искова молба от В.Д.Н., чрез адв. В.К. – процесуален представител
назначен по реда на ЗПП, с която е
предявен иск с правно основание чл.49 ЗЗД срещу Върховен касационен съд на Р България, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.дело № 8049/2017 год., по описа на Софийски градски съд, І
ГО, 7 – ми състав.
Определението може да се
обжалва от ищеца с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен
срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: