№ 79
гр. Провадия, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Ст. М.
при участието на секретаря М.Я.М.
като разгледа докладваното от Димитър Ст. М. Административно наказателно
дело № 20243130200489 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 72, ал. 4 ЗМВР.
Образувано е по жалба на Х. И. К., ЕГН ********** чрез адвокат Е.
М., срещу Заповед за задържане на лице № 324зз-321/03.12.2024г. издадена от
Д. Д. С. на длъжност ООР при РУ на МВР- Провадия, при ОД но МВР- Варна,
с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, е постановено задържането на
Х. И. К., ЕГН **********, за срок до 24 часа.
С жалбата се иска отмяна на атакуваната заповед с доводи за нейната
незаконосъобразност- липса на описание на данните, от които органът, издал
заповедта е направил извод за евентуално извършено престъпление. Правят се
възражения и за явно несъответствие на издадената заповед с целите на
закона.
В съдебно заседание жалбоподателя, чрез представляващия го адвокат
поддържа депозираната жалба. Предлага на съда да отмени заповедта по
аргументите изложени в жалбата.
Ответникът по жалбата не се явява.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима- подадена в срок,
срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирано лице. Разгледана по
същество същата е основателна.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна:
Ответникът по жалбата заема длъжността ООР при РУ на МВР
Провадия, при ОД на МВР- Варна.
На 03.12.2024г. в 00.15 часа в ОДЧ на РУ - Т. е получен сигнал от лицето
1
З.И.П., ЕГН ********** от с. Т., ул. „Теменуга“ № 2, който съобщава, че е
извършен грабеж на негов познат в с. Т., обл. Пловдив, а именно: Б.Г.К., ЕГН
********** от с. Т., ул. „Марица“ № 4. По данни на З.П., грабежа е извършен
във фирмената база, която е собственост на К., находяща се в с.Т., ул.
„Милениум“ №4. К. живеел във фирмената база до настоящия момент. По
първоначални данни около 23.00ч. на 02.12.2024г., в имота на К. нахлули три
маскирани лица от мъжки пол, единият от тях с оръжие в ръка. Същите са
влезли в жилищната сграда, чрез взломяване на стъкло на входната врата на
къщата. В същото време К. ги видял, но те го привели в безпомощно
състояние, като са използвали заплаха с оръжие и физическа сила, след което
поставили белезници на ръцете му и завързали краката му с дебела скоч лента.
Пострадалият заявява, че трите маскирани лица са отнели от гардероб,
находят се втория етаж на жилищната постройка, сумата от около 32 000 /
тридесет и две хиляди / лева, които се намирали в кашон. След това
извършителите взели туба с ракия от избеното помещение и започнали да
поливат с нея навсякъде в жилището, както и с обезмаслител. В последствие
трите лица излезли от къщата и се качили в паркирания в дворното място лек
автомобил марка „Хюндай“, модел „Санта Фе“, с рег.№ ***, собственост на
К.. Запалили автомобила и се оттеглили с него от МП. По данни на
пострадалия и трите лица са били около 170-180 см. на ръст, с нормално
телосложение, като по време на грабежа, едното лице нарекло друго
„Харалампи“.
При извършените първоначални ОИМ и извършени справки в АИС
„Пътна карта“ се установило, че инкриминирания джип е засечен на
контролните точки с движение по АМ Тракия посока гр.София - гр. Бургас.
Първата засечена точка на движение била АМ -Тракия (Опълченец) в 00:16ч.
на 03.12.24г. и последно засечената точка е АМ - Тракия (Чирпан) в 00:22ч. на
03.12.2024г. МП е било посетено и запазено. Извършен бил оглед на МП,
както и разпит на свидетели. При огледа били иззети апликатори за ДНК от
гривни на белезници и тиксо. По случая е образувано ДП № 449/24г. по описа
на РУ-Т., за извършено престъпление по чл.198, ал.1 от НК.
На 03.12.2024г. малко след 01.00. в района около гр.Чирпан, е бил
установен горящ лек автомобил, отговарящ на описанието на
инкриминирания автомобил. Същия е бил изоставен и опожарен в
Т.нодостъпна местност.
От извършения анализ от справките на АПИ, непосредствено зад
инкриминирания автомобил на контролните точки с движение по АМ Тракия
посока гр. София - гр. Бургас точка (Опълченец) и точка (Чирпан) на около
две минути отстояние, след преминаването на инкриминирания лек автомобил
е бил засечен друг автомобил-лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Пасат“, c рег.№ ***. Като собственик на автомобила е било установено
лицето Х.И. К., ЕГН ********** от с. Б., общ.С., обл. Варна.
Създадена била организация за установяване и спиране на посочения лек
2
автомобил. Същия по-късно е бил спрян от служители на РУ-Провадия. Като
водач на автомобила било установено лицето Х. И. К., ЕГН ********** от
с.Б., общ.С., обл. Варна, отговарящ на описанието дадено от пострадалото
лице.
Поради престъпният характер на деянието, необходимостта от неговото
противодействие и поради факта, че това се явявала единствената възможност
за събиране и запазване на доказателствата били извършени процесуално-
следствени действия при условията на неотложност съгласно чл.161, ал.2 от
НПК - претърсване и изземване в лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Пасат“, с per. № ***.
Лицето Х. И. К., ЕГН ********** е бил задържан по реда на ЗМВР за
срок до 24 часа в 03.20 часа на 03.12.2024 г. в РУ Провадия, в последствие
конвоиран по реда на ЗМВР в РУ Т. и освободен в 17.25 часа на 03.12.2024г.,
след което с лицето са проведени ПСД по ДП № 449/2024г. по описа на РУ-Т..
В обхвата на задълженията си, ответникът по жалбата издал
атакуваната Заповед за задържане на лице № 324зз-321/03.12.2024г. с която
лицето Х. И. К., ЕГН ********** е бил задържан в сградата на РУ на МВР-
Провадия, при ОД но МВР Варна. В същата е отразено, като правно основание
чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. Преписката е била изпратена на РП- Пловдив, да се
образува ДП, за соченото в заповедта престъпление.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства,
както и от разпита на свидетеля Михаил Златков И.. Съдът намира посочените
източници за безпротиворечиви, съответни едни на други, като не са налице
основания за съмнение в достоверността им, като същите поотделно и в своята
съвкупността допринасят за изясняване на делото.
Възприетата за фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, правомощия да задържат лица имат
„полицейските органи“, а такива съгласно чл. 57 от ЗМВР са служителите на
изчерпателно изброените структурни звена на МВР, които осъществяват някоя
от посочените в чл. 6, ал. 1, т. 1 - 3, 7 и 8 от ЗМВР дейности. В случая,
служителят издал заповедта въз основа, на която е задържана жалбоподателя,
заема длъжността ООР при РУ на МВР- Провадия, при ОД но МВР Варна,
което го оправомощава да извършва задържания на лица, в изпълнение на
службата си, предвид на което, съда приема, че оспореното задържане е
осъществено от компетентен орган.
Съда приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен
полицейски орган, в пределите на материалната му компетентност по чл. 72,
ал. 1 от ЗМВР, в установената от закона форма.
Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗМВР, задържането на лицата по чл. 72, ал. 1
от ЗМВР се извършва с писмена заповед. Спазени са условията и срока по чл.
3
73 от ЗМВР. Реквизитите на съдържанието на заповедта за задържане са
определени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Оспорената заповед има съдържанието
посочено в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, като съдържа името, длъжността и
местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за задържането,
данни индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането,
ограничаването на правата на лицето по чл. 72 от ЗМВР. В оспорения
административен акт изрично е посочено, че лицето, веднага след
задържането си е запознато с правата по чл. 72, ал. 3 и 4 и чл. 73 от ЗМВР.
Посоченото в заповедта правно основание на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е, че
лицето е задържано във връзка с ДП №449/2024г. по описа на РУ-Т. при ОД на
МВР-Пловдив. Съобразно т. 2 на разпоредбата, заповедта трябва да съдържа
както фактически, така и правни основания за издаването й, т. е. актът трябва
да бъде мотивиран. В настоящият случай, заповедта е мотивирана, като в нея
са изложени фактическите и правни основания за издаването й. Изискването
за излагане на фактическите основания на заповедта в случая е изпълнено,
като е посочено в каква връзка е формирано предположението за евентуална
съпричастност на лицето. В случая не е необходимо подробно и изчерпателно
описание на всички данни относно деянието, съдържащи се в доказателствата
по преписката. Достатъчно е засегнатото лице да е разбрало на какво
основание е задържано и в какво се изразява престъпното деяние, което
полицейският орган счита, че е извършено, т. е. да е разбрало по повод на
какво е формирано подозрението срещу него. Видно от приложената по
делото заповед, това е изпълнено от полицейските служители. Фактическите
основания за издавеното на заповедта, са формулирани в текста на същата,
който ясно посочва в какво е обвинен жалбоподателя, като е посочена и
правната квалификация на деянията, като съдът намира, че по този начин са
изпълнени изискванията за изложение на конкретни фактически данни за
задържането, което съотнесено към посоченото за това правно основание на
чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР означава данни за съпричастност на задържаното
лице към определено престъпно посегателство. Както беше посочено, в
настоящия случай фактическите основания за задържането отразени в
заповедта, се свеждат не само до посочване на номер на ДП, но и на
посочване на престъплението, за което същото е образувано. Дори да не беше
така обаче, съдебната практика прилагайки разрешението, дадено с
Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС приема, че не съществува
пречка мотивите да бъдат изложени и допълнително, след издаването на
административния акт, чрез изготвяне на други документи от органа издал
акта, стига да се постигне целта, на изискването за мотивиране на
административни актове, а именно да позволи на страните своевременно да се
запознаят със съображенията, по които е издаден актът, и да организират
защитата си срещу него, респективно да се извърши съдебен контрол върху
тези съображения. С оглед на гореизложеното съдът намира, че е изпълнено
изискването за мотивиране на актове и действия на изпълнителната власт,
относимо и към органите на МВР и техните правомощия и на лицето е дадена
4
възможност да оспори и фактическите основания на задържането.
В настоящото производство, от страна на жалбоподателя не бяха представени
каквито и да е доказателства в противовес на изложеното от
административния орган и съдът намира, че задържането е осъществено в
съответствие с материалния закон. За осъществяване на задържане до 24 часа,
законът изисква единствено „данни за извършено престъпление“, т. е.
стандарт значително по-нисък от заложения в НПК за привличане към
наказателна отговорност или осъждане.
В конкретния случай и предвид изложеното по-горе във връзка с
фактическите основания, наложили задържането съдът намира, че са били
изпълнени предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, а именно за
задържаното лице- да са били налични данни за съпричастност към
разследвано престъпление. Наличните данни удовлетворяват стандарта
заложен в решение на ЕСПЧ по делото Петков и Профиров срещу България, и
възприет в съдебната практика. В този смисъл и Решение № 4166 от
20.03.2019 г. по адм.д. № 764/2018 г. на ВАС, в което се сочи, че „фактическите
основания, мотивиращи заповедта, следва да свързват задържаното лице с
наличието на данни за предполагаемото му участие в престъпление, а не с
категоричното му уличаване в извършването на такова“.
С оглед на изложеното съдът намира, че задържането на
жалбоподателя е осъществено при правилно приложение на материалния
закон и при наличие на фактически основания за това. Задържането на
жалбоподателя съответства и на целта на закона, преценена съобразно
установения в чл. 6, ал. 2 от АПК и приложим към всички действия на
изпълнителната власт, принцип за съразмерност и в тази връзка съдът намира
за неоснователни направените в жалбата възражения. Задържането за срок до
24 часа на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, представлява форма на
административна принуда, като в зависимост от случая би могло да се
предприеме с цел осуетяване извършването на противоправно деяние или
прекратяване на вече започнало такова и отстраняване на неговите
вредоносни последици. Наред с това същото може да бъде използвано и за
извършване на неотложни действия с участие на задържания, насочени към
разследване на извършеното престъплението /арг. Решение № 1380 от
09.02.2016 г. на ВАС -V отделение по адм. д. № 829/2015 г.; Решение № 11544
от 30.07.2019 г. на ВАС - V отделение по адм. д. № 9763/2018 г. /. В
конкретния случай чрез задържането, от една страна е осуетена възможността
на жалбоподателя да укрие или заличи вещи и информация във връзка с
престъплението, а от друга е осуетена възможността да съгласува версии с
други лица, както и евентуално да мотивира показания от тях в своя полза, т.
е. налице е легитимна цел за ограничаване на правото на свободно
придвижване на жалбоподателя, а именно провеждане на действия по
разследването за проверка на събраните данни. Отделно от всичко това, по
този начин е осуетена възможността жалбоподателя да извърши
престъпление.
5
Факта, че при извършване на престъплението е било назовано име,
сходно с това на жалбоподателя и по същото време при ненатоварен трафик в
близост до инкриминирания автомобил на отстояние само две минути е бил
засечен автомобил със собственик с малко име Хараламби дава основание на
съда да приеме, че задържането е било основателно.
По делото не са ангажирани други доказателства, годни да
опровергаят изложените фактически констатации, а оттам и наложената на
жалбоподателя принудителна административна мярка е съобразена с
материалноправните разпоредби и съответна на целта, която преследва закона
с постановяването на актове от категорията на процесния, поради което и
Заповедта следва да бъде потвърдена, а подадената срещу нея жалба–
отхвърлена като неоснователна.
Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане от
страна на представителя на въззиваемата страна съдът следва да присъди в
полза на ОД на МВР разноски за юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 143, ал. 4, във вр. чл. 37 ЗПП, във вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ в размер на 80 /осемдесет/ лева,
съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, вида и
количеството на извършената от процесуалния представител дейност.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Заповед за задържане на лице № 324зз-
321/03.12.2024г г. издадена от Д. Д. С. на длъжност ООР при РУ на МВР-
Провадия, при ОД но МВР- Варна, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР, е постановено задържането на Х. И. К., ЕГН **********, за срок до 24
часа.
ОСЪЖДА Х. И. К., ЕГН **********, постоянен адрес: с.Б., общ.С.,
обл.Варна да заплати на ОД на МВР – Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен
съд- Варна, в 14 дневен срок, считано от днес.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
6