№ 12887
гр. С, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТ.
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТ. Гражданско дело №
20241110133987 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от ЗАД „ОЗК – З“ АД с ЕИК: ******,
със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „С С“ № 7, ет. 5, срещу ЗК „ЛИ“ АД с ЕИК:
******, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „СШ“ № 67А, с която са предявени
по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата от 410,80 лв., представляваща
неизплатена част от регресно вземане (с включени ликвидационни разноски в размер от 15
лв.) за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ №
0020800201800166, валидна за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. по щета № 0020-800-
0090-2019 за вреди на тролейбус марка „Шкода“, модел „Соларис“ с рег. № ****, причинени
по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег. № А****НН при
ПТП, настъпило на 26.10.2019 г. около 13:05 часа в гр. Бургас на кръстовището на ул.
„Миньорска“ и бул. „Захари С.“, ведно със законната лихва върху главницата за период от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК – 14.03.2024 г. до изплащане на вземането, както сумата 137,82 л.,
представляваща мораторна лихва за периода от 13.03.2021 г. до 13.03.2024 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 17.04.2024 г. по ч. гр. д. №
15142/2024 г. по описа на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди, че на 26.10.2019 г., около 13:05 ч., в гр. Бургас на кръстовището на ул.
„Миньорска“ и бул. „Захари С.“, настъпило ПТП по вина на водача на л.а. „Фолксваген“,
модел „Поло“ с рег. № А****НН – М Г.., която при предприемане на маневра „ляв завой“ не
пропуснала движещия се по път с предимство тролейбус марка „Шкода“, модел „Соларис“ с
рег. № ****, управляван от Г. С и го ударила в предната част, вследствие на което на същия
1
били нанесени материални щети. Твърди, че към датата на процесното ПТП, собственикът
на увредения тролейбус бил застрахован при ищеца по имуществена застраховка „Каско“,
полица № 0020800201800166, валидна за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. Сочи, че за
процесното ПТП бил съставен протокол за ПТП от 26.10.2019 г., от който се установявало, че
за настъпване на ПТП бил виновен водачът на л. а. „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег. №
А****НН. Посочва, че към датата на процесното ПТП по отношение на управлявания от
виновния водач л. а. „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег. № А****НН е била налице валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника. Посочва, че във връзка с
причинените от произшествието имуществени вреди при ищеца била образувана щета №
0020-800-0090-2019, бил извършен оглед на застрахования тролейбус и опис на щетите, след
което било определено обезщетение в размер на 773,54 л. и същото било изплатено по
банкова сметка (чрез бордеро № 504190/13.02.2020 г.) на собственика на увреденото МПС.
Поддържа, че с покана с вх. № А315-1205/19.03.2020 г. е предявил до ответника регресната
си претенция в размер на сумата от 788,54 л., представляваща изплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение в размер на 773,54 л., ведно с 15 л. ликвидационни разноски.
Сочи, че поканата била връчена на ответника на 20.03.2020 г. Посочва, че по повод
изпратената покана при ответника била образувана щета № 0000-5123-20-5, който изплатил
частично претендираната извънсъдебно сума до размера от 377,74 лв., като разликата в
размер на 410,80 лв. останала непогасена, поради което се претендира като дължима в
настоящото производство. Счита, че ответникът е изпаднал в забава и дължи заплащане и на
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода на забавата от 13.03.2021 г. до
13.03.2024 г. в размер от 137,82 лв. При тези твърдения моли съда да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който
предявените искове се оспорват както по основание, така и по размер. Едновременно с това
твърди, че във връзка с процесното ПТП при ответника е образувана щета № 0000-5123-20-
5-01559 и е определено застрахователно обезщетение в размер на 926,36 лв., от които 788,54
л. – главница с включени 15 л. ликвидационни разноски и 137,82 л. – мораторна лихва.
Посочва, че сумата е заплатена по банкова сметка. Счита, че претенцията на ищеца е
завишена по размер и не отговаря на действително претърпените вреди. Поддържа, че с
изплащане на определеното обезщетение в размер на 926,36 лв. е изпълнил надлежно и в
пълен обем задълженията си. Оспорва и дължимостта на акцесорната претенция за лихва.
Счита, че не е дал повод за завеждане на делото. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, направените от
страните твърдения и възражения и приложимите нормативни разпоредби достигна до
следните фактически и правни изводи:
Не е спорно, установява се от доказателствата по делото и е отделено като безспорно с
доклада, наличието на застрахователен договор с ищеца за имуществена застраховка
„Каско“, полица № 0020800201800166, валидна за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. за
2
увредения тролейбус марка „Шкода“, модел „Соларис“ с рег. № ****, както и че е настъпило
на 26.10.2019 г. събитие – ПТП с лек автомобил „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег. №
А****НН със сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“, за което е
заведена щета № 0020-800-0090-2019 при ищеца, респ. щета № 0000-5123-20-5-01559 при
ответника. Не е спортно и че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на
773,54 л. на собственика на увреденото МПС за извършването на ремонт на същото. Не се
спори и че преди предявяване на исковата молба ответникът е заплатил на на ищеца сума в
размер на 377,74 л. от общо претендирано субрагационно вземане в размер от 788,54 лв.,
ведно с ликвидационни разноски (в размер от 15 лв.).
Следователно, не се оспорва по делото наличието на предпоставките от фактическия
състав на чл. 411 Кодекса за Зто КЗ/ за ангажиране отговорността на ответника в качеството
му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, за
възстановяване на застрахователното обезщетение по застраховка „Каско на МПС”,
изплатено от ищеца на увреденото и застраховано от него лице.
Видно от представено към отговора на исковата молба платежно нареждане на
22.10.2024 г. ответникът е заплатил на ищеца с посочване на основание „по гр.д. 33987/2024
СРС 118 С-В“ сума в размер на 548,62 л.. Ищецът с нарочна молба с вх. № 93004 от
17.03.2025 г. признава, че е получил наредената сума. В откритото съдебно заседание по
делото представителя на ответното дружество уточнява, че посоченото плащане е за
погасяване на вземанията за главница и лихва. Предвид посоченото съдът приема, че в хода
на производството ответникът е погасил чрез плащане предявените вземания за сумата 410,
80 л. – представляваща неизплатена до датата на исковата молба част от регресно вземане (с
включени ликвидационни разноски в размер от 15 лв.) за изплатено застрахователно
обезщетение за процесното ПТП и 137,82 л., представляваща мораторна лихва за периода от
13.03.2021 г. до 13.03.2024 г.
От разпоредбите на чл. 412, ал. 1 и ал. 2 КЗ следва, че за да настъпи изискуемост на
регресното вземане застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата
на застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
лицето, следва да е предявил претенцията си срещу този застраховател ведно с
доказателствата, с които разполага и да е изтекъл 30 дневен срок от представяне на
доказателствата. С изтичане на този срок и неплащане на претенцията застрахователят по
имуществената застраховка изпада в забава по отношение основателно претенидираното
спрямо него вземане и дължи обезщетение за забава.
В случая се установява, че преди депозиране на 14.03.2024 г. на заявлението по чл. 410
ГПК ищецът е отправил покана до ответника да му заплати регресното вземане,
обективирана в писмо, получено от ответника с вх. № 4015 от 20.03.2020 г. Следователно 30
дневният срок по чл. 412, ал. 2 ГПК е започнал да тече от 20.03.2020 г. и на основание чл.
412, ал. 3 КЗ ответникът е изпаднал в забава по отношение плащане на дължимото
обезщетение по претенцията преди сезиране на съда на 14.03.2024 г. Ответникът не доказва
да е изпълнил процесните задължения преди образуване както на заповедното
3
производството, така и на исковото. Поради това дължимо от него е обезщетението за
забава за претендирания период и законната лихва от депозиране на заявлението по чл. 410
ГПК.
С оглед размера на постъпилото плащане на 22.10.2024 г. – 548,62 л., както и
извършеното погасяване на сума в размер 377,74 л., следва извод, че от ответника не е
изпълнено възникналото в негова тежест задължение за заплащане на законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК – 14.03.2024 г. до изплащане на вземането, която
съдът на основание чл. 162 ГПК чрез интернет калкулатор на законната лихва определя на
34,80 л.. Не може да се сподели като основателно възражението на ответника, че
извънсъдебно е погасил вземането, тъй като доказателства за заплащане и на тази сума не са
ангажирани.
По изложените съображения и при съобразяване на основание чл. 235, ал. 3 ГПК
извършеното в хода на процеса плащане, следва да бъдат отхвърлени предявените искове,
като бъде признато за установено, че ответникът дължи само законната лихва от депозиране
на заявлението по чл. 410 ГПК до плащането на главницата.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора и по изложените съображения, по които съдът приема, че
ответникът е дал повод за образуване на делото и вземанията са били изискуеми преди
образуването му, право на разноски има ищецът в размер на 505 л. за исковото производство
/25 л. – държавна такса и 480 л. – адвокатско възнаграждение/ и 75 л. за заповедното /25 л. –
държавна такса и 50 л. – адвокатско възнаграждение, намалено по възражение за
прекомерност съобразно фактическата и правна сложност на заповедното производство и
конкретно действията по депозирането на бланково възражение, изискване за чието
мотивиране не е налице/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от ЗАД „ОЗК – З“ АД с ЕИК: ******,
със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „С С“ № 7, ет. 5, срещу ЗК „ЛИ“ АД с ЕИК:
******, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „СШ“ № 67А, установителни искове
с правно основание чл. 411 КЗ и чл.86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане
за сумата от 410,80 лв., представляваща неизплатена част от регресно вземане (с включени
ликвидационни разноски в размер от 15 лв.) за изплатено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско“ № 0020800201800166, валидна за периода от 01.01.2019 г.
до 31.12.2019 г. по щета № 0020-800-0090-2019 за вреди на тролейбус марка „Шкода“, модел
„Соларис“ с рег. № ****, причинени по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген“,
модел „Поло“ с рег. № А****НН при ПТП, настъпило на 26.10.2019 г. около 13:05 часа в гр.
Бургас на кръстовището на ул. „Миньорска“ и бул. „Захари С.“, и за сумата 137,82 л.,
4
представляваща мораторна лихва за периода от 13.03.2021 г. до 13.03.2024 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 17.04.2024 г. по ч. гр. д. №
15142/2024 г. по описа на СРС, 118 състав, поради погасяване на вземанията в хода на
производството.
ПРИЗНАВА за установено по реда на чл. 422 ГПК, че ЗК „ЛИ“ АД с ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „СШ“ № 67А дължи на ЗАД „ОЗК – З“ АД с
ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „С С“ № 7, ет. 5, съгласно
заповед за изпълнение на парично задължение от 17.04.2024 г. по ч. гр. д. № 15142/2024 г. по
описа на СРС, 118 състав сума в размер на 34,80 л., представляваща законната лихва
върху главницата от 410,80 лв., представляваща неизплатена част от регресно вземане (с
включени ликвидационни разноски в размер от 15 лв.) за изплатено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ № 0020800201800166, валидна за периода
от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. по щета № 0020-800-0090-2019 за вреди на тролейбус марка
„Шкода“, модел „Соларис“ с рег. № ****, причинени по вина на водача на лек автомобил
„Фолксваген“, модел „Поло“ с рег. № А****НН при ПТП, настъпило на 26.10.2019 г. около
13:05 часа в гр. Бургас на кръстовището на ул. „Миньорска“ и бул. „Захари С.“ за периода от
14.03.2024 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК/ до 22.10.2024 г. /датата на изплащане на вземането/.
ОСЪЖДА ЗК „ЛИ“ АД с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. С,
бул. „СШ“ № 67А да заплати на ЗАД „ОЗК – З“ АД с ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С, ул. „С С“ № 7, ет. 5 сумата от 505 лв /петстотин и петдесет л./ – разноски
за исковото производство и сумата от 75 л. /седемдесет и пет л./ – разноски за заповедното
производство по ч. гр. д. № 15142/2024 г. по описа на СРС, 118 състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5