№ 22904
гр. София, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110122517 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 127038/17.04.2024
г., с която от името на „т“ ЕАД, ЕИК ** против Т. Д. Б., ЕГН: ********** и Р.
М. Б., ЕГН **********, са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86
от ЗЗД – положителни установителни искове за вземания за плащане на
стойност на доставена топлоенергия за битови нужди за имот в сграда -
етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за
възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
процесния период, както и за обезщетение за забава на плащането на същото,
за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление вх. № 122542/03.05.2023 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Т. Д. Б., ЕГН: ********** и Р. М.
Б., ЕГН ********** за заплащане на суми, както следва: 1/ сумата от 644,42
лева, представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за
периода 01.11.2019 г. - 30.04.2022 г., в имот, представляващ *, находящ се в *,
абонатен № **, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано
от 03.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 87,54
лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. - 28.03.2023 г.,
1
върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от
32,70 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия за периода 01.03.2020 г. - 30.04.2022 г., за
имот, представляващ *, находящ се в *, абонатен № **, ведно със законна
лихва върху горепосочената сума, считано от 03.05.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането; 4/ сумата от 5,85 лева, представляваща мораторна
лихва за периода 16.05.2020 г. - 28.03.2023 г., върху главницата за цена на
извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия. На
16.05.2023 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК срещу длъжниците Т. Д. Б.,
ЕГН: ********** и Р. М. Б., ЕГН ********** за горепосочените суми.
Заповедта е връчена на настоящия ответник Т. Д. Б., ЕГН: **********,
като в едномесечния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК от изтичане на срока за
получаване на книжата, връчени по този процесуален ред, длъжникът е подал
възражение срещу заповедта за изпълнение.
Заповедта е връчена на настоящия ответник Р. М. Б., ЕГН **********,
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в едномесечния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК от
изтичане на срока за получаване на книжата, връчени по този процесуален
ред, длъжникът не е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради
което ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на
вземанията си на 18.03.2024 г., като в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК - на
17.04.2024 г., е предявил искове за вземанията.
В исковата си молба ищецът „т“ ЕАД твърди, че има договорни
отношения с ответниците Т. Д. Б., ЕГН: ********** и Р. М. Б., ЕГН
**********. Поддържа, че същите са били клиенти на топлинна енергия за
битови нужди за имот, представляващ *, находящ се в *, абонатен № **, през
процесния период, в качеството си на наематели на общинско жилище,
каквото представлявало процесния имот. Навеждат се съображения, че
сградата-етажна собственост, в която се намира процесният имот, е сключила
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия
с „Техем сървисис“ ЕООД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл.
155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот са
начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния
период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-
2
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Поддържа, че ответниците са
използвали доставяна топлинна енергия през периода 01.11.2019 г. –
30.04.2022 г. и не са погасили задължението си на посочения в приложимите за
периода ОУ падеж, а именно - в 45-дневен срок след изтичането периода, за
който се отнасят съответните вземания. Поради тази причина се дължала и
лихва за забава, но не върху прогнозните стойности през отоплителния сезон,
а върху сумите, посочени в изравнителната сметка и отбелязани в общата
фактура за съответния отоплителен сезон. Не било изпълнено и задължението
за заплащане на услугата дялово разпределение, поради което същото
следвало да се погаси, ведно с лихва за забава.
Моли, да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено, че ответниците Т. Д. Б., ЕГН: ********** и Р. М. Б., ЕГН
********** дължат разделно /по ½ част за всеки от тях/ на ищеца суми, както
следва: 1/ сумата от 644,42 лева, представляваща цена на доставена и
потребена топлинна енергия за периода 01.11.2019 г. - 30.04.2022 г., в имот,
представляващ *, находящ се в *, абонатен № **, ведно със законна лихва
върху горепосочената сума, считано от 03.05.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането; 2/ сумата от 87,54 лева, представляваща мораторна
лихва за периода 15.09.2020 г. - 28.03.2023 г., върху главницата за доставена и
потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 32,70 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода
01.03.2020 г. - 30.04.2022 г., за имот, представляващ *, находящ се в *,
абонатен № **, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано
от 03.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 4/ сумата от 5,85
лева, представляваща мораторна лихва за периода 16.05.2020 г. - 28.03.2023 г.,
върху главницата за цена на извършена услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия, за които суми на 16.05.2023 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по
ч.гр.д. № 23426/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл.
78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещната страна в
производството адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника Т.
Д. Б., ЕГН: ********** е депозиран отговор на исковата молба, с който се
3
оспорват предявените срещу него искове.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника Р.
М. Б., ЕГН **********, чрез назначения му, по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК,
особен представител – адвокат Л. К. от САК, е депозиран отговор на исковата
молба, с който се оспорват предявените срещу него искове. Оспорва се, че от
ответника Р. М. Б., ЕГН **********, през процесния период, е потребена,
респективно е доставена от ищеца, топлинна енергия, в количествата и на
стойността, твърдени в исковата молба. Оспорва се наличието на
облигационна връзка между ищеца и ответника Р. М. Б., ЕГН **********, с
предмет доставка на топлинна енергия до посочения в исковата молба имот,
през заявения от ищеца период. Оспорва се и претенцията за главница за
дялово разпределение на топлинна енергия. Оспорват се и акцесорните
претенции по чл. 86, ал. 1 ЗЗД по подробно изложени в отговора на исковата
молба съображения. Прави се възражение за погасяване по давност на
вземанията, предмет на предявените срещу ответника Р. М. Б., ЕГН
********** обективно кумулативно съединени искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание
чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл.
155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен
установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлинна
енергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение
за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение
по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране
отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин
следните факти: съществуването на договорни отношения между него и
ответника с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и качеството
4
му клиент на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния
имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза
именно на претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за
дялово разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и
изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал
и в забава за изпълнението му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба,
подаден от името на ответника Р. М. Б., ЕГН ********** възражение за
погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба, е да докаже
настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване
течението на давностния срок по отношение на претендираните в настоящото
производство вземания.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране
(КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл.
149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по
договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ
страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138,
ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на
5
ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са
и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по
тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда
- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
6
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба.
Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм.
дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на
чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на
топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им
отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "т" ЕАД е дружество
регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
От представените писмени доказателства /настанителна заповед от
02.08.2006 г. и писмо от Столична Община, район Подуяне от 01.08.2019 г./ се
установява в производството, че ползвател на недвижим имот, представляващ
*, находящ се в *, считано от м.08.2006 г., е д Б. Б.. Същевременно от д Б. Б. до
7
т ЕАД е подадено заявление-декларация от 03.08.2006 г. за разкриване на
партида на негово име за имот, представляващ *, находящ се в *.
Не е спорно по делото и се установява от събрания в производството
доказателствен материал /настанителна заповед от 02.08.2006 г. и писмо от
Столична Община, район Подуяне от 01.08.2019 г./, че по силата на
горепосочената настанителна заповед процесният имот се е ползвал от д Б. Б.
и неговото семейство – съпругата му Р. М. Б. и сина му Т. Д. Б..
Не е спорно и се установява от събрания в производството
доказателствен материал, че д Б. Б. е починал на 26.09.2022 г. /т.е. след
крайната дата на процесния период/ и е оставил за наследници по закон
преживялата го съпруга Р. М. Б. и сина му Т. Д. Б., както и че на 05.09.2023 г. в
особената книга на СРС е вписан отказ от наследство от Т. Д. Б. от
наследството на наследодателя му д Б. Б..
Други относими доказателства, касаещи установяване на първата
материална предпоставка за възникване на спорното право, а именно -
наличието на валидно възникнало и съществувало през процесния период
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, което
да е обвързвало страните в производството, не са ангажирани в
производството.
В исковата си молба ищецът „т“ ЕАД твърди, че има договорни
отношения с ответниците Т. Д. Б., ЕГН: ********** и Р. М. Б., ЕГН
**********. Поддържа, че същите са били клиенти на топлинна енергия
за битови нужди за имот, представляващ *, находящ се в *, абонатен №
**, през процесния период, в качеството си на наематели на общинско
жилище, каквото представлявало процесния имот.
Съдът, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
намира, че ищецът не установи пълно и главно наличието на първата
материална предпоставка за възникване на спорното право, а именно -
наличието на валидно възникнало и съществувало през процесния период
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, което
да е обвързвало страните в производството. В случая безспорно се установява,
че през процесния период д Б. Б., ЕГН ********** е ползвал процесния имот
по силата на настанителна заповед от 02.08.2006 г.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 1 от
8
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, „собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди,
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената
й.“.
Действително в настоящия случай, процесният имот е бил ползван от д
Б. Б., ЕГН ********** и неговото семейство по силата на сключен договор за
наем на общински имот между д Б. Б., ЕГН ********** и Столична община,
район Подуяне.
Именно между д Б. Б., ЕГН ********** и т ЕАД е имало сключен
договор за доставка и продажба на топлинна енергия до процесния имот, въз
основа на отправеното от д Б. Б. предложение за сключване на договор,
обективирано в обсъденото по-горе заявление-декларация от 03.08.2006 г. за
разкриване на партида на негово име за имот, представляващ *, находящ се в
*, прието от т ЕАД.
Т. Д. Б., ЕГН: ********** и Р. М. Б., ЕГН ********** не са страна по
наемното правоотношение, нито по делото са ангажирани доказателства, че от
същите е депозирано искане до ищцовото дружество за откриване на партида
по отношение на процесния имот на тяхно име, за да се приеме, че е налице
сключен писмен договор при публично известни общи условия с
топлопреносното предприятие /по смисъла на разрешенията, дадени в
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС/.
Следователно, настоящият съдебен състав намира, че за да бъде
ангажирана договорна отговорност на ответниците за заплащане на сумите за
потребена топлинна енергия е необходимо по делото да бъде доказано
наличието на индивидуален договор за покупко-продажба на топлинна
енергия, сключен между него и „т“ ЕАД. Такъв по делото не е представен.
9
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. В тази връзка индивидуалният договор обвързва
страната, която го е сключила като дерогира общите правила за сключването
на договори за покупко-продажба на топлинна енергия, предвидено в нормата
на чл. 153 от ЗЕ.
Тук отново следва да се посочи, че в исковата си молба ищецът „т“ ЕАД
твърди, че има договорни отношения с ответниците Т. Д. Б., ЕГН: **********
и Р. М. Б., ЕГН **********, като поддържа, че същите са били клиенти на
топлинна енергия за битови нужди за имот, представляващ *, находящ се в *,
абонатен № **, през процесния период, в качеството си на наематели на
общинско жилище, каквото представлявало процесния имот. Не се установи в
производството, че Т. Д. Б., ЕГН: ********** и Р. М. Б., ЕГН ********** са
били клиенти на топлинна енергия за битови нужди за имот, представляващ *,
находящ се в *, абонатен № **, през процесния период, в качеството си на
наематели на общинско жилище, каквото представлявало процесния имот,
през заявения в исковата молба период.
За пълнота е необходимо да се изясни, че дали страните спорят по
отношение на определено обстоятелство, съответно дали ответникът оспорва
определени факти не би могло да освободи ищецът-кредитор от
доказателствената тежест да установи пълно и главно наличието на
материалните предпоставки за уважаване на предявения иск. След като
последните не са установени, то при неблагоприятните последици на
доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказаният факт за
неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Ищецът не установи ответникът през процесния период да притежава вещно
право върху топлоснабдения имот; или да е заявил чрез молба-декларация, че
желае да встъпи в облигационно правоотношение с ищцовото дружество. Не
се представя съгласие от собственика на имота в нотариално заверена форма,
съгласно чл. 64 от ОУ, за това клиент на услугата да се счита ответникът.
Ето защо, съдът приема, че по делото не се установи, при условията на
пълно и главно доказване, наличието на договорни отношения между ищеца и
ответника с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и качеството
10
клиент на топлинна енергия на ответника в производството.
Действително по делото се установи, че през процесния период,
посоченият в исковата молба имот е бил ползван от д Б. Б. и неговото
семейство – съпругата му Р. М. Б. и сина му Т. Д. Б., т.е. включително и от
ответниците, но не се установи това ползване от ответниците да е на заявеното
от ищеца, в исковата му молба, основание /твърди се наличие на договорни
правоотношение, с предмет доставка и продажба на топлинна енергия,
съществували през процесния период между ищеца и ответниците, в
качеството им на наематели на процесния имот, но се установи, че същите не
са имали това качеството, че наемател на жилището е бил д Б. Б., както и че
именно от това лице е сключен договор с ищцовото дружество/. Само по себе
си обстоятелството, че ответниците са ползвали имота през процесния период
не може да доведе до извод за наличие на основание за дължимост стойността
на потребената в процесния имот топлинна енергия на заявеното в исковата
молба договорно основание. Съвсем отделен е въпросът, дали ответниците
дължат заплащане стойността на потребената в имота топлинна енергия на
друго основание, различно от заявеното от ищеца в исковата молба, но
доколкото такава претенция не е заявена в настоящото производство и с оглед
спазване принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, залегнал
в разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК, съдът не може да се произнася относно
евентуална дължимост на суми от страна на ответника в полза на ищеца на
незаявено от последния основание в производството.
Като допълнение, съдът намира за необходимо да посочи, че от събрания
по делото доказателствен материал се установява, че че на 05.09.2023 г. в
особената книга на СРС е вписан отказ от наследство от Т. Д. Б. от
наследството на наследодателя му д Б. Б., като същевременно по делото не се
ангажираха доказателства, нито направиха доказателствени искания,
посредством който да се приеме единствени и безспорен извод, че Р. М. Б.,
ЕГН ********** е приела наследството на починалия си наследодател д Б. Б.,
ЕГН **********, които обстоятелства са допълнителен довод за правилността
на извода за неоснователност на предявените за разглеждане в настоящото
производство /на заявеното от ищеца с исковата молба основание/ обективно и
субективно кумулативно съединени искове.
Предвид всичко гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
11
предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство
имат ответниците. От името на същите не е направено искане за присъждане
на разноски, както в настоящото исково производство, така и в заповедното
производство по ч.гр.д. № 23426/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
респективно и в тяхна полза не следва да се присъждат разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от името на т ЕАД, ЕИК **, със седалище и
адрес на управление: * против Т. Д. Б., ЕГН: **********, с адрес *, ап. 19 и Р.
М. Б., ЕГН **********, с адрес *, ап. 19, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, обективно и субективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл.
124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ)
вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че Т. Д. Б.,
ЕГН: ********** и Р. М. Б., ЕГН ********** дължат разделно /по ½ част за
всеки от тях/ на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 644,42 лева,
представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода
01.11.2019 г. - 30.04.2022 г., в имот, представляващ *, находящ се в *, абонатен
№ **, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
03.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 87,54
лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. - 28.03.2023 г.,
върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от
32,70 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия за периода 01.03.2020 г. - 30.04.2022 г., за
имот, представляващ *, находящ се в *, абонатен № **, ведно със законна
лихва върху горепосочената сума, считано от 03.05.2023 г. до окончателното
12
изплащане на вземането; 4/ сумата от 5,85 лева, представляваща мораторна
лихва за периода 16.05.2020 г. - 28.03.2023 г., върху главницата за цена на
извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия, за които
суми на 16.05.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 23426/2023 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - „т ЕООД.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13