РЕШЕНИЕ
№ 121
гр. ***, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев
Пламен М. Драганов
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
в присъствието на прокурора В. Як. М.
като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20233300600247 по описа за 2023 година
Въззивното производство е образувано по жалба от адв. Д. П. – назначен
защитник (определение от 25.04.2023 г. по нохд №128/23 г. л. 34 и
постановление от 15.12.2022 г. л. 22, т. 2 от ДП) на подсъдимия С. Ю. М.
против присъда №29/25.04.2023 г. по нохд № 20233330200128 по описа за
2023 година на Районен съд ***. Постъпила е жалба (вх. №4130/04.05.2023 г.
на РС ***) от адв. П. – защитник на подсъдимия С. Ю. М.. Изразява се
недоволство от постановената присъда и се прави искане да бъде намалено
наказанието, тъй като е несъразмерно тежко и явно несправедливо. Няма
направени доказателствени искания.
В съдебно заседание адв. П. - защитник на подс. С. М. поддържа жалбата
и моли да се наложи по-леко по размер наказание. Излага доводи, че
първоинстанционното производство е протекло в условията на съкратено
съдебно следствие и подсъдимият е признал вината си, отчитайки, че
законодателят за това престъпление е предвидил наказание лишаване от
свобода от 2 до 10 години се моли съдът да направи редукция, като определи
1
наказание към минималния размер и приложи чл. 58а от НК. Излага доводи,
че в първоинстанционното производство представителят на държавното
обвинение е поискал налагане на по-леко наказание от това, което
действително му е било определено. Изтъква, че подсъдимият страда от
множество заболявания, които се нуждаят от лечение, което в мястото за
лишаване от свобода не би било адекватно проведено. Сочи, че подсъдимият
се грижи за своята майка, която страда от захарна болест, поради което се
моли наказанието да бъде определено към минималния размер. За влошеното
здравословно състояние са представени писмени доказателства.
За изготвените мотиви е съобщено на жалбоподателя на 25.05.2023 г.
Не са постъпили допълнителни съображения.
Препис от жалбата е връчен на РП *** на 22.05.2023 г. В срока по чл. 322
НПК не са постъпили възражения.
В съдебно заседание прокурорът заявява, че присъдата сама по себе си е
правилна, но с оглед на представените писмени доказателства за влошеното
здравословно състояние на подсъдимия счита, че е по-законосъобразно
жалбата да бъде уважена и наложеното с присъдата наказание да бъде
намалено.
В предоставената последна дума на подсъдимия, същият изразява
желание определеното с присъдата наказание да бъде намалено.
Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, като взе предвид
доводите и становищата на страните, с оглед характера на въззивната
проверка и обхвата й по чл. 314 от НПК, установи:
Жалбата е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт,
в срока по чл. 319 НПК и от лице, което е оправомощено, съгласно чл. 318,
ал. 2-6 НПК.
С обжалваната присъда РС *** признал подсъдимия С. Ю. М., за виновен
в това, че на 23.08.2022 г. и на 10.12.2022 г., в град ***, в условията на
продължавано престъпление - на два пъти и опасен рецидив, отнел чужди
движими вещи на 23.08.2022 г. - от имот, находящ се на ул. „***“ № 40
акумулаторен винтоверт марка ,,Стейнхаус“ /Steinhaus/ в комплект с
пластмасов куфар, с 13 аксесоара - свредла, битове и зарядно устройство, на
обща стойност 90,00 лева, от владението на Н.Я.Д. и собственост на Б.М.Г. и
2
на 10.12.2022 г. - от строителен обект, находящ се на ул. „***“ - два броя
винтоверт марка „Makita“ на обща стойност 1082 лв. от владението и
собственост на С.Р.Р., всички откраднати вещи на обща стойност 1172,00 лв.,
без съгласието на собствениците, с намерението противозаконно да ги
присвои - престъпление по чл. 196 ал.1, т.1, вр. с чл. 194, ал.1 вр. чл. 26, ал. 1
вр. чл. 29, ал. 1,6. „а“ и б. „б“ от НК, поради което го осъдил на лишаване от
свобода за срок от две години и осем месеца, което да бъде изтърпяно при
строг първоначален режим. Присъдил разноски иск в тежест на подсъдимия.
В съдебно заседание на 25.04.2023 г. подсъдимият С. Ю. М. се е явил със
защитник – адв. П. и и признал фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, като са се съгласил да не се събират доказателства за
тези факти. Производството пред първинстанционния съд е протекло по реда
на Глава 27 от НПК – подсъдимият признал фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират
доказателства за тези факти, предвид това, че самопризнанието се подкрепя
от събраните в ДП доказателства, то съгласно чл. 373, ал. 3 НПК,
установената фактическа обстановка е следната:
Подсъдимият С. Ю. М. е роден на *** в гр.***, живее в гр.***. Същият е
с основно образование, неженен, осъждан. Подсъдимият С. М. е осъждан
многократно. С присъда № 95/ 2018 г. по НОХД № 65/2018 г. на Районен съд
***, влязла в сила на 17.05.2018 г. бил осъден за извършено престъпление по
чл. 196, ал. 1 т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ и б.
„б“ от НК, за което му било наложено наказание в размер на две години и 8
месеца лишаване от свобода, което изтърпял на 23.12.2019 г. С присъда № 88/
2020 г. по НОХД № 142/2020 г. на Районен съд ***, влязла в сила на
29.05.2020 г. бил осъден за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1 т. 1 вр.
чл. 194, ал. 1 от НК , за което му било наложено наказание в размер на една
година и 4 месеца лишаване от свобода, което изтърпял на 21.03.2021 г. Със
Споразумение № 32/ 2021 г. по НОХД № 272/ 2021 г. по описа на PC ***, в
сила от 17.05.2021 г. на С. М., за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т.
1 вр. чл. 194, ал. 1 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода“
в размер на шест месеца при първоначален строг режим на изтърпяване на
наказанието. Тези осъждания на подсъдимия обуславят квалификацията
„Опасен Рецидив“ по смисъла на чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК за новото
престъпление, предмет на настоящото дело. Подсъдимият С. Ю. М. бил
3
безработен и нямал доходи. Въпреки налаганите му в предходни периоди
наказания, той продължил с престъпния си начин на живот. Ha 23.08.2022 г.
подс. М. се разхождал из гр. ***. Минавайки по ул. „***“, около 11.28 часа,
решил да влезе в жилищна сграда - едноетажна къща, находяща се на адрес
№40 на улицата, за да установи дали има вещи, които да вземе. В изпълнение
на намисленото, сред като се огледал, бутнал пътната врата, която не била
заключена и влязъл в имота. Отворил входната врата на къщата, която също
не била заключена. Влязъл в къщата и в една от стаите видял акумулаторен
винтоверт марка ,,Cтейнxayc“/Steinhaus/ в комплект с пластмасов куфар, с 13
аксесоара — свредла, битове и зарядно устройство. Тези вещи били
собственост на Б.М.Г., но той ги бил предоставил за временно ползване на
Н.Я.Д., която живеела в имота. Подсъдимият С. М. взел куфара с винтоверта
и бързо напуснал къщата. На 10.12.2022 г. подсъдимият С. М. отново се
разхождал по улиците на град ***. Около 12.10 часа преминал покрай
строителен обект, находящ се на ул. „***“. Забелязал, че двама работници
излизат от сграда, която била в процес на строеж, без да заключат вратата,
след което се отдалечили. Подсъдимият М. решил да влезе в строителния
обект, за да огледа за вещи, които може да вземе. В изпълнение на
намисленото влязъл в обекта и започнал да се оглежда. В помещение, без
врати, видял, че имало струпани различни инструменти. Забелязал на земята
два винтоверта марка „Макита“, които били собственост на С.Р.Р.. Видял една
найлонова чантичка, поставил двата винтоверта в нея, бързо напуснал
строителния обект с взетите вещи и се отправил към центъра на гр. ***.
С оглед заключенията на назначените оценъчни експертизи стойността
на 1 бр. акумулаторен винтоверт марка ,,Cтейнxayc“/Steinhaus/ в комплект с
пластмасов куфар, с 13 аксесоара — свредла, битове и зарядно устройство,
възлиза на 90,00 лева. Стойността два броя винтоверт марка „Makita“ възлиза
на 1082 лева. Общо стойността на отнетите от подсъдимият С. Ю. М. вещи
възлиза на 1172 лева.
Назначена била и видеотехническа експертиза на приобщения към
материалите по досъдебното производство диск със записи. Видно от
заключението на същата, че от лицето и действията били извлечени снимкови
кадри. Снимковите файлове са обработени и допълнително подобрени за
повишаване на качеството им с помощта на редактор за растерни
4
изображения Adobe Photoshop CS6 и са представени и подредени в
хронологичен ред в Приложение 1. При предварителния преглед на
видеофайлът от обект № 1 се установява, че лице от видимо мъжки пол
обозначено под № 1, е със сходни общи черти на тялото, главата и лицето с
тези на представения сравнителен материал от С. Ю. М.. Отчетена била и
разликата между ракурса на изображенията. Резултатът от сравнителния
анализ позволява да се направи извод, че на горепосочените фотокопия най-
вероятно е заснето едно и също лице, посочено като С. Ю. М..
По описания начин, на 23.08.2022 г. и на 10.12.2022 г., в град *** в
условията на продължавано престъпление- на два пъти, при условията на
опасен рецидив, отнел чужди движими вещи както следва: На 23.08.2022 г. -
от имот, находящ се на ул. „***“ № 40 1 бр. акумулаторен винтоверт марка
,,Стейнхаус“ /Steinhaus/ в комплект с пластмасов куфар, с 13 аксесоара -
свредла, битове и зарядно устройство, на обща стойност 90,00 лева, от
владението на Н.Я.Д. и собственост на Б.М.Г.; На 10.12.2022 г. - от
строителен обект, находящ се на ул. „***“ - два броя винтоверт марка
„Makita“ на обща стойност 1082 лв. от владението и собственост на С.Р.Р.,
всички откраднати вещи на обща стойност 1172 лв., без тяхното съгласие, с
намерението противозаконно да ги присвои.
В хода на наказателното производство е направено възможното, за да се
осигури разкриване на обективната истина, извършено е обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото,
доказателствата са подложени на проверка и фактическата обстановка е
установена по несъмнен начин. Фактическата обстановка не се оспорва и пред
въззивния съд. Няма противоречия в доказателствената съвкупност. Няма
неизяснени обстоятелства и оспорвани факти от страните. Въз основа на
самопризнанието, показанията дадени на досъдебното производство от
свидетелите, назначените експертизи и писмените доказателствени материали
могат да се направят обосновани и безспорни изводи за фактическата
обстановка по делото.
Преценени в съвкупност и поотделно, свидетелски показания, и
останалите доказателства и доказателствени средства по категоричен и
несъмнен начин установяват авторството на деянието от страна на
подсъдимия С. Ю. М..
5
При тези фактически констатации правилно първоинстанционният съд
квалифицирал деянието на подсъдимия М. като такова по 196, ал. 1, т. 1 вр. с
чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б.“б“ от НК, каквото
е и обвинението против него.
От обективна страна – подсъдимият М. на 23.08.2022 г. и на 10.12.2022
година, в гр. ***, в условията на продължавано престъпление и опасен
рецидив, отнел чужди движими вещи, както следва:
На 23.08.2022 г. - от имот, находящ се на ул. „***“ № *** 1 бр.
акумулаторен винтоверт марка ,,Стейнхаус“ /Steinhaus/ в комплект с
пластмасов куфар, с 13 аксесоара - свредла, битове и зарядно устройство, на
обща стойност 90,00 лева, от владението на Н.Я.Д. и собственост на Б.М.Г.,
без тяхното съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои;
На 10.12.2022 г. - от строителен обект, находящ се на ул. „***“ - два броя
винтоверт марка „Makita“ на обща стойност 1082 лв. от владението и
собственост на С.Р.Р., всички откраднати вещи на обща стойност 1172,00 лв.,
без негово съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои;
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината – пряк
умисъл. Подсъдимият М. знаел, че отнема вещи, които са чужда собственост,
съзнавал е, че отнемането не е въз основа на закона и е имал намерение да
присвои вещите и да се разпореди с тях като със свои, като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици от него и е искал настъпването на тези
последици – да присвои и да се разпореди с предмета на престъплението.
Предишните осъждания на подсъдимия обуславят наличие на
квалифициращият признак опасен рецидив в извършеното деяние.
За престъплението по чл. 196 ал.1, т.1, вр. с чл. 194, ал.1 вр. чл. 26, ал. 1
вр. чл. 29, ал. 1,6. „а“ и б. „б“ от НК се предвижда наказание от 2 до 10 години
лишаване от свобода.
Съобразявайки наличните данни относно смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства, съдът наложил на подсъдимия М. наказание лишаване
от свобода под средния размер – четири години, което на основание чл. 58а от
НК, намалил с 1/3, до размера на две години и осем месеца, което да бъде
6
изтърпяно при първоначален строг режим.
Съдът констатирал наличието на голям брой отегчаващи отговорността
обстоятелства, при които определянето на наказанието в рамките, посочени
от закона, не би се явило несъразмерно тежко с оглед на конкретното деяние
и отговаря на целите на генералната и специалната превенция по българското
наказателно право.
Като отегчаващи вината обстоятелства съдът установил: високата степен
на обществена опасност на подсъдимия, многобройните предходни
осъждания с наложени наказания лишаване от свобода, чието изтърпяване не
е отложено. Изтърпяването на наказание лишаване от свобода не е довело до
превъзпитание и поправяне, тъй като престъпната дейност, която е
установена и за която е санкциониран продължава от 1990 г. до последното
осъждане за деяние, извършено през май 2021 г., за което е осъден на 6
месеца лишаване от свобода. Изложеното предполага определяне на
наказание лишаване от свобода около средния предвиден в НК размер.
По отношение самопризнанието на подсъдимия М., направено от
подсъдимия в съдебно заседание, съдът намерил, че това обстоятелство е
отчетено от законодателя с разпоредбата на чл. 58а от НК, чрез редукцията на
определеното по общите разпоредби на НК наказание лишаване от свобода,
чрез намаляване размера с 1/3.
Въззивната инстанция изцяло споделя очертаната фактическа обстановка
и правната квалификация на деянията. Присъдата е обоснована. Налице са
безспорни доказателства за всяко едно от обстоятелствата от изпълнителното
деяние и за квалифициращите обстоятелства. Несъмнено налице е отнемане
на чужди движими вещи от владението на лица, без тяхно съгласие.
Намерението за своене се установява от обективните действия на дееца.
Квалификацията „опасен рецидив“ по чл. 29, б. „а“ и б. “б“ от НК произтича
от предходните осъждания на М., отразени в справката за съдимост.
По жалбата:
Основното оплакване в жалбата е за явна несправедливост на
наложеното наказание лишаване от свобода, предвид влошеното му
здравословно състояние. Изтъква и нуждата от полагане на грижи за майка
7
си, която също била с влошено здравословно състояние.
Въззивната инстанция намира оплакванията за неоснователни. Спрямо
подсъдимия М. следва да бъде приложена по-тежка репресия за постигане на
целите по чл. 36 НК. Лишените от свобода получават медицинска помощ и
здравно обслужване. Представената епикриза касае заболяване, което изисква
лечение и уточняване. Мерки за лечение са предприети именно в условията
на задържане, макар че оплакване относно здравословното си състояние
подсъдимият е направил и пред първоинстанционния съд. Съответно
възможно е в местата за лишаване от свобода да се окаже адекватна
медицинска помощ на осъденото лице, а при наличие на предпоставките на
чл. 250, ал. 4 от ЗИНС, да бъде настанен и в във външно лечебно заведение.
Твърдението на подсъдимия за необходимост да полага грижи за майка
си също не е основание за намаляване на наложеното наказание. То е
недоказано, не е изяснено състоянието на майка му и необходимостта от
грижи, а и самият подсъдим твърди, че други родственици се грижат за нея.
Очевидно и в изминалия период подсъдимият не е бил в състояние да се
грижи за майка си, предвид значителното време прекарано в затворнически
заведения.
Няма основание за намаляване на наложеното наказание.
Съдът намира, че обжалваната присъда е законосъобразна и обоснована.
Няма основания за отмяната или изменението ѝ.
Поради това съдът, с оглед правомощията си по чл. 338 НПК
РЕШИ:
Потвърждава присъда №29/25.04.2023 г. по нохд №128/2023 г. на
Районен съд - ***.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8