№ 232
гр. Х, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Х, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАЛИН ИВАНОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА
като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело №
20211630102274 по описа за 2021 година
Разглеждат се обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК,
във вр. с чл.107 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба, подадена от ,,ХХХ ХХХ
ХХХ‘‘ АД, ЕИК: ХХХ със седалище и адрес на управление:гр.ХХХ,
бул.,,ХХХ Х‘‘ № 159, район Х, бл.Х Х Х Х срещу Р. СТ. П., ЕГН
********** и М. Д. П., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.Х, ж.к.,,Х‘‘,
бл.11, вх.В, ет.8, ап.15. В исковата молба молба са документирани
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, със
следния петитум: да бъде признато за установено, че съществуват вземания
на ищеца към ответниците: 466,31 лв.-
главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода
от 15.11.2020 г. до 17.03.2021 г.; 9,09 лв. мораторна лихва, начислена за
периода от 05.01.2021 г. до 26.04.2021 г., съгласно приложена по делото
справка за възникнали задължения, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 14.05.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата. Претендира деловодни разноски.
В исковата молба се твърди следното:
,,ХХХ ХХХ ХХХ‘‘АД се е намирало в облигационни
правоотношения с ответника, които се регулират от Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ,,ХХХ ХХХ
ХХХ‘‘АД,, които са общоизвестни и са публикувани в редица издания на
1
периодичния печат и съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката обвързват
всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на потребителите. Съгласно тях ищецът изпълнил
задължението си за доставка на ел. енергия за периода от 15.11.2020 г.
до 17.03.2021 г.. От своя страна отв. П. не е изпълнил задължението си да
заплати доставената ел. енергия по издадени от ,,ХХХ ХХХ ХХХ‘‘АД
фактури.
,,ХХХ ХХХ ХХХ‘‘АД е доставчик на ел. енергия на
обособената територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за
доставка на ел. енергия от доставчик на последна инстанция № Л-409-
17/01.07.2013 г. Дружеството е доставяло на Д. ИВ. П., ЕГН ********** с
ИТН 300244128507 с ХХХснабден имот, находящ се в гр.Х, ж.к.,,Х‘‘2,
бл.11, вх.В, ап.15 ел. енергия за периода от 15.11.2020 г. до 17.03.2021
г., за което е издало отделни фактури. В тях са посочени конкретни
дължими суми, а именно:
1. Фактура № ********* от 19.12.2020 г. на стойност от 126,77
лв. за периода от 15.11.2020 г.-15.12.2020 г.;
2. Фактура № ********* от 21.01.2021 г. на стойност от 127,43
лв. за периода от 16.12.2020 г. до 15.01.2021 г.;
3. Фактура № ********* от 22.02.2021 г. на стойност от 134,77
лв. за периода от 22.03.2021 г. до 15.02.2021 г.
4. Фактура № ********* от 22.03.2021 г. на стойност от 77,34 лв.
за периода от 16.02.2021 г.до 17.03.2021 г.
Така посочените задължения по различните фактури са станали
изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на договорите за продажба на
ел. енергия на ,,ХХХ ХХХ ХХХ‘‘АД, абонатът разполага с
десетдневен срок за плащане на задълженията за консумираната електрическа
енергия, през който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а
след изтичането на този срок вземането става годно за принудително
изпълнение по съдебен ред. Чл. 19, ал.8 от Общите условия изрично
постановява, че неполучаването на съобщението не освобождава
потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума.
На осн. чл.107 от ЗЕ дружеството-ищец е потърсило начин да защити
интересите си, като е подало заявление за издаване на Заповед за изпъленение
по чл. 410 от ГПК в МРС, по което е образувано ч.гр.д.№ 1176/2021 г., 2 с-в.
Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника чрез залепване
на уведомление по чл. 47 от ГПК.
В съотвествие със ЗЕ, ищецът е издал справка за възникналите
задължения, която съдържа всички претендирани и посочени по-горе
фактури. По всички тях до момента на подаване на Заявлението за издаване
на заповед за изпълнение плащане от страна на длъжника не е постъпило.
2
Съгласно действащото законодателство, ищецът има право и е начислил
лихва за процесния период, както следва:
1. 3,94 лв. за периода от 05.01.2021 г. до 26.04.2021 г. за фактура
№ *********.
2. 2,90 лв. за периода от 05.02.2021 г. до 26.04.2021 г. за фактура
№ *********.
3. 1,80 лв. за периода от 09.03.2021 г. до 26.04.2021 г.-фактура №
*********.
24.0,45 лв. за периода от 06.04.2021 г. до 26.04.2021 г. за фактура №
*********.
На осн. чл. 127, ал.4 от ГПК ищецът е посочил банкова сметка,
по която ответникът бил могъл да заплати присъдените суми: при банка ,,Х
Х‘‘АД, IBAN: BG78 CITI 9250 1005 0064 11, BIC: CITIBGSF.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал.1 от ГПК, като в законния
едномесечен срок ответникът, чрез назначеният му от съда
особенпроцесуален представител-адв. М. е подал писмен отговор на
исковата молба. Исковете се оспорват, като недопустими и неоснователни.
Искът се оспорва като недопустим, тъй като липсват доказателства по
делото, че ответника е собственик и/или ползвател на ,,ХХХснабдения‘‘
имот.
На следващо място от приложените към исковата молба не може
безспорно да се установи дали сумите, които са отчетени със
съответните фактури/съобщения отговарят на действително потребена за
имота ел. енергия за битови нужди.
По делото лиспвали доказателства,че издадените от ищцовото
дружество фактури са връчени надлежно на ответника. В същите
липсват както подпис на издателя, така и печат на дружеството.
По-нататък в отговора се излагат съображения, че от т. нар. извлечение
от сметки нищо не се доказва, тъй като извлеченията от сметка не
представляват счетоводни документи по смисъла на Закона за
счетоводството, респ. не са годно доказателство за редовно водене на
счетоводството на ищцовото дружество.
На следващо място претендираната мораторна лихва върху
вземането на ищцовото дружество е начислена върху т.нар. прогнозни
размери на потребление, което е недопустимо, тъй като лихва не може
да бъде начислявана върху установено по категоричен начин изискуемо
вземане.
Вземането на ищеца не било установено нито по основание, нито по
размер и върху същото не следва и не може да бъде начислявана лихва.
Съдът, на основание чл. 235, ал.2, във вр. с чл.12 от ГПК, въз основа
3
на закона и доказателствата по делото, намира за установено следното:
Предявените искове са допустими за разглеждане, като предявени от
и срещу надлежна страна в производсвото, в установения срок.
Разгледани по същество, исковете са неоснователни.
Доказателствата по делото са писмени.
Постъпила е по делото молба от ищеца с вх. № 3308/14.04.2022 г., с
която уведомява съда, че в хода на делото ответникът е погасил изцяло
дължимите суми по партидата си. Прилага списък на разноските, както и
документи за изплатените суми.
Съдът намира, че при това положение вземанията не следва да се
обсъждат по същество. Същите са изцяло погасени от ответника, за което са
представени писмени доказателства. С изплащане на вземанията ответникът
изцяло е признал извънсъдбено вземанията. От друга страна, поради
погасяване на исковите суми в цялост, исковете подлежат на отхвърляне.
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, в полза на
,,ХХХ ХХХ ХХХ‘‘АД следва да бъдат присъдени направените разноски в
пълен размер-както тези, направени в настоящото исково производство, така
и тези, реализирани по ч.гр.д.№ 1176/2021 г. по описа на МРС, съгласно
приложен от ищеца списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Разноските се
дължат на ищцовото дружество, тъй като взеаманията са погасени едва в хода
на делото, а не преди това и с поведението си ищецът е дал повод за
завеждане на делото.
Водим от горното, съдът,на осн. чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ,,ХХХ ХХХ ХХХ‘‘АД, със седалище и
адрес на управление гр.ХХХ, район Х, бул.,,ХХХ Х‘‘№159, бл.Х Х, Х Х, с
ЕИК:Х, представлявано от Х Х и Х Х-граждани на Република Х КЪМ Р. СТ.
П., ЕГН ********** и М. Д. П., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.Х,
ж.к.,,Х‘‘, бл.11, вх.В, ет.8, ап.15 обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове, със следния петитум: да бъде признато
за установено, че съществуват вземания на ищеца към ответника: 466,31 лв.-
главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода
от 15.11.2020 г. до 17.03.2021 г.; 9,09 лв. мораторна лихва, начислена за
периода от 05.01.2021 г. до 26.04.2021 г., съгласно приложена по делото
4
справка за възникнали задължения, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 14.05.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата, като погасени в хода на делото.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Р. СТ. П., ЕГН ********** и
М. Д. П., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.Х, ж.к.,,Х‘‘, бл.11, вх.В, ет.8,
ап.15 ДА ЗАПЛАТЯТ на ,,ХХХ ХХХ ХХХ‘‘АД, със седалище и адрес на
управление гр.ХХХ, район Х, бул.,,ХХХ Х‘‘№159, бл.Х Х, Х Х, с ЕИК:Х,
представлявано от Х Х и Х Х-граждани на Република Х, сумата от общо
438,00лв. деловодни разноски, направени по гр.д.№ 2274/2021 г. по описа на
РС-Х, както и общо 88,00лв. направени разноски в заповедното ч.гр.д.
№1176/2021 г. по описа на РС-Х.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Х в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Х: _______________________
5