Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 18.12.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав в закрито
заседание на осемнадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ:
Хрипсиме Мъгърдичян
Димитринка Костадинова-Младенова
като
разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян ч. гр. дело №11328 по
описа за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Образувано е по жалба от 25.09.2020
год. на длъжника „Т.С.“ ЕАД, чрез юрисконсулт С.Д./надлежно упълномощена/,
срещу постановление от 31.08.2020 год. по изпълнително дело №20208510401494 по
описа на частен съдебен изпълнител М.П., с рег.№851 на Камарата на частните
съдебни изпълнители /КЧСИ/, с което е отказано намаляване на размера на направените
от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение до 200 лв. и намаляване
на размера на таксата по
т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни
изпълнители /ТТРЗЧСИ/.
Жалбоподателят поддържа, че подал своевременно
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на размера на разноските на
взискателя за адвокатско възнаграждение до 200 лв., тъй като дължал само такива
за образуване на изпълнителното дело. Приетият хонорар от частният съдебен
изпълнител надвишавал тази сума и включвал и възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая от страна на процесуалния
представител на взискателя не били извършени действия по процесуално
представителство, защита и съдействие и такива с цел удовлетворяване на
паричното вземане. Поради това и възнаграждението по чл. 10, т. 2 от наредбата
било недължимо. Към момента на изпращане на поканата за доброволно изпълнение
единственото извършено действие било по образуването на изпълнителното
производство. Други действия не били извършени, тъй като длъжникът бил заплатил
изцяло дължимите суми в срока за доброволно изпълнение. Поради това и не
следвало да отговаря за разноските на взискателя, направени за изпълнителни способи,
които не са приложени. Освен това адвокатският хонорар бил прекомерен, тъй като
изпълнителното дело не се отличавало с фактическа и правна сложност. Длъжникът,
чийто едноличен собственик на капитала била Столична община, бил „сигурен
платец“. В този смисъл размерът на претендираното от взискателя адвокатско
възнаграждение следвало да бъде намален, респективно и размерът на таксата по
т. 26 ТТРЗЧСИ.
Взискателят С.Ц.И.счита, че жалбата
следва да бъде оставена без уважение. Претендираният адвокатски хонорар бил
съобразен с минималните размери по чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Изпълнителното производство било
образувано за цялата сума, за която бил издаден изпълнителен лист. След
образуването му с изрична молба бил заявил, че се отказва от определени
изпълнителни способи, бил посочил други такива, както и конкретни банкови
сметки, които да бъдат запорирани /представляващи отделно действие по събиране
на вземането/. Депозирал бил становища, които също представлявали отделни
действия, което обосновавало присъждане на адвокатско възнаграждение, извън
това дължимо за образуване на изпълнителното производство. Извършени били и
отделни действия по събиране на вземането, извън образуването на изпълнителното
производство. Следователно размерът на претендирания адвокатски хонорар не бил
прекомерен.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният
съдебен изпълнител заявява, че жалбата е процесуално допустима, но е неоснователна.
В случая общият размер на адвокатското възнаграждение с оглед материалния
интерес по делото бил 400 лв., от които 200 лв. по чл. 10, т. 1 от Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и 200 лв. – по чл. 10, т. 2 от
наредбата. Защитата на взискателя не се изразявала само в подаването на молба
за образуване на изпълнително дело. В хода на производството процесуалният
представител на взискателя получавал съобщения и книжа по делото, изготвял писмени
възражения срещу подадената жалба. С молба от 24.08.2020 год. бил посочил
способ за изпълнение – запор върху банковите сметки на длъжника, различен от
този в молбата за образуване на изпълнителното производство. Длъжникът не бил
платил в срока за доброволно изпълнение. Пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ
се начислявала върху събраната сума. Дългът се формирал от размера на паричното
вземане по изпълнителния лист, както и от разноските на взискателя, които на
основание чл. 79 ГПК били за сметка на длъжника. Със забележка №4 към чл. 26
ТТРЗЧСИ, съгласно която в размера на паричното вземане не се включват
авансовите такси, законодателят бил изключил от размера на вземането само този
разход на взискателя, но не и другите му разноски, сред които било и платеното
адвокатско възнаграждение. Поради това и направените от взискателя разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение се включвали както в понятието „материален
интерес“ по смисъла на чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ, така и в понятието „събрана сума“ по
смисъла на т. 26 ТТРЗЧСИ и се включвали в базата при изчисляването на
пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. По процесното изпълнително дело тази
такса възлизала на сумата от 55.37 лв. с ДДС, като същата била начислена върху
сумата по изпълнителния лист, разноските на взискателя за адвокатско
възнаграждение и тези за издаване на изпълнителен лист и за банкови такси.
Софийският градски съд, след като взе
предвид доводите на страните и мотивите
на частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото, приема за установено
следното от фактическа страна:
Изпълнително
дело №20208510401494 по описа на частен съдебен изпълнител М.П.,
с рег.№851 на КЧСИ, е било образувано по молба от 18.08.2020 год. на взискателя
С.Ц.И., чрез адв. В.С./надлежно упълномощен/, въз основа на изпълнителен лист
от 06.02.2020 год. по гр.дело №58116/2018 год. по описа на СРС, ГО, 174 с-в,
издаден срещу „Т.С.“ ЕАД за сумата от 52.50 лв. – разноски за държавна такса.
За издаването изпълнителния лист взискателят е заплатил държавна такса в размер
на 5 лв., както и такса от 0.91 лв. за заплащането й по банков път. С молбата на
частния съдебен изпълнител са били възложени всички правомощия по чл. 18 ЗЧСИ,
в т.ч. да определи начина на изпълнение, като е поискано налагането на запор на
движимите вещи на длъжника, възбрана на недвижимите му имоти и запор върху
притежавани от длъжника дружествени дялове. Поискано
е също така да бъдат събрани от длъжника и направените от взискателя разноски по изпълнителното дело, включително възнаграждение за един
адвокат в размер на 400 лв. и разноски за изпълнителното производство в размер
на 5.91 лв. /5 лв. – държавна такса и 0.91 лв. – такса за банков превод/.
Към молбата е приложен и договор от
12.08.2020 год., с който е било уговорено заплащането на адвокатски хонорар в размер
на 400 лв. по банков път, като е видно от представените преводни нареждания, че
същият е бил заплатен от взискателя на 13.08.2020 год. и 14.08.2020 год.
На 21.08.2020 год. на длъжника е била надлежно
връчена покана за доброволно изпълнение за заплащане на следните
суми: 52.50 лв. – главница, 408.91 лв. – разноски по изпълнителното дело и 139.37
лв. – такси по ТТРЗЧСИ /дължими към 02.09.2020 год./.
На 18.08.2020 год. частният съдебен изпълнител е изготвил
сметка за авансово внесените от взискателя такси по изпълнението, а именно по
т. 1
ТТРЗЧСИ – за образуване на изпълнителното дело в размер на 24 лв. с ДДС,
по т. 5 ТТРЗЧСИ – за връчване на покана за доброволно изпълнение в размер на 24
лв. с ДДС и по т. 9 ТТРЗЧСИ – за налагане на запор без
извършване на опис в размер на 18 лв. с ДДС, или общо 66 лв.
На 24.08.2020 год. взискателят, чрез адв. В.С., подал
молба, с която е заявил, че оттегля посочените в молбата за образуване на
изпълнителното производство способи, като е определил следния начин на изпълнението
– запор върху банковите сметки на длъжника.
Своевременно – на 25.08.2020 год.
длъжникът е подал молба до съдебния изпълнител, с която е поискал на основание
чл. 78, ал. 5 ГПК да бъде намален поради прекомерност размерът на разноските на
взискателя за адвокатско възнаграждение до размер на 200 лв. и да бъде намален
размерът на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ. Искането е било оставено без уважение с
обжалваното постановление от 31.08.2020 год., което е било надлежно съобщено на
длъжника на 18.09.2020 год.
Анализът на така установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния
изпълнител /чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/, поради което се явява процесуално
допустима.
По отношение на жалбата
срещу постановлението за разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение:
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно
производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І
„Общи правила”. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи,
така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е
изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното
дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след
започване на изпълнителното производство и изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, а според новата т. 3 на
посочената разпоредба /изм. и доп., бр. 86 от 27.10.2017 год./, и когато
разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са
приложени.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при
прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение №
6/2012 год. на ВКС по тълк.дело № 6/2012 год., ОСГТК, при намаляване на
подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда
на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1
от 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата наредба минимален размер.
Според приетото в т. 6 от Тълкувателно решение № 2/2013
год. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 год., ОСГТК, взискателят прави разноски по
образуването на изпълнителното дело, по осъществяването на изпълнителния
способ, постъпленията от който се разпределят, по осъществяването на други
изпълнителни способи, както и разноски за възнаграждение на един адвокат, от
които /при възражение на длъжника или от някой от присъединените кредитори/ се
признава тази част, която съответства на действителната и правна сложност на
изпълнителното дело с оглед различната роля на адвоката при възлагането на
изпълнението на държавен съдебен изпълнител, който няма право да определя
изпълнителния способ; и ролята на адвоката при възлагането на изпълнението на
частен съдебен изпълнител, комуто може да е възложено да определя изпълнителния
способ.
В разглеждания случай молбата за образуване на процесното
изпълнително дело – с необходимото съдържание по чл. 426, ал. 2 ГПК, в т.ч.
посочването на начин на изпълнение, е била подадена от взискателя чрез адвокат,
за чиято представителна власт са ангажирани надлежни доказателства, както и такива за
реалното заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Съобразно чл. 10, т. 1 от наредбата /приложима редакция –
изм. и доп. ДВ, бр. 68 от 31.07.2020 год./, минималният размер на
възнаграждението за образуване на изпълнителното дело е 200 лв. Доколкото в частност
е несъмнено, че процесното изпълняемо право не е било погасено преди образуване
на изпълнителното производство, то взискателят има право на разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. – каквито и длъжникът не оспорва, че дължи.
Съгласно чл. 10, т. 2 от наредбата, минималният размер на
адвокатското възнаграждение за процесуално представителството, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания до 1 000 лв. е 1/2 от съответното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, т.е., дължимостта на възнаграждението е
предпоставено от осъществяване на процесуална защита, изразяваща се в
извършването на действия по изпълнителното дело, различни от подаване на молба
за образуване на изпълнително производство.
Същевременно с молбата за образуване на процесното
изпълнително дело процесуалният представител на взискателя е извършил изрично
възлагане на частния съдебен изпълнител по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, в т.ч. и
по отношение на избора на изпълнителния способ, при което същинската роля на
адвоката по процесуално представителство и извършването на действия с цел
удовлетворяване на паричното вземане несъмнено отпада, поради което настоящият
съдебен състав приема, че длъжникът не следва да носи отговорност за заплащане
на направени от взискателя разноски за възнаграждение по чл. 10, т. 2 от
наредбата.
Изразените становища от процесуалния представител на
взискателя не представляват действия, извършени в рамките на вече образуваното
изпълнително дело с посочената в чл. 10, т. 2 от наредбата цел, а именно
удовлетворяване на парични вземания – аргумент за това е разпоредбата на чл.
10, т. 5 от наредбата.
Ето защо обжалваното постановление следва да бъде
отменено в частта му, в която в тежест на длъжника са възложени направените от взискателя
разноски за адвокатско възнаграждение за горницата над 200 лв.
По отношение на жалбата
срещу постановлението за таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ:
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Както вече бе посочено, задължението на длъжника в
изпълнителното производство за разноски е изрично уредено в нормата на чл. 79 ГПК.
Такси по изпълнението се събират за извършването на
изпълнителни и други действия, като техният размер и вид са определени в
ТТРЗЧСИ – чл. 78 ЗЧСИ. За събирането на таксите по изпълнението частният
съдебен изпълнител следва да изготви сметка, която се връчва на задълженото
лице и в която се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите,
материалният интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и
допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при
неплащане – чл. 79 ЗЧСИ. Обикновените такси по изпълнението се събират само за
действия, изрично посочени в тарифата /чл. 82 ЗЧСИ/, а пропорционалните такси
се събират в процент според материалния интерес /чл. 83 ЗЧСИ/.
Разпоредбата на т. 26 ТТРЗЧСИ ясно сочи, че
пропорционалната такса се събира върху събраната сума. Под „парично вземане“ по
смисъла на посочената норма се разбира само вземането, което е предмет на
изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело,
върху които такса по т. 26 ТТРЗЧСИ не се дължи. Противното би означавало, че и
върху самата пропорционална такса ще се дължи такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, върху
която също се дължи такса и т.н.
Следователно в разглеждания случай дължимият размер на
пропорционалната такса възлиза на 12 лв. с ДДС съгласно т. 26, б. „а“ ТТРЗЧСИ /определен
на база материален интерес от 52.50 лв./.
Ето защо СГС приема, че процесното постановление в частта
му, в която е отказано изменение на възложената в тежест на длъжника такса по
т. 26 от тарифата за горницата над 12 лв. се явява незаконосъобразно.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалбата на длъжника „Т.С.“ ЕАД постановлението от 31.08.2020 год. по изпълнително
дело №20208510401494 по описа на частен съдебен изпълнител М.П., с рег.№851 на
КЧСИ, с които е отказано намаляване на разноските на взискателя по
изпълнението, съответно в частта над 200 лв. – възнаграждение за един адвокат и
в частта над 12 лв. – пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/