№ 653
гр. С., 12.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. И.А
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20221110155830 по описа за 2022 година
Ищецът „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. С., ......, е предявил
искове за признаване за установено, че ответникът К. С. Х., ЕГН **********, адрес гр. С.,
.........., дължи следните суми, представляващи 5/8 от задълженията за имота: 578.24 лв. цена
на доставена топлинна енергия за периода от 1.5.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва от 02.06.2022 г. до изплащане на вземането, 70.82 лв. мораторна лихва за периода от
16.07.2019 г. до 28.04.2022 г., 19.12 лв. цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 1.5.2019 г. до 31.3.2021 г., ведно със законна лихва от 02.06.2022 г. до изплащане
на вземането, 3.63 лв. мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 28.04.2022 г., за които
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
29409/22 г. на СРС. Поддържа, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови
нужди относно топлоснабдявания имот – апартамент № 18 в гр. С., ............. Твърди да е
налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ,
обвързват потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия доставил за процесния период в имота топлинна енергия, чиято цена не е
платена. Твърди, че съгласно Общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща стойността на ТЕ в 45-дневен срок от публикуване на дължимите суми на интернет
страницата на продавача, а забавата настъпва в 45-дневен срок от публикуването на общата
фактура на страницата. Твърди, че е сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма „МХ Е.“ ООД, като топлинна енергия за имота
е начислявана по прогнозни месечни вноски, а след края на отоплителния сезон са изготвяни
изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Сочи, че
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, но
1
ответникът възразил срещу издадената заповед, което обуславя интереса от търсената с иска
защита. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор, в който оспорва исковата молба.
Твърди нередовност, а по същество неоснователност на исковете. Оспорва да е клиент на
топлинна енергия. Оспорва доставката й в претендираните количества и стойност, като
твърди, че в имота няма уреди за отопление /нито радиатори, нито щранг лира/. Оспорва
претенциите за лихви поради недължимост на главниците, съответно твърди недължимост и
на претендираните от ищеца разноски. Релевира възражение за давност /с възражението/.
Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца не изразява становище.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД. Правото на ищеца да получи цената на доставената топлинна енергия произтича
от установяване на: възникнало облигационно правоотношение между страните с предмет
продажба на топлинна енергия, доставено конкретно количество топлинна енергия за
процесния период и стойността й.
Съгласно чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие /чл. 150, ал. 1 и ал. 2
ЗЕ/. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия
за битови нужди и дължат цената на доставената топлинна енергия. Съобразно
нормативната уредба, възникването на облигационното отношение по продажба на ТЕ,
съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено от придобиването на
правото на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден имот, явяващ се
част от сграда - етажна собственост. Правоотношението възниква и съществува без да са
необходими изрични насрещни волеизявления на страните, то възниква с придобиването на
правото на собственост/ползване и топлоснабдяването на имота и се прекратява със
загубването на същите. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните
собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен
собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. В тази насока са и
разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 2/17.5.2018 г. г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС.
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим
имот № 21 от 30.01.2007 г., с който Н. З. продала на К. Х.а /сестри ведно от удостоверение за
наследници на майка им Х. А./ собствеността върху притежаваната от нея 1/2 идеална част
от техен съсобствен недвижим имот - апартамент № 18 в гр. С., ............. По делото липсват
доказателства относно собствеността върху останалите идеални части от имота, а
недоказаните факти съдът счита за неосъществени.
2
Установява се от представено по делото удостоверение за наследници, че К. Х. е наследник
на К. Х.а, починала на 1.12.2016 г. и оставила за наследници преживял съпруг – ответникът,
и дъщеря К. Х.а. При липса на установено друго /включително относно дата на сключване
на брака с оглед преценка включила ли се е придобитата чрез възмездния договор идеална
част в състава на СИО/, всеки от наследниците, с дял ½ от наследството, е придобил и по ½
идеална част от притежаваната от наследодателката ½ част от имота, т.е. по ¼. Като
съсобственик на имота ответникът е страна по облигационното отношение с предмет
доставяне на топлинна енергия в имота и дължи цената й съобразно дела си от
съсобствеността.
За установяване на доставената в имота топлинна енергия е прието заключение на съдебно-
техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено,
талони за отчет и изравнителни сметки от ФДР. От заключението на съдебно-техническата
експертиза се установява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се
намира имотът на ответника, е доставяна и начислена топлоенергия, като при отчитането и
разпределението й са спазени разпоредбите на ЗЕ и Наредбите за топлоснабдяването. За
исковия период действа Наредбата за топлоснабдяването № ........... г. и Методиката за
дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост, представляваща
приложение към чл. 61, ал. 1 от същата наредба. Тя е подзаконов нормативен акт, при което
отмяната с решение на ВАС на оспорени разпоредби има действие от деня на влизането в
сила на съдебното решение, т. е. отмяната действа само за в бъдеще, но не и за минало
време, поради което за исковия период се счита, че Наредбата и приложението са действащо
законодателство, уреждащо материята по отчитане и разпределение на ТЕ в сгради-етажна
собственост. Според заключението на вещото лице, в сградата е въведена система за дялово
разпределение на топлинна енергия, извършвано от М., като са издадени изравнителни
сметки. В имота няма монтирани отоплителни тела. Разходът за БГВ е отчитан по
показанията на водомер за топла вода. В банята има щранг лира, за която е изчислена
служебна ТЕ. Начислена е топлоенергия отдадена от сградната инсталация, разпределена
между всички потребители пропорционално на отопляемия им обем. Сградната инсталация
в сграда етажна собственост е обща част и всеки етажен собственик е длъжен да участва в
ползите и тежестите от нея. Съгласно член 140, ал. 3 ЗЕ сградната инсталация за отопление
и горещо водоснабдяване е обща етажна собственост, а съгласно член 145, ал. 2 и 3 от ЗЕ
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление
на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя като разлика между топлинната енергия за отопление на сградата, и топлинната
енергия за отопление на имотите, като топлинната енергия по ал. 2 се разпределя между
всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.
Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата – ЕС,
и чрез топлопроводите й ТЕ да достига до индивидуалните имоти на потребителите, поради
което те не могат да откажат заплащането й.
Не се твърди и доказа да е заявена рекламация срещу извършеното дялово разпределение за
имота в установените срокове.
3
Следователно, през процесния период в имота е ползвана топлинна енергия, като съгласно
заключението на вещото лице по СТЕ, стойността й възлиза на 856.17 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредба
№ ........... г. По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС.
Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение,
извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца,
клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от
клиентите търговец, като стойността се формира по посочения начин. В случая измерването
на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на
разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в сградата в режим на
етажна собственост е извършено от М. въз основа на договор с ЕС и с дружеството, на което
е било възложено. С осъществяване на услугата дялово разпределение за топлоснабдения
имот за исковия период, е възникнало задължението за заплащане на стойността й, която за
периода 5.2019-3.2021 г. възлиза на 30.59 лв.
От така установените главници, задължението на ответника е в размер на ¼, а именно
214.04 лв. и 7.65 лв.
Ответникът своевременно е релевирал възражение за погасяване по давност на вземанията
на ищеца, което е неоснователно. Задълженията за плащане на месечните вноски за ТЕ имат
самостоятелен характер и не зависят от изравнителния резултат. Тези вземания са
периодични и се погасяват с изтичането на 3-годишен давностен срок от настъпване на
изискуемостта им. Съгласно одобрените с решение на ДКЕВР от 27.06.2016 г. Общи
условия, клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. с изтичане на срока, настъпва
изискуемостта им. Заявлението е подадено /от когато се считат предявени исковете/ на
2.06.2022 г., с което е прекъсната давността, изтичаща на 15.7.22 г. за първото вземане.
Относно исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Основателността на претенцията за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Съгласно чл. 33, ал.1 и ал.2 от приложимите за процесния период
Общи условия, публикувани през 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а лихва
за забава се начислява върху сумата по общата фактура след изтичане на 45-дневен срок от
периода, за който се отнася. Т.е. клиентите не дължат обезщетение за забава върху
прогнозно начисляваните месечни суми, а само върху сумата по общата фактура за
съответния отчетен период. Доколкото този срок не би могъл да тече преди изготвяне на
изравнителните сметки и издаването на фактурата, следва да се приеме, че 45-дневният срок
започва да тече от издаването на общата фактура за съответния период.
Предвид установения в общите условия срок, задължението за заплащане на стойността на
4
потребената топлинна енергия възниква като срочно и изпадането в забава не е обусловено
от изпращането на покана.
В този смисъл и доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане,
акцесорната претенция се явява установена по своето основание. Върху дължимата главница
и за периода от 15.09.2020 г. до 28.04.2022 г. обезщетението за забава в размер на законната
лихва /изчислено съгласно чл. 161 ГПК/ възлиза на 27.15 лв., за които искът следва да се
уважи и отхвърли за разликата до пълния претендиран размер и за периода 16.07.2019 г.-
14.09.2020 г.
По отношение на цената на извършената услуга дялово разпределение, доколкото в общите
условия не е предвиден срок за плащането й, за поставяне на длъжника в забава е
необходима покана, каквато не се установи ищецът да е отправил до ответника. С оглед
липсата на забава, претенцията за лихва върху таксата ДР е неоснователна.
Относно разноските:
Съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, ищцовото дружество има право на разноски съразмерно с
уважената част от исковете, като от разноски за държавна такса 37.50 лв., депозит в.л. 350
лв. и юрисконсултско възнаграждение 100 лв., на ищеца се дължат 180.56 лв. Относно
разноските в заповедното производство, дължими са 17.36 лв. Съгласно чл. 78, ал.3 ГПК,
съразмерно с отхвърлената част от исковете, на ответника се дължат разноски за адвокатска
защита, като от платени 400 лв., следва да се присъдят 251.84 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ....., седалище и
адрес на управление гр. С., ......, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че К. С. Х., ЕГН **********, адрес гр. С.,
.........., дължи следните суми: 214.04 лв. цена на доставена топлинна енергия за периода от
1.5.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 02.06.2022 г. до изплащане на
вземането, 27.15 лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 28.04.2022 г., 7.65 лв.
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.5.2019 г. до 31.3.2021 г.,
ведно със законна лихва от 02.06.2022 г. до изплащане на вземането, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 29409/22 г. на
СРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване дължимостта на вземанията за: главница за
топлинна енергия за разликата над 214.04 лв. до претендираните 578.24 лв., мораторна
лихва върху нея за разликата над 27.15 лв. до претендираните 70.82 лв. и за периода
16.07.2019 г.-14.09.2020 г., цена на дялово разпределение за разликата над 7.65 лв. до
претендираните 19.12 лв. и ИЗЦЯЛО иска за лихва за забава върху цената на ДР в размер на
3.63 лв. за периода от 01.07.2019 г. до 28.04.2022 г.
ОСЪЖДА К. С. Х., ЕГН **********, адрес гр. С., .........., да заплати в полза на „Т. С.” ЕАД,
с ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. С., ......, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата
от 180.56 лв. разноски в исковото производство и сумата от 17.36 лв. разноски в заповедното
5
производство.
ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. С., ......, да заплати в
полза на К. С. Х., ЕГН **********, адрес гр. С., .........., на основание чл. 78, ал.3 ГПК,
сумата от 251.84 лв. разноски по делото.
Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „МХ Е.“
ООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6