ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Административен съд – Велико Търново, ІI - ри състав, в закрито съдебно
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Георги Чемширов
при секретаря………………и в присъствието на прокурора……………………
като разгледа докладваното от съдия Чемширов административно дело №161 по описа
на Административен съд – Велико Търново за 2023 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С
определение в съдебно заседание от 10.04.2023 година, съдът е дал възможност на
страните да правят доказателствени искания, включително на жалбоподателя да
вземе становище по представено от ответната страна писмено доказателство и е
допуснал произнасяне по доказателствата с определение в закрито заседание.
С молба вх.
№ 1965/20.04.2023 година, пълномощника на дружеството жалбоподателя е взел
становище по представеното от ответника Уведомително писмо.
С молба с
вх. № 2342/10.05.2023 година пълномощника на ответника е направил искане за
пренасрочване на делото от открито заседание на 12.06.2023 година, поради лична
ангажираност, а с молба с вх. № 2343 от същата дата е направил искане за
изискване на писмени доказателства по реда на чл. 192 от ГПК.
С молби с
вх. №№ 2537 и 2539, двете от 19.05.2023 година, пълномощник на дружеството жалбоподател
е възразил срещу направеното искане за събиране на допълнителни писмени доказателства
по реда на чл. 192 от ГПК, а така също и по направеното искане за пренасрочване
на делото от 12.06.2023 година.
СЪДЪТ, като
съобрази направените от страните искания намира, че на първо място е
неоснователно искането на ответника за пренасрочване на делото и заличаване на
съдебното заседание за 12.06.2023 година, направено с молба от 10.05.2023
година. В изтъкнатите от молбата обстоятелства не се установява наличие на
предпоставките по чл. 139, ал. 1 от АПК, поради което и предвид изричното възражение
на ответната страна, съдът намира, че няма пречка на посочената дата съдебно
заседание по делото да бъде проведено.
Що се отнася
до направените от страните доказателствени искания, съдът намира, че по делото
следва да се приеме представеното от ответника Уведомително писмо изх. №
02-040-2600/2563/10.03.2023 година на зам. изп. директор на ДФ „Земеделие“.
СЪДЪТ
намира, че същото е относимо към предмета на спора, като издадено от ответната
страна, адресирано до жалбоподателя по отношение на подаденото заявление за подпомагане
„Пюър Енерджи груп“ ЕООД, но счита за нужно да посочи в мотивите на настоящото определение,
че същото уведомително писмо представлява административен акт, различен от
оспорвания в настоящото производство. В разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК са
посочени реквизитите на индивидуалния административен акт, сред които съгласно
т. 2 фигурира и наименование на акта. От общата фраза „наименование“ следва в
общо-употребимият смисъл и в контекста на създадената административна практика
се възприема, че това понятие обхваща както вида на акта и неговото словесно
обозначаване, така и други елементи, които го отличават от същата категория
актове, издавани от същия орган в подобни или сходни производства. Тези
реквизити представляват номер и дата на издаване на акта и въпреки че не са
изрично нормативно разписани в закона, съдебната и административна практика е
наложила същите като ясен индивидуализиращ белег на отделните административни
актове, поради което същите елементи представляват част от наименованието на
всеки един конкретен акт. Ето защо допълнително представеното уведомително
писмо следва да се третира като отделен административен акт от оспорвания,
който има същото словесно наименование, но изходящ №
02-040-2600/2338/06.02.20023 година. В представеният по делото друг
административен акт не се посочва изрично, че същият отменя оспорвания или че
чрез него е налице оттегляне на оспорения административен акт.
Поради това,
съдът не обсъжда изрично взетото становище от жалбоподателя по отношение на прекратяване
на производството по делото.
По отношение
на направеното доказателствено искане за изискване на писмени доказателства по
реда на чл. 192, ал. 1 от ГПК от трето неучастващо по делото лице, съдът намира
същото за принципно допустимо и относимо към процеса на правния спор. Съгласно
разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, административният орган е страната в
процеса, която носи доказателствена тежест за установяване на фактите и обстоятелствата,
послужили за основание за издаване на оспорвания административен акт, а в
процесуалните разпоредби на АПК по никакъв начин не съществува забрана да се
правят доказателствени искания в хода на съдебното производство, нито подобно
на съществуващата в гражданския процес „преклузия“.
СЪДЪТ
намира, че следва да бъдат изискани посочените документи и информация от трето
неучастващо по делото лице, която да бъде предоставена в определения от съда
срок, като се задължи ответника да представи препис от молбата за връчване на
третото неучастващо в делото лице за сведение и изпълнение.
Водим от
горното, СЪДЪТ
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без УВАЖЕНИЕ искането на пълномощника на
ответната страна за пренасочване на делото от открито съдебно заседание на
12.06.2023 година от 13,30 часа.
ПРИЕМА като доказателства по делото
уведомително писмо с изх. № 02-040-2600/2563/10.03.2023 година на зам.
изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ от страница 109 до 114 по делото
включително.
На основание чл. 192 ал. 1 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК
ИЗИСКВА от „КОСМОСЕРТ“ АД, клон България, гр. София 1404, бул. България № 49А, ет.
4 , офис 35, ДА ПРЕДСТАВИ по делото
в 10-дневен срок, считано от получаване на съобщението, информацията и писмените
доказателства, посочени в молбата на ...Ц..
УКАЗВА на ответника ДА
ПРЕДСТАВИ препис от молбата за връчване на третото неучастващо по делото
лице, в 3-дневен срок от уведомяването
му .
След
получаване на препис от молбата такъв ДА
СЕ ИЗПРАТИ на третото неучастващо лице за сведение и изпълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: