РЕШЕНИЕ
№ 18713
гр. София, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. А.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110139987 по описа за 2023 година
ЮЛ е предявило срещу Т. М. Т. установителни искове по реда на чл. 422
ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
с искане да се признае за установено, че Т. М. Т. дължи на ЮЛ следните суми:
сумата от 3796.29 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2021г. за топлоснабден
имот, находящ се в ***, аб. № ***, ведно със законна лихва от 05.09.2022 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия размер на 736.62 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 24.08.2022 г.,
сумата от 37.09 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва от 05.09.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение в размер на 7.56 лв. за периода от
01.10.2019 г. до 24.08.2022 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по гр. д. № ***/2022 г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е заплатили
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи
условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се
прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения на
потребителя. Поддържа, че ответника бил изпаднал в забава, поради което
претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на
1
страната поддържа исковата молба и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е депозирала отговор на
исковата молба. Твърди, че на 16.09.2016 г. е закупила процесния ипотекиран
имот на публична продан, но не е въведена в имота. Поддържа, че А. А. и
неговата С-К. И. са инициирали редица производства, в т.ч. и обезпечителни, с
което възпрепятстват въвода. Според ответницата това са лицата, които са
задължение за консумираната топлинна енергия, тъй като те са тези, които
ползват имота, а тя е възпрепятствана. Оспорва действителното количество
доставена топлинна енергия, като сочи, че претендираните суми не отговарят
на него, както и че счетоводството не е водено редовно. Оспорва и
претенциите за лихви. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Моли съда да отхвърли исковете. Пред съда процесуалният представител на
страната поддържа отговора исковата молба и претендира разноски, за което
представя списък по чл. 80 от ГПК.
Третото лице – помагач на страната на ищеца ЮЛ изразява становище по
предявените искове, като счита същите за основателни.
Третото лице – помагач на страната на ответника А. В. А. не изразява
становище по предявените искове. Пред съда страната не се явява и не
изпраща процесуалният представител.
Третото лице – помагач на страната на ответника К. В. И. не изразява
становище по предявените искове. Пред съда страната не се явява и не
изпраща процесуалният представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за
дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и
разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.
Производството се развИ. след постъпване на възражение против заповед
за изпълнение, издадена в полза на ЮЛ. Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК
за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството
се явява процесуално допустимо.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки
е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството
на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално
доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната
лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била
присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е
спорно, а се и установява от договор № 2469 от 03.07.2002 г., сключен между
ЮЛ и етажната собственост с адрес ***, съгласно който е договорено ФДР да
извърши индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително
2
издаване на обща и индивидуална сметка.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
По делото от представено постановление за възлагане на недвижим имот
от 17.09.2016 г. издадено по изп. д. № 2009***00501 по описа на ЧСИ М.М.,
съгласно което на Т. М. Т. е възложен самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1500.***, с адрес на имота ***. На постановлението е
направено отбелязване, че е влязло в сила на 28.04.2017 г. Настоящият състав
намира, че от представеното постановление е установено, че Т. М. Т. е била
собственик на процесния имот през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г.
Съгласно редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през процесния период,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинната енергия. В т. 1 от тълкувателно решение
№ 2от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС,
са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ, какъвто обаче не е
разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.
153., ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. С оглед на
гореизложеното собственикът или титуляр на вещно право на ползване на
имот в сграда - етажна собственост, се явява потребител на отдадена от
сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата
топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и
топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на ОС на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да
бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна
енергия. Съгласно представеното постановление за възлагане на недвижим
имот от 17.09.2016 г. издадено по изп. д. № 2009***00501 по описа на ЧСИ
М.М., влязло в сила на 28.04.2017 г. се установява, че Т. М. Т. е обявен за
купувач на процесния имот, изнесен на публична продан по посоченото
изпълнително дело, поради което считано от влизане в сила на
постановлението - 28.04.2017 г. ответникът се явява собственик на процесния
имот. Наличието на последващи обезпечителни заповеди препятстващи
въвода на владение на Т. М. Т., не обоснова извод, че същият не дължи
претендираните суми от ищцовото дружество. При безспорно установеното
качество на ответника на собственик на процесния имот, ирелевантен е
фактът за фактическото владеене на имота. Съгласно чл. 153, ал. 1 от
3
ЗЕ именно собственикът на имота, а не неговите фактически ползватели,
каквито се явяват третите лица помагачи А. В. А. и К. В. И., има качеството на
потребител на топлинна енергия за битови нужди, поради което за
задължението отговоря собственика, като същият няма пречка впоследствие
да претендира заплатените суми от лицето ползващо имота с оглед на
вътрешните им правоотношения.. Обстоятелството, че ответникът не е
ползвал имота за процесния период с оглед на приложеното удостоверение с
изх. № 1049 от 19.02.2024 г. издадено по изп. д. № 2009***00501 по описа на
ЧСИ М.М. не променя качеството му на потребител или клиент на топлинна
енергия за имота.
От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия е ответникът
по силата правото на собственост. По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между
битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни
общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя,
които са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се
счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и
битовия потребител. С оглед на гореизложеното неоснователни се явяват
възраженията на ответника за липсата на облигационна връзка.
От приетата по делото СТЕ, от която се установява, че в процесния имот
отоплителните тела били демонтирани преди процесния период и за отчетните
18/19 г., 19/20 г., и 20/21 г. нямало изчислена ТЕ за отопление на имот. През
процесния период ТЕ за отопление отдадена от сградната инсталация била
изчислена по формулата в Наредба № 16-334 и Наредба № Е-РД-04-1 на база
пълна отопляема кубатура 203 куб. м. В имота имало 2 бр. водомери, като през
процесния период абонатът бил осигурил достъп за отчет на водомерите.
Съгласно заключението за процесния период изравнителните сметки са
изчислени съобразно Наредба № 16-334 и Наредба № Е-РД-04-1.Съгласно
заключението общия размер на дължимата суми през процесния период
възлиза на 3626.67 лв., от която сума била приспадната сумата от 169.61 лв.,
доколкото топломерът бил преминал метрологична проверка през 26 месеца,
вместо през 24 и бил сменен през м.07.2020 г., като за периода м.06.2020 г. до
м.07.2020 г. нямало доказателства за неговата годност.
По делото пред районния съд е приета и СЧЕ, която съдът кредитира в
частта, в която е посочено, че процесните суми не са били заплатени, както и в
частта, че стойността на услугата дялово разпределение за процесния период
възлиза на 37.09 лв.
Настоящият състав намира, че по делото е установено реално доставената
топлинна енергия, като се явяват неоснователни оплакванията на ответника за
недоказаност на исковата претенция. По делото е прието заключение по СТЕ,
което е дадено от компетентно вещо лице с притежавани специални знания в
науката топлотехника, мотивирано е подробно и е обосновано, като вещото
лице е дало и категоричен отговор на поставените му от страните въпроси,
предвид на което и настоящият състав на съда при извършена преценка във
връзка с чл. 202 ГПК намира, че следва изцяло да го кредитира. При
извършена съвкупна оценка на събраните по делото писмени доказателства и
при кредитиране заключението на вещото лице по приетата СТЕ съдът приема
за установено, че при спазване на ЗЕ на ответника в процесния имот е
доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сградата
етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия
4
на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна
сметка. Същевременно за целия процесен период от ответника не са правени
никакви възражения по реда на общите условия. Няма основание да не се
приеме съдебно-техническата експертиза, тъй като тя е подробна и
обоснована и не се опровергава от никакви обстоятелства и доказателства по
делото, още повече, че в случая данните за потребената в имота на ответника
топлинна енергия не са единствено на основата на издадените в периода от
ищеца счетоводни документи, а са събрани и други доказателства, в това
число и от представените от третото лице помагач отчети. Ето защо съдът
счита, че по делото е установена по несъмнен и категоричен начин
потребената от ответника топлоенергия в определеното количество. Предвид
изложеното съдът намира, че искът за главница се явява за основателен за
сумата от 3626.67 лв., като в останалата част до пълния предявен размер от
3796.29 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
След като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение
своята насрещна парична престация е изпаднал в забава и дължи обезщетение
в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия е предвидено, че клиентът е
длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което не е
необходима последваща покана. С оглед на което претенцията по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД се явява основателна за сумата от 699.78 лв. изчислена по реда на чл.
162 от ГПК, а за разликата до пълния претендиран размер от 736.62 лв. искът
да бъдат отхвърлен.
Основателно се явява исковата претенцията за дължимост на сумите за
дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. ).
Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр.
54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ възлага отговорността за
извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по
дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на
цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е точно
определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, ал. 2 и ал. 3, т. 4, с договорите между
топлопреносното предприятие и топлинните счетоводители /които се
сключват при Общи условия/ се уреждат цените за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия. Източник на процесните вземания е
продажбата на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно разпоредбата на
чл. 150, ал. 1 ЗЕ тази продажба се осъществява при публично известни Общи
5
условия, а според последните купувачите са длъжни да заплащат на продавача
сума за услугата дялово разпределение, чието стойност се формира от: 1/ цена
за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна
сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна
цена по ценоразпис определен от продавача.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
възложено от етажните собственици на ЮЛ, като по делото не е спорно, че
третото лице - помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за
топлоснабдения имот за исковия период. В нормата на чл. 156 ЗЕ е
регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради - етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането
на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в
жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация. Следва да бъде посочено, че съгласно чл. 22, ал. 1 от
Общите условия е предвидено, че клиентите заплащат на ищеца стойността на
услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец. В
случая съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза
стойността на услугата за дялово разпределение е 37.09 лв., поради което
претенцията се явява основателна. Действително след като ответникът не е
изпълнил точно в темпорално отношение своята насрещна парична престация
би изпаднал в забава и ще се дължи обезщетение в размер на претендираната
законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за дялово
разпределение. За цената за заплащане на лихвата за дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна
енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. 84, ал. 2 от
ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправени и получена
покана от ответника за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което претенцията за лихва в общ
размер на 7.56 лв. се явява неоснователна.
С оглед основателността на исковата претенция следва да бъде разгледано
и възражението за погасяване на задълженията по давност. Съгласно
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” от Закона за
задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Следователно еднаквостта или различието на размера на
задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като
периодично, като единствено е необходимо той да е предварително определен
или определяем.
Вземанията на ответното дружество съдържат изброените признаци на
понятието, поради което представляват периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
6
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона
за енергетиката.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давностния срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо. Видно от Общите условия за продажба
на топлинна енергия от ЮЛ на потребители за битови нужди в *** в
релевантни за процесния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в четиридесет и пет дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Преди изтичането на тези срокове
вземането е ликвидно, тъй като е установено по основание и размер, но
същото не е изискуемо, защото от първия до четиридесет и петия ден на
месеца, следващ този за който е изчислена стойността на топлоенергията
съществува право, но не и задължение за изпълнение от страна на
потребителите на топлинна енергия.
В случая искът с оглед на разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК се смята
за предявен на 05.09.2022 г. и при прилагане на изложените по-горе принципи
част от задълженията за процесния, а именно за периода от м.05.2018 г. до
м.06.2019 г. на стойност 1587.37 лв. от задължението са погасени по давност
изчислена по реда на чл. 162 от ГПК. Предвид изложеното съдът намира, че
непогасени по давност са задължения за главница в размер на 2039.29 лв. С
погасяването на главните вземания са погасени по давност и акцесорните
вземания за лихва за забава начислена върху главницата за топлинна енергия–
арг. чл. 119 ЗЗД, поради което погасени се явяват вземания за лихва за забава
на стойност 307.90 лв., /изчислени по реда на чл. 162 от ГПК/, а размерът на
непогасените по давност задължения за лихва възлиза на 391.87 лв.
По отношение на претенцията за дялово разпределение, то на основание
чл. 114, ал. 2 от ЗЗД, давността започва да тече от датата, на която вземането е
възникнало, тоест давността за всяко месечно вземане започва да тече с
изтичане на месеца, за което е начислено – от първото число на следващия
месец. Частично погасени по давност се явяват и претенциите за дялово
разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 31.08.2019 г. на стойност 1.74 лв.,
изчислена по реда на чл. 162 от ГПК, като общия размер на непогасените по
давност суми възлиза на 35.35 лв.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК заявителят
/ищец/ има право на направените от него разноски в двете производства, като
ищецът претендира сумите от 91.55 лв. държавна такса в исковото
производство, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, 600 лв. депозит за
вещи лица, 91.55 лв. платена държавна такса в заповедното производство и 50
лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство определено
на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. С оглед частичната основателност на
исковата молба на ищеца следва да му бъде присъдена сумата от 502.77 лв. На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на разноски, като
страната претендира сумата от 750 лв. адвокатско възнаграждение, като с
оглед частичната неоснователност на исковата молба на ответника следва да
му се присъди сумата от 345.88 лв.
7
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от ЮЛ, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление *** срещу Т. М. Т., ЕГН**********,
със съдебен адрес ***, чрез адв. В. Т. по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Т. М. Т. дължи на
ЮЛ следните суми: сумата от 2039.29 лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до
30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в ***, аб. № ***, ведно със
законна лихва от 05.09.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия размер на 391.87 лв. за периода от
15.09.2019 г. до 24.08.2022 г., сумата от 35.35 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 05.09.2022 г. до изплащане на
вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. №
****/2022 г. по описа на СРС, 39 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
топлинна енергия за сумата над уважения размер от 2039.29 лв., до пълния
претендиран размер от 3796.29 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 05.09.2022 г. до окончателното изплащане, както и за
периода от 01.05.2018 г. до 30.06.2019 г., иска за лихва за забава за сумата над
уважения размер от 391.87 лв., до пълния претендиран размер от 736.62 лв.,
искът за дялово разпределение за сумата над уважения размер от 35.35 лв., до
пълния претендиран размер от 37.09 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 05.09.2022 г. до окончателното изплащане, както и за
периода от 01.08.2019 г. до 31.08.2019 г., както и иска за сумата от 7.56 лв. –
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.10.2019 г. до 24.08.2022 г.
ОСЪЖДА Т. М. Т., ЕГН**********, със съдебен адрес ***, чрез адв. В.
Т., да заплати на ЮЛ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, на
основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 502.77 лв. разноски в
исковото и заповедното производство.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на Т. М. Т., ЕГН**********, със съдебен адрес ***, чрез адв. В. Т., на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 345.88 лв. разноски в исковото и
заповедното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - ЮЛ.
Решението е постановено при участието на привлечени от ответника
трети лица-помагачи - А. В. А., ЕГН **********, с адрес *** и К. В. И., ЕГН
**********, с адрес ***
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8