№ 24
гр. Бургас , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Галина Т. Канакиева
Благой Г. Потеров
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
в присъствието на прокурора Емил Златев Христов (АП-Бургас)
като разгледа докладваното от Благой Г. Потеров Наказателно дело за
възобновяване № 20212000600083 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.420, ал.2, вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Образувано е по искане на адвокат С. Г. С. от АК-Хасково в качеството му на
упълномощен защитник на осъденото лице К. Г. П. за възобновяване на
наказателното производство по ВНОХД № 403/2020г. по описа на Окръжен
съд – Ямбол и отмяна на постановеното по него решение №260012 от
23.03.2021г., с което е потвърдена присъда №260027 от 10.11.2020г.,
постановена по НОХД № 1037/2020г. по описа на Районен съд – Ямбол и
делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В искането е посочено, че присъдата на РС – Ямбол и решението на ОС –
Ямбол са постановени в противоречие на материалния закон, при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, както и че е наложено
явно несправедливо наказание – основания за възобновяване на
наказателното производство по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1,т.2 и 3 от
НПК, тоест в искането се релевират всичките касационни основания – по
чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК за възобновяване на наказателното производство
по чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
В искането се излагат доводи, че в обвинителния акт не са посочени
точните стойности на апарата, с който е тествано осъденото лице, а само било
1
посочено наличието на наркотични вещества, твърди се,че въззивният съд е
отказал назначаването на токсикологчна експертиза и с това е нарушил
правото на защита на осъденото лице и,че наложеното наказание е явно
несправедливо, тъй като съдът е отказал приложението на института по чл.
58А ал. 4 НК и не е отредил наказанието с прилагане на разпоредбата на чл.
55 ал. 1 от НК
В съдебно заседание осъденото лице - искател К. П. се явява лично и с
упълномощения защитник адвокат С.С. от АК – Хасково. Поддържа
наведените в искането за възобновяване на делото доводи за допуснати от
въззивната инстанция нарушения на процесуалния и на материалния закон и
моли същото да бъде уважено.
Прокурорът от Апелативна прокуратура –Бургас изразява мотивирано
становище за неоснователност на искането за възобновяване и предлага
същото да бъде оставено без уважение.
Апелативният съд, след преценка на материалите по делото и като съобрази
доводите на страните, в пределите на правомощията си прие следното:
Искането за възобновяване на наказателното производство е процесуално
допустимо. Предмет на същото е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК
– атакувано е ВНОХД № 403/2020г. по описа на Окръжен съд – Ямбол като се
иска отмяна на постановеното по него решение №260012 от 23.03.2021г., с
което е потвърдена присъда №260027 от 10.11.2020г., постановена по НОХД
№ 1037/2020г. по описа на Районен съд – Ямбол влязла в сила на 23.03.2021г.
Посочени са основания по чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1т. 2 и т.3 от
НПК. Искането е направено в срока по чл.421, ал.3 от НПК от
процесуалнолегитимирана страна – защитник. Разгледано по същество, в
контекста на очертаната аргументация, искането на осъденото лице е
НЕОСНОВАТЕЛНО. Съображенията за това са следните:
І. Относно оплакванията по т.2 на чл. 348, ал.1 от НПК, апелативният съд
се съгласява с представителя на Апелативна прокуратура-Бургас, че не са
допуснати твърдените в искането съществени процесуални нарушения –
доказателствения материал не е тълкуван превратно и въззивният съд е
отговорил на повдигнатите пред него възражения на защитата.
В искането се твърди, че са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, произтичащи от пороци в дейността на въззивния
съд по оценка на доказателствата. Защитата на осъдения твърди, че е отказано
2
от въззивния съд назначаването на токсикологична експертиза, която да
установи точните параметри на количеството наркотично вещество в кръвта
на осъдения, предвид представената Епикриза № и.з.7371/21г за проведена
детоксична терапия
Тези оплаквания настоящият съд намира за неоснователни. Независимо от
обстоятелството, че първоинстанционният съд е провел съкратено съдебно
следствие по реда на чл. 371 т 2 от НПК при което е недопустимо събирането
на нови доказателства, свързани с квалификацията на деянието на
подсъдимото лице, следва да се посочи, че оценката на доказателствата е
суверенна дейност на решаващите съдебни инстанции, като в извънредното
производство по чл.422, ал.1, т.5 от НПК, съдът се произнася в рамките на
установените от инстанциите по същество фактически положения, не може да
установява нови такива, както и не може да се намесва или да замества
вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Поради това, на проверка
подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното
убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за
обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото,
както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната
истина по делото. Ямболският окръжен съд като инстанция по същество не е
допуснал нарушения на процесуалните правила при формиране на
вътрешното убеждение на съдебния състав по основните факти от предмета
на доказване в настоящия наказателен процес относно обвинението по чл.343
„б“ ал. 4 от НК. Декларираните в искането доводи за превратна
интерпретация на приобщената по делото доказателствена съвкупност са
голословни. Апелативният съд на свой ред прецени, че въззивната инстанция
е реализирала необходимата процесуална дейност, свързана с разкриване на
обективната истина и стриктно е изпълнила императивните изисквания,
предвидени в разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК при анализа и оценката на
доказателствата.
Всички възражения в искането са правени и пред въззивната инстанция,
която им е дала мотивиран и правилен отговор.
II. Бургаският апелативен съд намира, че релевираното отменително
основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК не е налице.
В контекста на изложеното по-горе и при съобразяване на приетата по
делото фактическа обстановка неоснователно е заявеното в искането
3
оплакване за неправилно приложение на материалния закон. Апелативният
съд намира, че са налице релевантните обстоятелства относно обективната и
субективната страна на престъплението по чл.343Б, ал.4 от НК, за което е
осъден К. П.. Както бе установено въззивният съд не е допуснал съществени
процесуални нарушения в дейността си по събиране и оценка на
доказателствата, които да са довели до опорочаване на постановения от него
съдебен акт.
Въззивният съд е съобразил обстоятелството,че деянието е извършено при
условията на повторност, по смисъла на чл. 343Б ал. 4 от НК, тъй като К. П. е
бил осъждан по силата на споразумение, одобрено със определение №
259/12.11.2018г по НОХД № 1001/2018г по описа на ЯРС, влязло в сила на
12.11.2018 г. за извършено престъпление по чл. 343 Б ал. 3 НК на 22.11.2017г,
за което е бил осъден на шест месеца лишаване от свобода, отложено по реда
на чл. 66 НК с изпитателен срок от три години, при което настоящото деяние
е извършено в изпитателния срок на тази предходна присъда. Правилно е
приложен и института по чл. 68 ал. 1 от НК, правилно е определен и
първоначалния режим на изтърпяване на наказанието – „общ“.
III. Основното възражение на осъденото лице и на неговия защитник е по
отношение на наложеното наказание, в частност неприлагането на
разпоредбата по чл.58а ал. 4 от НК, представляващо според защитника
касационното основание по чл. 348 ал. 1, т 3 от НПК.
Пред въззивния съд, защитникът е поискал назначаване на токсикологична
експертиза и това искане е основано на обстоятелството,че подсъдимият е
наркозависимо лице.Това обстоятелство според защитата е основание за
приемане на наличието на изключително смегчаващо вината обстоятелство,
даващо основание за приложението на института по чл. 55 от НК и за
определяне на наказание в границите на предвидения в общата част на НК
минимум на наказанието „лишаване от свобода“.В лична защита осъденото
лице заявява,че е бил спортист, че е млад човек и че осъзнава постъпката си,
която оценява като неправилна.
Правилно въззивният съд не е споделил доводите на защитата и на
осъденото лице в тази насока, като е приел,че смегчаващите вината
обстоятелства не са нито многобройни в тяхната съвкупност, нито някое от
тях има качеството на изключително. Въззивният съд правилно е приел, че
оценката на смегчаващите вината обстоятелства, осъществена от
4
първоинстанционния съд е дала основание единствено за определяне на
наказанието в границите на предвидения специален минимум за процесното
престъпление, което наказание е редуцирано с 1/3 по реда на чл. 58а от НК.
Правилна е и преценката на въззивния съд, че е без значение за конкретното
престъпление, обстоятелството колко време преди да предприеме
управлението на МПС, П. е употребил наркотично вещество, тъй като
изпълнителното деяние на престъплението изисква от обективна страна
единствено доказване на употреба на наркотично вещество от водача на МПС,
а не се оценява въздействието на това вещество върху водача на МПС, така
както е предвидено за употребата на алкохол.
По изложените съображения настоящият съд намира, че искането на
осъденото лице К. Г. П. за възобновяване на делото е неоснователно и като
такова следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденото лице К. Г. П. за
възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 403/2020г. по
описа на Ямболския окръжен съд и за отмяна на постановеното по него
решение №260012 от 23.03.2021г., с което е потвърдена присъда №260027 от
10.11.2020г., постановена по НОХД № 1037/2020г. по описа на Районен съд –
Ямбол
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5