Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Цветелина Цонева | |
С Решение №725 от 13.10.2010г. по АНД № 92/10г.Великотърновски районен съд е признал за виновен К. Д. - гражданин на Италия, за винове в това, че на 21.07.2009 г., около 16.30 ч., на главен път 1-5, при км. 99.700, в района на спирка „К. Б.", в посока гр. В. Т., при управление на собственият си лек автомобил с марка, „В. ХЦ 90" с Рег.№...Х, нарушил правилата за движение регламентирани в чл. 16, ал. 1, т.1 от ЗДвП, вр. чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП, и в чл. 20, ал. 1, от ЗДвП - като на пътно платно с двупосочно движение на водача на МПС е забранено при наличието на две пътни ленти да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне, както и да пресича хоризонтална пътна маркировка „М1", използваща се за въвеждане на забрана на ППС да я застъпват или пресичат, и е длъжен да контролира непрекъснато управляваното от него превозното средство; като при наличието на надлъжна пътна маркировка - единична непрекъсната линия „М1", допуска настъпването на ПТП, в резултат на което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на лицето Й. М. М.- водач на насрещно движещият се в собственото си платно лек автомобил „Ф. п." с Рег.№В..В, негова собственост, изразяваща се във фрактура на лявата мишечна кост, довела до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник - Престъпление по чл.343, ал.1, б."Б", пр.2, вр. чл.342, ал.1, от НК, във вр. с чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, вр. чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП, и чл.20, ал.1 от ЗДвП, като на основание чл. 78 а от НК освобождава същия от наказателна отговорност и налага административно наказание „глоба” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева. На основание чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК районният съд е лишил К. Д.от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от К. Д. в частта му за лишаване от право да управлява МПС, като в тази част се сочат оплаквания, че ще бъде лишен от възможността да упражнява професията си, а именно същият осъществява търговска дейност в България и в Италия и му се налага често да пътува по бизнес дела. В тази насока пред въззивна иснтанция са изслушани свидетели, които установяват обстоятелството, че Д. има фирма за авточасти и е съдружник в сладкарски цех. Предвид това се налага същият да пътува често до Италия с лек автомобил, за да доставя авточасти и доставки за сладкарския цех. Самият Д. споделя пред настоящата инстанция затрудненията, които му създава отнемането на свидетелството му за управление на МПС. Излага съображения, че дори и да пътува със самолет разстоянията в Италия са големи и няма как да стигне от летището до дома си. Защитата пледира, че извършеното деяние от Д. е по непредпазливост и същият не е желал настъпването на вредните последици. Прокуратурата подържа становище, че решението на първа инстанция е правилно и законосъобразно, включително и определения срок за лишаване от право да управлява МПС. Съдът като взе в предвид становището на страните изложено в процеса и като провери изцяло така атакуваното решение направи следните изводи: С постановление на Районна прокуратура – гр. В. Т. от 20.01.2010 г. по досъдебно производство № ЗМ – 1627/2009 г. по описа на РУ на МВР, гр.Велико Търново, пр. пр. № 1642/2009 г. по описа на Районна прокуратура – гр. Велико Търново в Районен съд – гр. Велико Търново е внесено предложение обвиняемият К. Д. да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК, за следното деяние. На 21.07.2009г., около 16,30 ч., обвиняемият К. Д. управлявал собствения си лек автомобил „В. ХЦ 90" с Рег.№..Х, като се движел по главен път I-5 в посока гр.В.. Малко след разклона за Преображенския манастир поради отклоняване на вниманието си навлязъл леко в насрещната лента за движение на пътя, след което веднага се върнал обратно. Тъй кÓто в този момент там нямало автомобил, не последвал сблъсък, но ситуацията била възприета от св. С. Д. С., който се движел след Д.. Непосредствено след това, вече в района на спирка „К. б.", повторно и неумишлено Д. отклонил управлявания от него автомобил, като отново навлязъл в лентата за насрещно движение. В същия момент там се намирал лек автомобил „Фолксваген пасат" с Рег.№В..В, собственост и управляван от пострадалия Й. М.., който пътувал заедно със св. И. П. Р.. Тъй като навлизането на автомобила на Д. било внезапно и на малко разстояние от неговия автомобил, М. не успял да избегне сблъсъка с насрещно движещото се МПС. М. отклонил своя автомобил най- вдясно на пътя, удряйки се в мантинелата край пътя, но въпреки това бил пресрещнат отпред и вдясно от управлявания от Д. автомобил. Под въздействие на силата на удара лекият автомобил „Ф. П." се изместил и преустановил своето движение, заставайки почти обратно на първоначалната си посока на движение. От настъпилия сблъсък автомобилът „В." се преобърнал и спрял по-надолу в своята лента за движение, обърнат на покрива си и перпендикулярно на пътя. Водачите на спрелите автомобили извикали полиция и екип на ЦСМП, който откарал за оказване на медицинска помощ пострадалите лица. При така установената фактическа обстановка безспорно се доказва, че по описания начин, с деянието си от субективна и обективна страна Д. е осъществил престъпния състав на чл. чл.343, ал.1, б."Б", пр.2, вр. чл.342, ал.1 НК От субективна страна престъпното деяние е извършено от при форма на вина непредпазливост, тъй като обвиняемият е съзнавал обществено опасния характер на деянието, но не е целял настъпването му. Първостепенния съд е наложил и санкция, предвидена в чл. 343-Г НК и във връзка с чл. 37 ал.ІІ т.7 НК, като е лишил Д. от правото му да управлява МПС като правоспособен водач за срок от 6 месеца. Въззивният съд счита, че в конкретния случай така наложения размер на наказанието по чл. 343-Г НК се явява явно несправедливо, в който смисъл поддържаните доводи от защитата на подсъдимия се явяват основателни. Следва да се отбележи, че в тази насока първостепенния съд не е отчел в достатъчна степен данните, свързани с личността на К. Д., както и обстоятелството, че до този момент той не е бил наказван по ЗДвП за такова нарушение, изразил е искрено съжаление и е признал веднага вината си,както и че не е целял настъпването на деянието. От друга страна пред въззивна инстанция са събрани данни, че Д. има жена и две деца, същият има бизнес в Италия и България. Често тази му работа налага той да управлява МПС и един по-дълъг срок на лишаването му от права по чл. 343-Г НК, би имал негативно отражение в житейски план с оглед семейното му положение и обстоятелството, че е семейството му живее в Италия, а бизнесът му е свързан с чести пътувания между България и Италия. Ето защо въззивният съд намира, че в тази обжалвана част решението ще следва да се измени, като се намали размера на лишаването от права по чл. 343-Г НК по отношение на обвиняемият от 6 месеца на 3 месеца. Един такъв размер би бил по-справедлив и съответстващ на степента на вина на К. Д. в конкретния случай. В останалата част решението като законосъобразно и обосновано ще следва да се потвърди. По изложените съображения Великотърновския окръжен съд Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ Решение № 725/13.10.2010 г. по АНД № 92 /2010 г. на Великотърновския районен съд В ЧАСТТА, с която К. Д. е лишен от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ месеца, като НАМАЛЯВА този срок на ТРИ МЕСЕЦА. ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |