№ 1469
гр. София, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА Гражданско
дело № 20221110146083 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 44, т. 3, вр. с чл. 49 СК.
Ищецът В. И. С., твърди, че с ответника Д. С. С., са сключили граждански брак, като от
брака нямат навършили пълнолетие деца. Сочи, че бракът им е дълбоко и непоправимо
разстроен. Съпругът често употребявал алкохол. По изложените съображения иска от съда
да прекрати сключения с ответника брак поради дълбокото му и непоправимо разстройство.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на искова молба, с който оспорва иска.
Не желае прекратяване на брака.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
От удостоверение за сключен граждански брак, издадено в гр. София, Димитровски районен
народен съвет се установява, че страните са сключили граждански брак на 26.05.1985 г., като
съпругата след сключването на брака е променила фамилното си име.
Видно от изслушания в съдебно заседание свидетел с., чиито показания съдът кредитира, се
установява, че съпрузите живеят в едно жилище, но отношенията им не са добри, не
общуват помежду си, спят в отделни стаи и не ходят никъде заедно, тъй като ответникът
употребява системно алкохол, като проблемите между страните датират по наблюдения на
свидетеля поне от 2009 г. Ответникът се съгласил да постъпи в комуна за лечение на
алкохолна зависимост, но впоследствие се отказал. Свидетелят заявява, че ответникът не е
внасял средствата, които получава като заплата и пенсия в семейния бюджет за задоволяване
потребностите на семейството.
1
От показанията на свидетеля М., които съдът кредитира, се установява, че ответникът е
полагал грижи за обитаваното от страните жилище, като е възстановил същото след
предизвикан от майката на ищцата пожар в имота преди време.
Съгласно чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и
непоправимо разстроен, като съдът се произнася по вината за разстройството на брака, ако
някоя от страните е поискала това (чл. 49, ал. 3 СК).
При така установените факти за отношенията между съпрузите съдът намира, че бракът им е
дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото брачната връзка няма предписаното от закона
и добрите нрави съдържание, поради което следва да бъде прекратена. Макар страните
фактически да обитават едно жилище, по отношение на същите не е налице поведение
типично за обвързани от функционираща брачна връзка лица, като това състояние
продължава поне от 2009 г. и не е преминало към настоящия момент. През установения
период от време съпрузите не са поддържали и не поддържат съпружески отношения
помежду си – спят в отделни помещения, не общуват пълноценно, не се установява да имат
общи интереси. Посочените обстоятелства в своята съвкупност дават основание да се
направи изводът, че бракът между страните е дълбоко и непоправим разстроен и съществува
само формално. Дълбоко е това разстройство на брака, при което между съпрузите липсва
взаимност, уважение и доверие, а брачната връзка съществува само формално и в нея няма
това социално, правно, икономическо, духовно и емоционално съдържание, каквото
изискват законът и моралът. Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее
и да се възстановят нормалните отношения между съпрузите. То е налице, когато
съпружеските отношения са достигнали такова състояние, което изключва възможността за
неговото преодоляване, тъй като безвъзвратно са изчезнали взаимната привързаност,
уважение, доверие между съпрузите, данни за което има и по настоящото дело. Съдът
намира, че разстройството на брака е непреодолимо и безвъзвратно установено по
отношение на страните по настоящото дело, поради което същият следва да бъде прекратен.
Съгласно чл. 49, ал. 3 от СК с решението за допускане на развода, съдът се произнася и
относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. По
делото не е направено искане за произнасяне по въпроса за вината от която и да е от двете
страни, с оглед което и съдът не дължи изследване на това обстоятелство.
По разноските:
Съгласно чл. 329, ал. 1, изр. 2 ГПК когато липсва произнасяне по въпроса за наличие на вина
за установеното дълбоко и непоправимо разстройство на брака, разноските остават в тежест
на съпрузите, както са ги направили. По настоящото дело, съдът не е установил чия е вината
за настъпването на дълбокото и непоправимо разстройство на брака между страните, поради
липсата на отправено до съда нарочно искане от страните в тази връзка, предвид което
разноските относно прекратяването на брака чрез развод по исков ред се поемат поравно от
страните. В този смисъл и на основание чл. 6, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, съдът намира, че следва да бъде определена държавна такса
в размер на 50 лв. по иска за развод, която на основание чл. 329, ал. 1 ГПК следва да бъде
2
заплатена от страните поравно.
По изложените мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА сключения на 26.05.1985 г. в гр. София граждански брак между В. И. С.,
ЕГН ********** и Д. С. С., ЕГН **********, с акт за сключен граждански брак № 1... на
Димитровски районен народен съвет, гр. София поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК В. И. С., ЕГН **********, да заплати по сметка
на Софийски районен съд държавна такса в размер на 25 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК Д. С. С., ЕГН **********, да заплати по сметка
на Софийски районен съд държавна такса в размер на 25 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3