ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 24
гр. Пловдив, 16.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Мария П. Петрова
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20225001000427 по описа за 2022 година
Производството е по чл.248 от ГПК.
С решение №459/03.11.2022г., постановено по в.т.д. №427/2022г. по
описа на ПАС, е отменено решение №175/10.05.2022г., постановено по търг.
д. №618/2021г. по описа на Окръжен съд П., в обжалваната част, с която е
отхвърлен предявеният от Г. П. Б. с ЕГН ********** против ЗД „Б.И.“ АД,
ЕИК ********* иск с правно основание чл.432, ал.1 Кодекс за застраховането
за заплащане на сумата от 105 000лв. като обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на дъщеря й М.А.А. на 27.08.2018г., произтекла от ПТП на
27.08.2018г., рискът от настъпването на което събитие е покрит посредством
сключен със ЗД „Б.И.“ АД договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите във формата на Застрахователна полица
№*************** и във връзка с което застрахователно събитие е
образувана щета №*********, както и в частта, с която Г. П. Б. е осъдена да
заплати на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ********* разноски по делото над сумата от
3 152,10лв. до 6 636лв., вместо което ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ********* е осъдено
ДА ЗАПЛАТИ НА Г. П. Б. с ЕГН ********** сумата от 105 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на
дъщеря й М.А.А., настъпила при ПТП от 27.08.2018г., рискът от
настъпването на което събитие е покрит посредством сключен със ЗД „Б.И.“
1
АД договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите във формата на Застрахователна полица №***************
и във връзка с което застрахователно събитие е образувана щета №*********,
ведно със законната лихва, считано от 16.07.2019г. до окончателното
изплащане на сумата, като иска за присъждане на законната лихва за периода
27.08.2018г. - 16.07.2019г. – отхвърля.
ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати, на основание чл.38
ал.2 от ЗА, на Адвокатско дружество „Д. и Т.“ адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство в размер на 3 483,90лв., с ДДС и за
въззивното производство в размер на 4 356лв. с ДДС за осъществено
безплатно процесуално представителство на Г. П. Б. с ЕГН **********.
ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт държавна такса за първоинстанционното производство в
размер на 4 200лв. и за въззивното производство в размер на 2100лв.
По делото е постъпила по електронен път молба с вх.
№9732/09.12.2022г. и в последствие - идентична молба вх.№9750/12.12.2022г.
от адв. К.Т. – процесуален представител на жалбоподателя – Г. П. Б., която
съдържа искане по чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на така постановеното
решение в частта за присъдените разноски. Молбата съдържа твърдения, че,
тъй като застрахователят – ответникът е направил плащане към ищцата след
завеждане на исковата молба, то не е налице хипотезата на чл.78 ал.2 от ГПК
и искът е уважен в пълния предявен размер, на ответника не се дължат
разноски за първоинстанционното производство. В тази връзка се иска
първоинстанционното решение да бъде отменено изцяло в частта, с която на
ответника са присъдени разноски.
В срока по чл.248 ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна
– ЗД „Б.И.“ АД , с който е изразено становище, че искането за изменение на
въззивното решение в частта за разноските е неоснователно.
Пловдивският апелативен съд, като разгледа депозираната молба
намира, че същата е подадена в законния срок, от легитимирана страна,
поради което същата като процесуално допустима следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество молбата се явява неоснователна по следните
съображения :
Първоинстанционното решение е постановено по предявен от Г. П. Б.
2
срещу ЗД „Б.И.“ АД иск по 432 ал.1 от КЗ за застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 200 000лв., като този иск е изцяло
отхвърлен от окръжния съд. Въззивното производство е образувано по
въззивна жалба на ищцата Г. Б. Б. срещу тази част от решението, с която
исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлена за
сумата от 105 000лв. С оглед изхода от спора във въззивното производство,
съразмерно с уважената част от иска – 105 000лв. и материалния исков
интерес – 200 000лв., са разпределени и разноските за първоинстанционното
производство. Съразмерно с отхвърлената част от иска на ответника в
първоинстанционното производство се дължат разноски в размер на
3 152,10лв., при което първоинстанционното решение е отменено и в частта,
с която ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски над сумата от
3 152,10лв., до 6 636лв. В случая разноските, дължими на ответника в
първоинстанционното производство не са определени и присъдени при
приложението на чл.78 ал.2 от ГПК, както се твърди в молбата по чл.248 от
ГПК. Разноските дължими на ответника за първоинстанционното
производство са присъдени съобразно отхвърлената част от иска – при
хипотезата на чл.78 ал.3 от ГПК, при което не се налага изменение на
въззивното решение в частта за разноските. Приложение на разпоредбата на
чл.78 ал.2 от ГПК, с оглед извършеното в хода на първоинстанционното
производство плащане на сумата от 95 000лв., би следвало и би могло да бъде
преценено от първоинстанционния съд, като страната/ищцата би следвало да
предяви искане по чл.248 от ГПК пред окръжния съд в срока по чл.248 ал.1 от
ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.
Страната обаче не е упражнила това свое право, при което разноските за
първоинстанционното производство се определят от въззивния съд на база
приетото от окръжния съд. На практика с настоящата молба се иска
изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, което
искане е несъвместимо с въззивното производство.
Ето защо искането по чл.248 от ГПК се явява неоснователно и следва да
се остави без уважение.
Водим от изложеното, Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№9732/09.12.2022г./молба вх.
№9750/12.12.2022г. от адв. К.Т. – процесуален представител на
жалбоподателя – Г. П. Б., по чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на решение
№459/03.11.2022г., постановено по в.т.д. №427/2022г. по описа на ПАС в
частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от получаване на съобщението от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4