Р Е Ш Е Н И Е
гр. Г.Т., 13. 06.
2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г.Т., в
публично заседание проведено на трети
юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР
ПЕТРОВ
при секретаря Р.С.……………………………………
и в присъствието на прокурора
………………………
като разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 00506 по описа
за 2018г.
И за да се произнесе взе предвид следното:
Ч.гр.д. № 00352/ 2018 год. по описа на РС Г.Т.е
било образувано по подадено от „ А.С.В.„ ЕАД гр. С. срещу Р.М.М. с постоянен адрес ***, заявление
по чл. 410 ГПК за издаване заповед за изпълнение и по делото е издал заповед за
изпълнение, с която е задължил длъжника
да заплати на заявителя цитираните в заявлението парични суми. На основание
чл.415, ал. 1, т.2 ГПК вр. чл. 47, ал.5 ГПК съдът е дал едномесечен срок да
предяви установителен иск против длъжника. В дадения му законен срок заявителят
е предявил иск за установяване на вземанията си по заявлението по чл. 410 ГПК.
Постъпила е искова молба от „ А.С.В.„ ЕАД гр. С. срещу Р.М.М., с която се
сочат задължения по кредитен договор на ответника с „ И.А.М.„ АД, гр. С., като
вземанията по този кредит са били цедирани от кредитодателя на настоящото
ищцово дружество. Поради неизпълнение на договорните задължения от страна на
ответника, ищецът иска от съда да установи съществуването на вземането му по
Заповед № 288/ 03. 09. 2018 год. по ч. гр. д. № 00235/ 2018 год. на ГТРС, както
следва :
-сумата 600.00 лева- неплатена главница по Договор за паричен заем
, сключен под № 2778123 от 28. 03. 2017 год. между „ И.А.М.„ АД и Р.М.М., като
вземането по договора е било прехвърлено с цесия от 16. 11. 2010 год. и
Приложение № 1 от 01. 10. 2017 год., е било прехвърлено на „ А.С.В.„ ЕАД и
длъжникът е бил уведомен за цесията, договорна лихва- 62. 70 лева за периода
30. 04. 2017- 27. 09. 2017 год., такса разходи- 45 лева, неустойка за
неизпълнение на договора- 301. 38 лева за периода 30. 04. 2017- 27.09. 2017
год., лихва за забава- 56. 43 лева за периода 01. 05. 2017- 03. 07. 2018 год.,
законната лихва от 03. 07. 2018 год. до окончателното издължаване и ведно с
разноски- 25/ Двадесет и пет/ лева за платена държавна такса и 50/ Петдесет/
лева за юрисконсултско възнаграждение.
Претендират се и разноските по настоящото дело.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
особен представител от името на ответника, с който се възразява че длъжникът не
е бил уведомен за цесията от кредитора и че искът е предявен от ненадлежна
страна и е процесуално недопустим.
Исковете са по чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл.
415, ал.1 ГПК, вр. Чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
От доказателствата по делото и от
заключението на вещото лице се установява следното :
На 28. 03. 2017 год. в гр. Д. между „ И.А.М.„
АД гр. С.- като заемодател-кредитор и ответника Р.М.М. ЕГН **********- като
заемател, въз основа на предоставен предварително на последния стандартен
европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия за бъдещия паричен заем и
предложение от заемателя за сключване на паричен заем, бил сключен договор за
паричен заем, по силата на който заемодателят предал в собственост на заемателя
сумата от 600. 00 лева, представляваща потребителски заем по продукт
„Пенсионер“, а заемателят се задължил да върне получената сума на заемодателя на 6 месечни вноски, за срок от 6 месеца,
всяка една погасителна вноска в размер на 110. 45 лева, при фиксиран годишен
лихвен процент от 35. 00% и годишен процент на разходите по заема- 40. 46%.
Общо дължимата сума възлизала на 662. 70
лева. Уговореният срок по договора бил 6 месеца и изтекъл на 27. 09. 2017
година. Със същия договор страните се съгласили да бъде рефинансиран текущ заем
на заемателя по Договор за паричен заем № 2729347 в размер на 207. 55 лева,
чрез прихващане на същата сума от получената по договора от 28. 03. 2017 год. и
на заемателя се предава разликата в сумите. Договорът представлявал разписка за
получената сума като разлика. За задължението било уговорено заемателят да
представи обезпечение.Със същия договор били уговорени такси по разходи по
кредита и неустойка по неизпълнение на договора.
Заемателят не е извършил никакви плащания по
договора за заем, а срокът на договора е изтекъл.
На 16. 11. 2010 год. между „ И.А.М.„ АД гр. С.
и „ А.С.В.„ ООД, гр. С., чийто правоприемник е настоящият ищец- „ А.С.В.„ ЕАД
гр. С., бил сключен рамков договор за прехвърляне на вземания, по силата на
който „ И.А.М.„ АД прехвърлило вземанията си на „ А.С.В.„ ЕАД и с Приложение №
1 от 01. 10. 2017 година на настоящия ищец било прехвърлено и вземането по
процесния потребителски договор за паричен заем, сключен между страните по
делото ведно с всички лихви и разноски. С изрично пълномощно цедентът „ И.А.М.„
АД упълномощил цесионера- настоящия ищец от името на цедента да уведоми изрично
длъжниците по цедираните вземания за извършеното прехвърляне на вземанията по
персоналните им задължения, като по силата на това пълномощно изрично „ И.А.М.„
АД чрез пълномощника си „ А.С.В.„ ЕАД е уведомил с уведомително писмо от 02.
10. 2017 год. длъжника Р.М.М. за извършената цесия и това писмо е било получено
видно от известието за доставяне от 10. 10. 2017 год. от Кадрие Асан Юсеин-
дъщеря на длъжника, от което следа, че длъжникът е бил уведомен от цедента за
цесията. На основание чл. 99, ал.4 ЗЗД длъжникът по вземането дължи изпълнение
на цесионера в лицето на настоящия ищец.
Предвид липсата на изпълнение от заемателя по
договора, последният като ответник по настоящото дело на основание чл. 79 и чл.
86, ал.1 ЗЗД дължи на ищеца парични суми по договора както следва :
-сумата 600.00 лева- неплатена главница по Договор за паричен заем
, сключен под № 2778123 от 28. 03. 2017 год. между „ И.А.М.„ АД и Р.М.М., като
вземането по договора е било прехвърлено с цесия от 16. 11. 2010 год. и
Приложение № 1 от 01. 10. 2017 год., е било прехвърлено на „ А.С.В.„ ЕАД и
длъжникът е бил уведомен за цесията, договорна лихва- 62. 70 лева за периода
30. 04. 2017- 27. 09. 2017 год. ,такса
разходи- 45 лева, неустойка за неизпълнение на договора- 301. 38 лева за периода
30. 04. 2017- 27.09. 2017 год., лихва за забава- 56. 43 лева за периода 01. 05.
2017- 03. 07. 2018 год., законната лихва от 03. 07. 2018 год. до окончателното
издължаване и ведно с разноски- 25/ Двадесет и пет/ лева за платена държавна
такса и 50/ Петдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Искът се явява основателен и следва да бъде
уважен в пълния му размер.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторени съдебни разноски- 25 лева за
платена държавна такса, 400. 00 лева за платен депозит за разноски за особен
представител на ответника, 300. 00 лева за депозит за вещо лице, както и 350.00
лева за юрисконсултско възнаграждение, или общо 975.00 лева.
Водим от
горното,съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, че ответникът Р.М.М.
ЕГН ********** *** дължи на кредитора " А.С.В.„ ЕАД, гр. С., бул. „ П.Д. „
№ *** ЕИК ***, със законни представители Н.Т.С. и М.Д.Д. паричните суми по
Заповед № 235/ 04. 07. 2018 год. по ч.
гр. д. № 00352/ 2018 год. на ГТРС, както следва :
-сумата 600.00 лева- неплатена главница по Договор за паричен заем
, сключен под № 2778123 от 28. 03. 2017 год. между „ И.А.М.„ АД и Р.М.М., като
вземането по договора е било прехвърлено с цесия от 16. 11. 2010 год. и
Приложение № 1 от 01. 10. 2017 год., е било прехвърлено на „ А.С.В.„ ЕАД и
длъжникът е бил уведомен за цесията, договорна лихва- 62. 70 лева за периода
30. 04. 2017- 27. 09. 2017 год. ,такса
разходи- 45 лева, неустойка за неизпълнение на договора- 301. 38 лева за
периода 30. 04. 2017- 27.09. 2017 год., лихва за забава- 56. 43 лева за периода
01. 05. 2017- 03. 07. 2018 год., законната лихва от 03. 07. 2018 год. до
окончателното издължаване и ведно с разноски- 25/ Двадесет и пет/ лева за
платена държавна такса и 50/ Петдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Р.М.М. с гореснета самоличност да заплати на „ А.С.В.„ЕАД гр. С. разноски по
настоящото дело в общ размер на 975. 00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Д.О.С.
в двуседмичен срок от съобщението му до
страните.
Преписи от
решението да се изпратят на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :