№ 2078
гр. София , 19.07.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ в закрито заседание на
деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. АТАНАСОВА Гражданско
дело № 20211110127404 по описа за 2021 година
Производството е образувано по подадена на 18.05.2021г. искова молба от „ЗД Б.И.“ АД
срещу ЗЛ. Т. АЛ., с която срещу ответника е предявен иск с правно основание чл. 500, ал. 1
от КЗ.
От служебно изисканата справка от Национална база данни „Население“ се
установява, че настоящият адрес на ответника се намира в гр.В., ул. „АДРЕС“ *** и то
считано от 28.05.2009г., т.е от преди датата на подаване на исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 113 ГПК /в сила от 07.08.2018 г./ исковете на и срещу
потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на
потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. В разглеждания случай се касае
именно за предявен иск срещу потребител по смисъла на по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на
ЗЗП, тъй като искът с правно основание чл. 500 от КЗ е насочен срещу лице, което се ползва
от застрахователното покритие по сключения договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, съответно регресното право на ищеца произтича от сключения договор и по-
специално от твърдяното наличие на законовите предпоставки, при които застрахователят
по застраховка „Гражданска отговорност“ има правото да претендира от застрахования
платеното застрахователно обезщетение. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана
в Определение № 408/24.06.2014 г. по ч. т. д № 1206/2014 г., II ТО, според която понятието
„потребител“ следва да се разглежда в широк смисъл, поради което местна подсъдност по
чл. 113 ГПК е приложима към исковете на физически лица - потребители на застрахователни
услуги по Кодекса на застраховането, на електрическа енергия по Закона за енергетиката, на
платежни услуги по Закона за платежните услуги и системи и др. (така и Определение №
179/14.03.2013 г. по ч. т. д. № 1360/2013 г. на ВКС, II т. о., Определение № 95 от 05.02.2010
г. по ч. т. д. № 70/2010 г. на ВКС, II т. о. и др).
Същевременно за местната подсъдност по чл. 113 от ГПК, по аргумент от чл.119, ал.
3 от ГПК съдът следи служебно и въпросът може да бъде повдигнат до приключване на
първото по делото заседание.
1
Ето защо предвид разпоредбата на чл. 113 ГПК и данните от изисканата по реда на
Наредба № 14/2009 г. справка, съдът намира, че делото не е подсъдно на Софийски районен
съд. С оглед разпоредбата на чл. 119, ал. 3 ГПК /нова – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от
07.08.2018 г./ настоящият съдебен състав следва да прекрати производството по делото и да
го изпрати на компетентния съд Районен съд – В..
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 27404/2021г., по описа на
Софийски районен съд, 150ти състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – В..
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2