Р
Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 10.01.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав, в публичното заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
КАЛИНА СТАНЧЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 11619 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273
от ГПК.
С решение № 158645 от 23.07.2020 г., постановено по гр.д. № 24094/2017 г. на
Софийски районен съд, 127 състав, е отхвърлен
изцяло иска за признаване за установено по предявения от В.В.Д., ЕГН **********, с адрес: *** против „Ч.Е.Б.“ АД, ***,
Бенч Марк Бизнес център, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че В.В.Д.
не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД сумата 3 233,14
лв. – стойност на електрическа енергия, начислена по фактура № **********/11.07.2016
г. за периода 21.08.2015 г. – 18.11.2015 г.
Със същото решение В.В.Д. е осъдена да заплати
на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******, разноски
по делото в размер на 590 лв.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от ищцата В.В.Д., чрез адв. Н.Н.. В жалбата
се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Навежда се, че в мотивите на
обжалвания съдебен акт не са обсъдени важни за спора фактически обстоятелства,
които гарантират правата на потребителя на ел.енергия, както и правят
проверката на служителите на ЧЕЗ незаконосъобразна, извършена в нарушение на ЗЕ
и ПИКЕЕ. Излага подробни съображения по същество и моли въззивната инстанция да
отмени решението и да уважи предявения иск, като й присъди направените по
делото разноски пред двете съдебни инстанции.
Ответникът
по жалбата - „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, чрез пълномощника си, е депозирал в срока по чл. 263,
ал. 1 ГПК писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба по съображенията
изложени в него. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно,
съобразено със задължителната съдебна практика. Моли съда да потвърди
първоинстанционното решение, както и да му бъдат присъдени направените разноски
и юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно
чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд
многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. №
1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.;
№ 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011
г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09
г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и
правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба
оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия
и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той
е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по
чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.
Първоинстанционният
съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост на сумата от 3 233,14 лв., посочена като дължима по фактура
№ **********/11.07.2016 г., тъй като същата е начислена без основание.
Атакуваното
решение е валидно и допустимо, но неправилно.
От фактическа
страна съдът приема следното:
По делото не е спорно, че ответникът - „Ч.Е.Б.” АД е
търговско дружество, което притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия и лицензия за търговия с електрическа енергия по ЗЕ.
Не
е спорно, че между страните съществува валидно правоотношение по договор за
продажба на електрическа енергия, сключен при Общи условия. Във връзка с
извършена проверка от ответника е установено неотчитане на електрическата
енергия, която е потребена от ищцата.
Спори
се между страните
в производството дали е налице основание за извършване на преизчисление на
количеството електрическа енергия от ответника или не.
От приетия пред СРС констативен протокол № 6009762 от 18.11.2015
г. за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическа
енергия, съставен от служители на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД, в присъствието на двама
свидетели от Федерацията на потребителите се установява, че липсва пломба на
капачката на клемния блок на електромера и на щита на ел. таблото, че има
срязана пломбажна тел на фирмените пломби на големия капак на електромера, и че
има разлепвани стикери на големия капак на електромера. При замерване с
еталонен уред е било установено, че електромерът работи с грешка Е = - 0, 092
%. Електромерът е бил демонитран и е бил поставен нов, изправен такъв. В
протокола е посочено, че потребителят е потърсен, но отсъства.
Във връзка със съставения
констативен протокол на 05.07.2016 г. е било изготвено предложение за корекция
на сметка на основание раздел IX ПИКЕЕ.
Ответното дружество е
изпратило до ищцата писмо с изх. номер NTZ37183/19.11.2015 г., с което същата е
уведомена за извършената проверка и съставения констативен протокол, както и че
на демонтирания електромер ще бъде извършена метрологична експертиза от БИМ.
Писмото е било получено от съпруга на ищцата В.Д.на 23.11.2015 г.
От представеното по делото пред СРС копие от констативен протокол № 1114/ 28.06.2016 г. на Български институт по
метрология се установява, че при извършване на метрологична експертиза на
електромера е установено, че два броя пломби на електромера са били унищожени,
със срязани пломбажни телове, допълнителните стикери отляво и отдясно са били
нарушени и разлепяни. Заключението на извършената метрологична експертиза е, че
е бил осъществяван достъп до вътрешността на електромера, датчикът за
регистриране отваряне на капака на електромера е бил закъсен с тинол. Във
вътрешността на електромера към електрическата схема допълнително са били
присъединени реле и електронна платка, което представлява изменение на
електрическата схема, което не съответства на одобрения тип. Била е отчетена
грешка в измерването на електромера в границите от - 69,95 % до 99,70 %.
Начинът на извършване на проверката се установява и от
показанията на разпитаните по делото свидетели.
Св. Р.М.- служител в „ЧЕЗ Р.Б.“ АД, свидетелства, че е
участвал при извършване на процесната проверка на 18.11.2015 г., като били
изпратени на проверка по сигнал на координатора на гр. Дупница поради съмнение
за ниска консумация. Още при отваряне на таблото свидетелят е констатирал, че
липсва пломба на щита. Проверката е била извършена в присъствието на две
представителки на Федерация на потребителите. Установили и разлепване на
стикерите, и срязана пломбажна тел на двете пломби отстрани на големия капак на
електромера. Неговият колега С.Ф.и една от служителките на Федерация на потребителите
се качили да потърсят абоната, но никой не слязъл. Замерили с еталонен прибор
грешката на електромера, която се оказала нормална, въпреки че стикерите били
видимо разлепвани. Заради състоянието на електромера го сменили с нов и го
изпратили за метрологична проверка. На същия адрес свидетелят е извършвал още
три или четири проверки като са били съставени още два протокола за нарушения,
преди и след процесната дата. При всички случаи на констатирани нарушения
нарушенията били едни и същи - манипулиране, като електромерите били изпращани
за проверка.
Св. В.П., присъствала на
процесната проверка на 18.11.2015 г. като представител на Федерация на
потребителите, свидетелства, че проверката е била извършена по сигнал, към
обяд. Колегите й се опитали да потърсят абоната, но се върнали без да са
открили никого.
Св. В.К.– семеен приятел на ищцата, свидетелства, че на
18.11.2015 г., сутринта около 10.00 ч. - 11.00 ч. посетил имота на ищцата и
съпруга й, във връзка с извършване на ремонтни дейности в банята на жилището. Заявява,
че е прекарал около 15-20 минути в апартамента, когато се позвънило на звънеца
и разбрал, че служители на „ЧЕЗ“ търсят ищцата и тя излязла. След около още 15
минути или половин час свидетелят си тръгнал. На излизане в коридора видял
двама мъже служители на „ЧЕЗ“ до електрическото табло, а ищцата стояла до тях.
Св. В.Д.- съпруг на ищцата, свидетелства, че на
18.11.2015 г. е имал уговорка с майстор
за извършване ремонт на банята в жилище им. Докато майсторите били в
апартамента, се позвънило на външната врата и извикали ищцата, защото трябвало
да се смени електромера. След десетина минути свидетелят излязъл навън пред
блока, за да изпрати майстора. Там видял двама мъже заедно със съпругата му, и
още две жени. След това съпругата му обяснила, че има проблем с пломбите на
електромера, били скъсани. Свидетелят е заявил, че преди много години са имали
друг случай с корекция на сметка.
За начислената сума ответникът е съставил Фактура № **********/11.07.2016 г. с
получател – В.В.Д. на стойност 3 233,14 лв.
От заключението на вещото лице инж. Л.С.по изслушаната
пред СРС съдебна инженерно-техническа
експертиза, което съдът възприема като компетентно дадено, се установява,
че описаното в констативния протокол от 18.11.2015 г. състояние – допълнително присъединяване
на елементи (реле и електронна платка), представляват промяна на електрическата
схема на измерване на електромера, а при извършената в БИМ метрологична
експертиза е било установено, че метрологичните характеристики на електромера
са били извън допустимите за неговия клас на точност. Вещото лице е посочило,
че констатираните нарушения не представляват производствен дефект и са били
постигнати чрез целенасочено въздействие. В откритото съдебно заседание,
проведено на 18.02.2020 г., вещото лице е разяснило, че посочената в
констативния протокол от 18.11.2015 г. грешка от 0,092 % е грешката, с която
измерва еталонното средство и същата е допустима. Вещото лице е разяснило, че
тъй като служителите на ответника са констатирали наличието на нерегламентиран
достъп до средството за търговско измерване, са преценили, че то следва да бъде
демонтирано и изпратено за проверка.
По делото е изслушано и допълнително заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвено
от вещото лице инж. В.Б., което съдът възприема като компетентно дадено, от
което се установява, че процесното средство за търговско измерване е било
монтирано на 11.03.2014 г. в присъствието на В.Д.посочен в констативния
протокол за монтажа като съпруг на абоната. Електромерът е бил произведен през
2013 г. и е еднофазен двойнотарифен електромер със заводска проверка, като към
датата на процесната проверка е бил в метрологична годност. Вещото лице е установило,
че преизчисляването е било извършено по реда на чл. 48, ал. 1, т. 1,6. „а“
ПИКЕЕ, като след това количеството електрическа енергия е било намалено до база
на пропускателна възможност на линията.
При така
установените факти, СГС намира следното от правна страна:
Страните
не спорят, а и от ангажираните доказателства се установи, че са били обвързани
от облигационна връзка за доставка на електрическа енергия от ответника за апартамент
№ 21, находящ се в гр. Бобов дол, ул. ******, с клиентски № 300140978905.
Във
връзка с извършена проверка от ответника е установено неотчитане на
електрическата енергия, която е потребена от ищцата. Съдът възприема
удостоверените в съставения констативен протокол обстоятелства, доколкото пряко
кореспондират с ангажираните свидетелски показания от лицата, участвали при
извършената проверка и съставянето на констативния протокол.
Спори
се между страните в производството дали е налице основание за извършване на
преизчисление на количеството електрическа енергия от ответника или не.
Настоящият
съдебен състав, намира, че от събраните доказателства не може да се направи
извод, че ответникът има основание да начисли сумите по корекцията. При
доказателствена тежест за ответника, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, същият не
установява ищцата да му дължи исковата сума на основание предвидена отговорност
в ПИКЕЕ по силата на законова делегация (със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г.).
Следва
да се отбележи, че след измененията със ЗИД ЗЕ, ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012
г., с разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, законът
възложи на ДКЕВР правомощие (чл. 12, във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗНА) да приеме нов
особен подзаконов нормативен акт - Правила за измерване на количеството
електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините
и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни
с регистрацията от средствата за търговско измерване. Законовата делегация,
съгласно разпоредбата на чл. 98 а, ал. 2 ЗЕ, урежда задължителното съдържание
на ОУ. Съгласно изменението на т. 6 на ал. 2 от чл. 98 а ЗЕ, в тях трябва
изрично да се предвиди ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция
на сметка, съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, в полза на крайния
снабдител за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, поради неправомерно
присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие
върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 ЗЕ.
При
така очертаната уредба се налага извод, че по силата на делегацията е дадена
възможност за приемане на правила за осъществяване на процедура, чиято цел е да
създаде право на продавача на електрическа енергия да прави корекции на сметки
за минал период. В този смисъл е уредено и задължението на продавача да
предвиди в Общите условия на договора за доставка на ел. енергия ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекции за минал период, както и
задължението да създаде и предложи на ДКЕВР правила по чл. 83, ал. 1, т. 6 (ал.
2 на чл. 83 ЗЕ). Следователно, за да бъде завършена процедурата, създаваща
право на продавача на електрическа енергия за едностранна корекция на сметки за
минал период, е необходимо изпълнението и на двете предвидени в закона
кумулативно предпоставки – изменение на съдържанието на ОУ и одобряване от
ДКЕВР на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
По
въпроса за правото на доставчика на електрическа енергия едностранно да
коригира сметките на потребителите в периода след влизане в сила на промените
на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ, обн.
ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., при условие, че корекцията се извършва при
действието на заварените Общи условия, е налице съдебна практика, намерила
израз в решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г.; решение № 173 от
16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, II ТО и решение №
203/15.01.2016 г., постановено по т. д. № 2605/2014 г. на ВКС, ТК, I ТО,
постановени по реда на чл. 290 ГПК, със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г., според която е въведено законово основание крайният снабдител
да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.
енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл.98, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1,
т.6 ЗЕ, т. е. само при предвиждане в
Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание
за корекция и при налични правила за измерване на количеството електрическа
енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставена
електроенергия. Законодателят е вменил изрично в задължение на
електроразпределителното дружество да създаде посочените правила със съответното
съдържание на новата законова уредба, както съответно и Общи условия на
договорите с крайния потребител на електрическа енергия, предвиждащи ред за
уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.
Параграф
199, ал.2 ПЗР на ЗИД ЗЕ предвижда до приемането на подзаконови нормативни
актове и общи административни актове по приложението на новата уредба или до
привеждането им в съответствие с нея, да се прилагат действащите, доколкото не
противоречат на закона. Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД не съставляват подзаконов нормативен акт
или общ административен акт, поради което посоченият параграф 199, ал.2 ПЗР ЗИД
ЗЕ не намира приложение по отношение на тях. С изменението на чл.98а ЗЕ в сила
от 17.07.2012 г. е предвидено в съдържанието на Общите условия да се включи и
задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметки, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Такова
изискване не е предвидено в предходните редакции на ЗЕ, както и за заварените
от новата уредба Общи условия на ответника. В действащите Общи условия е
предвидено задължение на последния за уведомяване, но не и реда за това. Ето
защо и с оглед разясненията, дадени с горепосочената съдебна практика,
снабдителят не е изпълнил задълженията си по чл.98, ал.2, т.6 ЗЕ да издаде и
публикува нови Общи условия, чието съдържание да отговаря на изискванията в
посочената норма, доколкото в заварените Общи условия липсва уреден ред за
уведомяване на клиента, при наличие на основание за корекция.
Ако
се приеме, че второто условие - одобряване от ДКЕВР на правилата по чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ, е реализирано след влизане в сила на ПИКЕЕ от 17.11.2013 г.
(понастоящем изцяло отменени с решение № 1500 от 06.02.2017 г. по
административно дело № 2385 от 2016 г. на ВАС - ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г., в
сила от 14.02.2017 г. и решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. дело № 3879/2017
г. на ВАС - ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г., с което се отменят
и чл. 48, 49, 50 и 51), то не се установява да е реализирано първото условие -
изменение на съдържанието на ОУ. Въззивният съд намира, че в ОУ на ответника
липсва предвиден ред за уведомяване на клиентите за предстояща корекция на
сметки. Такъв е предвиден в ПИКЕЕ, но той е извън законовата делегация по чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, а също така ПИКЕЕ е изцяло отменен, поради което настоящия
въззивен състав намира, че не са налице и двете кумулативни предпоставки.
Относно необходимостта от едновременното наличие на посочените две предпоставки се е произнесъл и ВКС в решение №
111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на І ТО, решение № 173/16.12.2015 г.
по гр. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.
Представените
по делото Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“
АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-056/07.11.2007 г. и изменени и допълнени с
Решение № ОУ-03/26.04.2010 г. на ДКЕВР не съдържат клауза, която да урежда реда
за уведомяване на клиента, че ще се извърши проверка, която може да приключи с
корекция на сметката му при констатирани несъответствия в СТИ при отчитането на
ползваната ел. енергия. В действащите ОУ на ответника е предвидено единствено,
че в случаите на корекции на сметките, доставчикът изготвя справка на дължимите
суми и е длъжен в 7 - дневен срок за уведоми потребителя за сумите. В ОУ е
предвидено също, че потребителят се уведомява в 7 - дневен срок за дължимите от
него суми при извършена корекция на сметката поради грешка в отчитането на ел.
енергията и съставен констативен протокол. Тези норми не са нови и не са
съобразени с измененията на ЗЕ от 2012 г. (чл. 98 а, ал. 2, т. 6 ЗЕ).
След
като ответникът не е доказал да е променил, съобразно изискването на чл. 98 а,
ал. 2, т. 6 ЗЕ, Общите си условия, следва да се приеме, че е налице
неизпълнение на законовото му задължение, а предвидената в закона процедура не
е завършена, от там - правото на ответника да коригира сметките на клиентите не
се е породило.
Независимо
от изложеното, дори задължението за изменение на ОУ да беше изпълнено от
доставчика, въззивният съд намира, че не са налице основания за ангажиране на
обективната отговорност на потребителя - ищец. Настоящият състав споделя
тезата, че предвидената с приемането на ПИКЕЕ обективна отговорност за потребителя на електрическа
енергия в хипотезата на неотчитане или неточно отчитане на електрическа енергия
е извън делегацията по чл. 98 а, ал. 2 ЗЕ, която ЗЕ дава на ДКЕВР (КЕВР)
за издаване на Правила. В закона е предвидено Правилата, които изработва ДКЕВР,
единствено да уреждат процедурата при констатирано неотчитане или неточно
отчитане на електрическа енергия, но не е предвидено, чрез тях да се променя
характера на договорната отговорност при неизпълнение. Обективната отговорност в договорните задължения е
изключение от общото правило, че отговорността за страните по договорното
правоотношение е за виновно неизпълнение на задълженията им. Поради това,
обективният характер на отговорността следва да е предвиден изрично от
законодателя, а не да се предполага или извежда чрез тълкуване. Въззивният съд
намира за необходимо да отбележи, че законодателят, в чл. 83, ал. 1 т. 6, вр. с ал. 2 ЗЕ, е
делегирал право на ДКЕВР (към онзи момент) само
да приеме правила, в които да се уреди въпроса, буквално: „за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия“, т. е. да се уредят единствено начините на извършване на проверката на
средствата за търговско измерване на електрическата енергия, но не и следващите
тази констатация действия. По силата на законовата делегация в приетите правила
(ПИКЕЕ) може да се създават само норми, уреждащи изчерпателно посочената в
закона материя.
Въззивният съд намира, че с чл. 48 ПИКЕЕ (действащ в
процесния период, понастоящем отменен - чл. 48, 49, 50 и 51 от ПИКЕЕ са изцяло
отменени с Решение № 2315 от 21 февруари 2018 г. по административно дело № 3879
от 2017 г. на ВАС - ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г.) се
надхвърлят рамките на определената законова делегация, като се въвеждат правила
за създаване на корекции, чрез въвеждане на фикция за потребена ел. енергия за
минал период от време, без действителната консумация да бъде установена. Както
се посочи и по – горе, въззивният съд намира, че ЗЕ делегира правомощия на
ДКЕВР да изработи правила, по които да се отчита и измерва неизмерена или неточно измерена електрическа
енергия, но не и правомощия да въвежда обективна отговорност за потребителите за заплащането й. Такава
отговорност, според настоящият състав, може да се уреди само по силата на закон
или по изрична законова делегация, не и с подзаконов нормативен акт.
Предвид изложеното
следва да се приеме, че в процесния период не съществува законово основание за
доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на
потребителите само поради
обективния факт на
констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без
да е доказан периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно
поведение от страна на потребителя.
Следва
да се отбележи също така, че доставчикът на електрическа енергия има задължение
да осигури измерване и отчитане на електрическата енергия чрез монтиране и
поддържане в изправност на средствата за търговско измерване. При осъществяване
на тази дейност доставчикът на електрическа енергия следва да полага дължимата
грижа на добрия търговец, за да гарантира надлежен отчет на подадената
електрическа енергия.
За
потребителя не е налице задължение да следи за техническата неизправност на
средството за техническо измерване, а контролът върху изправността и
функционалността на това измервателно устройство е в тежест на
разпределителното предприятие. След получаване на лицензия за определените
дейности в енергетиката, доставчикът на електрическа енергия - лицензиант, е
длъжен да осигурява както надеждно, качествено и непрекъснато снабдяване на
потребителите с електрическа енергия, така и измерване и отчитане на
електрическата енергия чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за
търговско измерване, назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане
на измервателните средства, предвид нормите на чл.69 ЗЕ, чл.116 ЗЕ, чл.120 ЗЕ,
чл.84 и чл.87 от Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката. Следва да
се съобрази също така, че на основание чл.120, ал.1 ЗЕ средството за техническо
измерване е собственост на ответника, поради което последният има задължение да
осигури правилното и коректно му функциониране, да констатира своевременно
грешката в измерването или неизмерването на потребената електрическа енергия
(решение № 134/20.10.2011 г. по т. д. № 1119/2010 г. на ВКС, ТК, II ТО,
постановено по реда на чл.290 ГПК и др.).
По
изложените съображения съдът счита, че жалбоподателката не дължи процесната
сума на ответника по жалбата, поради което предявеният иск се явява
основателен.
В
упражнение на правомощията си по чл.271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да
отметни обжалвания съдебен акт като уважи предявения установителен иск.
По разноските: При този изход
на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищцата следва да се присъди
сумата от 735,64 лв., представляваща сторените пред СРС разноски, от които
456,32 лв. – адв.възнаграждение, намалено до минимума, съгласно, направено
възражение от ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК, 129,32 за ДТ и 150 лв. – депозит
за вещо лице и сумата от 520,98 лв. – разноски пред въззивната инстанция, от
които 456,32 лв. – адв.възнаграждение, намалено до минимума, съгласно,
направено възражение от въззиваемата страна по чл. 78, ал. 5 ГПК и 64,66 лв. за
ДТ.
При тези
мотиви, Софийски градски съд,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение
№ 158645 от 23.07.2020 г., постановено по гр.д. № 24094/2017 г. на Софийски
районен съд, 127 състав, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от В.В.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** против „Ч.Е.Б.“ АД, ***, Бенч Марк Бизнес център, с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че В.В.Д. не
дължи на „Ч.Е.Б.“ АД сумата 3
233,14 лв. – стойност на електрическа енергия, начислена по фактура №
**********/11.07.2016 г. за периода 21.08.2015 г. – 18.11.2015 г.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******, със седалище
и адрес: ***, „Бенч Марк бизнес център“, да заплати на В.В.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл.78 ал.1 ГПК, сумата от 735,64 лв., представляваща
сторени разноски пред СРС, както и сумата от 520,98 лв., представляваща сторени
разноски пред въззивния съд.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на младши съдия Калина Станчева,
член на IV - Д въззивен състав по в. гр. дело № 11619 по описа на СГС за 2020 г.
Не
споделям доводите на мнозинството от съдебния състав, че след като ответникът
не е доказал да е променил, съобразно изискването на чл. 98 а, ал. 2, т. 6 ЗЕ Общите си условия, следва да се приеме, че е налице
неизпълнение на законовото му задължение, а предвидената в закона процедура да
се счита незавършена, от там - правото на ответника да коригира сметките на
клиентите - невъзникнало.
Извършената от ответника „Ч.Е.Б.“ АД проверка,
обективирана в констативния протокол за установяване неточно измерена и/или
неизмерена електрическа енергия, е осъществена след влизането в силата на
приетите от ДКЕВР Правила за измерване на количеството
електрическа енергия - ПИКЕЕ /обн.
ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., изцяло отменени с решение № 2315 от 21.02.2018 г.
по адм. дело № 3879/2017 г. на ВАС - ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от
23.11.2018 г./, поради което и последните са приложим материален закон към
отношенията между страните по повод извършените от ответника действия по
установяване на неточно измерване и начисление на цена за електрическа енергия
на основание същото. Тези нови правила не изискват доказването на виновно поведение
от страна на потребителя като предпоставка за извършването на едностранна
корекция на сметката, а предвиждат обективна отговорност на потребителите на
електрическа енергия при констатирани по предвидения ред случаи на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електроенергия поради неправомерно
присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие
върху уреди, а в случай на повреда на уреда, корекцията е в тежест на
дружеството - снабдител. Целта на нормативния акт е не да санкционира
потребителя за виновно неизпълнение на негови договорни задължения, а да
осигури измерване на доставяната електрическа енергия, съответно на
действително доставяната такава, при констатирано неточно измерване или
неизмерване на последната.
Считам, че редът за уведомяване по чл. 98
а, ал. 2, т. 6 от Закона за енергетиката
/ЗЕ/ не е предпоставка за възникването или
съществуването на правото на едностранна корекция, съответно липсата на клаузи
за уведомяване на потребителя на електрическа енергия за извършване на корекция
на сметки за минал период не съставлява пречка правният спор да се разгледа по
същество. През исковия период са действали разпоредбите на чл. 48 - 51 ПИКЕЕ. Съгласно практиката на ВКС - решение № 124 от 18.06.2019
г. по гр. д. № 2991/2018 г. по описа на ВКС, III г. о., и решение № 107 от
26.11.2020 г. по гр. д. № 1096/2020 г. по описа на ВКС, III г. о., дори да е
налице непълнота в посочените разпоредби, тя следва да бъде запълнена при
прилагане на правилото на чл. 183 ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно
обогатяване. Изискването за установяване на ред за уведомяване с общите условия
на крайния снабдител, въведено с чл. 98 а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, е насочено към гарантиране на правото на защита на
клиентите срещу възможни незаконосъобразни преизчисления. При липса на
уведомяване, съдебната процедура по ГПК гарантира равни права на страните при
спорове за грешно отчитане на изразходваната електрическа енергия и тези
гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо
гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни
процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на
реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по
съществото на спора въз основа на събраните по делото доказателства. От това
предварително, а не решаващо за изхода на спора значение на процедурата по
корекция на сметки, предвидена в общите условия, следва да се изхожда и при
преценката какви са последиците от допуснатото нарушение на чл. 98 а, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Ако в общите условия не е предвиден ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка
потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията,
но то не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата,
когато това задължение се установява по съдебен ред.
В допълнение, целта на предвиденото в ЗЕ
изискване за съществуване на ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка, е последният да узнае за корекцията, да има възможност да
изрази позицията си и да се защити, ако счита корекцията за неточно или
неоснователно извършена. Както е посочено в решението по настоящото дело,
представените от ответника общи условия в чл. 17, ал. 2 от същите предвиждат,
че в случаите на корекции на сметките по ал. 1 на чл. 17, доставчикът изготвя
справка на дължимите суми и е длъжен в 7 - дневен срок за уведоми потребителя
за сумите. В случая от съвкупния анализ на доказателствата по делото се
установява, че ищецът /заместен в хода на процеса от своите законни наследници/
е бил уведомен за извършената корекция и е упражнил предоставените му от закона
права, вкл. чрез предявяване на отрицателен установителен иск срещу ответника
за установяване недължимост на претендираната от последния сума. Правото на
потребителя, като страна по договора, да бъде информиран за корекционната
процедура, какъвто е смисълът на изискването общите условия да съдържат ред за
това уведомяване, не е накърнено.
Поради изложеното намирам, че въззивната
инстанция следваше да разгледа по същество въпросите дали редът за извършване
на корекционната процедура е спазен, правилно ли е било начислено количеството
електрическа енергия, респективно дали претендираната от ответника с процесната
фактура сума се дължи от ищеца.
Мл. съдия:
/К.
Станчева/