РЕШЕНИЕ
№ 650
гр. София, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елена И.
Членове:Златка Чолева
ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Въззивно
гражданско дело № 20211100508222 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 110640 от 09.05.2019 г. по гр.д. № 18105/2018 г. на СРС, ГО, 81
състав /с отстранена очевидна фактическа грешка с решение № 36959 от 10.02.2020 г./,
е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Т. Д. ИВ. и Д. Р. ИВ.
искове, че Т. Д. ИВ. и Д. Р. ИВ. дължат разделно на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.422
ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК,
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 3 366, 65 лв., представляваща стойността на доставена
топлинна енергия в периода 07.12.2014 г. – м.04.2017 г. за топлоснабден имот с аб. №
071911, ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК –
07.12.2017 г. до окончателното изплащане, сумата от 346, 10 лв., представляваща
мораторна лихва за периода 15.09.2015 – 27.11.2017 г., сумата от 56, 51 лв.,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 07.12.2014 г. –
м.04.2017 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК –
07.12.2017 г. до окончателното изплащане, и сумата 09, 07 лв., представляваща
мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2015 г. – 27.11.2017 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 85819/2017 г. на СРС, ГО,
81състав, както следва: Т. Д. ИВ. – 1/4 и Д. Р. ИВ. – 3/4.
Искът за главницата за доставена топлинна енергия е отхвърлен за сумата
над 3 366, 65 лв. до пълния предявен размер от 3 701, 97 лв., искът за мораторна лихва
върху него – за сумата над 346, 10 лв. до пълния предявен размер от 418, 64 лв., искът
за главницата за цената на дяловото разпределение – за сумата над 56, 51 лв. до пълния
предявен размер от 70, 72 лв., искът за мораторна лихва върху него – за сумата над 09,
1
07 лв. до пълния предявен размер от 13, 05 лв.
Ответниците са осъдени да заплатят на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата от 9, 81 лв. разноски за заповедното производство и сумата от 940, 88 лв.
разноски за исковото производство, както следва: Т. Д. ИВ. – 1/4 и Д. Р. ИВ. – 3/4.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.
С определение от 11.11.2019 г. решението е допълнено в частта за
разноските, като ищецът е осъден да заплати на адв. И.Д., на основание чл.38, ал.2 ЗА,
сумата от 70, 93 лв. адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
защита на ответниците.
Срещу така постановеното решение в частта, с която са уважени предявените
искове, е депозирана въззивна жалба от ответниците Т. Д. ИВ. и Д. Р. ИВ.. Навежда се
оплакване, че съдът е приел, че ответницата е собственик на процесния имот, въпреки
че от страна на ищеца не е било проведено пълно и главно доказване кое лице/лица
притежават правото на собственост през периода 07.12.2014 г. – м.04.2017 г. Оспорва
се през исковия период да е налице валидно сключен договор между ЕС и фирма за
дялово разпределение. Поддържа се възражение, че не е представен лиценз за
осъществяване на услугата дялово разпределение. Поддържа се довод, че ищецът не
твърди и не установява да е кредитор на вземане за цената на услугата дялово
разпределение. Оспорва се вземането за мораторна лихва върху стойността на
топлинната енергия по съображения, че се основава на неравноправни клаузи от
Общите условия на ищеца от 2014 г., а именно – чл.33, ал.1 и ал.2., евентуално –
оспорват да са изпаднали в забава по съображения, че не се доказва публикуване на
сметките на интернет страницата на ищцовото дружество. Оспорва се вземането за
мораторна лихва върху цената на дяловото разпределение по съображения за
недължимост на главния дълг. Отправя се искане решението в обжалваната част да
бъде отменено и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените искове да
бъдат отхвърлени изцяло. Претендират се разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
ищеца „Т.С.“ ЕАД и третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД.
Срещу решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е
депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Счита, че решението в обжалваната
част е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон и е
необосновано. Навежда доводи, че в Раздел XI, чл.33, ал.1 от Общите му условия е
предвиден срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия – 45
дни след изтичане на периода, за който се отнасят. В тази връзка сочи, че
първоинстанционният съд не е съобразил, че сумите по обща фактура за периода
м.05.2014 г. – м.04.2015 г., издадена м.07.2015 г., стават изискуеми на 15.09.2015 г., с
оглед на което 3-годишната давност изтича на 15.09.2018 г. Поддържа, че заявлението
в подадено на 07.12.2017 г., с което давността е прекъсната. Моли съда да отмени
решението в обжалваната част и вместо това постанови друго, с което да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответниците Т. Д. ИВ. и Д. Р. ИВ..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира
следното:
2
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. ал.415,
ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът твърди, че ответниците Т. Д. ИВ. и Д. Р. ИВ. са
потребители на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент
№ 26, находящ се в гр. София, ж.к. „Красно село“, кв. ****, аб. № 071911, като му
дължат разделно: Т. Д. ИВ. – ¼ и Д. Р. ИВ. – ¾, сумата от общо 4 204, 38 лв., от която:
сумата от 3 701, 97 лв. главница за доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2014 г. – м.04.2017 г., сумата от 418, 64 лв. мораторна лихва за периода
15.09.2015 г. – 27.11.2017 г., сумата от 70, 72 лв., представляваща цена на услугата
дялово разпределение за периода м.05.2014 г. – м.04.2017 г., и сумата от 13, 05 лв.,
представляваща мораторна лихва върху нея. Във връзка с подадено на 07.12.2017 г.
заявление по ч.гр.д. № 85819/2017 г. на СРС, 81 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми, срещу която в срока по чл.414 ГПК
ответниците са депозирали възражения. Ищецът претендира установяване на
вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение, както и сторените по
делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците
Т. Д. ИВ. и Д. Р. ИВ.. Оспорват качеството си на клиенти на топлинна енергия през
исковия период по съображения. Навеждат доводи, че са представени доказателства за
правото на собственост за период, различен от исковия. Оспорват съществуването на
облигационно правоотношение с ищеца. Оспорват съществуването на облигационно
правоотношение между етажната собственост и фирмата за дялово разпределение.
Навеждат възражение, че не е представен лиценз за осъществяване на услугата дялово
разпределение. Позовават се на чл.62 ЗЗП. Позовават се на изтекла погасителна
давност.
На 07.12.2017 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Т. Д. ИВ. и Д. Р. ИВ. за сумата от 3 772, 69
лв. главница за периода м.05.2014 г. – м.04.2017 г. и 431, 69 лв. мораторна лихва за
периода 15.09.2015 г. – 27.11.2017 г. Видно от т.12 от заявлението така посочените
суми се формират от: сумата 3 701, 97 лв. главница за топлинна енергия, 418, 64 лв.
мораторна лихва върху нея, 70, 72 лв. главница за цена на дялово разпределение и 13,
05 лв. мораторна лихва върху нея за топлоснабден имот: апартамент № 26, находящ се
в гр. София, ж.к. „Красно село“, кв. ****, аб. № 071911. Видно от т. 13, сумата се
претендира в условията на разделност: Т. Д. ИВ. – ¼ и Д. Р. ИВ. – ¾.
С разпореждане от 13.12.2017 г. по ч. гр. д. № 85819/2017 г. на СРС, 81 състав
съдът е издал исканата заповед за изпълнение.
В срока по чл.414 ГПК са депозирани възражения от длъжниците, с които
оспорват вземанията по издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл.415, ал.1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред.
Представен е нотариален акт за продажба на недвижим имот № 182, том I,
рег. № 1254, дело № 135/2017 г. от 19.07.2017 г., по силата на който Д. Р. ИВ. и Т. Д.
ИВ. продават на Д.Н.А. следния свой съсобствен недвижим имот: апартамент № 26,
находящ се в гр. София, район „Красно село“, к-с „Борово“, ул. ****, състоящ се от:
стая, дневна, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 68, 90 кв.м.
Видно от нотариалния акт, в същия е посочено, че при съставянето му са
3
били представени: договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ,
сключен между ТОА „Красно село“ и Д. Р. ИВ. от 06.04.1995 г.; удостоверение за
наследници на С.С. И., починала на 18.07.2004 г., издадено на 10.07.2017 г. от
Столична община, Район „Красна поляна“; удостоверение за сключен граждански брак
между Д. Р. ИВ. и С.С. Г., издадено въз основа на акт за граждански брак №
518/31.07.1993 г. от ОбНС „Красно село“, гр. София; удостоверение за семейно
положение, съпруг/а и деца на Т. Д. ИВ., издадено на 12.07.2017 г. от Столична
община, Район „Люлин“ с отбелязване „неомъжена“.
Със заявление-декларация от 19.09.2017 г. Д.Н.А. е поискала откриване на
партида за имота на нейно име.
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. **** от 15.08.2002
г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Т.С.“ ЕООД, което
дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в
режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните
собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.
На 18.09.2002 г. е сключен договор № 3809 между „Т.С.“ ЕООД и етажната
собственост с адрес: в гр. София, ул. ****, по силата на който дружеството се е
задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на
консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната
страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия
в срок до 45 дни след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията на
топломера за отчетния период.
Пред СРС е ангажиран договор № У-94/01.11.2007 г., сключен между „Т.С.“
ЕАД – възложител и „Т.С.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата
на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради
етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване
на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу
насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
От заключението на съдебно-техническата експертиза по делото, изготвена
от вещото лице инж. Б.В.-Т., се установява, че топлинната енергия, постъпила в
абонатната станция, се измерва от общ топломер, монтиран в абонатната станция,
който се отчита в началото на всеки месец по електронен път чрез преносим
„терминал“, с който се снема показанието на топлинна енергия в 0:00 часа на първо
число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат
технологичните разходи, които са за сметка на топлопреносното предприятие, което в
случая е направено. Констатира се, че в процесния период фирмата за дялово
разпределение – „Т.С.“ ЕООД е извършвала разпределението на топлинна енергия в
блока. За процесния период м.05.2014 г. – м.04.2017 г. фирмата за дялово
разпределение е отчела уредите в имота, като по време на отчетите, с изключение на
м.05.2017 г., са съставени документи за главен отчет, подписани за потребител, като
отчетите са коректно отразени в изравнителните сметки. През исковия период по
данни на фирмата за дялово разпределение в имота е имало три монтирани
отоплителни тела с монтирани топлоразпределители, като от 2015 г. уредите са
сменени с нови с дистанционен отчет. В имота има щранг лира за отопление в банята,
4
за която се изчислява служебна топлинна енергия съгласно Наредбата за
топлоснабдяването. В имота се ползва топла вода и има водомер за топла вода, по
който се отчита разходът. За 2015 г. – 2017 г. поради липса на отчет на водомера
разходът е изчислен на база един потребител при норма 140 литра за денонощие
съгласно Наредбата за топлоснабдяването. За исковия период е начислявана топлинна
енергия за отопление на имота, БГВ и топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация. Дължимата сума за периода възлиза на 3 681, 99 лв., формирана като сбор
на фактурираната по прогнозни стойности сума от 3 428, 27 лв. и сумата за доплащане
от изравнителни сметки в размер на 253, 72 лв. Отчитането и разпределението на
топлинна енергия е извършвано в съответствие с действащата нормативна уредба.
Констатира се, че топломерът е преминал метрологична проверка и е годно средство за
търговско измерване.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото
лице И.Д., се установява, че партидата за процесния аб. № 071911 се води на лицето
Р.К. И., както и че по същата няма отразени плащания за исковия период.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Въззивните жалби са депозиран в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от
легитимирани страни, като същите са процесуално допустими.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
при направени възражения от длъжниците в срока по чл.414 ГПК, в рамките на
установения в чл.415 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено
нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано
в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик
или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на
ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според
новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
5
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017
г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
Пред настоящата инстанция не се поддържа спор относно качеството на
ответника Д. Р. ИВ. на клиент на топлинна енергия. За пълнота следва да се посочи, че
същото се и установява от ангажираните по делото писмени доказателства, а именно -
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 182, том I, рег. № 1254, дело №
135/2017 г. от 19.07.2017 г., видно от който при съставянето му в изпълнение на
задължението на нотариуса за извършване проверка на собствеността на имота, е бил
представен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ, сключен
между ТОА „Красно село“ и Д. Р. ИВ. от 06.04.1995 г.
В случая пред настоящата инстанция се поддържа спор относно
правилността на изводите на първоинстанционния съд, че ответницата има качеството
собственик на процесния имот. От представения по делото нотариален акт за продажба
на недвижим имот № 182, том I, рег. № 1254, дело № 135/2017 г. от 19.07.2017 г. се
установява, че на посочената дата ответниците в качеството на съсобственици на имота
са се разпоредили с последния в полза на трето за спора лице - Д.Н.А., поискала
откриване на партида за имота на нейно име със заявление-декларация от 19.09.2017 г.
Представеният нотариален акт обуславя извод, че ответницата е имала качеството
съсобственик на процесния имот към датата на покупко-продажбата – 19.07.2017 г.,
която обаче следва заявения исков период. От страна на ищеца не са ангажирани
доказателства, от които да се направи извод, че ответницата е имала това качество през
периода 07.12.2014 г. – м.04.2017 г., което обстоятелство подлежи на установяване от
страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване. Такъв извод не би могъл
да се направи от описаните в нотариалния акт документи, които са били представени
пред нотариуса при съставянето му. Не са ангажирани доказателства относно начина и
момента на придобиване на правото на собственост от страна на ответницата. Не са
ангажирани доказателства ответницата Т. Д. ИВ. да има качеството наследник по закон
на лицето С.С. Г., удостоверение за наследници за което е описано в представения по
делото нотариален акт без възпроизвеждане на неговото съдържание. При това
положение и с оглед изрично заявеното с отговора на исковата молба оспорване на
качеството на ответницата на собственик на процесния имот през исковия период, не
може да приеме, че последното е установено от страна на ищеца в условията на пълно
и главно доказване.
Горното обуславя извод за неоснователност на предявените срещу
ответницата Т. Д. ИВ. искове предвид липсата на материалноправна легитимация на
последната, който извод се основава на приетото от настоящата инстанция, че не е
проведено пълно и главно доказване на качеството й на клиент на топлинна енергия
през релевантния период.
С оглед изложеното следва да се приеме, че по делото се установява
6
качеството на съсобственик на процесния имот през исковия период единствено на
ответника Д. Р. ИВ., като с въззивната жалба не са заявени оплаквания относно
възприетата от първоинстанционния съд квота в съсобствеността – 3/4.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по
спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите
условия, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във
вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и вестник „19 минути“, в сила от 12.03.2014
г., и Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на
КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по
силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и
съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г.
на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението,
че за исковия период между ищеца и ответника Д. Р. ИВ. е съществувало валидно
облигационно правоотношение с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди относно процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ (чл.139 – чл.148) и действалата през исковия период Наредба № 16-334/06.04.2007
г. за топлоснабдяването (отм. ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 г.).
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия
и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от
етажните собственици на „Т.С.“ ЕООД с договор, сключен от упълномощен
представител на етажните собственици. Третото лице – помагач е осъществявало
услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната
част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно
е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз
основа на приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на
които вещото лице е дало заключение относно реално потребената от ответника
топлинна енергия през процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ
7
от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната
енергия за имота през процесния период е извършено правилно, съобразно
изискванията на действащата през периода нормативна уредба. От заключението на
вещото лице се установява, че стойността на реално потребената топлинна енергия за
исковия период м.05.2014 г. – м.04.2017 г. възлиза на 3 681, 99 лв., формирана като
сбор на фактурираната по прогнозни стойности сума от 3 428, 27 лв. и сумата за
доплащане от изравнителни сметки в размер на 253, 72 лв.
Като е приложил института на погасителната давност с оглед своевременно
направеното от ответника възражение, съдът е приел, че погасени по давност са
вземанията за периода м.05.2014 г. – 07.12.2014 г., като непогасени по давност са
вземания за периода 07.12.2014 г. – м.04.2014 г. в размер на сумата от 3 366, 65 лв.
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б.
„в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията
на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт
- договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания
са с еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от
момента, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2014 г. клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т. е. прогнозните суми по
ежемесечните фактури в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т. е. общата фактура
за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период – в 30-дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.
Тъй като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 07.12.2017 г., на основание чл.422,
ал.1 ГПК, към този момент е изтекла погасителната давност за вземанията, станали
изискуеми преди 07.12.2014 г., за каквито в случая първоинстанционният съд е приел
вземанията за периода м.05.2014 г. – 07.12.2014 г.
Доводите на жалбоподателя-ищеца, че вземанията за стойността на
доставената топлинна енергия стават изискуеми 45 дни след изтичане на периода, за
който се отнасят, касаят Общите условия от 2016 г., които не намират приложение по
отношения на периода, приет от съда за погасен по давност. За пълнота следва да се
посочи, че релевантен за преценката налице ли са погасени по давност вземания за
процесните вземания до м.12.2014 г. е периодът на потребление на топлинната
енергия. Датата на издаване на общата фактура би имала значение при наличието на
суми за доплащане от изравнителни сметки.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2014 г. и 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на
чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран
от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от
тях търговец.
В чл.61, ал.1 от действалата през исковия период Наредба № 16-334 от
8
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.) е предвидено, че дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от
клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази
наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2014 г. и 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите
търговец/, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и
цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите
условия е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се
обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се
урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните,
който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
С договора от 01.11.2007 г., сключен между ищеца и „Т.С.“ ЕООД страните
са договорили заплащане от „Т.С.“ ЕАД на извършваните услуги съгласно
Приложение № 2, въз основа на броя обслужвани имоти и броя средства за дялово
разпределение в тях. Договорено е цената да се определя първоначално и да се
актуализира ежегодно до септември следващата година.
Представен е и договор от 18.09.2002 г., сключен между етажните
собственици в процесната сграда и фирмата за дялово разпределение, с който страните
са договорили абонаментна цена за отчитане на показанията на индикаторите за
разпределение на топлинна енергия и разхода за отопление, водомерите за топла вода,
поддръжката на монтираните уреди и изготвянето на обща и индивидуални сметки – 4,
20 лв. на измервателен уред.
Предвид ангажираните по делото доказателства, ищецът се легитимира като
носител на право да получи стойността на извършваната услуга дялово разпределение
и предявените искове за установяване на дължимостта й са установени по основание.
Вземането за дялово разпределение за заявения исков период м.05.2014 г. – м.04.2017
г. е в размер на 70, 72 лв., определен по реда на чл.162 ГПК.
По отношение на довода на жалбоподателите, че не е представен лиценз за
осъществяване на услугата дялово разпределение, съдът намира, че изрично оспорване
фирмата за дялово разпределение да е имала лиценз през исковия период не е заявено.
Единствено за пълнота следва да се посочи и че видно от публичния регистър на
лицата, регистрирани по реда на чл. 139а ЗЕ за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, „Т.С.“ е имало лиценз през исковия период, за
който е налице регистрация № Р-01/ 06.04.2007 г.
Като е приложил института на погасителната давност, съдът е приел, че
погасени по давност са вземанията за периода м.05.2014 г. – 07.12.2014 г., като
непогасени по давност са вземания за периода 07.12.2014 г. – м.04.2017 г. в размер на
сумата от 56, 51 лв. Доводи във връзка с така приетия размер и период не са
релевирани от жалбоподателите.
Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия на ищеца от 2014 г.
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача, а стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, т. е. общата фактура за реално
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период – в 30-дневен срок от
9
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.
Според мнозинството от настоящият състав върху главницата за периода
07.12.2014 г. - м.07.2016 г. не се дължи мораторна лихва, тъй като ответникът не е
изпаднал в забава за изплащането им – поради нищожност на клаузите на чл.33, ал.1 и
ал.2 от приложимите за този период от време Общи условия от 2014 г. – в сила от
12.03.2014 г., на основание чл.146, ал.1, пр.1 от Закона за защита на потребителите
/ЗЗП/, като неравноправни клаузи – противоречащи на общия принцип за
добросъвестност, установен от нормата на чл.143, ал.1 ЗЗП и водещи до значително
неравновесие на правата и задълженията на ищеца-търговец и тези на потребителя
/купувач/ – ответник по делото. С клаузата на чл.33, ал.1 от Общите условия от 2014 г.
е установен падеж за плащане на месечните дължими суми за топлинна енергия,
опреде-лени по прогнозен дял /по чл.32, ал.1 от същите/ в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, а с клаузата на чл.33, ал.2 –
падежът за изпълнение на задължението за плащане на дължими суми за доплащане
след изготвянето на изравнителните сметки /по чл.32, ал.2 от ОУ/ – отново в 30-дневен
срок след публикуването им на интернет страницата на продавача „Т.С.“ ЕАД.
Настоящата съдебна инстанция приема, че така обвързаното настъпване на падежа на
задължението за плащане, с притежаването на специално техническо средство от
страна на потребителя /компютър, таблет, смартфон и пр./, което да му дава
възможност за достъп до интернет, както и задължаването на потребите-ля да обезпечи
допълнително и самата възможността за достъп до интернет, го поставя в значително
неравностойно икономически положение спрямо търговеца. Потребителят не може да
бъде задължаван да направи значителни по размер икономически инвестиции за
снабдяване с такива технически средства и отделно от тях – да направи и
допълнителни парични вложения, които да му гарантират достъп до интернет, за да
може да изпълнява задълженията си по процесния договор, чийто предмет няма връзка
с тези вложения. С оглед гореизложеното мнозинството на настоящия състав приема,
че клаузите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия от 2014 г. противоречат на
императивната материалноправна норма на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, за чието приложение
съдът следи служебно съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и на основание чл. 146, ал.
1, пр. 1 ЗЗП са нищожни.
Предвид изложеното, за вземането на ищцовото дружество за дължимата
стойност на топлинната енергия за периода 07.12.2014 г. – м.07.2016 г., което попада в
приложното поле на Общите условия от 2014 г., ответникът не е изпаднал в забава, тъй
като липсва договорен срок за изпълнение между страните, а по делото не е
представена и покана за изпълнение на това задължение в съответствие с изискването
на нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. С оглед тези обстоятелства ответникът не дължи
мораторна лихва върху посочените главни вземания в размер на 3/4 от сумата 268, 78
лв., изчислена при условията на чл.162 ГПК.
По изложените съображения обезщетението за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД
върху главните вземания за стойността на доставената топлинна енергия за периода
м.08.2016 г. – м.04.2017 г. възлиза на сумата от 149, 86 лв., от която ответникът дължи
3/4.
По отношение на вземането за мораторна лихва върху главницата за цената
на дяловото разпределение от страна на жалбоподателя се поддържа, че такава не се
дължи предвид акцесорния й характер и с оглед липсата на главен дълг. Така заявеното
оплакване се явява неснователно предвид изводите на съда, че в полза на ищеца е
10
възникнало вземане за цената на дяловото разпределение. Други оплаквания във връзка
с вземането за мораторна лихва не са релевирани.
С оглед изложеното, решението следва да се отмени в частта, с която
исковете са уважи по отношение на ответницата Т. Д. ИВ., като исковете срещу нея се
отхвърлят изцяло. Решението следва да се отмени в частта, с която е уважен искът за
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение срещу ответника Д.И. за ¾
от сумата над 149, 86 лв. до 346, 10 лв., като искът се отхвърли в посочената част.
По разноските:
С оглед изхода на спора решението следва да се отмени и в частта, с която
ответницата е осъдена да заплати на ищеца разноски за заповедното и исковото
производство.
Решението следва да се отмени в частта, с която ответникът е осъден да
заплати на ищеца ¾ от сумата над 892, 01 лв. до 940, 88 лв. разноски за исковото
производство. С оглед обстоятелството, че на ищеца са присъдени разноски за
заповедното производство в размер, по-малък от дължимия, не се налага отмяна на
решението в частта за разноските за заповедното производство, възложени в тежест на
ответника.
С оглед неоснователността на въззивната жалба на ищеца, на последния не се
дължат разноски за въззивното производство.
В полза на жалбоподателката-ответница следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 100 лв. разноски за въззивната инстанция.
В полза на жалбоподателя-ответник следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 9, 73 лв. разноски за въззивната инстанция.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 110640 от 09.05.2019 г. по гр.д. № 18105/2018 г. на
СРС, ГО, 81 състав /с отстранена очевидна фактическа грешка с решение № 36959 от
10.02.2020 г./, в ЧАСТТА, с която е признато за установено по предявените от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК **** срещу Т. Д. ИВ. , ЕГН ********** искове, че Т. Д. ИВ., ЕГН
********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ****, на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, 1/4 от
следните суми: сумата от 3 366, 65 лв., представляваща стойността на доставена
топлинна енергия в периода 07.12.2014 г. – м.04.2017 г. за топлоснабден имот с аб. №
071911, ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК –
07.12.2017 г. до окончателното изплащане, сумата от 346, 10 лв., представляваща
мораторна лихва за периода 15.09.2015 – 27.11.2017 г., сумата от 56, 51 лв.,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 07.12.2014 г. –
м.04.2017 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК –
07.12.2017 г. до окончателното изплащане, и сумата 09, 07 лв., представляваща
мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2015 г. – 27.11.2017 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 85819/2017 г. на СРС, ГО,
81състав, както и в ЧАСТТА, с която Т. Д. ИВ., ЕГН ********** е осъдена да заплати
на „Т.С.“ ЕАД, ****, на основание чл.78, ал.1 ГПК, 1/4 от сумата от 940, 88 лв.
11
разноски за исковото производство и сумата от 9, 81 лв. разноски за заповедното
производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, **** срещу Т. Д. ИВ. , ЕГН
********** искове за признаване на установено, че Т. Д. ИВ., ЕГН ********** дължи
на „Т.С.“ ЕАД, ****, на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, 1/4 от следните суми:
сумата от 3 366, 65 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия в
периода 07.12.2014 г. – м.04.2017 г. за топлоснабден имот с аб. № 071911, ведно със
законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 07.12.2017 г. до
окончателното изплащане, сумата от 346, 10 лв., представляваща мораторна лихва за
периода 15.09.2015 – 27.11.2017 г., сумата от 56, 51 лв., представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода 07.12.2014 г. – м.04.2017 г., ведно със
законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 07.12.2017 г. до
окончателното изплащане, и сумата 09, 07 лв., представляваща мораторна лихва върху
нея за периода 15.09.2015 г. – 27.11.2017 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 85819/2017 г. на СРС, ГО, 81състав, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, **** да заплати на Т. Д. ИВ., ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 100 лв. разноски за въззивната инстанция.
ОТМЕНЯ решение № 110640 от 09.05.2019 г. по гр.д. № 18105/2018 г. на
СРС, ГО, 81 състав /с отстранена очевидна фактическа грешка с решение № 36959 от
10.02.2020 г./, в ЧАСТТА, с която е признато за установено по предявените от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК **** срещу Д. Р. ИВ., ЕГН ********** искове, че Д. Р. ИВ., ЕГН
********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ****, на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД, 3/4 от сумата над 149, 86 лв. до 346, 10 лв., представляваща мораторна
лихва върху главните вземания за стойността на доставената топлинна енергия от
07.12.2014 г. до м.07.2016 г., начислена за периода 15.09.2015 г. – 27.11.2017 г., както и
в ЧАСТТА, с която Д. Р. ИВ., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
****, на основание чл.78, ал.1 ГПК, 3/4 от сумата над 892, 01 лв. до 940, 88 лв.
разноски за исковото производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“ ЕАД, **** срещу Д. Р. ИВ., ЕГН
********** иск за признаване на установено, че Д. Р. ИВ., ЕГН ********** дължи на
„Т.С.“ ЕАД, ****, на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, 3/4 от
сумата над 149, 86 лв. до 346, 10 лв., представляваща мораторна лихва върху главните
вземания за стойността на доставената топлинна енергия от 07.12.2014 г. до м.07.2016
г., начислена за периода 15.09.2015 г. – 27.11.2017 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, **** да заплати на Д. Р. ИВ., ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 9, 73 лв. разноски за въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 110640 от 09.05.2019 г. по гр.д. № 18105/2018
г. на СРС, ГО, 81 състав /с отстранена очевидна фактическа грешка с решение № 36959
от 10.02.2020 г./ в останалата обжалвана част.
12
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3,
т.1 ГПК.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
Не споделям становището на мнозинството от съдебния състав за нищожност на
клаузата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия на ищеца от 2014 г., в сила от
12.03.2014 г., според която купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на купувача, мотивирано със съображения, че същата поставя потребителя
в значително неравностойно положение спрямо търговеца, като го задължава да закупи
крайно техническо устройство и да поддържа договори с други доставчици (на
интернет услуги).
Считам, че с оглед етапа на социално-икономическото развитие на обществото,
на който същото се намира – преценено към исковия период, процесната клауза не
поставя потребителя в неравностойно положение, доколкото закупуването на
техническо устройство и встъпването в договорни правоотношения с доставчици на
интернет услуги не представляват действия, чието предприемане категорично е
изключено за потребителя, в случай че последният не се намира в договорни
правоотношения с „Т.С.“ ЕАД, т.е. не би могло да се приеме, че се касае за разходи,
които потребителят не би направил и без да се намира в договорни правоотношения с
ищцовото дружество. С оглед изложеното, намирам, че клаузата не внася неравновесие
в отношенията между страните, обуславящо извод за нейната неравноправност.
Независимо от посоченото, доколкото по иска за обезщетение за забава в размер
на законната лихва ищецът носи тежестта да установи при условията на пълно и главно
доказване съществуването на главен дълг, поставянето на длъжника в забава, както и
че дължимото обезщетение е в размер на исковата сума, доколкото от страна на ищеца
не са ангажирани доказателства за поставяне на длъжниците в забава, искът се явява
неоснователен, в какъвто смисъл са и крайните изводи на съдебния състав.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
13
_______________________
2.
14