Определение по т. дело №606/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1349
Дата: 19 септември 2025 г. (в сила от 19 септември 2025 г.)
Съдия: Диана Колева Стоянова
Дело: 20243100900606
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 1 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1349
гр. Варна, 19.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на деветнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана К. Стоянова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Търговско дело №
20243100900606 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „Финтрейд“ ЕООД
срещу Р. Д. Б..
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил срока писмен отговор от
ответника. Не е постъпила допълнителна молба.
С оглед редовността на проведената процедура по размяна на книжа и
допустимостта на предявените искове на основание чл. 374 от ГПК съдът
следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като
допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да
определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на
доказателства.
Съдът на основание чл.374, ал.2, чл.146 от ГПК изготви следния
проект доклад по делото:
Производството е образувано по предявен от „Финтрейд“ ЕООД срещу
Р. Д. Б. иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.2, вр.чл.82 от ЗЗД да бъде
осъдена ответницата да заплати сумата от 26337.45лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропусната полза от
реализирането на продажбата на 14.45 кв.м. ид.ч. от самостоятелен обект –
подземен гараж с идентификатор 10135.2569.271.1.30, находящ се в КК „Св.
Св. Константин и Елена“, УПИ VIII – 271 55, които идеални части са
разпределени съгласно инвестиционен обект за ползване като гаражно място
1
№7, които вреди са настъпили поради неизпълнение на предварителен
договор от 02.02.2021г. за прехвърляне на ид.ч. за сумата от 3000.00лв., ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
исковата молба – 01.11.2024г. до окончателното им изплащане.
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното
право са (чл.146, ал. 1, т. 1 ГПК):
В исковата молба са изложени твърдения, че е сключен многостранен
договор от 02.02.2021г., по силата на който „Финтрейд“ ЕООД, като
възложител е възложило изграждането на жилищна в КК „Св. Св. Константин
и Елена“, УПИ VIII – 271 на „Жортех“ ЕООД. Ответницата от своя страна по
силата на същия договор и като носител на правото на строеж върху
апартамент №25 на шести етаж на новостроящата жилищна сграда със
застроена площ 61.12кв.м., ведно с ид.ч. от общите части на сградата и
подземен гараж №7 да прехвърли същото на ищеца. Описанието „подземен
гараж №7“ касае 14.45 кв.м. ид.ч. от самостоятелен обект – подземен гараж с
идентификатор 10135.2569.271.1.30, находящ се в КК „Св. Св. Константин и
Елена“, УПИ VIII – 271 55, които идеални части са разпределени съгласно
инвестиционен обект за ползване като гаражно място №7.
Договорът в частта, с която се обещава прехвърлянето на правото на
строеж има характер на предварителен, като е уговорена сума за обектите е
8000лв. за апартамента и 3000лв. за ид.части от подземния гараж.
Ответницата е прехвърлила на ищеца апартамент №25, но не и ид.части
от подземния гараж.
На същата е връчена нотариална покана на 23.07.2024г. да се яви в
кантората на нотариус Бейлерян за изповядване на окончателен договор на
01.08.2024г. от 10.00ч., но тя не се явила.
На 14.08.2024г. ищецът е предявил иск за обявяване на договора за
окончателен по отношение ид.части от подземния гараж, предмет на гр. дело
№10357/2024г. по описа на Районен съд - Варна.
След направена справка в служба по вписванията се установило, че на
08.08.2024г. ид.ч. били прехвърлени на Д. Г. Б. за сумата от 15000 евро по нот.
акт №198, том2, рег. №2685/2024г. на нотариус Бейлерян. Ищецът узнал, че на
28.08.2024г. е запазен час при същия нотариус за прехвърляне на ид.части от
Д. Б. на трето лице. Преди вписване на възбраната по гр. дело №10357/2024г.
2
ид.части са вече прехвърлени.
Твърди се, че поради неизпълнение на задължението за прехвърляне на
ид.части от подземния гараж ищецът претърпял вреда, изразяваща се в
пропусната полза, която се формира между продажната цена от 3000.00лв. по
предварителния договор и цената по нот. акт №198, том2, рег. №2685/2024г. от
15000 евро.
По изложените съображения е формулиран петитум да бъде осъдена
ответницата да заплати процесната сума.
В срока по чл.367 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от
ответницата Р. Д. Б., в който се застъпва становище за недопустимост на
предявения иск, тъй като е предявен от лице, което няма процесуално правна
легитимация.
По същество се оспорва иска по основание и размер. Наведени са
възражения, че искът е насочен срещу лице, което не е пасивно легитимирано
да отговаря по него.
Оспорва се обстоятелството да е сключен договор, по силата на който
ответницата да се задължила да прехвърли ид. части от подземния гараж.
Договорът от 02.02.2021г. поражда задължения само за страните по него -
„Финтрейд“ ЕООД и „Жортех“ ЕООД, но не и за ответницата като трето лице.
От задължаването на страната за определен резултат, за настъпването на който
са нужни действията на трето лице не възникват задължения за това третото
лице.
Ответницата счита, че не са настъпили вреди в патримониума на ищеца,
няма предвидимост на вредите, няма доказани изправност на ищеца и
причинна връзка между твърдяното неизпълнение на ответницата и
възможното увеличаване на имуществената сфера на кредитора.
Поради неоснователност на главното вземане не се дължи и законна
лихва.
По изложените фактически и подробни правни съображения
ответницата моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
На основание чл.146, ал.1, т.2 от ГПК искът има правна квалификация
чл.79, ал.1, пр.2, вр.чл.82 от ЗЗД.
На основание чл.146, ал.1, т.3 и 4 от ГПК съдът не констатира
3
обстоятелства, кои се признават и от двете страни и не се нуждаят от
доказване.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ищеца, че носи
доказателствената тежест да докаже следните факти: че е сключен
предварителен договор между страните, по силата на който ответницата се е
задължила да прехвърли правото на собственост на процесните ид.части, че
падежът е настъпил и ответницата е била поканена да сключи окончателен
договор, че ответницата е прехвърлила ид.части на трето лице за сумата от
15000 евро, че ищецът е пропуснал да реализира печалба /полза/ в размер на
исковата сума, която вреда е в била предвидима и в пряка причинна връзка с
неизпълнението на предварителния договор.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ответника, че
носи доказателствената тежест да установи, положителните факти, на които се
позовава, изключващи отговорността му.
На основание чл.146, ал.2 от ГПК съдът намира, че не са налице
факти, по отношение, на които страните не сочат доказателства.
Съдът на основание чл.374, ал.1 от ГПК следва да се произнесе по
допускане на доказателствата.
Следва да бъдат допуснати за приемане представените с исковата молба
писмени доказателства, като допустими и относими към предмета на спора.
По отношение на исканата оценителна експертиза следва да бъде дадено
указание на ищеца да конкретизира към коя дата да изготви вещото лице
заключение за стойността на ид. части.
Съдът намира, че е необходимо да бъде изискана информация за
предмет и страни на гр. дело №10357/2024г. от Районен съд – Варна.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯ разглеждане на делото по реда на глава тридесет и втора
от ГПК „Производство по търговски спорове“.
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на
07.10.2025г. от 09.00 часа, за която дата и час да се призоват страните като им
се връчи препис от настоящото определение. Да се призоват страните и по
4
имейл и чрез ЕПЕП.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО НА приложените с исковата молба
писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца на основание чл.101, ал.1 от ГПК в едноседмичен
срок от съобщението да конкретизира към коя дата да даде вещото лице
заключение за пазарната стойността на ид. части, като при неизпълнение
съдът ще счете процесуалното действие за неизвършено на основание чл.101,
ал.3 от ГПК.
ДА СЕ ИЗИСКА информация от Районен съд – Варна за предмет,
страни, квалификация на предявените искове, исковете изменени ли са, на
какъв етап е производството по гр. дело №10357/2024г. по описа на ВРС.
Съдът приканва страните към спогодба като им разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има
преимущество пред спорното производство. При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца, респективно страните ще
заплатят държавни такси от 2%, вместо от 4%.
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните
към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че чрез
Медиатора могат да постигнат доброволно разрешаване на спора, като там
може да им бъде помогнато за постигане на споразумение, което да бъде
утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез медиация,
страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън предмета
на съдебния спор и сключат по тях споразумение. Участието в медиация е
доброволно, като процедурата се развива пред трето неутрално и
безпристрастно за спора лице – медиатор.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в
Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
Участие в медиация страните могат да заявят с подаване на заявление,
на тел. 052 623 362, като могат да поискат и допълнителна информация
на e-mail: *********@***.**.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните бланка – заявление за участие в
5
медиация.
УКАЗВА НА страните и техните процесуални представители, че в
съдебно заседание следва информират съда за участието си в процедура по
медиация или причините за невъзможността от такова участие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6