Р Е Ш Е
Н И Е
гр.Сливен, 25.04.2018 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският
окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти април, през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРТИН САНДУЛОВ
МАРИЯ БЛЕЦОВА
При секретаря Елена Христова,
като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 109 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба, подадена от юриск. Г.,*** против решение
№ 1114/20.12.2017 г. по гр.д. № 1639/2017 г. на Сливенския районен съд по
отношение уважения обратен иск, с който въззивникът е осъден да заплати на Н.Т.Д.,
ЕГН **********,*** и К.Т.Д., ЕГН ********** ***, сумата от 2 176.56 лв.,
от които 860.00 лв. деловодни разноски по гр. д. № 4979/2015 г. на Сливенски
районен съд и присъдените на ищеца в това производство разноски в размер на
595.80 лв., ведно със законната лихва върху всяка една от сумите, считано от
датата на предявяване на иска от 05.06.2017 г. до окончателното изплащане,
както и разноски в размер на 469.00 лв. Твърди се, че така постановеното
решение е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. Страната посочва, че
при постановяване на решението си, съдът е включил сумата от 720.76 лв.,
представляваща продажна цена на евикиран недвижим имот. В тази част решението
било неправилно защото общината, когато е определила имот за възстановяване на
въззиваемите, не е получила сумата от 720.76 лв., като продажна цена. Те са
получили посочената сума едва, когато сами са продали имота на Д. и Ж. И.. На
следващо място страната посочва, че при доклада си съдът бил квалифицирал
обратния иск като такъв с правно основание чл. 49 от ЗЗД. При разпределяне на
доказателствената тежест бил указал на ищците по обратния иск, че следва да
докажат, че са настъпили вреди в резултат на действията на служител на
общината, както и че е налице причинна връзка между тези действия и настъпилите
вреди. В хода на делото такива доказателства не били събрани. Неправилни били
изводите на съда и относно недоказаността на статута на недвижимия имот, като
такъв по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Определянето на имотите по чл. 19 ал.1 от ЗСПЗЗ се
извършва от комисия, в която участие вземали представители на Общинска служба
по земеделие, на Агенцията по земеделие, геодезия, картография и кадастър, на
общината, на държавните горски стопанства или държавните водни стопанства,
която комисия приключва работата си с протоколно решение. Областната дирекция
Земеделие изпраща влязлото в сила протоколно решение на Общинската служба по
земеделие за служебно отразяване в регистрите към картата на възстановената
собственост на имотите. А когато за землищата са били одобрени кадастрална
карта и кадастрални регистри, Областна дирекция Земеделие изпращала и на
Службата по геодезия, картография и кадастър протоколното решение. Страната
посочва, че посочените от нея официални документи, включително протоколът на
комисията, не са били оспорени в хода на производството и нито в настоящото
производство, нито в производството по гр.д. № 4979/2015 г. по описа на РС –
Сливен, са били представени доказателства, от които да е видно, че предишния
собственик е заявявал правата си върху процесния имот. Поради липсата на
доказателства в тази насока, представителите на съответните администрации,
които са били взели участие в комисията по чл. 19 ал.2 от ЗСПЗЗ, не са могли да
установят различно правно положение и да отразят други данни в картата на
възстановената собственост. Във връзка с това страната изразява становище, че е
неясно, предвид посочените обстоятелства, как първоинстанционният съд е
прецени,л че точно от действията на служителите на общината, са претърпени
посочените в решението вреди. На следващо място се твърди, че неправилно съдът
е определил дължима законна лихва и върху присъдените суми за адвокатски
хонорар и съдебно деловодни разноски и е посочено, че по тях лихва не се дължи.
Моли се да се отмени обжалваното решение, както по отношение на евентуалния
обратен иск, така и по отношение на предявения главен иск. Претендира разноски
за двете съдебни инстанции.
В законния срок по чл.263 ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на
въззивната жалба от адв. М. – пълномощник на Н. и К. Д.. С него жалбата е
оспорена като неоснователна. Посочено е, че съдебният акт е законосъобразен и
мотивиран. Страната счита, че нейната отговорност не е могла да не бъде
ангажирана, тъй като в полза на пълномощниците на адв. М., не е била изтекла
придобивна давност, а те са били придобили имота като обезщетение с решение
ОбСЗГ. Вярно било, че те не били заплатили продажна цена, но имотът им бил
предоставен, тъй като не е могло да се възстанови техния имот. Община Сливен ги
била обезщетила с имот, с който не е могла да разполага към момента на
обезщетяването им и така се стигнало до положението те да отчуждят имот, който
към момента на отчуждаването му не е бил техен. По този начин се стигнало до
отговорността на Д. и Ж. И. спрямо ищците за всички вреди, причинени им в
резултат на евикцията. Правилно първоинстанционният съд бил преценил, че тази
отговорност следва да бъде понесена от ответника по обратния иск Община Сливен.
Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира деловодни разноски.
В законния срок по чл.263 ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на
въззивната жалба от адв. К., пълномощник на Д.Т.И., ЕГН ********** *** и Ж.И.И.,
ЕГН ********** ***, с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна.
Посочено е, че решението на РС – Сливен е правилно и законосъобразно и се моли
обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се деловодни разноски.
В с.з. въззивникът Община Сливен редовно призован се представлява
от юриск. Г., която поддържа въззивната жалба на основанията изложени в нея. Претендира разноски за двете инстанции и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за противните страни.
В с.з. въззиваемите Д. и Ж. И. редовно
призовани не се явяват. Представляват се от адв. К., който оспорва въззивната
жалба , поддържа депозирания отговор на въззивната жалба и моли обжалваното
решение да се потвърди. Претендира разноски.
В с.з. въззиваемите Н. и К. Д. редовно
призовани не се явяват. Представляват се от адв.М., която оспорва въззивната жалба, поддържа депозирания отговор на въззивната жалба
и моли обжалваното решение да се потвърди. Не претендира разноски.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Обжалваното
решение е било съобщено на въззивника на 28.12.2017г. и в рамките на
законоустановения четиринадесет дневен срок – на 10.01.2018 г. е била
депозирана въззивната жалба.
Установената
и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с
представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в
първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият
съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната
жалба е редовна и допустима, тъй като е
подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на
съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Първоначално пред РС е бил
предявен иск с правно основание чл.191 от ЗЗД като се е претендирало от ищците Д.
и Ж. И., ответниците Н. и К. Д. да им заплатят сумата от 2176.56 лв.
представляваща продажна цена на евикиран имот № 012602 (нива в м.“Сърта“ в
землището на с. Желю войвода), 860.00 лева деловодни разноски по гр.дело
4979/2015 г. на СлРС ( 60.00 лева депозит за ВЛ и 800.00лв. адвокатско
възнаграждение) и 595.80 лв. разноски на ищеца по по гр.дело 4979/2015 г. на
СлРС. Били са претендирани разноски и настоящето дело.
Този иск е напълно основателен.
Няма спор по делото , че след като Н. и К. Д. са били обезщетени от Община
Сливен с имот № 012602 (нива в м.“Сърта“ в землището на с. Желю войвода),
същите са го продали на Д. и Ж. И. за сумата от 720.76 лв. По – късно с решение
948/07.12.2016 г. по гр.дело 4979/2015 г. на СлРС (влязло в сила) Д. и Ж. И. са
били осъдени да предадат владението върху процесния имот на трето неучастващо
по делото лице – И.И.М.. За Д. и Ж. И. е възникнало правото съгласно
разпоредбата на чл.191 във вр. с чл. 189 от ЗЗД да получи обратно от
продавачите Н. и К. Д. продажната цена, която са били заплатили за имота, а
така също и направените разноски по гр.дело 4979/2015 г. на СлРС. По този начин
, с оглед представените доказателства исковите претенции на Д. и Ж. И. се
явяват основателни за сумата от 2176.56 лв. ( 720.76 лв. продажна цена, 860.00
лв. деловодни разноски на Д. и Ж. И. по гр.дело 4979/2015 г. на СлРС и 595.80
лв. разноски на ищеца по по гр.дело 4979/2015 г. на СлРС).
С оглед уважаването на главния
иск, основателна се явява претенцията за присъждане на законна лихва върху
главницата считано от датата на депозиране на исковата молба 12.04.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението.
В тази част жалбата на Община
Сливен се явява неоснователна.
По отношение жалбата на Община
Сливен по предявения обратен иск, съдът намира същата за неоснователна.
РС е квалифицирал предявения
обратен иск на такъв с правно основание чл. 49 от ЗЗД, съгласно който този,
който възложи на друга лице някаква работа, отговаря за вредите причинени от
него при или по повод изпълнението на тази работа.
Следва да се отбележи, че като са
били обезщетени с процесния имот Н. и К. Д. са приели, че неговата стойност
овъзмездява претенциите им напълно. След като са осъдени да заплатят на
купувачите Д. и Ж. И. цената заплатена от тях при покупката на имота, за Н. и К.
Д. са възникнали две възможности. При първия вариант те са могли да искат от
Община Сливен да бъдат обезщетени с друг подходящ имот, а при втория вариант (
който те са избрали ) са могли да поискат от съда да бъдат обезщетени с равностойността
на имота. Това е цената, която те са били получили при продажбата му.
Безспорно в случая е, че
служители на Община Сливен по една или друга причина са обезщетили Н. и К. Д. с
имот, за който по – късно се е установило, че има друг собственик. Служителите
на Община Сливен е следвало да положат максимални усилия при установяване на
собствеността на имота, който са предложили като обезщетение. Не е предмет на
настоящето дело да се изследва въпросът кой, кога и по какъв начин е допуснал
нарушение, но е факт , че е предложен като обезщетение имот, който не е
собственост на общината. При това положение съдът намира, че е налице причинно
– следствена връзка между виновното поведение на служителите на Община Сливен и
претърпените от Н. и К. Д. щети в размер на 2176.56 лв. (720.76 лв. продажна
цена, 860.00 лв. деловодни разноски на Д. и Ж. И. по гр.дело 4979/2015 г. на
СлРС и 595.80 лв. разноски на ищеца по
гр.дело 4979/2015 г. на СлРС).
Предвид гореизложеното обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Община Сливен следва да бъде
осъдена да заплати на Д.Т.И., ЕГН ********** *** и Ж.И.И., ЕГН ********** ***
деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 400.00 лева.заплатено
адвокатско възнаграждение.
По тези съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
1114/20.12.2017 г. по гр.д. № 1639/2017 г. на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО
и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО,
ОСЪЖДА Община Сливен,
гр. Сливен, бул.“Цар Освободител“, № 1 да заплати на Н.Т.Д., ЕГН **********,***
и К.Т.Д., ЕГН ********** *** сумата от 400.00 ( четиристотин) лева деловодни
разноски за въззивна инстанция.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС на РБългария.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.