Решение по дело №20097/2017 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 3997
Дата: 22 ноември 2018 г.
Съдия: Таня Яворова Букова
Дело: 20175330120097
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 декември 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 3997, 22.11.2018 г., гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.

На 09.11.2018 г. в публично заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА

 

при участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 20097 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното :

 

Ищецът М.М.Х. с ЕГН **********,***, твърди, че е наследник по закон на баща си М.С.Х. – титуляр на партида с абонатен № ...... на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, както и че в средата на месец септември 2017 г. получил съобщение от дружеството изх. № ........../31.08.2017 г., в което се съдържала информация, че към 31.08.2017 г. дължи сума за топлинна енергия в общ размер на 9788.16 лева, като след направена справка в сайта на ответника ищецът се снабдил с детайлно излвлечение от сметки, касаещо и периода месец декември 2009 г. – месец март 2010 г. включително, съобразно което за посочения времеви отрязък за абонатен номер № ...... са издадени четири фактури, по които задълженията възлизат общо на 689.51 лева, от които : за месец декември 2009 г. – 163.67 лв.; за месец януари 2010 г. – 189.28 лв.; за месец февруари 2010 г. – 174.62 лв. и за месец март 2010 г. – 161.94 лв. Тъй като правото на принудително изпълнение на ответника за тези вземания е погасено по давност ищецът предявява настоящата исковата молба, като моли съда да признае за установено, че не дължи на ответника половината от тези суми, сбора на които възлиза на 344.75 лева и съответства на наследствените му права. Претендира присъждане на разноски.

Обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

            Ответникът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – ул. „Ястребец” 23, представляван от ........ Г.Х.Б., а също и от пълномощника му ...... С.Д., признава, че процесните вземания са погасени по давност, но твърди, че не е давал повод за завеждане на делото, тъй като съобразно Решение № .... на ...... общински съвет, прието на заседание на ......2013 г. с Протокол № .., прилага института на погасителната давност – в случай на желание от страна на клиента дружеството сключва споразумение, с което приема и се съгласява да не претендира заплащане на погасени по давност суми, с оглед на което моли съда да не възлага разноските по производството нему. Вън от това в отговора се сочи, че ищецът е подал в Районен съд – Пловдив още три искови молби, по които са

 

 

Продължение на решение по гр. д. № 20097/17 г. на РСПд – ср. 2/4

 

образувани гр. д. №№ ..../17 г., ...../18 г. и ...../17 г. за следващи процесния времеви отрязък периоди, касаещи едно и също облигационно правоотношение с цел неоснователно обогатяване с разноски. В хода на производството по делото е направено и възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

            Съдът като обсъди твърденията на ищеца и признанието на ответника във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното :

            Видно от представения с исковата молба заверен препис на Удостоверение за наследници изх. № ...., издадено на 30.03.2017 г. от ....... Община – Район ......на 12.10.2011 г. М.С.Х. е починал и негови наследници по закон са синът му – ищецът по делото, и дъщеря му Д.М.Х..

            Не е налице спор, че : приживе наследодателят на ищеца е притежавал в собственост апартамент .., във вход .., на блок .., в ж. к. ......., в гр. ......., който блок е присъединен към топлопреносната мрежа на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОИФЯ” ЕАД, поради което като собственик на имот в сграда - етажна собственост, присъединена към абонатна станция, по силата на закона – чл. 153, ал. 1 Закон за енергетиката /ред. преди изм. обн. в ДВ, бр. 54 от 2012 г./ през периода месец декември 2009 г. – месец март 2010 г. той е имал качеството на потребител на топлинна енергия; на името на М.С.Х. в дружеството е открита партида с абонатен № .......

            Не се спори, също така, че : за посочения времеви отрязък за процесния недвижим имот е разпределяна топлинна енергия, за което са издадени четири фактури, по които задълженията възлизат общо на 689.51 лева, от които : за месец декември 2009 г. – 163.67 лв.; за месец януари 2010 г. – 189.28 лв.; за месец февруари 2010 г. – 174.62 лв. и за месец март 2010 г. – 161.94 лв.; към датата на завеждане на исковата молба в съда – 18.12.2017 г., 3-годишният давностен срок по чл. 111, б. „в” ЗЗД за посочените вземания е изтекъл, поради което те са погасени по давност, с оглед на което ищецът като наследник на абоната не дължи половината от тях /равняваща се на 344.75 лв./ съобразно чл. 5, ал. 1 Закон за наследството : наследници по закон на М.С.Х. са само двете му деца – ищецът и сестра му, които според цитираната норма наследяват по равни части, т. е. по ½ идеална част. Ето защо предявените отрицателни установителни искове като доказани по основание и размер следва да бъдат уважени.

            Единствения спорен въпрос по делото е този за отговорността за разноските по производството, по който съдът следва да вземе отношение с оглед на нормата на чл. 81 ГПК.

            Съобразно разпоредбите на чл. 78, ал. 1 – ал. 4 ГПК отговорността за разноските по производството има обективен характер, като тя съставлява санкция за неоснователно предизвикан правен спор.

            В унисон с твърденията на ищеца установява се от представените с исковата молба и неоспорени писмени доказателства, че той е адресат на

 

 

 

Продължение на решение по гр. д. № 20097/17 г. на РСПд – ср. 3/4

 

фактура № .........., издадена от ответника на 31.08.2017 г., в която се съдържа освен информация за количеството и цените на извършените от дружеството услуги за периода 01.08.2017 г. – 31.08.2017 г. за процесния топлоснабден обект, така и информация, че към „....16.09.2017 г....” абонат № ...... има просрочени задължения в общ размер на 9788.16 лв., а също и предупреждение, че „ПРЕДСТОИ СЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО”, с оглед на което и доколкото по делото няма данни в общите условия на ответното дружество да се съдържа регламентация на извънсъдебна процедура за уреждане на спорове между страните относно дължимостта на просрочени цени на доставена топлинна енергия, а същевременно ищецът не е адресат на Решение № .... на ...... общински съвет, прието на заседание на ......2013 г. с Протокол № .., то настоящият състав намира, че издавайки горната фактура, с която е предупредил абоната за предстоящо съдебно производство във връзка с просрочените от него суми, въпреки, че призна предявените искове, ответникът е дал повод за завеждане на настоящото дело, поради което разноските по производството следва да бъдат присъдени нему.

            Същевременно, обаче, основателно е възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., тъй като делото не съставлява нито фактическа, нито правна сложност, а също така, ответникът призна предявения иск, с оглед на което размерът му следва да бъде редуциран до минималния дължим такъв от 300 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При това положение и предвид гореизложеното на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 350 лв. разноски по производството, в това число 50 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение.

            Без разглеждане следва да бъде оставено искането на ищеца за присъждане на разноски по производството по в. ч. гр. д. № ... по описа на Окръжен съд – ...., ... гр. с. за 2018 г., тъй като това са разноски за дължимостта на които следва да се произнесе въззивният съд, който вече е сторил това с определение № ..../14.05.2018 г.

            По изложените съображения съдът :

 

Р Е Ш И :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.М.Х. с ЕГН **********,***, в качеството му на наследник на покойния му баща М.С.Х. – абонат № ...... за топлоснабден обект, представляващ апартамент .., във вход .., на блок .., в ж. к. ......., в гр. ......., не дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – ул. „Ястребец 23Б”, сумата от 344.75 лв., представляваща ½ ид. част от цените на топлинна енергия, доставена за периода месец декември 2009 г. – месец март 2010 г. за горепосочения топлоснабден

 

 

Продължение на решение по гр. д. № 20097/17 г. на РСПд – ср. 4/4

 

обект, за което са издадени фактури на обща стойност 689.51 лева, от които : за месец декември 2009 г. – 163.67 лв.; за месец януари 2010 г. – 189.28 лв.; за месец февруари 2010 г. – 174.62 лв. и за месец март 2010 г. – 161.94 лв.

            ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – ул. „Ястребец 23Б”, да заплати на М.М.Х. с ЕГН **********,***, сумата от 350 лв. разноски по производството.

            Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.

 

СЪДИЯ : /п./ Таня Букова

 

            Вярно с оригинала!

            ММ