№ 47198
гр. София, 13.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело № 20251110141463 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140 от ГПК.
Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните
предпоставки за допускането им.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на
спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито
съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 28.01.2026 г. от 10:40 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис от
отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение 1 ЗЗД, вр. чл. 22
ЗПК.
Ищецът твърди, че на 01.04.2025г., в качеството на кредитополучател, сключил с
ответника, в качеството на кредитодател, договор за потребителски кредит №*** при
следните условия: главница – 1 000 лева, фиксиран лихвен процент – 50%, ГПР – 62,98%,
срок за погасяване – 18 месеца; обща дължима сума по кредита – 1 523,69 лева и уговорено
обезпечение – поръчителство. Съгласно чл. 6 от договора страните постигнали съгласие
договорът да бъде обезпечен чрез поръчителство, което следвало да отговаря на
предвидените в договора изисквания. Съгласно чл. 13, ал. 5 от договора при неизпълнение на
задължението на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение се дължала неустойка в
размер на сумата от 970,52 лева. Ищецът посочва, че осигуряването на обезпечение,
съответстващо на всички договорно предвидени условия, съставлявало обективна
невъзможност, вследствие на което възникнало задължение за заплащане на предвидената
неустойка, включена при формирането на размера на всяка от дължимите месечни
погасителни вноски по кредита. Ищецът излага доводи за недействителност на
1
предвидената неустойка при непредоставяне на обезпечение поради отклонението й от
законоустановените обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Ищецът излага
аргументи, че посредством уговорената неустойка се постигало заобикаляне на
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК. На отделно основание ищецът оспорва като
недействителна уговорената неустойка поради накърняване на добрите нрави, т. к. размерът
й бил завишен при съпоставка с размера на предоставените парични средства по договора за
кредит. Ищецът излага доводи, че с уговорената неустойка е допуснато нарушение на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото предвиденият ГПР в договора за кредит не съответствал на
действително приложимия. Посредством уговорената неустойка се заобикаляло законовото
ограничение, предвидено в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Ищецът посочва, че процесният договор за
кредит е недействителен по смисъла на чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК тъй като в
съдържанието му не е посочен действителния годишен процент на разходите, а посочването
на по-нисък от действителния ГПР представлявал невярна информация и заблуждаваща
търговска практика. Въз основа на така изложените фактически твърдения и правни доводи
ищецът претендира да бъде установено по отношение на ответника, че договор за
потребителски кредит №*** от 01.04.2025г. е недействителен. Претендира за сторените
съдебни разноски в производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, в който оспорва иска като
неоснователен. Ответникът посочва, че оспорените договорни клаузи съответстват на
императивните разпоредби на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.7 – 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и на
ЗПФУР. Заявява, че уговорената неустойка не следва да бъде включена при формиране
размера на приложимия ГПР по кредита, като излага обстойни доводи в тази насока.
Оспорва твърдението на ищеца, че при уговарянето на неустойката ответникът си е
послужил със заблуждаваща търговски практика. Клаузата, предвиждаща начисляване на
неустойка, отговаряла на всички нормативни изисквания. Предвидената неустойка
изпълнявала присъщите й функции, не водела до неоснователно обогатяване и не
противоречала на добрите нрави. Уговорената неустойка представлявала предварително
уговорено обезщетение, поради което включването при формиране размера на дължимите
погасителни вноски съответствало на законовите изисквания. При сключване на договора на
ищеца била предоставена преддоговорна информация за желания кредит в ясен и четлив вид
при съблюдаване на нормативните изисквания. Оспорва изложените от ищеца доводи за
недействителност на клаузата за неустойка поради неравноправност по смисъла на ЗЗП.
Ответникът изтъква, че в периода 2023г. – 2025 г. ищецът е сключил три договора,
съдържащи уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по
кредита, откъдето извежда аргумент, че ищецът е разполагал със запознатост за кредитния
продукт, условията за предоставянето му и правните последици при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение. При така изложените съображения
ответникът моли за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и за присъждане
на сторените съдебни разноски в производството.
Разпределение на доказателствената тежест:
По иска с правно основание чл. чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК.
Ищецът носи доказателствена тежест да установи сключването на договор за
обезпечен потребителски кредит №*** от 01.04.2025г. и съдържанието на оспорените
договорни клаузи.
Ответникът носи доказателствена тежест да установи фактите, на които основава
въведените възражения срещу основателността на иска, включително предоставянето на
информация на потребителя, съдържанието на договора и погасителния план и реда за
определяне на годишния процент на разходите, както и че оспорените като недействителни
договорни клаузи са индивидуално уговорени.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
2
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3