О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер Година
2019 Град Варна
Варненският
окръжен съд Наказателно отделение
На седми март две хиляди и деветнадесета година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНИЧКА
СЛАВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛОЗАР
ГЕОРГИЕВ
ЯНА ПАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Георгиев
ВЧНД № 220 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството
е по реда на чл.243, ал.6 от НПК и е образувано по жалба на Н.М., срещу
определение на ВРС ХV състав, постановено на 28.01.2019г. по ЧНД № 5222/2018г.,
с което е отменено постановление на ВРП от 19.10.2018г. за прекратяване на
д.пр. № 263/2018г. по описа на 1 РУ при ОД на МВР – гр. Варна. Не става ясно
какво не приема и какво иска жалбоподателката, но смисъла е по-скоро да се
потвърди определението на ВРС, отколкото да бъде отменено.
Срещу
така постановеното определение е подаден и частен протест от прокурор при ВРП,
който приема, че същото е неправилно, тъй като по делото са събрани всички
относими и изискуеми доказателства, въз основа на които може да бъде изяснена
фактическата обстановка и направени съответните правни изводи.
Срещу
този протест е подадена жалба от адв. Филкова, действаща, като особен
представител на Н.М., която счета, че атакувания съдебен акт е правилен и
законосъобразен, а постановление на ВРП необосновано, тъй като от една страна
предвид здравословното състояние св. М. не е могла да защити интересите си, а
от друга фактическата обстановка не е изяснена по изискуемия от закона начин и
не могат да се направят обосновани правни изводи.
Наказателното
производство е водено срещу неизвестен извършител за престъпление по смисъла на
чл. 209 ал.1 от НК, за това, че през 2017 г в гр. Варна, с цел да се набави
имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у Н.М., че ще я наеме на работа,
като фризьорка и ще й осигури курс за фризьор, като с това й причинил имотна
вреда.
Постановлението
на ВРП започва с безспорно установеното, че от 2002г св. Н.М. страда от
психично заболяване „параноидна шизофрения”, но не била поставена под запрещение,
като за нея се грижели членовете на семейството й.
В
атакуваното определение съвсем правилно съставът на ВРС описва не приетата от
него въз основа на събраните доказателства фактическа обстановка, тъй като
очевидно не е възможно, а приетата такава от прокурора, която се свежда до
следното:
Свидетелката
Н.М. страдала от психично заболяване от 2002г, в началото на октомври 2016 г се
запознала със св. с, която споделила, че се занимава с фризьорски услуги, М.
изявила желание да работят съвместно и двете решили да наемат салон на ул. „Поп
Харитон” № 6, чрез дружеството на с. С трудов договор от 28.11.2016г М. била
назначена в дружеството на трудов договор, като гримьор, но отношенията им били
по-скоро партньорски, всяка трябвало да донесе оборудването с което ще работи. М.
занесла въртящ се стол, но за останалите вещи споделила, че няма парични
средства с които да ги закупи. Тогава с й казала, че може да изтегли кредит и
действително М. изтеглила няколко такива. Сумите или част от сумите дала на с-за
наем, за оборудване, за квалификация и т. н. М. не ходела редовно на работа в
салона, а по-късно през месец март спряла изобщо до ходи на работа в салона.
Със заповед от 27.05.2017г, трудовото й правоотношение било прекратено.
Според
прокурора, предвид изяснената фактическа обстановка не би могло да се
възприемат измамливи действия от страна на с, а по-скоро неуредени
гражданско-правни такива. Прокурорът е посочил, че са налице две противоречиви
тези, без да излага аргументи коя приема за вярна.
Съставът
на съда правилно е приел, че в постановлението за прекратяване липсва пълен
анализ на доказателствата, както и че фактическата обстановка не е изяснена.
Този
извод е достатъчен за отмяна на атакуваното постановление, но има и по-сериозен
довод.
С
определение на ВОС по ВЧНД № 1447/18г са дадени конкретни указания. Въпреки
академичния стил на написаното, тези указания се свеждат до това да се назначи
особен представител на Н. м и да се извършат съответните процесуално следствени
действия. И след извършването им, прокурорът, съобразно вътрешното си
убеждение, следва да изготви съответния акт. Неизпълнението на тези указания е
достатъчно основание за отмяна на атакуваното постановление.
По
изложените съображения и на основание чл.243, ал.6 и ал.7 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение
на ВРС ХV състав, постановено на 28.01.2019г. по ЧНД № 5222/2018г., с което е отмемено
постановление на ВРП от 19.10.2018г. за прекратяване на д.пр. № 263/2018г. по
описа на 1 РУ при ОД на МВР – гр. Варна
Препис от определението да се изпрати
на страните.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: