№ 19009
гр. София, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20241110164750 по описа за 2024 година
Предмет на делото е иск на по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79 вр. ЗЗД и по чл. 422 ГПК вр.
чл. 86 ЗЗД от *** с ЕИК ***, срещу Т. Л. Б. с ЕГН **********, иск за установяване
дължимостта на вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение по гр.д. 15158/2024г. на
СРС, 70 състав. Конкретните суми са: 600,00 лева главница, ведно със законна лихва за
период от 14.03.2024 г. до изплащане на вземането, 90,94 лева, представляваща договорна
лихва за период от *** г. до 27.10.2019 г., 145,45 лева мораторна лихва за период от
27.10.2019 г. до 10.03.2024 г., 349,51 лева неплатени дължими такси , 392,06 лева неустойка.
Вземането се твърди, че произтича от Договор за потребителски кредит № *** от *** г.,
вземанията по който са прехвърлени в полза на ищцовото дружество с Договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) от 13.01.2022 г. Ищецът претендира разноски в
заповедното и в исковото производство.
Ответната страна, чрез адв. Р. Б., в законния срок представя отговор, с който оспорва иска
като навежда конкретни аргументи, че не дължи сумата, също че има неравноправни клаузи
в договора и други подробно изложени в отговора. Претендира адвокатско възнаграждение
по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. /основанието, че представляваното лице е материално
затруднено/.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното.
От приложените от ищеца материали се установява следното. Има писмени
материали, по които има индиции, че на ***г. Т. Л. Б. е сключила по електронен път Договор
1
за паричен заем № *** със ***
Представени са общите условия на последното дружество, както и Тарифата за
таксите и разходите, събирани от същото. Приложена е разписка за извършено плащане чрез
Ипей от ***г. за сумата 603,96 лева с наредител ***и получател ответницата.
Видно от Договор за продажба на вземания от *** на ищцовото дружество като
цесионер се прехвърлят от ***като цедент вземания по договори за кредит,
индивидуализирани в Приложение към същия, като същото не е приложено в цялост, а е
реално принтирано името на ответницата и други неизвестно какви компонентни и цифри
срещу него.
Ищецът представя и „Уведомление за цесия“, за което обаче няма никакви данни за
връчване на кредитополучателя.
Други доказателства не са искани, респективно събирани.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните
правни изводи.
Съдът намира исковете за недоказани. На практика не се доказа нито един от
твърдяните от ищеца факти. Същият представя само писмени доказателства, като в срока
ответната страна оспорва исковете. Така не се доказва пълно и главно : че Т. Б. е сключила
Договор за паричен заем със ***на ***г., по-нататък – че е забавила плащания, че вземането
по договора е била прехвърлено, че длъжникът, посочен като ответник е бил уведомен
съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Нито една от страните не се ползва от дадената двукратно – в две
последователни открити съдебни заседания – процесуална възможност да се искат
доказателства. Представител на нито една от двете страни не благоволява да се явява на
насрочените заседания. Делото преминава по т.нар. дистанционен ред – представителите
комуникират със съда само писмено и само дистанционно.
С оглед разпределената в определението по чл. 140 ГПК от 09.02.2025г. съдът ясно
е посочил, че в тежест на ищеца е да докаже наличието на твърдяното договорно отношение
и задълженията по него на ответника.
По изложеното съдът счита, че исковете като недоказани подлежат на отхвърляне.
По разноските
При изхода на делото на ответника се следват разноски. Такива се дължат само в
исковото производство на длъжника. Искането за присъждане на отделни разноски за
подаване на възражение настоящият състав намира за неоснователно. Това действие е
типово, подпомогнато от съда дори чрез изпращането на формуляр, няма никакво значение
дали възражението е мотивирано. Освен това следва да се държи сметка и за единния
характер на производството по настоящото дело и по това по чл. 410 ГПК. Затова хонорарът
е един за цялото производство. Претендира се адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв.,
2
чийто размер съдът определя на 400,00 лева, които ще бъдат присъдени. Посоченият от
адвоката размер не обвързва съда. Освен това вероятността пълнолетно лице, родено през
***, без данни да има нетрудоспособност или други обективни пречки за полагане на труд
/обратното – по заповедното дело има данни, че лицето работи по трудов договор с ***,
където и е била връчена Заповедта по чл. 410 ГПК/ , било материално затруднено, без да
има писмени доказателства за това, е силно занижена. Към настоящия етап съдът няма
задължения да преценява тези обстоятелства по всяко едно искане. По справедливост и по
данните по делото – адвокатът не се явява, няма пътни разноски, има само „дистанционни“
молби, които съдът прилага, разглежда и по които се произнася, не са събрани никакви освен
писмените доказателства, т.е. липсва съдебно дирене, се налага извод, че за цялостното
представителство по заповедното и исковото взети заедно се дължат 400,00 лева.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от *** с ЕИК ***, със седалище: гр. ***, срещу Т. Л. Б. с ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, съдебен адрес: гр. ***, искове по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1
ЗЗД и по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, за заплащане на сумите 600,00 лева главница, ведно със
законна лихва за период от 14.03.2024 г. до изплащане на вземането, 90,94 лева договорна
лихва за период от *** г. до 27.10.2019 г., 145,45 лева мораторна лихва за период от
27.10.2019 г. до 10.03.2024 г., 349,51 лева неплатени дължими такси , 392,06 лева неустойка
като дължими по Договор за паричен заем от ***г. със *** за които суми има издадена
Заповед за изпълнение по гр.д. 15158/2024г. на СРС, 70 състав, като НЕДОКАЗАНИ и
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК *** с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат Р. В. Б. с личен № *** и адрес: гр. ***, сумата 400,00 /четиристотин / лева
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3