Решение по дело №1038/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 236
Дата: 6 април 2023 г. (в сила от 6 април 2023 г.)
Съдия: Яна Емилова Владимирова
Дело: 20231100601038
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 21 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 236
гр. София, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Биляна М. Вранчева

Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Даниела Д. Генчева
в присъствието на прокурора Р. К. Р.
като разгледа докладваното от Яна Ем. Владимирова Въззивно частно
наказателно дело № 20231100601038 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С определение от 27.01.2023 г., постановено по НЧД № 16241/2022 г. на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 11 състав, по реда на чл. 306,
ал. 1, т. 1 от НПК е определено на основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал.
1 НК едно общо най-тежко наказание на осъдения измежду наложените по
НОХД № 79/2022 г. по описа на Районен съд – Ихтиман и НОХД №
15673/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 11 състав, а именно –
„лишаване от свобода“ за срок от четири години. На основание чл. 24 НК,
размерът на така определеното общо наказание е увеличен с период от една
година, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. На
основание чл. 25, ал. 2 НК е приспаднато от така определеното общо
наказание времето, през което осъденият е изтърпявал наказанията „лишаване
от свобода“ по НОХД № 79/2022 г. на РС – Ихтиман. На основание чл. 59, ал.
1 и 2 НК е приспаднато от определеното общо наказание времето, през което
осъденото лице е било задържано по двете производства, включително по
реда на ЗМВР.
Срещу определението, в законоустановения срок, е постъпила въззивна жалба
от осъденото лице. В жалбата се излагат съображения на несъгласие с
приложения от първостепенния съд институт на чл. 24 от НК по отношение
на осъдения В. М. Х. в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК. Сочи се,
че общият сбор от двете наказания е в размер на пет години и два месеца, или
само два месеца по-малко от така определеното общо наказание, а
1
наказанието по НОХД № 79/2022г. на РС – Ихтиман било почти изтърпяно.
Според осъденото лице в този случай се получавало наказателна присъда.
Прави искане да бъде отменено определението на Софийския районен съд в
частта, с която е приложен чл. 24 НК.
Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за правилното
решаване на делото не се налага събиране на нови доказателства и не се
налага провеждане на въззивно съдебно следствие.
В съдебно заседание пред въззивния съд, служебният защитник на осъдения -
адв. М., поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като твърди, че
определението на СРС в атакуваната му част е неправилно и
незаконосъобразно. Счита, че и без увеличение на така определеното общо
наказание, целите, визирани в чл. 36 НК за постигане на генерална превенция
биха били осъществени, тъй като общото наказание е в достатъчно голям
размер от четири години.
Осъденият се присъединява към искането на защитника си и моли да бъде
изменено определението в частта, с която наказанието му е увеличено с една
година на основание чл. 24 НК.
Представителят на Софийска градска прокуратура оспорва жалбата, като
посочва, че определението на СРС е правилно и законосъобразно, а
приложението на чл. 24 НК за основателно, предвид наличието на 23 влезли в
сила съдебни акта по отношение на осъдения и въпреки това наложените с тях
наказания не са му повлияли в насока неговото превъзпитание. По
изложените съображения прави искане първоинстанционният съдебен акт да
бъде потвърден.
В последната си дума осъденото лице моли да бъде изменено наказанието,
тъй като е изтърпял присъда от 1 година и 2 месеца, тъй като се падало
повторно да търпи една и съща присъда, след като вече я изтърпял.
Софийският градски съд, след като обсъди доводите в частната жалба, както
и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие
с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение,
намира, че не са налице основания за неговото изменение или отмяна, поради
следните съображения:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК, изхожда от
легитимирано лице и отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Софийски районен съд е насрочил и разгледал делото по предложение,
внесено от Софийска районна прокуратура, за произнасяне по реда на чл. 306,
ал. 1, т. 1 от НПК за наличието на основанията за приложение на чл. 25 и чл.
23 от НК измежду осъжданията на В. М. Х. по НОХД № 79/2022 г. по описа
на Районен съд - Ихтиман и по НОХД № 15673/2021 г. на Софийски районен
съд, Наказателно отделение, 11 състав.
Районният съд е приел, че измежду осъжданията на В. М. Х. са налице
основанията за определяне на общо наказание на основание чл. 25, във вр. с
чл. 23 от НК между наказанията, наложени му по НОХД № 79/2022 г. по
описа на Районен съд - Ихтиман и по НОХД № 15673/2021 г. на Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 11 състав.
2
Въззивният съдебен състав намира, че обосновано първоинстанционният съд
е посочил, че измежду посочените осъждания следва да бъде определено
общо наказание по реда на чл. 25, във вр. с чл. 23 от НК, доколкото деянията,
които са предмет на тези производства, са извършени преди за което и от тях
да е бил налице влязъл в сила осъдителен съдебен акт и в този смисъл същите
се намират в условията на реална съвкупност и осъденият следва да търпи по-
тежкото от двете определени наказания.
Правилно първостепенният съд е определил, че по-тежко се явява
наказанието лишаване от свобода за срок от четири години, наложено по
НОХД № 15673/2021 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 11
състав.
Настоящият въззивен състав намира за неоснователни доводите на осъдения и
на неговия защитник срещу приложението на чл. 24 от НК по отношение на
определеното общо наказание. Районният съд надлежно е мотивирал
решението си да приложи посочената разпоредба. Въззивният съд също
счита, че броят на предходните осъждания на Х. – двадесет и три,
обстоятелството, че след ефективното изтърпяване на наказанията лишаване
от свобода по тях и в сравнително кратък период от време той е извършил
престъпленията, за които са постановени групираните осъждания, обуславят
необходимост от увеличаване на определеното общо наказание. В този
смисъл и така отчетените обстоятелства, противно на твърдяното от защитата
на осъдения, сочат, че за постигането на целите по чл. 36 от НК не е
достатъчно за трите осъждания да се определи общо наказание в размер на
най-тежкото от тях. Срокът, с който първоинстанционният съд е увеличил
общото наказание не се явява прекомерен, както с оглед съотнасянето му към
размера на увеличеното наказание, така и с характера на престъпната дейност,
за която са постановени групираните осъждания, и с данните за обремененото
съдебно минало на осъдения.
Правилно първоинстанционният съд е определил първоначален строг режим
за изтърпяване на така наложеното общо увеличено наказание.
Районният съд е приложил правилно и разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от НК. В
тази връзка въззивният съд не споделя доводите на осъдения, че щял да търпи
два пъти едно и също наказание – след налагане на най-тежкото наказание и
увеличаването му по реда на чл. 24 НК, районният съд правилно е приспаднал
времето, което осъденият е търпял наказанието по НОХД № 79/2022 г. на РС
– Ихтиман, както и времето, през което осъденият е бил задържан по двете
производства, включително по реда на ЗМВР, поради което неоснователно се
сочи от осъденото лице, че щял да търпи повторно наказанието си по НОХД
№ 79/2022 г. на РС – Ихтиман.
При цялостната въззивна проверка на обжалваното определение настоящата
инстанция не установи при постановяването му да са допуснати нарушения
на материалния и процесуалния закон, които да са основания за неговата
отмяна, поради което определението следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, Софийски градски съд,
ХIV въззивен състав
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 27.01.2023 г., постановено по НЧД №
16241/2022 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 11 състав.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4