Решение по дело №2957/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260866
Дата: 15 юни 2021 г.
Съдия: Асен Тотев Радев
Дело: 20192120102957
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

260866  / 15.06.2021 год., гр. Бургас

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,                                    ХXXVIІ – ми граждански състав

на деветнадесети април                                 две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание, в състав

                                                                               Районен съдия: Асен Радев

 

                                при секретаря К.Киркова, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 2957 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                      

                    Производството е по искова молба на „ТНТ Травел“ ЕООД, Н.В.С. и И. В* И. против „БГ естейтс дивелопмънтс“ ЕАД и „Селект туризъм“ ЕООД, за установяване със сила на пресъдено нещо, че първият ответник не е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр.Ч***, общ.С***, местност „***“, бл.***, обект рецепция,  с предназначение - друг вид самостоятелен обект в сграда, брой нива - 3, площ на обекта - 297.11 кв.м., разположен в сграда № 2, построена в поземлен имот с идентификатор ****, при описани граници и съседи за обекта, и за отмяна на констативен нотариален акт № ****, том ***, рег. № ***, дело № ***/***2016 год. на нотариус, вписан под № **** на НК, с който същият признат за собственик, както и за установяване със сила на пресъдено нещо, че вторият ответник също не е собственик на посочения имот.

                    Исковете са с правно основание в чл.124, ал.1 от ГПК и чл.537, ал.2 от ГПК и както е прието с определението по чл.140 от ГПК - са допустими.

                    В съдебно заседание се поддържат от пълномощника на ищците, който ангажира доказателства, претендира разноските по делото.

                    Процесуалните представители на ответниците оспорват исковете по съображения, пространствено аргументирани в отговорите на исковата молба. Също ангажират доказателства, молят за отхвърляне на исковете и присъждане на деловодни разноски.

                       Въз основа на събраните по делото доказателства и изявленията на страните се установява от фактическа страна следното:

                       С разрешение № ***/***.2009 год. главният архитект на Община С*** е разрешил на „БГ естейтс дивелопмънтс“ ЕАД (тогава АД) да построи курортно селище - сгради „А“ и „В“ с рецепция, ресторант, ****, подземен паркинг и складове; сгради “C”, “D”, “E”, “F”, “G”, “H”, “I”, “K” входен портик, барбекю, външен басеин и ограда, който строеж да се осъществи в УПИ ***, **** и *** в м.“***“, землище на гр.Ч**, общ.С*. Така издаденото разрешение за строеж неколкократно е изменяно/допълвано.   

                       На 27.09.2011 год., с нот. акт № *****/2011 год. на нотариус, вписан под № *** на НК, „БГ естейтс дивелопмънтс“ АД е продало на трети за спора лица два самостоятелни обекта в груб строеж, находящи се в сгради №№ ** и ***, построени в поземлен имот с идентификатор ** по КК и КР на гр.Ч****,  стар номер - УПИ I***, **** и ****.

                       Строежът е изпълнен поетапно и снабден с разрешения за ползване с №№ ***/***2013 год. и ***/***.2014 год. на ДНСК - гр.С*.

                       На ***.2016 год., с констативен нот. акт № **** от същата дата, нотариус, вписан под № *** на НК, „БГ естейтс дивелопмънтс“ ЕАД е признато за собственик на процесния имот с идентификатор ****, а на ***.2016 год., с нот.акт № ****/2016 год. на същия нотариус, е прехвърлило собствеността върху имота на „Селект туризъм“ ЕООД.    

                       Страните не спорят, че сгради А и Б са в режим на етажна собственост, като първият ищец е собственик на самостоятелни обекти с идентификатор ***** и *** в сграда № ****, построена в поземлен имот с идентификатор *** по КК и и КР на гр.Ч*, втората ищца - на самостоятелен обект с идентификатор *** в сграда с № ***, а третата ищца - на самостоятелни обекти с идентификатори ****, **** и *** в сграда № ***, както и на самостоятелен обект с идентификатор *** в сграда № 1.

                       Впрочем, в тази насока са и представените с исковата молба титули за собственост, както на ищците - нот. актове с №№ ***/2015 год. на нотариус, вписан под № *** в НК, ***/2013 год. и ***/2013 год., и двата на нотариус, вписан под № *** в НК, така и на третите за спора лица.

                       Съгласно площообразуването на сграда № *** (В), представено и от двете страни, т.е. безспорно между тях, че тъкмо то е част от проекта, въз основа на който са построени сградите с №№ 1 и 2 (А и В), рецепцията е с площ от 297.11 кв.м., като за нея не са предвидени общи части. В обяснителната записка към архитектурния проект за сгради А и В е записано, че е разположена в едноетажния обем между двете сгради, с осигурени връзки  от фоайето към стълбищата на сградите и други техни части.

                       Същата е нанесена с отделен идентификатор в КК и КР по молба на „БГ естейтс дивелопмънтс“ ЕАД, за което е налична обяснителна записка, съдържаща се в нотариалното дело, по което е издаден констативният нотариален акт за собственост.

                       Според първоначалната техническа експертиза, в сградите няма обособено помещение за общо ползване от всички собственици по см. на чл.38, ал.8 от ЗУТ, а сборът от идеалните части от общите части към самостоятелните обекти в сградата е 100% и общите части са сбор от площите на всички общи помещения по всички етажи, в т.ч. обслужващи, сервизни, технически и други.

                       Заключението на вещото лице по допълнителната експертиза е, че площта на рецепцията не е включена в общите части при площообразуването на самостоятелните обекти в сгради А и В, а същата е посочена като самостоятелен обект, без коефициент идеални части от общите части, но фигурира в разгърнатата застроена площ.

                       При така установените факти, исковете са основателни.

                       За преценката дали даден обект от сграда е обща част или не, ако и да е заснет като самостоятелен и въведен в КК със собствен идентификатор, е меродавно неговото предназначение към момента на възникване на етажната собственост (р-40-2016-II г.о.; р-123-2009-IV г.о.; р-211-2011-I г.о.).

                       Че такава е възникнала още към 2013 год., е очевидно от разпоредителните сделки, с които ищците и третите за спора лица са придобили самостоятелни обекти, като друг нарочен акт в тази насока, с оглед изричното законово предвиждане, не е бил нужен.  

                       Но към този момент, съгласно строителните книжа, спорният обект е бил с предназначение за рецепция, т.е. за задоволяване общи на собствениците на самостоятелни обекти нужди. Липсват доказателства това предназначение да е било променено от „БГ естейтс дивелопмънтс“ ЕАД преди възникване на етажната собственост, т.е. докато това дружество е било едноличен собственик на сградата. Точно обратното - предназначението не е било променяно никога, за което свидетелстват записванията както в констативния нотариален акт, с който това дружество е признато за собственик на рецепцията, така и в нотариалния акт, с който собствеността е прехвърлена на втория ответник „Селект туризъм“ ЕООД. Още повече, че тази рецепция, по застройка, е функционално свързана с двете сгради А и Б и към нея са предвидени помещения за обслужващ персонал (вж. констативната част на заключението по пъвроначалната експертиза, както и цитираната съдебна практика).

                       При това положение ирелевантно е обстоятелството, че рецепцията е заснета като самостоятелен обект в КК и й е даден отделен идентификатор, както и че същата не е включена в сбора на общите части при площообразуването.

                       Ето защо тя е обща част по предназначение, което изключва възможността притежанието й в индивидуална собственост. С придобиването на самостоятелния си обект, всеки етажен собственик придобива и припадащата му се идеална част от общите части, вкл. от самостоятелните обекти, които са обща по предназначението си част, а след възникване на етажната собственост е мислима промяна в предназначението на такава обща част и придобиването й в индивидуална собственост, само по общо съгласие на всички етажни собственици. Както се каза, липсват доказателства това да е било сторено нито преди, нито след възникване на етажната собственост, откъдето следва, че „БГ естейтс дивелопмънтс“ ЕАД не е могло да я придобие, респ. да я прехвърли на „Селект туризъм“ ЕООД, което пък да може валидно да се легитимира като неин собственик.

                       Горното налага исковете да се уважат, като на ищците, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, се присъдят разноски, възлизащи на 2080.75 лв. по представен списък.

                       Водим от изложеното дотук, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И :

                       

                        ПРИЗНАВА за установено, по отношение на „***“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.Б*, ул.“****“ № *** представлявано от Н* М*, Н.В.С.,гражданка на Руската федерация, род. на *** год. в гр.А*, В* обл., постоянен адрес: гр.М*, *** и И. В* И., гражданка на Руската федерация, род. на *** год. в гр.Х*, постоянен адрес:***, че „БГ естейтс дивелопмънтс“ ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.С*, ж/к „****, представлявано от Т* В*, не е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по КК и КР на гр.Ч*, общ.С*, местност „****“, бл.****, обект рецепция, с предназначение - друг вид самостоятелен обект в сграда, брой нива - 3, площ на обекта - 297.11 кв.м., разположен в сграда № 2, построена в поземлен имот с идентификатор *****, при съседни самостоятелни обекти: на ниво 1 - на същия етаж - няма, под обекта - няма, над обекта - ****, ***, *** и ***; на ниво 2 - на същия етаж - ****, под обекта - няма, над обекта - *** и ****; на ниво 3 - на същия етаж - няма, под обекта - няма, над обекта - няма.

                        ОТМЕНЯ, по иск на „*****“ ЕООД, Н.В.С. и И. В* И., констативния нотариален акт с № ***, том ***, рег. № **, дело № *** / ***2016 год. на нотариус, вписан под № **** на НК, с който „БГ естейтс дивелопмънтс“ ЕАД е признато за собственик на гореописания недвижим имот.

                        ПРИЗНАВА за установено, по отношение на „****“ ЕООД, Н.В.С. и И. В* И., че „Селект туризъм“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.С*, ж/к „*****, представлявано от Р* Г*, не е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр.Ч*, общ.С*, местност „***“, бл.***, обект рецепция, с предназначение - друг вид самостоятелен обект в сграда, брой нива - 3, площ на обекта - 297.11 кв.м., разположен в сграда № 2, построена в поземлен имот с идентификатор ****, при съседни самостоятелни обекти: на ниво 1 - на същия етаж - няма, под обекта - няма, над обекта - ***, ***, **** и ***; на ниво 2 - на същия етаж - ****, под обекта - няма, над обекта - *** и ***; на ниво 3 - на същия етаж - няма, под обекта - няма, над обекта - няма.

                        ОСЪЖДА „БГ естейтс дивелопмънтс“ ЕАД и „Селект туризъм“ ЕООД да заплатят на „ТНТ Травел“ ЕООД, Н.В.С. и И. В* И. деловодни разноски в размер на 2080.75 лв.

                        Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването на страните.

 

                                                          

                                                                                         Съдия:/п/

 

Вярно с оригинала: М Е