Р Е Ш Е Н И Е
град Бургас, № 433 / 31.03.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на десети март, през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ГАНЕВА
ГАЛЯ РУСЕВА
при секретар Г. Д., изслуша
докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 140/2022г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във
вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът Комисия за
енергийно и водно регулиране, е оспорила решение №717/28.10.2021г., постановено
по АНД № 3472/2021г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно
постановление № НП-23 от 01.03.2021г. на председателя на Комисията за енергийно
и водно регулиране. С наказателното постановление на Г.Й.Т., в качеството му на изпълнителен директор на „Водоснабдяване и канализация“
ЕАД, гр.Бургас за нарушение на чл.14, ал.4 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, на основание
чл.36, ал.2 от същия закон е наложена глоба в размер на 2000 лв.
Касаторът твърди, че
обжалваното решение е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на
спора – да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание
касаторът, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Маринова, поддържа
касационната жалба и пледира за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване
на наказателното постановление.
Ответникът по касация, чрез
процесуалния си представител адв. К.П., оспорва жалбата и иска обжалваното
решение да бъде оставено в сила.
Представителят на
Прокуратурата счита, че обжалваното решение е неправилно и предлага да бъде отменено,
а по същество – да бъде потвърдено наказателното постановление.
Съдът като прецени събраните
по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:
Касационната жалба е
подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за
разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.
Според обжалваното пред
районния съд наказателно постановление Г.Й.Т., в качеството му на изпълнителен
директор на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, гр.Бургас е допуснал
предоставяне на услугата „пречистване на отпадъчни води“ за потребител „Янкови
89“ ЕООД по цена по-висока от утвърдената от регулаторния орган за „битови и приравнени
на тях потребители“, тъй като на 27.04.2020г. в гр.Бургас „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД е издало на потребителя „Янкови 89“ ЕООД, клиент № 209420, за
обект „Бургас, ж.к.Славейков“ с партида 1025/185, фактура № ********** от
27.04.2020г. за предоставени ВиК услуги за периода 26.02.2020г. – 26.03.2020г.,
като в издадената фактура, ВиК операторът е фактурирал услугата „пречистване на
отпадъчни води“ на потребител „Янкови 89“ ЕООД, по цена за промишлени и други
стопански потребители със степен на замърсеност 1 без да е обосновал съобразно
нормативно установените изисквания принадлежността на „Янкови 89“ ЕООД към тази
категория потребители.
Административнонаказващият
орган е приел, че е нарушена нормата на чл.14, ал.4 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, според която прилаганите от ВиК
операторите цени не могат да бъдат по-високи от утвърдените от комисията.
Съгласно чл.36, ал.2 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги на член на
управителен орган във ВиК оператор, който е извършил или е допуснал извършване
на нарушението по ал. 1, се налага глоба в размер от 2000 до 5000 лв.
Съгласно чл.36, ал.1 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги на ВиК
оператор, който предоставя услуги по цени, по-високи от утвърдените от
комисията, се налага имуществена санкция в размер от 200 000 до
500 000 лв.
За да отмени посочения акт,
районният съд е преценил, че актът за установяване на административно нарушение
е съставен след изтичане на срока по чл. 34, ал. 1, изр. 2, предл. първо от ЗАНН. В тази връзка е посочил, че срокът за съставяне на АУАН е започнал да
тече на 16.06.2020 г., с постъпване в КЕВР на всички данни (документи,
обяснения и т.н.), въз основа на които по-късно актосъставителят е формирал
извод, че е извършено административно нарушение, и този срок е изтекъл на
16.09.2020 г., т.е. преди съставяне на АУАН на 01.10.2020г.
Обжалваното решение е
валидно и допустимо и правилно.
Настоящият състав на
Административен съд Бургас споделя изложените в обжалваното решение мотиви.
Възраженията на касатора
изложени в касационната жалба са неоснователни.
Според чл. 34, ал.1, от ЗАНН, срокът за съставяне на АУАН е 3-месечен и започва да тече от откриване на
нарушителя. В Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. на ВАС по т. д. №
3/2019 г. е дефиниран изразът „откриване на нарушителя“ - „откриване има,
когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи
нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е момента, в който
необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната
администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност
овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото
на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и
субективна страна по определен състав“.
В случая, както правилно е
отбелязал районният съд, всички обстоятелства, от значение за ангажиране на
отговорността на нарушителя, са станали известни на контролния орган от деня, в
който в КЕВР е постъпило писмото с вх. № В17-40-10/16.06.2020г. След тази дата
административно-наказващият орган не е извършвал процесуални действия и не е
събирал други доказателства. Следователно срокът за съставяне на акта за
установяване на административно нарушение започва да тече на 16.06.2020 г.,
както правилно е приел районният съд и изтича на 16.09.2020 г. (присъствен
ден).
Датата на съставяне на
констативния протокол не е меродавна при определяне на момента, в който започва
да тече давностния срок, доколкото административно-наказващият орган е
разполагал с всички доказателства за изясняване на въпросите - има ли извършено
деяние, извършено ли е то от наказаното лице, съставлява ли деянието нарушение
и правната му квалификация още към 16.06.2020г. Освен това, както беше изяснено
по-горе, под „откриване“ на нарушителя следва да се разбира не моментът, в
който съответното длъжностно лице е пожелало (организирало се) да изгради
своята субективна представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя, а
моментът, в който е било обективно възможно да се изгради тази субективна
представа. Обратното би означавало, че предметът на доказване ще трябва да
обхване субективните преживявания на едно длъжностно лице и че началото на един
давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на длъжностното лице, а
именно – кога същото ще реши да възприеме факта на нарушението и неговия
извършител. Коментираният давностен срок не може да бъде поставен в зависимост
от подобни субективни състояния и решения. Той трябва да предпоставя само и
единствено обективни данни.
В Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационни услуги не е предвиден специален ред за
установяване на административните нарушения, липсва и препращане към Закона за
енергетиката. Нормата на чл. 5, ал. 2 от ЗРВКУ се отнася единствено до
структурата и правомощията на комисията, но не и до процесуалния ред за
установяване на нарушенията и налагане на наказанията за тях, поради което
следва да намерят приложение общите правила на ЗАНН. Още повече, че
разпоредбата на чл.38, ал.3 от ЗРВКУ изрично регламентира установяването на
нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления
да се извършват при условията и по реда на Закона за административните
нарушения и наказания.
В случая от събраните
доказателства по несъмнен начин се установява, че считано от 16.06.2020 г.
контролните органи са разполагали с всички необходими данни относно това, че е
извършено фактуриране по тарифата за степен на замърсеност 1, както и че ВиК не
разполага с документи, изискуеми съгласно Указанията, удостоверяващи
законосъобразното тарифиране по тази ставка. Това от своя страна означава, че
още на 16.06.2020 г. контролните органи са разполагали с абсолютно всички
данни, които да им позволят да изградят извод относно съставомерните признаци
на нарушението и неговия автор – т.е. на 16.06.2020 г. нарушителят е бил открит
по смисъла на ЗАНН, доколкото точно от тази дата и на база на постъпилите в
КЕВР документи е било обективно възможно съответното длъжностно лице да изгради
своята субективна представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя и
деянието. За това правилно районния съд е приел, че тримесечния срок по чл. 34,
ал. 1, изр. 2, предл. първо от ЗАНН, започва да тече на 16.06.2020 г. и
последният ден, в който законосъобразно е можело да се състави АУАН, е
16.09.2020 г., а в случая АУАН е съставен на 01.10.2020 г. Неспазването на този
срок представлява съществено процесуално нарушение на
административно-производствените правила, което опорочава издаденото
наказателно постановление в степен, обуславяща неговата отмяна.
Поради неоснователност на
касационните оплаквания обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във
вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 717 от 28.10.2021г.
постановено по АНД № 3472/2021г. на Районен съд – Бургас.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: